.
.
.
   Акад. Андрей Зализняк е  безспорно най-дълбокият, прецизен и уважаван световен учен, който подложи на дисекция т.нар. „любителска лингвистика“.     Неговият труд „Из бележките за любителската лингвистика“ (и прочутата му лекция по темата) е фундаментален текст, който всеки езиковед и историк би трябвало да познава. Местните "краставичари" да не се мъчат да му предлагат "краставици"!...
   Зализняк много точно описва как дилетантите си играят с езика по три основни „правила“:

1. Пълно игнориране на гласните: За любителя гласните нямат значение – те могат да се добавят, изпускат или заменят както падне (точно както Спароток лепи „А“ пред явор и огън).
2. Сходството по съгласни е достатъчно: Ако две думи имат сходни съгласни (например б-р-т), любителят веднага решава, че те са една и съща дума (абрит = бръсна), без да го интересува историческият развой.
3. Пълно пренебрегване на писмената история: Любителят сравнява съвременната форма на думата с антична дума, без да изследва как тази дума е звучала преди 500, 1000 или 2000 години.

Зализняк казва нещо изключително важно, което чукундурите не разбират: „На любителя му се струва, че езикът е просто произволен набор от звуци, а не система, подчинена на строги исторически закони.“ 
 Акад. Андрей Зализняк извежда правилото, че най-лесни за езикова манипулация са едносричните и двусричните думи. Тъй като те съдържат само две или три съгласни, чисто статистическата вероятност за абсолютно случайно звуково съвпадение между два напълно различни езика е огромна. 
  Проследете "тракийския речник" на Спароток и ще откриете, че известният тракоман масово атакува именно такива къси думи: аз, ад, як, ак (око), ава (овца) и т.н. Обаче  „забравя“, че в науката съвпадения между кратки думи без проследен исторически развой нямат никаква доказателствена стойност.

Как Спароток „забравя“ времето и законите на езика

• 1. Пътуване във времето (Анахронизми):  Спароток сравнява старобългарски думи  с тракийски... По правилата на Зализняк това е абсурд. Езикът се променя непрекъснато. Българският език през IX век (старобългарски) е звучал коренно различно от днешния, а праславянският преди това – още по-различно... За траките не знаем дали са казвали "тра-ла-ла"...
• 2. Игнориране на звуковите закони (Законите на Грим, Раск и др.): В истинската лингвистика звуците не се променят „както им хрумне“, а по строги математически закони. Ако един звук се променя в една дума, той се променя по същия начин във всички останали думи от същата епоха...
  

     Любителите лингвисти изолират българския език и твърдят, че приликата е уникална , „трако-българска“... Когато обаче докажем, че същите тези думи съществуват в Полша, Русия, Чехия, Словения и др. славянски страни, теорията им за „уникалното тракийско наследство само за българите“ рухва...

   Ето десет конкретни примера, които Спароток обявява за „тракийски“ думи, съпоставени с техния общославянски корен, доказващ праславянския им произход:

1. Думата „Аз“ (аз, яз)

• Твърдение на Спароток: Чисто тракийска дума, съвпадаща с българското местоимение.
• Общославянско доказателство: Това е праславянското местоимение *вzъ. Среща се навсякъде в славянския свят: старобългарски (азъ), староруски (язъ, модерно я), полски (ja), чешки (jб), сърбохърватски (ја).

2. Думата „Яздя“ (азду)

• Твърдение на Спароток: Тракийската дума „азду“ е коренът на българското „яздя“.
• Общославянско доказателство: Коренът е праславянски – *ězditi. Среща се в руския (ездить), полския (jeździć), чешкия (jezdit), украинския (їздити), сръбския (јездити). Промяната от „ѣ“ (я) към „е/и“ следва точни славянски диалектни закони, нямащи общо с античността.

3. Думата  „Явор“ (авро)

• Твърдение на Спароток: Древна тракийска дума, станала българското дърво „явор“.
• Общославянско доказателство: Произлиза от праславянското *вvorъ. Думата е налична във всички славянски езици: руски (явор), полски (jawor), чешки (javor), словенски (javor), сръбски (јавор)... Спароток просто маха първата буква и я обявява за тракийска.

4. Думата  „Огън“ (агнон)

• Твърдение на Спароток: Тракийско наименование за огън, преминало в българския.
• Общославянско доказателство: Етимологията е праславянска – *ognь (от индоевропейското *h₁n̥gʷnis). Думата съществува в руския (огонь), полския (ogień), чешкия (oheň), сръбския (огањ), словашкия (oheň). Наличието ѝ в Полша и Чехия доказва, че славяните не са я научили от траките на Балканите.

5. Думата  „Лея“ (алаи)

• Твърдение на Спароток: Измислената дума „алаи“ (тека, лея) е тракийският родител на българския глагол.
• Общославянско доказателство: Произлиза от праславянското **lijati / lěti. Среща се в руския (лить), полския (lać), чешкия (lнt), сръбския (лити), украинския (лити).

6. Думата  „Око“ (ак)

• Твърдение на Спароток: Едносричното „ак“ е тракийската форма за „око“.
• Общославянско доказателство: Това е класическият пример на Зализняк за къса дума. Коренът е праславянското *фko (две очи – очеса). Думата е еднаква навсякъде: руски (око), полски (oko), чешки (oko), словенски (oko).

7. Думата  „Як / Силен“ (ак)

• Твърдение на Спароток: Същото едносрично „ак“ означавало и „як, силен, твърд“.
• Общославянско доказателство: Произлиза от праславянското *jakъ. Думата съществува в руския (який - какъв, силен), полския (jaki), чешкия (jakэ), сръбския (јак), словашкия (jakэ). Зализняк би казал: любителят взема две съгласни и сглобява пет различни значения.

8. Думата  „Овца“ (ава)

• Твърдение на Спароток: Тракийската дума „ава“ била най-древната форма на българското „овца“.
• Общославянско доказателство: Думата е праславянска – *ovca (умалително от по-древното *ovь). Ще я намерите в абсолютно всеки славянски език: руски (овца), полски (owca), чешки (ovce), сръбския (овца), беларуския (аўца)...

9. Думата „Една“ (адина)

• Твърдение на Спароток: Тракийската дума „адина“ е  българското числително "една".
• Общославянско доказателство: Произлиза от праславянското **edinъ / jedinъ. Среща се в руския (один), полския (jeden), чешкия (jeden), сръбския (један). Спароток използва българското диалектно произношение „адна“ (вместо една) и го пренася 2500 години назад.

10. Думата „Бръсна“ (абрит)

• Твърдение на Спароток: Тракийската дума „абрит“ е дала глагола „бръсна“ ...
• Общославянско доказателство: Произлиза от праславянския глагол **bryti / briti (бръсна, режа). Думата е общославянско наследство: руски (брить), полски (бритва - бръснач), чешки (břit - острие), сръбски (бријати).

   И т.н. Мисля, че това е достатъчно засега. Нали разбирате, че е грехота, срамота да се лъже и да се краде? И ако сте заблудени, грях е да заблуждавате, да мамите другите...

   Марин Тачков и неговият асистент ИИ

По добре да се занимават с "любителската лингвистика", отколкото да маршируват по улиците.

Много си станал богат на фантазии

А къде бяха "славянските" езици преди 20 века или 30? Нямаше ги естествено- кой от кого краде тогава???