.
.
.

Мишел дьо Монтен (на френски: Michel de Montaigne) (Мише́л Ейке́м дьо Монте́н, фр. Michel Eyquem de Montaigne; 28 февруари 1533 г., замък Монтен в Сен-Мишел-дьо-Монтен — 13 септември 1592 г., Бордо) — е френски философ и писател от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Опити“ (фр. Essais).^[1] Неговият начин на писане утвърждава жанра есе, което прави от Монтен една особено значима фигура в интелектуалната история на Запада.

Избрани мисли на Монтен

• Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов.
• Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.
• Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.
• Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.
• Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си, а ако условията не се адаптират към мен, то аз самият се адаптирам към тях.
• Според мен Римската империя е била по-храбра преди да бъде просветена.
• Страхливостта е майка на жестокостта.
• Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…
• Навикът притъпява остротата на нашия ум.
• Страхът, желанието, надеждите ни тласкат към бъдещето и ни лишават от чувството и разбирането на това, което е, за да ни подмамят към това, което ще бъде – дори и тогава, когато нас не ще ни има.
• Когато ми противоречат, събуждат не гнева ми, а вниманието ми; аз се обръщам към тоя, който ми противоречи и който следователно ме учи. Общата кауза и на двама ни трябва да бъде истината.
• Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва.
• Ние лесно тълкуваме смисъла на чуждите писания, когато това е в полза на нашите предварително изработени мнения.
• Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?
• Не е ли по-добре да се въздържаш, отколкото да избираш от множеството заблуждения, които човешката фантазия е създала? Не е ли по-добре да не изразяваш мнението си, отколкото да се месиш в тия размирни и свадливи спорове?
• Ние стигаме до някаква истина по пътя на съгласуването и съдействието на нашите пет сетива; но може би, за да достигнем едно достоверно познание за същността на нещата, биха ни били нужни не пет, а осем или десет сетива.
• Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо.
• Ние сме се родили, за да действаме.
• Моята философия е в действието, в естественото и неотложно ползване от живота; и по-малко във фантазиите.
• Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове.

https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD

ПП: Никой не е толкова мъдър, колкото Монтен или колкото мен...
М. Тачков

Монтен се ражда във фамилния замък в град Сен-Мишел-дьо-Монтен (Дордон) в близост до Перигьо и Бордо. Неговият баща, Пиер Ейкем (получил аристократичната титла „дьо Монтен“), участник в Италианските войни, бил кмет на Бордо; умира през 1568 година. Майката – Антоанета де Лопес, е от семейството на заможни арагонски евреи. В ранното си детство Мишел се възпитава по либерално-хуманистичната педагогическа методика на баща си – неговият учител, немец, въобще не владеел френски език и говорел с Мишел изключително на латински.

По времето на хугенотските войни, Монтен често е посредник между враждуващите страни, него еднакво го уважавали кралят-католик Анри III и протестантът Анри Наварски.

През 1565 г. Монтен се жени, като получава солидна зестра. След смъртта на баща си през 1568 г. той наследява родовото имение Монтен, където се и заселва през 1571 г., продава своята съдийска длъжност и излиза в оставка. През 1572 г., на 38-годишна възраст Монтен започва да пише своите „Опити“.

Писателят почива по време на меса на 13 септември 1592 година.

Скептицизмът на Монтен е насочен срещу средновековната схоластика и църковните авторитети. Предшественик на Френсис Бейкън, той отстоява онзи научен метод на познание, който се опира върху факти. В есеистичната си книга „Опити“ представя човека като върховна ценност. Монтен е против насилието в училищната система, включително физическите наказания на децата. Според него човек постига духовно развитие посредством добър външен вид и добри обноски и маниери, а физическото му възпитание е тясно свързано с духовното. Индивидът трябва да е способен да понася различни климатични промени, да се храни с определен тип храна, да поддържа определени хигиенни навици и т.н.

Философската значимост на Монтен е главно в реакциите, които предизвиква, на първо място – картезианството, и по-нататък рационализма, които търсят отговори срещу скептицизма. Възгледите му оказват пряко влияние върху идеите на английския философ Джон Лок, на Жан-Жак Русо и др. Маниерът му на писане, съчетаването на личнатата убеденост с рационални аргументи и излагането ѝ в литературна форма са това, което прави от Монтен един от ключовите автори на „Новото Време“.[2]

Монтен е мъдрец. Материалист. Имам и трите му тома на "Опити".

Предпочитам Платон и Монтен /защото пишат сравнително разбираемо, достъпно/ пред Хегел и Маркс...

Властта на великите идиоти и властници се крепи на глупостта на масите...
Марин Тачков