Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2023 23:30 - Хипотези за произхода на езика
Автор: mt46 Категория: Технологии   
Прочетен: 4769 Коментари: 2 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

 ОСНОВНИ ХИПОТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ЕЗИКА

Мария Китова


/.../
Създателят на натурализма в езикознанието Август Шлайхер (August Schleicher, 1821-1868) първоначално се е занимавал с ботаника. По-късно, въоръжен с аналитичните методи на естествените науки, Шлайхер пренасочва интересите си към науката за езика, като напълно естествено прилага теорията на Чарлз Дарвин (Charles Robert Darwin, 1809-1882) и към проблема за произхода на езика. Според Шлайхер речевата дейност е продукт на набор от специфични условия, които се осъществяват благодарение на структурата на мозъка и на артикулационните органи.

За да докаже валидността на теорията си за произхода на видовете, Дарвин бил принуден да я приложи и по отношение на човека, и то на фона на най-специфичното му качество - умението му да общува езиково. Схващанията на Дарвин за същността на езика обаче не са ясно формулирани, доколкото интересите му са свързани по-скоро с практическата страна на въпроса. В някои случаи ученият подчертава интелектуалния потенциал на човека, който му позволява да развие речеви способности (Дарвин 1871: 54); от други пасажи в същия труд (Дарвин 1871: 20) обаче става ясно, че езикът трябва да се разглежда като явление, свързано с човешките инстинкти:

[...] изкуството да се говори се различава от всички останали изкуства, защото човек притежава инстинктивна нагласа да говори, както това проличава от специфичното гукане на детето; същевременно е ясно, че нито едно дете не проявява инстинктивна нагласа да произвежда бира, да меси хляб или да пише... (цит. по Лоренсо, Лонга 2003: 78).

/.../

Американският езиковед Рей Джакендоф (Ray Jackendoff) (вж. Джакендоф 1994: 445-451), който се занимава с научни изследвания в областта на семантиката на естествените езици и тяхното лексикално и синтактично изразяване, обръща внимание на факта, че децата откриват бързо и без усилие сложните принципи, ръководещи езиковите функции, които са обект на непрестанни анализи от страна на специалистите. Джакендоф нарича това явление "парадокс на езикоусвояването".

[...] прогресивното развитие на речевите умения на даден индивид е обратно пропорционално на нарастването на интелектуалния му потенциал: колкото по-незрял в интелектуално отношение е човек, с толкова по-голяма лекота се учи да говори и обратно... (Лоренсо, Лонга 2003: 33).

Въз основа на тази констатация се изграждат две хипотези, засягащи проблема за произхода на езика.

Първата възниква в рамките на стриктния дарвинизъм. Според тази хипотеза говоренето е способност, върху която е въздействал естественият подбор и, следователно, тя е израз на приспособяване към природната среда, има функционална природа и е ефикасна от биологична гледна точка.

Втората хипотеза се приписва на Чомски и неговите последователи. Според тях езикът е своеобразен алгоритъм, който се задейства автоматично; възникнала в определен момент от еволюцията на човека, системата не е зависела пряко от естествената среда, не е имала функционален характер и е била лишена от биологична ефективност. 
/.../
Универсалната граматика постулира, че съществуват вродени основни принципи на езиковия апарат, валидни за всички езици. Последните теории на Чомски (1995) премахват специфичните за даден език правила и редуцират дескриптивните изказвания до две категории: инвариантни (универсални) езикови принципи и специфични за даден език параметри. От тази гледна точка усвояването на езика предполага само да се научи необходимия лексикон (лексеми, морфеми и пр.) и да се фиксират предварително избраните параметри. Граматиката на всеки конкретен език представлява именно подобен предварителен избор. Чомски се мотивира с факта, че всички деца учат първия си език с удивителна скорост; при това, независимо от езика, който най-напред усвояват, децата допускат характерни и повтарящи се грешки. Въз основа на подобни факти Чомски приема, че детето е генетично програмирано да говори: правилата за склоненията на думите и синтактичната им организация са заложени в мозъка му. Единственото, което трябва да направи всяко дете, е да приложи граматичните правила към думите и синтаксиса на майчиния си език: в общи линии тази генетично заложена граматика е вариант на универсалната граматика, валидна за всички езици.

/.../

1. Теории за произхода на езика

Повечето от тези "теории" не са доказани. В този смисъл би било по-логично да се говори за хипотези, най-известните сред които са следните:

1.1. Хипотеза за божествения произход на езика

Най-старата хипотеза се свързва с идеята за божествения произход на езика. До нас е достигнал митът за Вавилонската кула - символ на желанието на хората да се извисят до небето и последвалото божие наказание - краят на едноезичието и появата на различните езици, символизиращи невъзможността на хората да се разбират помежду си. Подобни легенди са се съхранили във вярванията на много народи по света.
/.../

1.2. Хипотеза за звукоподражателния характер на езика

Звукоподражателната хипотеза свързва появата на езика с подражанието на звуците, които човек долавя в природата, както и с имитацията на крясъците на животните. Несъмнено във всички езици може да се открият думи с отчасти мотивиран звукоподражателен характер (пиукам, мяукам, кудкудякам, чуруликам и т.н.). Има езици, в които този вид думи се срещат рядко, и други, в които изобилстват. Звукоподражателната хипотеза обаче не разглежда обстоятелствата, които са наложили появата на езика.
/.../

1.3. Хипотеза, свързваща произхода на езика с естествените викове

Според привържениците на тази хипотеза в основата на произхода на езика са заложени естествените викове - неволни реакции на болка, страх, гняв, радост и др.4 Тяхното най-близко съответствие в съвременните езици са междуметията (уха!, аха!, хей!, ох!) - единици, които обикновено се разглеждат извън традиционното деление на частите на речта (съществително, прилагателно, глагол, наречие, предлог, съюз, местоимение, частици).

Други учени пък се стремят да обяснят възникването на езика от спонтанно изтръгналите се звукове (рефлексни звукове, възклицания) от устата на древния човек при съприкосновението му с различни предмети и явления от действителността или пък вследствие различни чувства и афектни състояния (междуметна теория). 
/.../

1.4. "Поетичната теория" на Ото Йесперсен (Otto Jespersen, 1860-1943)

Приема се, че игровият елемент е залегнал в основата на културата изобщо. От подобни позиции датският езиковед Йесперсен (1922) защитава тезата, че езикът води началото си от полумузикалното, неразчленимо изразяване на индивидуалното и груповото поведение.

В трактата си "Езикът: Неговата същност, развой и произход" (1922) прочутият датски лингвист О. Йесперсен прави преглед на предходните теории и излага привлекателната, но малко вероятна хипотеза (пряко противоположна на рационалистичното гледище), че генезисът на езика трябвало да се търси в поетичната, а не в прозаичната страна на живота. "Езикът е възникнал като игра - твърди той - и говорните органи са били упражнявани първо в пеене през свободните от работа часове." Съмняваме се, че в своя изпълнен с всякакви опасности и с непрекъсната борба за оцеляване, доста кратък живот първобитните хора са разполагали със свободни часове, които да отдават на "веселата игра" (merry play) за създаването на езика (Произход б.г.).

1.5. Жестова хипотеза

Тази хипотеза за произхода на езика свързва речта с телесните движения. Неин най-ревностен защитник е американският философ и психолог-прагматик Джордж Мийд (George Herbert Mead, 1863-1931). Мийд (1997) търси произхода на речта в жестомимичното поведение при осъществяване на социални контакти.
/.../

1.6. Трудова (синергастична) теория

Синергастичната хипотеза, наричана още "трудова", изхожда от предположението, че от най-древни времена хората са осъществявали всяка своя дейност, като са съвместявали песни, ритъм и реч.

Представителите на т.нар. трудова (синергастична) теория за глотогенезата [...] са направили сериозен опит да свържат възникването на езика с трудовата дейност. Според Ноаре човешкият език се е сраснал в своето неудържимо развитие с колективното битие на човека. Този автор извежда най-древната реч от рефлексните (непроизволни) викове, които са съпровождали трудовите действия на първобитния човек. "Глаголите, думите за действия, са най-необходимата съставна част на всички езици - отбелязва Лудвиг Ноаре (Ludwig Noire, 1829-1889 - б.м., М.К.) в своя труд "Произход на езика" (1877) (Der Ursprung der Sprache - б.м., М.К.), - тъй като езикът е породен от труда и винаги го е съпътствал. Човешкият съвместен труд съставя изначалното смислово съдържание на всички пракорени". Тази теория представлява крачка напред в сравнение с различните индивидуалистични глотогенетични тези, но и тя не е докрай издържана. Ноаре не намира качествена разлика между човешкия труд и действията на някои животни. Той приема съществуването на някаква изначална "творческа сила" на човешкия разум, която според него е послужила за основа на организацията на обществото и на труда и като предпоставка за появата на езика. Освен това обявяването на глаголните корени за съставни елементи на най-древната човешка реч не е съобразено с твърде елементарния характер на първичната човешка звукова система за комуникация (Произход б.г.).
/.../

2. Отношението език мислене

Резултатите от съвременните изследвания на поведението на приматите говорят в полза на тезата, че мозъците на висшите животни не са лишени от възможност да извършват дейности, наподобяващи мозъчната дейност на човека. Доказано е, че доста представители на животинския свят са в състояние да издават и да долавят определени звуци; същевременно висшите маймуни извършват своеобразна "мисловна" дейност: като наблюдават околните, те предугаждат действията им, а това до голяма степен предопределя собствените им реакции спрямо тях.

2.1. Понятието "мислене"

Мислят ли животните? До каква степен тяхната "мисловна дейност" се различава от човешката? За да се отговори на тези въпроси трябва да се разгледа проблемът за същността на мисленето и за своеобразните връзки, съществуващи между мисленето и езика.

Като продукт на висша мозъчна дейност, мисленето е процес с извънредно сложна природа. Самото понятие "мислене" е твърде широко и получава най-различни тълкувания в зависимост от убежденията и гледната точка на представителите на различни науки - философи, логици, психолози, невробиолози, невропсихолози, които изследват тази специфична човешка дейност. Независимо от съдържанието и обема на понятието "мислене", тук се възприема следната най-обща дефиниция:

Мисленето (мисълта, съзнанието) в своето битие е обусловено от функционирането на мозъка като една от формите на материята. Мисленето съществува реално, но само дотолкова, доколкото се осъществява в определени материални форми (Москов, Бояджиев 1977: 20).

Тези материални форми са езиковите форми - езикът е материализираната реалност на мисълта: мисълта "живее" чрез и благодарение на езика. На планетата Земя хората разменят мислите си чрез езикови форми, а не телепатично.
/.../

https://liternet.bg/publish29/mariia-kitova/ezik-i-religiia/osnovni.htm

 




Гласувай:
14


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
11.03.2023 21:24
"езикът е материализираната реалност на мисълта : мисълта "живее" чрез и благодарение на езика. На планетата Земя хората разменят мислите си чрез езикови форми, а не телепатично".
Такова е марксистко–ленинското разбиране за езика.
Несъмнено възникването на съвместна дейност между индивидите е в основата на размяна на звуци между тях, когато погледите и жестовете вече не са били достатъчни и не са можели да изразят нововъзникнала мисъл в процеса на съвместната дейност.
цитирай
2. mt46 - Да...
12.03.2023 12:45
kvg55 написа:
"езикът е материализираната реалност на мисълта : мисълта "живее" чрез и благодарение на езика. На планетата Земя хората разменят мислите си чрез езикови форми, а не телепатично".
Такова е марксистко–ленинското разбиране за езика.
Несъмнено възникването на съвместна дейност между индивидите е в основата на размяна на звуци между тях, когато погледите и жестовете вече не са били достатъчни и не са можели да изразят нововъзникнала мисъл в процеса на съвместната дейност.

Обаче трябва да се прави разлика между марксизъм и марксизъм-ленинизъм... Второто е едно от многото течения в марксизма...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19175013
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148935
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031