.
.
.

Аннабел-Ли Автор: Едгар Алън По

„Аннабел-Ли“ (Annabel Lee) е публикувана за първи път в "New York Daily Tribune" на 9 октомври 1849 г. [1]

То бе тъй отдавна в далечна страна —
        в приморска страна сред мъгли. —
И в тази страна бе девойка една,
        наречена Аннабел-Ли;
Обичах я аз — и обичан аз бях:
        в разлъка не бихме могли.
     
Ний бяхме деца — две деца в таз страна,
        обкръжена от сиви мъгли, —
но безкрайна любов — непозната до днес —
        ме обвързваше с Аннабел-Ли! —
И за нея дори да завиждат на нас
        серафимите биха могли!

Но затуй ли, уви! в тая морска страна,
        обкръжена от вечни мъгли, —
ах, затуй ли, уви! буря есенна сви —
        и уби мойта Аннабел-Ли!
И тогава от мен, в онзи траурен ден, —
        там роднини и близки дошли —
скриха в скъп саркофаг върху морския бряг
        навсегда мойта Аннабел-Ли!

О, без завист, уви! горе в ангелский хор
        да ни гледат не биха могли! —
И аз знам: затова — знаят всички това
        във онази страна сред мъгли —
затова там, уви! буря есенна сви
        и уби мойта Аннабел-Ли!

Но аз зная: сега да обичат така,
        както двама ний с Аннабел-Ли,
        вече други не биха могли! —
И затуй — нито Бог в своя светъл чертог,
        нито земните духове зли —
не ще разделят вече мойта душа
        от душата на Аннабел-Ли!

Щом луната изгрей, скъпи мисли навей
        за нетленната Аннабел-Ли! —
И звездите навред ми изпращат привет
        със очите на Аннабел-Ли! —
В нощний мрак аз съм пак там, под гробния свод,
        с нея — мойта душа — и любов — и живот! —
Сякаш двама ни сбра във един саркофаг
        любовта пак на морския бряг!

Превод: Георги Михайлов, 1920 г.

ПП: Мисля, че това е най-добрият превод на тази велика поема. 

"таз страна,
обкръжена от сиви мъгли ...
тая морска страна,
обкръжена от вечни мъгли"
Тая страна освен Англия няма коя да е друга.
А По е посещавал Албиона.
А преводът с тези "таз ""ей" и "ий" звучи архаично.

Гений!
И неговата смърт остава неразгадана, както тази на Ромен Гари и Петя Дубарова.

О, да - любима!
Заедно с "Гарванът". Има много общо между двете произведения - близкото време на написване, мотивите за самотата, за смъртта и за любовта - тук и отвъд, романтизираният образ на любимата, уникалната композиция на строфата ( у нас Смирненски е повлиян - "Червените ескадрони").

Помня — бе Декември леден; бе среднощ и огън бледен,
Спрял на пода лъч последен, мреше бавно и без звук —
И отбягнал всички хора, сам, четех аз до умора,
В скръб за скъпата Ленора, Бог която взе от тук —
И сега зоват Ленора в Рая ангели,
А тук
Само аз — и никой друг!

"Гарванът" - Е .А. По, 1845г.
Превод: Г. Михайлов, 1920 г.

Споделям това, че Г. Михайлов постига най-голяма близост с поетиката на Е.А.По. Имам някакво томче 'Стихотворения и поеми" от по-ново време, нищо не е същото (знам името на преводачката, но... няма значение:)))
Благодаря ти, че припомни!
Поздрави, Марине!

"Гарванът" е върхът!...
Харесвам и детективските разкази на По...
Поздрави и на теб!