.
.
.
   През 30-те и 40-те г. на 21 в. технологиите продължаваха да се развиват, но това не доведе до някакви катастрофални последици, както някои пророкуваха... Роботите отменяха хората в доста дейности, а човешките функции бяха направляващи, контролиращи...
   Сред децата и младежите се появи нова мода на общуване. Когато се събираха, те почти не говореха, а комуникираха чрез компютърните си устройства... Така им беше много по-лесно, а и не напрягаха гласните си струни... Ако имаше желаещи да се сбият, те го правеха виртуално, с помощта на своите компютърни двойници... Съгласете се, че не боли чак толкова, ако ви набият само въображаемо! Няма опасност да ви счупят главата, зъбите или нещо друго...
   Сексът при непълнолетните също бе предимно виртуален, което ги задоволяваше, а и предпазваше момичетата от нежелана или случайна бременност... Част от възрастните също практикуваха в началото на любовна връзка този вид секс... Нали все пак е за предпочитане да направиш нещо най-напред въображаемо, пробно?...

   Действията на всички бяха изложени на показ... Дори най-тъмното можеше да се освети...
   През 2040 г. около Земята започнаха да обикалят четири невидими диска с безброй всевиждащи очи и всечуващи уши, които даваха информация на Световната организация на човечеството /СОЧ/ за всички незаконни действия, подготвяни престъпления, войни, терористични актове... По този начин човечеството контролираше властите, терористичните и мафиотските групировки...
СОЧ не бе някакво задкулисно световно правителство. Там членуваха лидерите на почти всички държави, видни световни учени, юристи, бизнесмени...
   Световната организация на човечеството, която замести ООН, обяви за противозаконно и античовешко притежаването и използването на ядрени, химически, биологични и други оръжия за масово унищожаване на хората. Организацията убеди всички страни да премахнат тези оръжия... След разпадането на НАТО, на ЕС, след закриването на Световната банка и на МВФ светът се успокои, нормализира. Установи се демократичен, мирен и по-справедлив световен ред...
СОЧ създаде алтернативни социални мрежи и други сайтове, които бяха некомерсиални, безрекламни, антипропагандни, коректни. В тях нямаше място за измами, за крайни идеологии, за манипулации, за насърчаване на глупостта и тъпоумието...
   Хората се стремяха към баланс между Природата и модерните технологии...
   Световната финансова пирамида се трансформира и вече приличаше на къща, а не на висока кула...
   За 20-30 г. благоразумните човеци се увеличиха значително. Злонравните и порочните намаляха, тъй като не можеха да виреят на светло...
   Децата на Ай и на Марин Правдолюбеца – Айма и Маай – се грижеха за пречистването на природата... Магическата дупка им помагаше...

   Запустелите български села, останали с по-малко от 50-100 жители през 20-те г., се съживиха, възродиха, поради огромното желание на голям брой млади хора от Западна Европа да живеят в България, да отглеждат овце, кози, говеда, зеленчуци, плодове в новосъздадените български ферми... А и близо 2 милиона българи се завърнаха от чужбина у нас... Страната ни се превърна в най-доброто място за смислен и природосъобразен живот...

   Всичко това навярно ви се струва невероятно, утопично... Но то има съвсем правдоподобно обяснение – чудотворното, лечебното влияние на великата българска Магическа дупка! Ясно е, че без чудо човешкият род не би могъл да се усъвършенства нравствено, духовно, да се избави от тежките пороци, от черните страсти, от глупостта, лудостта, малоумието... или поне да ги минимализира...

     Марин Тачков

Ако ли пък станат, това няма да е по начин, който да ти хареса.

"За 20-30 г. благоразумните човеци се увеличиха значително" – Не знам, не знам. Никак не съм убеден и сигурен. А и думата "дупка" е символ на пропадане надолу.

През 30-те г. на този век се наложи краткословният модел на писане... Поради огромния обем на информация мнозинството от хората предпочитаха кратките текстове, а доста читатели се задоволяваха само с прочитането на заглавията... Повечето стихотворения се състояха само от по 2-3 реда... Разкази, по-дълги от страница, ставаха досадни, нечитаеми... Нормалните за възприемане романи не надвишаваха стотина страници...
Подобно бе положението с научните и публицистичните текстове. Понякога се налагаше обемистите писания да са в два варианта – пълен и съкратен...

През детството и през младостта си Марин от Немайкъде бе прочел извънредно много книги, беше съпреживял безброй съдби, животи, случки...
Като студент, а и след това, нашият герой изчете почти цялата световна класическа и модерна литература... Запозна се с възгледите на най-значимите философи... Изгради си чудноумен, будноумен начин на на мислене, отлична култура на четене и възприемане...
Подчертаваше си ключовите, смислово важните и силни пасахи в книгите от библиотеката си...
В Зрялата си възраст той започна да препрочита любимите си книги и изпита известно разочарование... Марин Правдолюбеца мислеше: "Дори великите писатели – Сервантес, Балзак, Дикенс, Толстой, Достоевски и др. – натоварват романите си с прекомерно многословие, с ненужни подробности, описания, диалози, монолози и т. н., които дотягат на читателя, затормозяват го, а и не правят творбите по-въздействащи...
"Война и мир", "Престъпление и наказание" и много други романи биха могли да се съкратят наполовина – без да загубят идейно, художествено... От повечето книги може да извлечеш само 5-10% смисъл и душевна наслада или не може да извлечеш почти нищо значимо...
"Краткостта е сестра на таланта" – смята Чехов... Толстой казва: "Истинската мъдрост не е многословна... Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте."

Марин Правдолюбеца умееше да разсъждава от различни гледни точки... Той застана на позицията на голям писател от 19-20 в. и си помисли: "Естествено е да се пишат обемисти романи, защото и писателите, и читателите имат мно-ого свободно време за писане и за четене... По-авторитетно е да сътвориш книга с хиляда страници отколкото с двеста страници... А и никой няма право да съди, да критикува великите творци!"...
После нашият герой се премести на позицията на демократичното мнозинство и си каза наум: "Достатъчно е да знаем имената на десетина велики творци и творби... Няма нужда да ги четем... Те почти не влияят на обществото, а и не носят никакви материални блага!"...
След това Марин Правдолюбеца застана на друга позиция и видя пред себе си един голям въпрос: "А кои ще вдъхват на човечеството духовност, разум, мъдрост, познания, правдолюбие и други добродетели?"...
Затвори очи и се запита: "Щом Дон Кихот се е побъркал от четенето на много книги, какво да кажем за мен?"...
Уморен от мислене, той заспа... Сънува, че Земятя се разтърсва, книгите от библиотеката падат и почти го затрупват... Измъква се с мъка и хуква да бяга навън... Книгите се спусат да го гонят... "Идиот" и "Братя Карамазови" за малко да го хванат за гушата... Хари Потър се е превърнал в огромна оса и бръмчи застрашително над него... Галактическият стопаджия /Марин го наричаше "сопаджия"/ го преследва с дълга сопа... С последни усилия нашият герой се хвърля в обятията на необятната Магическа дупка, за да потърси спасение...

Марин Тачков