Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2014 18:00 - Многообразие и многоомразие
Автор: mt46 Категория: Видео   
Прочетен: 2077 Коментари: 6 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

Смисълът, същността, устойчивостта, красотата на света са в неговото многообразие, а грозотата - в човешкото многоомразие...

Марин Тачков
7 март 2014 г.






Гласувай:
16
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://geopolitica.eu/2012/broi5-2012/1317-putin-nato-i-zaplahata-ot-nova-studena-voyna
09.03.2014 21:41
Путин, НАТО и заплахата от нова студена война
postdateiconСъбота, 15 Декември 2012 14:02 | postauthoriconНаписано от Ханс-Йоахим ШПАНГЕР* | ПДФ | Печат | Е-мейл

След четиригодишно прекъсване Владимир Путин се завърна в Кремъл. За мнозина, особено на Запад, това бе лоша новина, от гледна точка на отношенията с Русия. Путин, също както и Джордж Буш-младши, нерядко се свързва с бързото влошаване на тези отношения. Затова едва ли е случайно, че в навечерието на първото си посещение в Москва, в средата на 2009, президентът на САЩ Обама (следвайки погрешния съвет, даден от тогавашния му специален пратеник Майкъл Макфол, който в момента е американски посланик в Русия), характеризира Путин като „човек на миналото”, а наследника му Медведев като своеобразен московски еквивалент на вашингтонското „презареждане”.

За други (предимно в Русия) обаче, завръщането на Путин на президентския пост няма голямо значение, тъй като, според тях, през четиригодишния си мандат Медведев не e оказал съществено влияние върху руската външна политика и приносът му за реализацията и е твърде незначителен – например решението Русия да се въздържи при гласуването на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Либия през 2011. Тоест, на практика, формулираната от Путин външна политика не се промени и при управлението на Медведев.

В същото време, на Запад е широко разпространено схващането, че стилът на сегашния и на предишния руски президенти се различават драстично. Нещо повече, за разлика от предшественика си, Путин бива представян като откровено антиамерикански настроен политик, който не изпуска случай да разкритикува политиката на САЩ. Разбира се, това не бива да се подценява, защото стилът е от значение: той може да усили, както и да отслаби напрежението, пример за което бе и т.нар. „кавказка война” през 2008. Тоест, стилът на един политик може да формира благоприятна или неблагоприятна атмосфера, но едва ли може да се смята за основна причина за съществуващото напрежение.

Тук е мястото да си припомним изтърканата максима на лорд Палмерстън, който отбелязва през 1848, че държавата няма вечни съюзници, нито вечни врагове, а само постоянни интереси и „наш дълг е да следваме тези интереси”. Това, до голяма степен, съответства на основния подход на Путин, формирал се по време на втория му мандат като президент, който беше демонстриран от него и в предизборната му декларация по отношение на руската външна политика. В нея той подчертава, че именно „интересите” са тези, които последователно ще направляват външната политика на Русия, като за целта се налага тя да бъде силна, „самодостатъчна” и постоянно готова за сблъсъците с външния свят, оценяван предимно като враждебен и опитващ се оказва натиск върху страната, отслабвайки позициите и. Това е класическата доктрина на „реализма” и именно въз основа на нея Русия смята провеждането на „независима” външна политика за „въпрос на дълг и чест”.

Тоест, необходимо е да концентрираме вниманието си по-скоро към интересите, отколкото към стила. Добрата новина е, че Западът, включително САЩ, също се ориентира към „реалистична” външна политика, поставяща интересите над ценностите. Нещо повече, в случая е налице значително съвпадение на западните интереси с тези на Русия: да вземем например неразпространението на оръжията за масово унищожаване, тероризма и пиратството. По-внимателният анализ на основните тези, лансирани от Путин, показва обаче, че това значително съвпадение във визиите не означава автоматично и задълбочаване на сътрудничеството. Така, когато говори за Афганистан например, Путин акцентира върху „хероиновата агресия” и предполагаемите намерения на САЩ да разполагат с мощни военни бази в тази страна и след изтеглянето на войските си през 2014. В случая с Иран пък, това, което, както изглежда, най-много вълнува сегашния руски президент, е „нарастващата заплаха от военно нападение” срещу тази страна.

Това отново ни връща към лошите новини, а именно към наличието на доста съществени разногласия, тясно свързани с „реалистичната” визия на Русия за света. В настоящата статия ще се спра на две от тях, които в момента ми се струват най-актуални, особено в светлината на отношенията между Русия и НАТО: системата за противоракетна отбрана (ПРО) и принципът на ООН за „отговорност за защита” и начинът, по който той се интерпретира от НАТО и САЩ.
Проблемът със системата за ПРО

Според Владимир Путин, международната сигурност се базира на три основни стълба: неделимият характер на сигурността за всички държави, недопустимостта на хипертрофирано използване на сила и безусловното спазване на фундаменталните принципи на международното право. Системата за ПРО ерозира първия стълб и се превръща в най-голямото предизвикателство за отношенията между Русия и НАТО. Прокламираното на Лисабонската среща на НАТО през 2010 «ново начало» в тези отношения не се материализира на практика. Вместо да се превърне в основата за изграждането на нови отношения, както обявиха от пакта, то се оказа препъни камък между Брюксел и Москва.

Както е известно, на срещата в Лисабон НАТО реши да превърне американския проект за ПРО в рисковано съвместно начинание, като създаде общи за пакта мощности на противоракетната отбрана. Така, системата за ПРО трябва да се превърне в «интегрална част» от всеобхватната отбранителна доктрина на НАТО, наред с плана за разширяване на сегашната т.нар. «Активна ешелонирана противоракетна отбрана на театъра на военните действия» (ALTBMD) на пакта, целяща защитата на населението и територията на европейските страни-членки. Твърди се, че това ще може да се постигне срещу изразходването на скромните 200 млн. евро от бюджета на НАТО през следващите десетина години.

Това стана възможно благодарение на новия «поетапен адаптивен подход», с чиято помощ администрацията на Обама възнамерява да формира противоракетна отбрана, съобразена с нарастващата иранска заплаха.

Тази промяна в дотогавашния курс беше посрещната с предпазлив интерес в Москва и с предпазливо одобрение в Брюксел, тъй като се възприемаше и като многостранно, и като съвместно начинание. Въпреки това, тези две предложения бяха много по-зле обосновани, отколкото архитектурата на ПРО, сама по себе си.

Както е известно, първият етап в реализацията на новия подход стартира още през 2011 с разполагането в Средиземно море на американски кораби, оборудвани със системата за бойно управление Aegis, включваща ракетни прехващачи Standart SM-3. Предвижда се и разполагането, до 2015, на наземен радар в Турция, както и на наземни прехващащи ракети SМ-3, а до 2018 – и в Полша. През 2020 тези ракети ще бъдат заменени с по-модерен вариант (SM-3 Block II B), което ще осигури на системите защита от атаки с балистични ракети и по този начин неизбежно ще ерозира ядрените стратегически позиции на Русия.

За разлика от тези за разполагането на нови системи за ПРО, преговорите между Вашингтон и Москва се оказаха далеч по-малко продуктивни. САЩ и НАТО не само че не дадоха да се разбере, че обвързват разполагането на системата за ПРО в Европа със съгласието на руската страна, но и не демонстрираха никакво желание да го обусловят с техническото сътрудничество с Русия за създаването на една теоретично възможна интегрирана система за ПРО. Нещо повече, Вашингтон, в частност, никога не е оставял каквото и да било съмнение, че предварително изключва всякакви ограничения по отношение на системата за ПРО (независимо дали те касят техническите и характеристики, обхвата или правните аспекти на разполагането и).

Русия, напротив, настоява за юридически гаранции за това, че прехващащите ракети на САЩ/НАТО няма да бъдат насочени срещу руския стратегически арсенал. В това отношение Москва счита простата политическа декларация, предлагана от Запада, за недостатъчна и призовава за налагането на технически, количествени или географски ограничения, благодарение на които системата няма да може да прехваща ракети, изстрелвани от територията на Русия. Така, тя се обърна към Вашингтон с предложение да гарантира, че кораби, оборудвани със системите Aegis, никога няма да бъдат разположени в северните морета. Беше предложено също да се осигури постоянно присъствие на руски военни в зоните на разположение на системата за ПРО в Европа, което САЩ, както изглежда, са склонни да разгледат, наред с възможността за разширяване на обмена на данни между двете страни.

Администрацията на Обама се стреми да демонстрира гъвкавост в преговорите и е заинтересована да постигне компромис с руската страна. Възможностите и за маневри обаче са сериозно ограничени, защото всяко ангажиращо САЩ споразумение, подлежащо на ратификация, ще бъде „погребано” от Сената. Това ни демонстрира основното противоречие в американско-руските отношения, проявило се особено ярко в спора за ПРО: във Вашингтон е налице широк консенсус, че САЩ могат (ако това е технически допустимо) да излязат извън рамките на концепцията за „гарантираното взаимно унищожаване”, на която се крепеше цялата система на международната (ядрена) сигурност през последните петдесет години.

За Русия, стратегическият паритет със САЩ е не само гаранция за нейната собствена сигурност, но и ярък символ на статута и на велика държава, т.е. най-важната гаранция за независимата руска външна политика, прокламирана от Путин. Защото, в контекста на съществуващата дилема на сигурността, именно САЩ, развивайки своите, на пръв поглед, отбранителни системи, на практика стартираха нова оръжейна надпревара.

По принцип е доста трудно да се постигне консенсус при наличието на толкова противоречащи си цели. Това обяснява и твърдата реакция на предишния руски президент Медведев, през ноември 2011, когато той заплаши, че страната му ще вземе съответните контрамерки. Все пак, прозорецът на благоприятните възможности все още не е затворен. Техническата осъществимост на системата за ПРО продължава да е доста съмнителна, а неутрализацията на толкова мощен ядрен потенциал като руския, още дълго време ще си остане в сферата на фантазиите. Освен това, времевите рамки на преговорите за ПРО са лесно постижими до началото на третия етап, през 2020, а практиката на сътрудничеството в сферата на прозрачността, съвместните учения или създаването на съвместни центрове за събиране на данни, вече показа, че тя поражда далеч по-малко спорове. Всички тези сфери на практическо възстановяване на приятелските връзки следва да бъдат обединени и разширени.
Проблемът с «отговорността за защита»

В съответствие със Стратегическата концепция от 2010, НАТО следва да се активизира там, «където съществува възможност и когато е необходимо да бъдат предотвратени кризи, да се стабилизира ситуацията след конфликти и да се подкрепи възстановяването». Логиката на това решение е двойнствена: от една страна, то отговаря на нуждите на «териториалната отбрана», тъй като заплахите за сигурността на държавите от пакта се генерират далеч от традиционната му зона на отговорност. От друга страна, то цели стабилизация, в името на международната сигурност. В действителност, през последните години повечето операции на НАТО се реализираха далеч отвъд пределите на привичния периметър – в бивша Югославия, в Афганистан, а през миналата година и в Либия. Днес, както изглежда, идва редът Сирия.

Според Владимир Путин, тази активност, като цяло, демонстрира недостатъчно уважение към международното право. Това се отнася най-вече към все по-честите опити на НАТО да обоснове действията си със «задължението на международната общност да защитава застрашените народи в различни държави», което, както посочва Путин, «ерозира вековния принцип на държавния суверенитет». В светлината на горчивия опит от случилото се в Либия (светкавичната трансформация на базиращата се на принципа за «отговорността за защита» резолюция на Съвета за сигурност на ООН в спорната практика силите на НАТО да участват в свалянето на едни или други управляващи режими) той категорично декларира, че «либийският сценарий» е недопустим в Сирия. Тоест, фактът, че Русия се въздържа при гласуването на резолюцията на Либия през пролетта на 2011, не означава отказа и от фундаменталните и отдавна наложили се принципи на нейната външна политика, както не означава това и въздържането на Германия по време на въпросното гласуване, макар че в Берлин го оправдават отвреме навреме с необходимостта от «нови партньорски връзки».

Докато Путин обвинява НАТО че демонстрира пренебрежение към държавния суверенитет, НАТО критикува Москва, че се отнася пренебрежително към основните човешки права, като по този начин ерозира мира в света. В случая със Сирия тази размяна на взаимни обвинения придоби особено горчив и нагледен отенък. И двете страни се опитват да следват базиращи се на ценностите рецепти за разрешаването на конфликта, като според едната това може да стане със смяната на управляващия режим, докато другата настоява за постигането на консенсус при решаването на проблема. Всъщност и двете страни се ръководят от геостратегически съображения: да се избавят от стар противник (целта на едните) или да подкрепят стар съюзник (целта на другите). И двете са обременени от товара на сложни съюзнически ангажименти (за НАТО – към Саудитска Арабия и Ал Кайда, а за Русия – към Иран и Хизбула). Тези вътрешни противоречия обаче не са особено подходящи за отправянето на взаимно нападки, а по-скоро изискват взаимно разбирателство.

Руската настойчивост принуждава НАТО и държавите - косвени участници в конфликта, да преразгледат необмисления си и едностранен подход към сирийската криза, който изначално беше прекалено войнствен и, дори и при най-благоприятните за това обстоятелства, не е в състояние да доведе до урегулирането на конфликта в руслото на либийския сценарий.

Освен това, тази настойчивост на Русия би могла да съдейства и за по-сдържаното използване на принципа за «отговорността за защита», който, в сегашната западна практика, оставя впечатлението, че е просто оправдание за създаването на механизми за смяна на неудобни управляващи режими с всички възможни средства. В най-общ смисъл обаче, това демонстрира ползата от международния силов баланс, който Владимир Путин определя като «най-голямо постижение на човечеството».



* Авторът е председател на Консултативния комитет за превенция на граждански кризи към Министерството на външните работи на Германия и програмен директор на Франкфуртския институт за мирни изследвания. Статията публикуваме с любезното съдействие на Института за стратегически оценки и анализи.
цитирай
2. mt46 - Ето и репортаж на една немска телевизия -
09.03.2014 21:44
https://www.youtube.com/watch?v=ByJZhnP7RlU
цитирай
3. mt46 - http://glasove.com/komentari/34085-kojto-ne-razbira-che-putin-e-ideq-za-nacionalna-identichnost-e-obidno-glupav
09.03.2014 21:46
Който не разбира, че Путин е идея за национална идентичност, е обидно глупав
2014-03-08 16:29:24 | Прочитания: 6827 | Коментари: 52 Принтирай Изпрати
Автор: Явор Дачков

Лицемерието и безпомощността на Европа и Америка усилват позицията на Путин, който е органичен лидер на занемарената и цинично използвана от Запада постсъветска Русия.

Елцин бе разпад, Путин е идея за национална идентичност и най-вече за бъдеще. Който не разбира тази елементарна истина е обидно глупав. Да се мисли днес, че Русия ще даде Украйна – която й принадлежи – без бой е смешно.

Аз се отвращавам от руската политика, но я разбирам. Отвращавам се и от западната и не мога да я разбера. Путин е автентичен, както беше автентичен Рейгън навремето. Слава Богу, че го има, за да има баланс. Не ми се мисли какво би представлявал светът, ако Клинтън, Буш, Саркози, Шрьодер и Меркел нямаха отпор за равновесие.

Ако тази отрекла се от християнските си корени и оглупяла Европа ( гробище за скъпи покойници по Достоевски) нямаше остен, който да я ръчка и да боде гордостта й!

цитирай
4. mt46 - http://avtorski.pogled.info/article/52894/Krayat-na-ednopolyusniya-svyat
09.03.2014 22:36
Автор: Петър Волгин 08.03.2014 | Видяна 2633 пъти
Краят на еднополюсния свят

/Поглед.инфо/ През годините, последвали края на Студената война, в света имаше един единствен хегемон - Съединените американски щати. Непритеснявана от никого, Америка можеше да прави каквото пожелае. Да бомбардира европейски държави, като Югославия, под претекст, че защитава човешките права. Да нахлува в други страни, като Ирак, с оправданието, че се налага на спаси света от оръжията за масово поразяване на Саддам, каквито оръжия, да не забравяме това, така и не бяха открити. Да организира преврати срещу правителства на държави като Венецуела, само защото не следват стриктно нейната политика. И още нещо много важно. Ръководители във Вашингтон не спираха да обясняват как основната им цел е да работят за възхода на свободата и демократичните ценности по целия свят. Кой знае защо обаче главни американски съюзници се оказваха държави като Саудитска Арабия, които нямат абсолютно нищо общо нито със свободата, нито с демократичните ценности.

Америка можеше да си позволи да прави всичко това поради една единствена причина - в света нямаше държава, която да оспори, дори и в най-малка степен нейното господство. Това беше лошо, не само за света. Това беше лошо за самата Америка. Защото както добре знаем от времето на комунизма, а и не само - всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.

Да, в края на миналия век американското господство в света беше абсолютно. В началото на това столетие обаче нещата започнаха да се променят. В Китай странната и дори невъзможна за много правоверни политолози комбинация между авторитарна власт и пазарна икономика, дава чудесни резултати, превръщайки тази държава в силен американски конкурент. Засега основно на икономическия терен. Русия пък излезе от коматозното състояние, в което пребиваваше по времето на впиянчения Елцин и неговата банда олигарси, и недвусмисленно показа, че ще защитава своите интереси. Всъщност в момента Русия прави това, което би направила всяка нормална държава на нейно място, включително и Америка, и най-вече Америка - защитава интересите си. Я си представете за момент какво би станало, ако, да речем, в Мексико на власт дойде правителство, което не просто се упражнява в яростна антиамериканска реторика, ами официално заяви, че смята да вкара държавата с Евразийския съюз? Нали не се съмнявате, че на подобно мексиканско правителство Вашингтон ще му организира за отрицателно време един "всенароден бунт", една "цветна революция", която било с помощта на рояли и безплатни кафенца, било с помощта на мистериозни снайперисти, ще вкара американския съсед в правия път. Разбира се, една подобна акция няма да бъде определена като грубо показване на международното право, а ще бъде възхвалявана като "спонтанна революция на събудилото се мексиканско гражданското общество".

Преди да кажете, че подобен "мексикански" сценарий е невъзможен, вижте как реагира Вашингтон на събития, случващи се на хиляди километри от неговата територия и тогава се замислете как би реагирал на нещо, ставащо оттатък границата им. Наистина, много са интересни американските реакции по повод на ситуацията в Украйна и в Крим. Когато украинските националисти, бандеровци и фашисти окупираха държавни сгради и се саморазправяха с несъгласните с тях, Съединените щати определяха тези действия като легитимна проява на гражданското общество. Когато обаче съвсем легитимно избраният парламент на автономната област Крим поиска да организира референдум за статута на полуострова, това според Барак Обама и Джон Кери се оказа абсолютно нелигитимно. Оказва се, че Съединените щати държат много повече на онова прословуто решение на Никита Хрушчов от 1954 г, с което той изважда Крим от състава на Русия и го подарява на Украинската съветска социалистическа република, отколкото на желанието на преобладаващото руско население там. Всъщност няма нищо по-логично от притесненията на руснаците в Украйна. Със сигурност не са били никак щастливи, докато са гледали изстъпленията на Десния сектор в Киев и Западна Украйна по време на т.нар. "проевропейска революция", със сигурност не са се радвали на националистическите призиви да бъде очистена страната от "москалите". Няма нищо по-естествено от това руснаците в Крим да се съпротивляват на крайния украински национализъм и да вземат мерки срещу неговите ексцесии. Някак си не ми се струва вероятно те да повярват на уверенията на Обама или на баронеса Ащън как за една нощ антисемитите от партията "Свобода" и десните екстремисти са се превърнали в образцови носители на европейските ценности, които са безкрайно толерантни към рускоезичниците си съграждани. Всъщност не знам кой вярва на подобни приказки освен двама-трима български анализатори, чиито тинк-танкове съществуват благодарение на американските субсидии.

Едва ли в този момент някой би се наел да прогнозира какво ще се случи в Украйна и в Крим в близко бъдеще. Едно обаче е сигурно. Едноизмерният геополитически модел, при който господства една-единствена държава, си отива. Ние сме на прага на многополярен свят. Което е хубаво, защото, безспорно, многообразието е за предпочитане пред едноличната воля.

Прочети цялата статия тук: Краят на еднополюсния свят - Петър Волгин - Поглед Инфо
цитирай
5. blondinkas4uk09 - Някои неща от статиите са сложни за главата на една Блондинка :),
10.03.2014 14:49
но то и ситуацията е сложна. Искрено се надявам за Украйна събитята да се развият по най-безболезнения и най-добрия начин. Вече светът е толкова комплициран, че всички трябва да са готови на големи компромиси, за да се избягват максимално кръвопролитията.
цитирай
6. mt46 - Политиката е прагматизъм... Идеологиите са за масите... :)
10.03.2014 22:05
blondinkas4uk09 написа:
но то и ситуацията е сложна. Искрено се надявам за Украйна събитята да се развият по най-безболезнения и най-добрия начин. Вече светът е толкова комплициран, че всички трябва да са готови на големи компромиси, за да се избягват максимално кръвопролитията.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13256005
Постинги: 2603
Коментари: 36601
Гласове: 121215
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30