.
.
.
Пътеводител на галактическия стопаджия  Дъглас Адамс

/.../
Глава XXVIII

Мина доста време, преди някой да проговори. С крайчеца на окото си Фучг виждаше морето от напрегнати, очакващи лица долу на площада.

— Ще ни линчуват, нали? — прошепна той.

— Задачата беше доста трудна — каза Дълбока мисъл кротко.

— Четирсет и две! — изкрещя Луункуоол. — Само това ли успя да измислиш за седем и половина милиона години?

— Проверих го много внимателно — каза компютърът — и мога категорично да заявя, че това е верният отговор. Смятам, че проблемът, откровено казано, се състои в това, че всъщност вие никога не сте знаели за какво става въпрос.

— Но това е Великият въпрос! Великият въпрос на Живота, Вселената и Всичко останало! — изрева Луункуоол.

— Да — каза Дълбока мисъл с тон на човек, който на драго сърце понася глупаци, — но КАКЪВ е той всъщност?

Тежко, потискащо мълчание обгърна втрещените мъже, вперили поглед първо в компютъра, после един в друг.

— Ами, нали знаеш, за всичко… всичко… — започна Фучг колебливо.

— Видяхте ли? — каза Дълбока мисъл. — Когато си изясните въпроса, ще разберете и какво означава отговорът.

— Ужасно умно, няма що — измърмори Фучг, като захвърли бележника си и изтри една малка сълзица.

— Добре, добре, така да е — каза Луункуоол, — а би ли могъл да ни кажеш какъв е въпросът?

— Вечният въпрос?

— Да!

— За Живота, Вселената и Всичко останало?

— Да!

Дълбока мисъл потъна в размисъл.

— Трудна работа — каза той след малко.

— А би ли могъл? — извика Луункуоол.

Дълбока мисъл отново се замисли, но този път доста по-дълго.

— Не — отговори той твърдо след дълго мълчание.

И двамата мъже рухнаха отчаяно в креслата си.

— Но ще ви кажа кой може — добави Дълбока мисъл.

И двамата рязко вдигнаха поглед към него.

— Кой? Кажи ни!

Изведнъж Артър усети, че явно несъществуващата му коса започва да се изправя, когато откри, че бавно, но неумолимо се движеше напред към тялото на компютъра, оказа се обаче, че онзи, който бе направил записа заради драматичния ефект, просто бе приближил кадъра.

— Става дума за онзи компютър, който ще дойде след мене — каза Дълбока мисъл тържествено, като гласът му си възвърна обичайния патетичен тон, — на когото дори и работните параметри не съм достоен да пресметна — и все пак аз ще ви го конструирам. И този компютър ще е в състояние да пресметне Въпроса на Вечния отговор и ще е толкова съвършен и сложен, че работната му програма ще включва дори и живи организми, а вие самите ще приемете нов образ и ще заживеете на компютъра, за да направлявате десет милиона годишната му програма! Да! Ще конструирам този компютър за вас и ще му дам име. Ще го нарека… Земя.

Фучг гледаше Дълбока мисъл със зяпнали уста.

— Какво глупаво име — каза той и в същия миг по тялото му се появиха дълбоки прорези.
/.../
https://chitanka.info/text/186-pytevoditel-na-galakticheskija-stopadzhi/29#textstart

ПП: Добре, че съм към края на тази книга...

Глава XXX
— Сега вече знаете — каза Слартибартфаст, като направи още един вял и символичен опит да оправи част от страхотния хаос в кабинета си. Вдигна някакъв лист от върха на купчините книжа, но като не можа да му измисли по-подходящо място, го върна обратно върху същата купчина и тя веднага се срути. — Дълбока мисъл проектира Земята, ние я построихме, а вие живяхте на нея.

— А вогоните дойдоха и я разрушиха пет минути преди да е приключила програмата — добави Артър с известна горчивина.

— Даа — отвърна старецът и се поспря, като огледа стаята с отчаяние. — Десет милиона години на планиране и труд на вятъра. Десет милиона години, землянино… можеш ли да ги побереш в съзнанието си? Една галактическа цивилизация може да възникне за пет пъти по-кратко време. И накрая — нищо.

Старецът спря да говори.

— Ето това наричам бюрокрация — добави той след малко.

— Знаете ли — проговори Артър замислено, — всичко това обяснява доста неща. През целия си живот съм имал това странно и неприятно чувство, че нещо става със света, нещо голямо, дори зловещо, но никой не казваше какво е то.

— Не — каза старецът, — това си е напълно нормална параноя. Всички във Вселената страдат от нея.

— Но… — започна Артър отчаяно.

— Хей, няма ли най-сетне да разбереш това, землянино — прекъсна го Зейфод. — Ти представляваш единствената оцеляла съставка от онзи компютър и си бил там до последния момент, преди планетата да бъде разрушена. Нали така?

— Ъъъ…

— И твоят мозък беше органична част от предпоследната конфигурация на компютърната програма — обясни Форд, доста ясно според него.

— Сега разбираш ли? — попита Зейфод.

— Ами — каза Артър колебливо.

Нямаше чувството, че някога е бил органична част от каквото и да е, и винаги бе считал, че точно това е един от неговите проблеми.

— С други думи — каза Бенджи, насочвайки странното си малко превозно средство право към Артър, — има голяма вероятност структурата на въпроса да е закодирана в структурата на твоя мозък. Затова искаме да го купим.

— Какво, въпроса ли? — попита Артър.

— Да — отговориха Форд и Трилиън.

— Ще спечелиш много пари — допълни Зейфод.

— Не, не — каза Франки, — мозъка искаме да купим.

— Какво!

— Добре де, какво път толкова? — попита Бенджи.

— Доколкото си спомням, казахте, че бихте могли по електронен път просто да го разчетете — възмути се Форд.

— О, разбира се — каза Франки, — но първо трябва да го извадим. Трябва да го подготвим.

— Да го обработим — допълни Бенджи.

— Да го разрежем на парченца.

— Мерси, няма нужда — извика Артър, като бутна стола си назад и се отдалечи ужасен от масата.

— Винаги можем да го заменим с друг — мъдро каза Бенджи, — ако смятате, че е нужно.

— Да, с електронен мозък — каза Франки. — Някой от по-простите ще свърши работа.

— Някой от по-простите ли! — изписка Артър.

— Точно така — каза Зейфод и изведнъж се ухили злобно, — лесно можеш да го програмираш да казва: КАКВО? и НЕ РАЗБИРАМ и КЪДЕ Е ЧАЯТ? Никой няма да открие разликата.

— Какво? — извика Артър и още повече се отдалечи.

— Видя ли? — каза Зейфод и изквича от болка, защото точно в този момент Трилиън нещо му направи.

— Аз ще открия разликата — каза Артър.

— Не, няма — каза мишката Франки, — ще бъдеш програмиран да не я откриеш.

Форд се отправи към вратата.

— Вижте, приятелчета, много съжалявам — каза той, — но сделката няма да стане.

— А аз пък мисля, че сделката трябва да стане — казаха мишките в хор.

И в миг всичкото обаяние изчезна от тънките им писукащи гласчета. С едва доловимо бръмчене двете им стъклени превозни средства се издигнаха над масата и се насочиха по въздуха към Артър, който продължи, препъвайки се, да отстъпва назад към най-отдалечения ъгъл, напълно неспособен да се съвземе или измисли нещо.

Трилиън го сграбчи отчаяно за ръката и се опита да го завлече към вратата, която Форд и Зейфод се мъчеха да отворят, но Артър беше отпуснат и тежък — изглеждаше хипнотизиран от летящите във въздуха гризачи, които се носеха към него.

Тя му изкрещя нещо, но той продължаваше да стои със зяпнали уста.

След още едно дръпване Форд и Зейфод най-сетне успяха да отворят вратата. От другата й страна ги очакваше малка група отвратителни на вид мъже, които не можеха да бъдат нищо друго освен биячите на Магратеа. И не само че те самите бяха отвратителни, но и медицинската апаратура, която носеха със себе си, съвсем не бе красива. Нахвърлиха се върху тях.

И така, след миг черепът на Артър щеше да бъде отворен. Трилиън бе неспособна да му помогне, а Форд и Зейфод бяха нападнати от неколцина главорези, доста по-тежки и по-добре въоръжени от тях.

И все пак трябва да се бяха родили под изключително щастлива звезда, защото точно в този момент всички сирени на планетата нададоха оглушителен вой.

Не съм я чел, а вече няма и надежда да я прочета.
От това, което сега прегледах, не ми се вижда много дълбока.

Това е само началото й :).
Между нас казано, тази книга е приличен тест за интелигентност. В нея има отговори на въпросите за живота, вселената и всичко останало. Потърси ги :), там са си :).
Нищо общо с библията, както и с "Капиталът" :):):)!

Възможно е, според мене, вселената да бъде разглеждана като компютър. Квантов ли, що ли...

Сега чета третата книга от петте... :)