Една жена помоли дъщеря си да отиде до голямата църква в центъра на града , за да занесе едни избрани неща, на които свещенника да чете молитва за здраве, защото майката боледуваше от няколко месеца и трудно се оправяше със здравето си и си мислеше, че Бог може да й помогне да се въстанови колкото се може по-бързо. Дъщерята разбира се послуша майка си и отиде в точно посоченият храм, и когато приключи литургията, младото момиче се запъти към свещенника и му каза много тихо:
-Отче, майка ми боледува от доста време насам и ме помоли за една молитва за здраве, която да прочетете на тези неща. - и тя показа предметите ,които беше донесло, а те бяха една голяма бяла хавлиена кърпа и един чифт бели чорапи. Свещенника пое в ръцете си нещата донесени за молитва постави ги на определеното място и се потопи с молитвен израз на благоговение пред Бога. Когато молитвата свърши и вещите бяха поръсени със светена вода, свещенника ги подаде на момичето и тихо каза:
-По -бързо оздравяване на майка ти!-След тези думи той се оттегли към стаята за почивка.
Незнайно как, но някаква жена станала пряк свидетел на случващото се и когато свещенника свърши с молитвата и се оттегли, тя пресрещна младото момиче и му каза:
-Какво си мислиш, че првиш?-и го погледна с такива очи, сякаш не Бог, а някой друг се беше вселил в душата й.-Как можеш да носиш тук, чорапи, това е грях!
Изведнъж от очите на изненаданото момиче бликнаха сълзи,,Как може тази жена да й говори по този начин и то тук в Божият храм! Коя е тя? Какво иска от нея?,, И девойката не можа да спре както сълзите си така и болката от обидата, която й причини тази непозната жена и побърза колкото се може по-скоро да напусне храма и да се прибере у дома.
Когато се прибра вкъщи младото момиче отиде до майка си, която лежеше на леглото си повече от четири месеца и не можеше да се движи нормално, подаде й вещите на които свещенника беше чел молитва за здраве и се разплака. Разказа всичко подробно на майка си, а тя й отговори:
- Не обръщай внимание на такива хора , мило дете, и те незнаят какво прававят в храма, дошли уж да се помолят, а сеят неприязън!
Няколко месеца след този случай майката се вдигна от леглото, оздравя напълно и се захвана с ежедневните си задължения. 
Много по-късно дойде един момент в който младото момиче сподели на майка си: -Мамо, аз вече съм в друга църква!
-Каква  друга църква мое дете?-попита майката учудено.
-В друга, още е рано да ти разкажа всичко подробно, но ще дойде ден и ти сама ще разбереш.
Изненадана, но сдържана в поведението си, за да не обиди дъщеря си майката каза: -Ако ти се чувстваш добре там, ако ти носи спокойствие и утеха, аз нямам нищо напротив. Бог е навсякъде и много са и различни са възхвалите към Него. Много пътища водят до Бога, но всичките са трудни , тесни и стръмни. Няма лесни пътища към Бога. Всички изповедания, които сами по себе си са различни се казват Инославни изповедания. Бог сам знае, кой му служи вярно и кой не .Той не гледа на лице, той гледа в душата на човека и знае, кой го обича истински с душата си и кой е лицемерен пред Него.

  ***  

Много време мина след този случай и младото момиче намери своята половинка- един млад момък и двамата дадоха обет пред Бога за вечна вярност и обич.   

***  

Днес в този свят където думата брак и вярност са рядкост, където хората се срещат и се разделят непрестанно уморени от собствените си грижи, и проблеми предпочитат да не дават обет пред Бога и пред хората за вечна обич и вярност. Живеят ден за ден, за мига, за удоволствието без да се замислят какви следи оставят след себе си. Е, питам се аз ДОКОГА, ДОКОГА ТАКА И ПО ТОЗИ НАЧИН? Може би до безкрай или до онзи край в който НЯКОЙ ден , НЯКОЙ ще ни поиска сметка за всичко? И питам се готовили сме за ТОЗИ ДЕН?