.
.
.
Лев Давидович Ландау е руски (съветски) учен, с големи приноси в областта на теоретичната физика. Известен е със своята квантово-механична теория за диамагнетизма, теорията на фазовите преходи от втори ред, теорията на Гинзбург-Ландау за свръхпроводимостта, полюсите на Ландау в квантовата електродинамика и теорията за свръхфлуидността на течния хелий, за която през 1962 година получава Нобелова награда за физика.
Роден е на 22 януари 1908 година в Баку, Руска империя (днес Азербайджан), в семейство от еврейски произход.
/.../

Ландау се научава да диференцира на 12-годишна възраст и да интегрира на 13-годишна възраст. На 14-годишна възраст той постъпва в университета в Баку , едновременно в два отдела: физика, математика и химия, но скоро напуска химията, избирайки физиката за своя специалност.

През 1924 г. за изключителните си постижения той е преместен в Ленинградския университет . След като завършва катедрата по физика на физико-математическия факултет на Ленинградския университет през 1927 г. , Ландау става аспирант и по-късно служител на Ленинградския физикотехнически институт (чийто директор е А. Ф. Йофе ), а през 1926-1927 г. публикува първите си трудове по теоретична физика . През 1927 г. 19-годишният Ландау прави фундаментален принос към квантовата теория, като въвежда концепцията за матрица на плътността като метод за пълно квантово-механично описание на системи, които са част от по-голяма система. Тази концепция е станала основна в квантовата статистика .

От 1929 до 1931 г. е в научна командировка по указание на Народния комисариат на просвещението, за да продължи образованието си в Германия , Дания , Англия и Швейцария . Среща се с Айнщайн ^{[ 15 ] [ 16 ]} , посещава семинарите на Борн в Гьотинген , среща се с Хайзенберг в Лайпциг . В Копенхаген той работи с Нилс Бор , когото оттогава смята за свой единствен учител. В Кеймбридж се запознава с П. Л. Капица , който от 1921 г. работи в Кавендишката лаборатория .
/.../

През април 1938 г. Ландау редактира листовка, написана от М. А. Корец в Москва , призоваваща „Антифашистката работническа партия“ да се бори срещу сталинисткия режим , в която Сталин е наречен фашистки диктатор, равен в „яростната си омраза към реалния социализъм“ на Хитлер и Мусолини ^[ 22 ] . Текстът на листовката е предаден чрез Павел Коган на антисталинска група студенти в Института по философия и литература за разпространение по пощата преди първомайските празници ^[ 23 ] . Това намерение е разкрито от органите на държавната сигурност на СССР и Л. Д. Ландау, М. А. Корец и Ю. Б. Румер са арестувани по обвинение в антисъветска агитация. 
/.../

Лев Ландау в затвора на НКВД

Ландау е арестуван на 28 април 1938 г. По време на разпита са му счупени две ребра ^[ 24 ] .

Той прекарва една година в затвора и е освободен благодарение на писмо в негова защита от Нилс Бор и намесата на П. Л. Капица . На 26 април 1939 г. Капица пише на Л. Берия : „Моля да освободите от ареста арестувания професор по физика Лев Давидович Ландау под моя лична гаранция. Гарантирам пред НКВД , че Ландау няма да води никаква контрареволюционна дейност в моя институт /.../". Ученикът на Ландау Борис Йофе дава различна версия в книгата си „Без ретуш“.

 

"В затвора Корец е принуден да подпише самопризнание, че е написал листовката и че Ландау е одобрил текста ѝ. Също така е вероятно листовката действително да е написана от следователя. Тогава листовката и самопризнанията на Корец са показани на вече пречупения Ландау, като той признава участието си в съставянето на листовката. Всичко това не изглежда изненадващо, тъй като в собствените си ръкописни показания Ландау признава своята антисъветска дейност и много, много повече. (Господарите от НКВД умееха да изтръгват самопризнания. Има известен случай, когато един затворник призна, че е взривил мост над Волга. Много години по-късно, когато беше освободен и отиде на това място, той видя, че мостът е здрав и здрав - никой никога не го е взривявал.) “ ^[ 26 ] .
/.../

През 1945-1953 г. участва в Съветския атомен проект. За работата си по атомния проект е удостоен със Сталинска награда (1946, 1949, 1953), орден Ленин (1949), званието Герой на социалистическия труд (1954).

От 1955 до 1968 г. е професор в катедрата по квантова теория и електродинамика на Физическия факултет на Московския държавен университет. Чете лекции по: “Механика”, “Теория на полето”, “Статистическа физика”.

През 1955 г. той подписва „ Писмо от триста “ (писмото съдържа оценка на състоянието на биологията в СССР до средата на 50-те години и критика на Лисенко и „ лисенковщината “).
/.../
Източник: Уикипедия на руски

ПП: Макар че полага големи усилия, Сталин не успява да изтреби всички талантливи учени, писатели, военни... Част от тях оцеляват и постигат велики успехи, благодарение на гениалните си заложби и въпреки сталинизма...

Това че е велик физик, не пречи да е глупав либерал.

Те ще помогнат на много заблудени да осъзнаят Истината в историята и да прогледнат за Нея!

Само изрод може да подкрепя дявола сталин.

Според статистиката. Той спечели ВСВ. А убийствата са дело на еврейските комисари.

Великите учени нямат нужда от идеологии, от партии. Партиите и държавите имат нужда от тях...
Гениалните учени са над идеологическите и политическите идиотизми... Те имат нужда най-вече от СВОБОДА НА МИСЛЕНЕТО, от творческа свобода /подобно на великите писатели/...