.
.
.

Псевдонау̀ка (на гръцки: ψευδής или лъженау̀ка – лъжлив, неверен + наука) е вид твърдение, дейност, метод, практика или теория които твърдят, че са научни и които на пръв поглед дори може да изглеждат научни, но на които липсват някои от характерните за науката изисквания:

1. не използват научния метод
2. не могат да представят разумни и достоверни доказателства
3. не отговарят на елементарни научни критерии

Определение

Най-общо казано псевдонауката се характеризира с неяснота, непълнота, изопачаване или преувеличаване на ефектите и обикновено липса на прогрес в развитието на теорията и нежелание за експериментална проверка.[1]

Съществуват епистемологични разногласия по отношение на научния метод и използваните критерии за разграничаване на науката от псевдонауката и по принцип за намиране на обективен и надежден начин за класифицирането им.[2]

А. Стефанов предлага разграничението наука-псевдонаука да се направи не чрез критерия за демаркация, а чрез осмисляне на предмета и методите на науката[3]. Според Стефанов псевдонаука са всички онези спекулативни и манипулативни дейности, които претендират да са научни, но не са, защото имитират научната дейност, представят се за такава, в най-добрия случай се доближават до нея, но по някои характеристики се различават. Псевдонаука са всички прояви на теоретическа и практическа дейност, които са извъннаучни, но чиито агенти претендират да ги легитимират като научни.[4]

Други думи за това понятие са лъженаука (според Речник на българския език (БАН) псевдонаука е еквивалент на лъженаука), паранаука (от гр. Пара – до, наблизо, покрай, но и извън), квазинаука (лат. Quasi – уж, като че ли) – привидна наука. Стефанов приема, че семантичните нюанси на другите понятия са обхванати от понятието псевдонаука[5].

Руският професор С. Кутателадзе обаче вижда разлика между псевдонаука и лъженаука, като последната разчита на финансиране [6]:

Псевдонауката е кривото огледало на науката, нейна сянка. В рамките на псевдонауката съществува злокачествено образувание – лъженауката, която съществува благодарение на парите, отпускани за наука.

—С. Кутателадзе, Вестник Владикавказского научного центра, 2004, Т. 4, № 2, 24 – 26

.

Разлика в понятията долавя и В. Степин, според когото „Понятието антинаука се фиксира посредством множество термини: девиация на науката, паранаука, псевдонаука и накрая, лъженаука“[7].

На български двата термина псевдонаука и лъженаука се използват в най-общия случай взаимозаменяемо, но в научните среди се предпочита първият[3]. Според Л. Гурова проблемът с псевдонауката е претенцията ѝ за научност, защото тя се стреми да отклони средства от науката и по този начин я злепоставя [3].

Отличителни особености

Трябва да се различава псевдонауката от неизбежните научни грешки и от естествените исторически етапи в развитието на науката. Характерните отличителни черти на псевдонаучната теория са:

• игнориране или изкривяване на факти, известни на автора на теорията, но противоречащи на неговите постановки;
• нефалсифицируемост (според критерия на Попър), т.е. невъзможност да се извърши експеримент (макар и мислен), един от принципно възможните резултати от който би противоречал на дадената теория;
• отказване от опити да се сверят теоретичните изчисления с резултатите от наблюденията при наличие на такава възможност, замяна на проверките с позоваване на „интуицията“, „здравия разум“ или нечие „авторитетно мнение“;
• използване в основата на теорията на недостоверни данни (т. е. данни, непотвърдени от поредица независими експерименти или от изследователи, или намиращи в границите на грешката на измерване), или на недоказани положения, или е основана на грешки в изчисленията. Към тази точка не се отнася научната хипотеза, ясно определяща базовите положения.

С други думи, псевдонауката игнорира най-важните елементи на научния метод – експерименталната проверка и поправянето на грешките. Отсъствието на тази обратна връзка лишава псевдонауката от връзка c обекта на изследване и я превръща в неуправляем процес, силно подложен на натрупване на грешки.

Трябва да се отбележи, че често псевдонауката не е лъжа, в смисъл на преднамерено заблуждаване на някого, а липса на критично мислене и проява на невежество. Съществуват множество и постоянно се появяват нови теории и хипотези, които могат да изглеждат псевдонаучни по ред причини:

• нов, непривичен формализъм (език на теорията);
• фантастичност на следствията от теорията;
• отсъствие или противоречивост на експерименталните доказателства (например, вследствие на недостатъчна технологична осигуреност);
• отсъствие на информация или знания, необходими за разбирането ѝ;
• използване на терминология от стари, отхвърлени от науката възгледи за формулиране на новите теории;
• конформизъм на този, който я оценява.

Ако авторът на теорията предвижда потенциалната възможност тя да се подложи на независима проверка, то тази теория не може да се нарече псевдонаука, каквато и да е степента на нейната „налудничавост“ (по думите на Нилс Бор). Някои такива теории може да станат „протонауки“, пораждайки нови направления в изследванията и нов език за описване на действителността (вж „Ефект на Галилей“ по-долу).

От друга страна, „степента на налудничавост“ на теорията или нейното непризнаване все още не са достатъчен признак за нейната новост и научност, въпреки че много псевдоучени са склонни да изтъкват това в своя защита.

Не бива също така към псевдонауката да се отнася това, което не е наука поначало и е свързано с други аспекти на живота, например религия, философия, фолклор, психотерапия.
/.../

„Ефект на Галилей“

Бидейки непризнати от официалната наука, много псевдоучени обичат да се сравняват с Галилео Галилей, който е преследван заради неговата научна теория, противоречаща на тогавашните представи. Това им придава известен ореол на „борци със закостенялата официална наука“. Обаче при по-внимателно разглеждане трябва да се признае, че такава аналогия е неуместна. Едва ли е коректно да се прави сравнение между Инквизицията с нейния репресивен апарат и съвременното научно общество. Освен това, въпреки противодействието на църквата, много скоро учението на Николай Коперник е признато от останалите учени, за разлика от ученията на псевдоучените (така например астрологията не е получила никакво потвърждение в течение на стотици години съществуване).

В по-късно време, например по времето на Студената война, в СССР, по идеологически причини, дълго не се дава възможност за развитие на генетиката и кибернетиката – съветската власт ги определя за лъженауки (по-точно, за „буржоазни лъженауки“), докато в западния свят те търпят бурно развитие.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0

ПП: Псевдонауката е вредоносна, защото води до идиотизация, дебилизация на хората, манипулира техните съзнания...
 

Никоя научна истина не се открива изведнъж цялата. Достигането до абсолютната истина става постепенно чрез натрупването и диалектическото преработване на маса относителни истини. Заблудата не е псевдонаука. Последната умишлено изопачава и тълкува фактите. Тя обслужва политически интереси.
Критерият за истинност е практиката.
Постигането на истината в обществените науки е трудно и сложно, защото в работата на учения се намесват политически интереси на човешки групи и отделни хора.
Задавам на блоговите "историци" разни въпроси, а те не ми отговарят.

За да не става смесване между двете науки, предлагам ти да посочиш, откога датират източниците, в които за пръв път се споменават славяни и словени?!
Можеш ли да дадеш обяснение, защо СЛОВО/ ДУМА/ е изписано на витража на Мадридската катедрала!С Български букви, както и със съответните азбуки парола, палабра, пароль! Трета по големина в света е, на 600 години е!
Моите сведения са ,че словени се споменават за пръв път в нашата литература , в началото на десети век!, а в историческата, която се ползва , - славяни-от Орбини! Дава се и германец, но разликата е малка, в рамките на един век е!
Нормално ли е ,според тебе, подобно явление да остане незабелязано с векове?
Аз не отричам славяните, просто виждам ,че са Българи! И в същото време, не виждам какво е катастрофалното, ако са Българи Нещо на реномето ли им вреди ?напротив, хора на божественото слово са! И като Българи и като славяни!
Та, посочи ми източник, ранен, ползващ тези имена!
Знаеш ли, много наясно съм с науката, защото имам и резултати зад гърба си, не само приказки И отдавна съм минал периода, да работя в науката с ръководство в ръка! Просто не ми е нужно, ясно ми е къде ,какво трябва да се направи! Ако е възможно!
защо ми е ръководство, за да проверя, откога датират първите сведения за славяни? Разбира се, че заради спорни моменти, приписвани ту на тях, ту на Българи, това ще ми е първата задача!

Лека нощ!

съществува пряка връзка?
Странно, нали?
Лъженауката астрология е причината за лъжеверите.
Това си е направо смешно :).
Добър постинг!

Най-ранното споменаване на славяните е в творбите на Прокопий Кесарийски, живял и творил през VI век. В тях славянският етноним е предаден на гръцки като склави, склавени, склауени, стлавени или склавини. Неговият съвременник Йорданес, който пише на латински, нарича славяните "склавени" и твърди, че най-старото им название било венеди. Венедите са споменати през I век от Плиний Стари и Корнелий Тацит, а през II век – от Клавдий Птолемей....
Физическият облик на славяните е трудноустановим по археологически път, тъй като те са горели своите мъртви. Прокопий Кесарийски обаче оставя описание на външния им вид[6]:

„Всички те са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им са светлоруси, но никак не клонят и към тъмния цвят, а всички са възчервени.“'

Според същия автор славяните носели широки гащи. Сведения за техния характер дава Псевдомаврикий[7]:

„Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани, особено в собствената им страна.“

„Те са... издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна...“

Склавини, не славени :).
Двете неща са различни. Е, впоследствие склавините са станали слави :), паднало е смесване голямо из днешните източноевропейски земи. Къде роби, къде доброволно, ославянили са се почти всичките склавени.
Свободолюбиви :), но русите и аварите са им взимали здравето...
Комай само ние сме ги имали за хора.
Сега ни го връщат, с лихвите.

Чудесна статия- отлично си описал казионите,поздравления!!

Всички древни народи са били религиозни... Обяснявали са си разни природни явления с намесата на свръхестествени, божествени сили...

Славяните може да са били поизостанали, но после са наваксали... Смесвания е имало и в Западна Европа, и в Азия... В културно, в литературно , в научно отношение славянските народи имат доста по-добри постижения от тюркските народи... :)

Въпросът около склавите отдавна е изчистен Склави означава роби на латински, във Венеция е известния пазар за роби, там са продавани и учениците на Кирил и Методий и оттам са откупени от княз Борис-със злато! Венеция носи името на венедите!
Тя, дори от морална гледна точка е обидно да се приравняват славяните с робите! Все едно Българите да прегърнат името гяури, че такова им е било Или Бурджани!
Един сериозен историк, къкакъвто е Дюканж, еднократно споменава славяни в нетовата история, при идването на Аспарух! Но той е от 17- ти век и е ползвал съчинението на Орбини, което цитира! Никъде повече няма и думичка за славяни За Българските нашествия, за стената пред Константинопол между двете морета, за войните с Юстиниан Велики Славяни просто няма, разбери!Липсват в описанието му Той дава и цитата за Българите ,че идват от Померания Той посочва ,че власите на Калоян са Български войници!
Никой от историците преди него ,не може да се равнява с него! Той е изпреварил времето си!
Това твърди Волтер за него!

Лека нощ!

Белези на военно робство забелязваме в Партянската империя — в една от армиите, която е попречила на Марк Антоний да надмине Александър Велики, е имало 400 свободни хора и 50 000 „ефективи“. По същия начин и на същите земи след хиляда години абасидските халифи са поддържали властта си, като купували тюркски роби от степта и ги обучавали да бъдат войници и администратори. Омеядските халифи от Кордова са имали охрана от роби, доставени им от съседите франки. Франките снабдявали кордовския робски пазар с набези за роби през обратната граница на франкските владения. Така се е случило, че заловените там роби били славяни — и това обяснява произхода на думата „роб“ (slave) в английския език.

"Аз съм убедена, че умишлено са асоциирали имената на тези групи (каквото и да са били) с роби или най-добрия случай - грешка. евреите също са били наричани от атолическата църква slave. Slav - има такъв град в Израел между другото, има и такъв в САЩ. Предполагам и в други градове. Кой ще си кръсти града "роби"???? Хайде наистина да започнем да мислим изцяло в друга насока, защото нали никой не очаква истината да бъде поднесена като топъл обяд пред нас?"

Според старите извори склавите, склавените, склавините , словените са племена, етнос, а не роби!... Освен това е известно, че Аспарух е сключил договор със северите /славянско племе/ и със "седемте славянски рода"...

През последните 20-30 г. в Интернет се навъдиха немалко противници на българската и на световната историческа наука – предимно аматьори, автохтонисти, крайни националисти /неонацисти/... Едно от любимите им занимания е да хвърлят кал върху "казионните" историци, да ги обвиняват, че от 150 г. насам са лъгали, манипулирали, фалшифицирали нашата история... Чудовищна заблуда и наглост на аматьорите е твърдението им, че славяните били измислица и че нямало стари извори, сведения за тяхното съществуване!...