.
.
.
   Бяхме на доста километри и години разстояние! Но все пак се срещнахме. Във Фейсбук...    
   Тя изглеждаше чаровна млада жена – малкко над тридесетте. Имала дете, била полуомъжена, почти разведена...    
   Решихме да се видим на живо. Видяхме се, поопознахме се, вечеряхме в ресторант. После тя си замина...    
   След седмица ми се обади с предложение да се срещнем пак и да се усамотим в хотелче. Беше ми трудно да откажа. Тя ме заведе в наетата от нея хотелска стая. Хапнахме, пийнахме и се любихме. Имаше чудесно тяло, хубави гърди, бедра... На другия ден се любихме отново...
   След десетина дни направихме същото...  
    Но започна учебната година и любовното ни приключение приключи... Разбрах, че мъжът й се завърнал, купил нова къща...    
   И все пак тя ми призна във Фейсбук:
   "Не знам какво да ти кажа, не знам какво да правя, мисля постоянно и нищо не измислям, живеем далече, объркана съм...  
    Благодаря за прекараното време заедно! Не ме бива много в обясненията, но ти си най-добрият мъж в леглото от онези, с които съм била. Те не са много, но в сравнение с теб са били нищо!... А както ти се отнасяше към мен, никой не се е отнасял така...
   Това бях длъжна да го кажа!"...  

Марин Тачков

се ражда научено да лъже и да се превзема".

:):):):):):):), възпитана жена, днешните рядко биват такива.

Полуомъжена, полуразведена... и накрая полуистория в мъжки вариант.
Честит празник! С пожелание за цялостно приключение, с наздравици вино и хепиенд!

Дори в леглото да си звер,
с омъжена жена
остани си кавалер
със затворена уста.

...не е..нормална.
и.рядко.е щастлива )

хареса ми.много.е..силно..

ХА ХА ХА. :))))
И МИСЛИШ, ЧЕ НЯКОЙ ЩЕ ТИ ПОВЯРВА??? :))) С ТОЯ ЖАЛЪК ВЪНШЕН ВИД И С ТАЯ ЖАЛКА, ПРЕСТОРЕНА И СУЕТНА ДУШЕВНОСТ. :))) ПО-ДОБРЕ КАЖИ КАКВА Й БЕШЕ ТАРИФАТА. :))) ДА ЗНАЯТ САМОТНИТЕ "ПУЕТЕСИ" КАКВО ЩЕ ИЗКАРАТ, АКО СЕ ПРЕЖАЛЯТ. :))) МАНТРАТА НА ВСИЧКИ УБОГИ МЪЖЕ - "ДА, АМА СЪМ СТРАХОТЕН В ЛЕГЛОТО" :))) МОЖЕ, НАЛИ НЯМА КАК ДА ПРОВЕРИМ. :)))

Ха, ха, Марине и аз съм бил с тази... или пък жените много си приличат... или е жива още циганката дето ни хвалеше:)

Защо да е полуистория? Аз обичам да пиша кратко, без разни художествени украшения...
Беше цяло приключение, макар и без хепиенд...
Честит празник и на теб!

Разказът е по действителен случай... Явно немалко мъже не умеят да любят с отдаденост, гледат да свършат бързо и да загърбят жената... А тя има нужда от целувки, милувки...

Можеше той да я предвари със същата похвала.