.
.
.
Феминизмът и социалното разложение

от Anonima в Избор на редактора · 28/05/2017 · 11:02

 

„Римляните по време на упадъка“, худ. Тома Кутюр (1847)

 

Авторът на този текст е предпочел да остане анонимен и е жена. Приехме мистификацията и публикуваме статията поради значимостта на темата и адекватния подход в осмислянето и защитаването на тезата.

 

 

Тогава изглежда вероятно, рекох аз,
че тиранията се установява не от някакво друго устройство,
а от демокрацията;
и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода
се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство.

Платон, „Държавата”

На финалната права от съществуването си западноевропейското общество е заето с много и наболели проблеми от социално, биологично и джендърно естество. Озверели феминистки правят всичко по силите си, за да може виртуалът и реалът да станат „безопасни места“ (safe spaces) и никой да не е задължаван да слуша неща, които биха могли да го обидят; както и да се борят с мракобесието на патриархалния модел, наложен от бялата християнска цивилизация. Последният – бидейки единственото, противостоящо на нашествениците, които претопяват европейското и американското население. Нещо, което би стреснало „обикновената“ жена, имаща чувство за дълг и принадлежност към рода, общността, народа, вярата и страната си – все остарели архетипове за модерната, освободена западна дама, чийто живот е модел на Секса и Града и на всичко, написано в Cosmo „библията“.

Неслучайно 21 век е ерата на автоимунните заболявания – тези, които се „отключват“ ненадейно и прогресивно унищожават тялото отвътре. Разбира се, човешката глупост, изразяваща се в сляпа вяра във фармацевтичната индустрия и нейните химикали и методи, не помага с нищо, но и на никого не му идва дори наум да се замисли какво е общото между болести като рак, СПИН, алцхаймер, множествена склероза, аутизъм, диабет, псориазис, тиреоидит на Хашимото, астма, витилиго и още твърде много, за да бъдат изброени. Или по-скоро, на никого не му хрумва колко и кому е толкова удобно най-големите бичове на 21 век да са автоимунни, или с други думи – идващи отвътре състояния, при които организмът се (само)унищожава. Което ни води до социалния компонент на статията, а именно – феминизмът. Ако е налице работещ модел, който разкапва обществото отвътре, то не са необходими никакви допълнителни действия, за да се подпомогне неговото разлагане. В този случай прииждащите нашественици са просто хиените, които се хранят от разлагащия се труп на западното общество, чийто убийци бяха (са) собствените му жени.

На пръв прочит това звучи грозно и незаслужено, но за съжаление е напълно оправдано. Разбира се, това не означава, че мъжете не допринасят активно за разпада на обществото, но тяхната роля стана активна впоследствие, след като бяха пуснати в действие механизмите, които дадоха начален тласък на жените да се чувстват ощетени, неоценени, дискриминирани, насилвани и принуждавани да изпълняват социална роля, каквато никога не са искали – всичко това, което на практика е невярно. А че е невярно, сочат елементарни статистически данни и резултати от допитвания, при които все повече жени сега (отколкото когато и да било) заявяват или посочват, че биха избрали семейство и деца пред кариера.

Това е един факт, който всички феминистки НПО-та не могат да скрият и се опитват да обяснят с всевъзможни измислени аргументи, като например „липса на самочувствие“ или „увереност“ у нежния пол, които им пречат да са толкова агресивни, колкото са мъжете в професионален план. Разбира се, това е чисто и просто една лъжа, защото самите феминистки обожават да използват противоречащи си аргументи според ситуацията: в даден момент жените са равни на мъжете и заслужават същото отношение и жестове (като отваряне на врата, плащане на сметка, подаряване на цветя и прочее са посегателство върху свободата и правата им), както и актове на микро агресия (microaggression), защото „утвърждават джендърните стреотипи“; в други случаи се набляга на „природната чувствителност“ и „липса на увереност“ на слабия пол, които предполагат преференциално отношение… за сметка на мъжете, разбира се. Но да се очаква логика от „толерантния“ лагер на озверелите жрици на западния разпад, граничи с народното чакане на писмо от умрял, така че нека просто разгледаме причините този modus operandi да дава толкова добри резултати.

Ако женската сексуалност не е социално регулирана, то неизбежно се стига до разлагане на обществото и изчезването на дадена цивилизация. Жените инстинктивно се стремят към така наречените алфа-мъжкари. Но е нелогично, дори от чисто биологична гледна точка, да се допусне, че за всяка жена има съответен алфа-мъжкар (или по-честното и обидно: че не всяка жена заслужава алфа-мъжкар). Дори в природата има строга йерархия и предводителят на прайда/глутницата избира най-привлекателната откъм генетични заложби и физически данни самка, с която да продължи потомството, за да има то най-добри шансове за оцеляване. В човешкото общество дълги години жените и мъжете са се събирали с цел продължаване на рода, обработване на земята, запазване на вярата, културата, традициите, народността и родовите ценности. При това положение самотниците са били в пъти по-малко, отколкото сега, защото след сватосването на най-личните девойки и момци, останалите се задомявали според възможностите си.

Но сега, когато жените избират единствено на база външност, привличане, пари и положение мъжете до себе си, се наблюдава рекорден брой на млади мъже, неспособни да задържат вниманието на нежния пол, без да има сериозна причина за този феномен (т.е. мъжете са напълно „нормални“ от гледна точка на биология, интелект и социално положение, но не са „атрактивни“ откъм поведение и желание за вписване в модерните парадигми). Резултатът са стотици и хиляди отхвърлени, използвани и фрустрирани мъже. Никоя жена не иска бета-мъжкар и, като цяло, почти всички жени са съгласни да са в отворени връзки с някой алфа-мъжкар с нагласата, че във всеки един момент той може да избере тях като единствена партньорка. Мъжете може и да са склонни към необвързващи връзки, но когато решат, че е време да създадат дом и семейство, те много по-внимателно избират потенциалната майка на децата си, докато случаите на жени, раждащи деца от женени мъже или донори, нарастват, което само показва, че за една жена е по-привлекателно да роди дете от обвързан алфа-мъжкар или атрактивен донор и да го отгледа като самотна майка, но не и да намали критериите си спрямо реалността.

Предходно описаният поведенчески модел е свързан с правилото 80/20 или Закон на Парето, който постановява, че долните 80% от хората в обществото имат интерес (сексуален, интелектуален, социален, материален) към горните 20%, които държат по-добрите ресурси (в това число спадат и личностните им качества и физически данни).

На чисто биологично и поведенческо ниво жените не са толкова обвързани с родовите, националните, цивилизационните или расовите си норми и задължения (поради липса на по-добра дума). Като биологични създания, жените чисто и просто се стремят към мъжете с най-добър набор от физически, поведенчески и социални компоненти, които биха могли да ги подсигурят, защитават и дарят със здраво потомство. Експериментът на политическо и социално освобождение започна с финансираното от Рокфелер Движение на суфражетките в края на 19 век. И понастоящем стигна до откровени извращения, като кампанията за Освобождаване на зърното (Free the Nipple); Движението за телесен позитивизъм (Body positivism movement), което променя критериите за хармония и красота, за да могат разплути, болни и безформени феминистки да се чувстват „добре в кожата си“; протестните Курвенски маршове /Маршове на уличниците (SlutWalk), според които, както и да е облечена една жена, това не означава, че си „търси внимание“, и разбира се, движението #ShoutYourStatus, започнато от феминистката Ела Доусън, което призовава жените да се гордеят със сексуално предаваните си болести и многото си партньори.

Марш на уличниците в Чикаго, 3 септември 2013

 

Проблемът с подобни „социални движения“, както обикновено, е свързан с размиването на границите на редно и нередно, при което общата маса жени, вследствие на криворазбрана стадна солидарност, започва инстинктивно да се идентифицира със смелите си модели, които са постоянно цитирани и превъзнасяни в публичното пространство. Това, от своя страна, води до погрешното заключение, че щом им се дава трибуна, то е логично казаното от тях да е истинно и ценно за обществото като такова. Разбира се, всеки нормален човек може да прозре абсурдността на това да се пропагандират вредни за здравето (и психиката) поведения, насърчаващи млади хора да се „хвалят“ с прихванатите си полово-предавани болести като „социални движения за освобождение“. По този начин се получават безумни ситуации, в които жените са насъсквани срещу белия патриархат, който „потиска свободното им изразяване“ и „омаловажава ценността им като личности“ и се пропускат удобно действителни проблеми, като стотиците изнасилени, трафикирани, дрогирани, малтретирани бели жени от мюсюлмански мъже. При над 100 регистрирани случая седмично на женско обрязване в Англия е интересно настървението, с което всички феминистки дъвчат до болка изтърканите теми за „бялата хетеросексуална привилегия“ на мъжете – тази, която всъщност липсва. Защото феминизмът не цели равенство между половете, каквото има, а борба за надмощие, засрамване и издевателство над мъжете от страна на западните жени.
/.../

www.memoriabg.com/2017/05/28/feminizmut-i-socialnoto-razlovenie/

По Й. Йовков

Боже, колко разврат
има на тоя свят!...

М. Тачков

Моралното разложение е признак за отмирането на едно общество, в случая буржоазното. Феминизмът също е част от разложението, да не говорим за педерастията.

Феминизмът убива, няма нищо по-неестествено от това жените да стават мъже, това е подмяна на ценностите!

и задълбочен анализ.

Не мога ясно да формулирам защо съм против феминизма и еманципацията на жените, но е факт, че съм против. Може би, защото не ми харесва това, в което се е превърнал света, и смътно осъзнавам, че за тази негативна промяна огромна роля играе феминизма. Статията се опитва да хвърли светлина по темата, макар и като че ли тенденциозно.
Между другото, нито една жена до този момент не е застанала на моята позиция. Когато кажа нещо против еманципация и феминизъм, никога жена не ме е подкрепила. Ние, жените, се оказахме някак пасивно в променения свят. Приспособяваш се към нещо, което не знаеш откъде ти е дошло. Лошото е, че на повърхността то изглежда добро - явно за жените, и скрито - за мъжете. А такова нещо не може да бъде спряно.

Може би жените по-лесно се поддават на модерните неща, докато ние, мъжете, сме по-консервативни...

Поради това ми е и трудно да го формулирам. На повърхността във феминизма няма нищо лошо - дори за жените той изглежда изцяло положителен. Борят се за твоите права - да си равна с мъжете. Жените виждат само това и си мислят - ето, аз съм вече защитена.
И започва жената да се бори да заслужи равенството. Докато се бори между другото създава семейство, между другото ражда вече най-много едно дете. И живее в непрекъснат стрес. Тя няма усещането, че мъжът е по-силния и ще я подкрепи, защото тя вече е силна наравно с него. Трябва и да печели наравно с него. Не се оплаква обикновено, защото нали това е за нейно добро. Но е основния потърпевш. Мъжете също се промениха - не към по-добро и тяхната промяна е доста скрита. Сигурна съм, че съвременните мъже охотно се разделиха с ролята си на лидери и с облекчение разделиха отговорността за всичко с жената. В крайна сметка света се промени, семейството не е каквото беше, раждаемостта спадна в пъти - бавно и незабележимо се самоунищожаваме сами.

Феминизмът е най -антижеското движение и приема все повече извратени форми.Следвайки го сляпо и от мода жените сами попадат в капана на половопредаваните болести ,разрушаване на собственото си здраве и се превръщат в истинско антижеско създание .Кой мъж би се изкушил да пожелае с най-добри намерения това клето създание освен ако не е нъпълно пропаднал пияница,наркоман или перверзник .Престъпните мрежи ги превръщат в доходоносна плът за продан докато все се намира някой да ги пожелае за пари.Пътят на пропадането е лесен и винаги се намират ,,добри приятелки "'които да им помогнат да се превърнат в също такива нищожества каквито са самите те.

Палитрата на убийствените моди е широка. Най-важен ли е феминизмът в тая палитра? Може би. Защото когато работят майката и бащата, домът става по-малко дом, майчинството - по-малко майчинство, А И БАЩИНСТВОТО - по-малко бащинство. Значи и детството е по-малко детство. Може би е добра японската система - жената да работи докато се омъжи. Тая система не попречи на високата производителност. Една от грешките на социализма май беше, че и той се полакоми за женската работна ръка.

9. vania23 - Доста по-сложно е.
29.05 21:20
Поради това ми е и трудно да го формулирам. На повърхността във феминизма няма нищо лошо - дори за жените той изглежда изцяло положителен. Борят се за твоите права - да си равна с мъжете. Жените виждат само това и си мислят - ето, аз съм вече защитена.
И започва жената да се бори да заслужи равенството. Докато се бори между другото създава семейство, между другото ражда вече най-много едно дете. И живее в непрекъснат стрес. Тя няма усещането, че мъжът е по-силния и ще я подкрепи, защото тя вече е силна наравно с него. Трябва и да печели наравно с него. Не се оплаква обикновено, защото нали това е за нейно добро. Но е основния потърпевш. Мъжете също се промениха - не към по-добро и тяхната промяна е доста скрита. Сигурна съм, че съвременните мъже охотно се разделиха с ролята си на лидери и с облекчение разделиха отговорността за всичко с жената. В крайна сметка света се промени, семейството не е каквото беше, раждаемостта спадна в пъти - бавно и незабележимо се самоунищожаваме сами.
цитирай

Изтрий
10. starotomagare - Феминизмът е най -антижеското д...
29.05 22:54
Феминизмът е най -антижеското движение и приема все повече извратени форми.Следвайки го сляпо и от мода жените сами попадат в капана на половопредаваните болести ,разрушаване на собственото си здраве и се превръщат в истинско антижеско създание .Кой мъж би се изкушил да пожелае с най-добри намерения това клето създание освен ако не е нъпълно пропаднал пияница,наркоман или перверзник .Престъпните мрежи ги превръщат в доходоносна плът за продан докато все се намира някой да ги пожелае за пари.Пътят на пропадането е лесен и винаги се намират ,,добри приятелки "'които да им помогнат да се превърнат в също такива нищожества каквито са самите те.
цитирай

Изтрий
11. krumbelosvet - Палитрата
30.05 15:00
Палитрата на убийствените моди е широка. Най-важен ли е феминизмът в тая палитра? Може би. Защото когато работят майката и бащата, домът става по-малко дом, майчинството - по-малко майчинство, А И БАЩИНСТВОТО - по-малко бащинство. Значи и детството е по-малко детство. Може би е добра японската система - жената да работи докато се омъжи. Тая система не попречи на високата производителност. Една от грешките на социализма май беше, че и той се полакоми за женската работна ръка.