.
Джордж Фридман - създател на частната разузнавателна агенция Стратфор - говори открито и цинично за американската геополитическа стратегия...
www.facebook.com/nikolay.savchev.9/videos/10205217163451827/


"Ни одно место на Земле не может оставаться вечно мирным. Даже США, я имею в виду, США тоже постоянно затронуты войнами. В будущем Европа, как мне кажется, хотя и не вернется к 31-летнему периоду (1914-1945), но Европа вернется к естественной ситуации человечества: в Европе будут войны, будут времена мира, европейцы будут жить свою жизнь. Не будет конечно 100 миллионов убитых (как в прошлой войне), но идея "европейской исключительности", как мне кажется, падет первой в жертву. В Европе будут конфликты. В Европе уже были конфликты, в Югославии и сейчас на Украине. А по поводу отношений Европы с Соединенными Штатами - у нас нет отношений с "Европой". Мы имеем отношения с Румынией, мы имеем отношения с Францией и так далее, но нет "Европы", с которой США имеют какие-то отношения."
www.youtube.com/watch


ПП: Мисля, че разбрах защо на САЩ не й пука за Европа...

Джордж Фридман: Взривоопасните точки на Европа

18.03.2015 10.02
В най-новата си книга задавам три въпроса. Първо, как Европа е постигнала глобално превъзходство в политически, военен, икономически и интелектуален аспект? Второ, какъв е недостатъкът на Европа, разрушил това превъзходство в периода между 1914 и 1945 година? Трето, дали периодът на мир, настъпил след 1945 година, дефинира и бъдещето на Европа, или тя ще се завърне към стария си начин на живот?

На последния въпрос не може да бъде отговорено без повдигането на първите два, но отговорът на третия въпрос е истинската причина, поради която написах тази книга.

Краткият отговор гласи – историята на европейските конфликти не е приключила. Основната архитектура на полуострова си остава все същата – малък континент, разпокъсан на множество части и пренаселен с множество нации държави. Някои от тях са оставили зад себе си своята история, изтъкана от горчивина и ненавист, но тези чувства не са изчезнали. На някои места те господстват, на други са прикрити, но в повечето държави гневът на европейците срещу други европейци е налице.

Периодът от 1945 до 1991 година е период на мир, но това не е европейско достижение. Мирът е наложен със сила от американците и Съветите. Периодът от 1991 до 2008 година вече наистина е европейско достижение, макар че единственото, което той показа, е, че когато Германия се намира в период на просперитет и е заета със своето повторно обединение, европейците могат и да се въздържат от войни. Но дори и тогава имаше войни, макар и не в сърцето на Европа. Големият тест за Европа ще дойде след 2008 година, след като неразумните очаквания за ЕС излязоха наяве и показаха истинската си същност, след като притесненията за Германия нарастват и след като Русия отново напомня за себе си. Изходът от този процес ще дефинира Европа, но засега е трудно да се предвиди как ще завърши това.

Лично аз не очаквам друг голям пожар като онзи 31-годишен период. Европа вече не е център нито на международната система, нито на глобалната култура. Печалните 31 години са били подклаждани и от факта, че нито една външна сила не е била в състояние да удържи Европа.

Днес Съединените щати са много по-могъщи от нея. И точно както са изгасили пожара през 1918 и 1945 година и са успели да я удържат по време на Студената война, могат да го сторят и днес. Днес Старият континент е място на малки взривоопасни точки и малки пожари. Една всеобща война в Европа би ме изненадала значително. Но още повече би ме изненадала липсата на сериозен конфликт, дори между страни, при които конфликтите за момента са немислими. Европа е място като всички останали и войните в нея не са породени, защото хората не са се поучили от уроците на историята или от лошите си маниери. Породени са от разминаването на интереси, което е толкова огромно, че последиците от отказа от война са по-големи, отколкото последиците от самата война. Днешното време не може да накара конфликтите да изчезнат. Европа не е в състояние да избегне нормалната човешка съдба с пожелателно мислене. Такава е истината – трагична, но истина.

Европа е изгубила предишните си позиции в света. Все още е търговска сила, но търговията – част от онова, което някои европейци наричат "меката сила", зависи от националната сигурност, тоест от способността за свободно използване на океаните и въздуха, от желанието на другите да ти позволят да търгуваш, от сигурността на отвъдморските ти инвестиции. Европа остава развита в технологично и икономическо отношение. Отношенията с някои от европейските държави остават плодотворни за други, а способността за възпиране на тези отношения е в състояние да нарани трети нации. А това не е никак незначителна мощ.

Но способността да принудиш други нации да уважават европейските инвестиции и да съблюдават споразуменията, зависи от очакванията за бъдещи инвестиции, бъдещи търговски отношения и всичко останало. Твърдата сила, на която европейската глобална икономическа мощ някога се е опирала, вече я няма. Могъщи нации като Китай, Русия и Съединените щати предлагат същите облаги като Европейския полуостров, но последиците от нарушаването на споразуменията са по-сериозни. В настоящия момент това може и да няма голямо значение, но докато глобалните сили се отдалечават една от друга и Европа стои в капана между тях, липсата на твърда сила ще има все по-голямо значение. Да бъдеш богат и слаб, е много опасна комбинация.

Следователно Старият континент обитава един свят, пълен с вълци. Някои от тях вече са излезли на лов. Други тепърва се надигат. Отделни държави като Германия, Франция или Великобритания могат да играят икономически в тази лига, но по-голямата част от полуострова не може, а дори и онези, които могат, притежават само икономическа мощ. Те не могат да се съревновават със САЩ, а това всъщност е най-важното, което трябва да се разбере за Европа. Буквално всяка държава, която иска да отправи военна заплаха към Европа, може да принуди европейците да си откупят изхода от проблема, да обърнат гръб на проблема с надеждата той да отшуми или просто да капитулират – но не и да се бият или поне не и на този етап. /БГНЕС

------------

Джордж Фридман е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор.

Публикуваният материал е откъс от неговата най-нова книга "Взривоопасните точки на Европа. Евросъюзът - фалит или възход", предоставена на БГНЕС от Хеликон и lira, която излиза на български език на 23 март 2015 г.

Западния свят вече се е убедил, че за да спре апетитите и набезите на хиените с по-ниско ниво на съзнание и икономическо развитие, трябва да бъде единен, въпреки естествените разминавания понякога в интересите между отделни държави. Това, което пише Фридман, е отдавна осъзнато и няма вероятност скоро да се пропука способността на Запада да реагира адекватно и компактно на всякакви заплахи. Така, че Европа не я грози сериозна опасност. Може би затова са усилията на хиените по всякакъв начин да се пробват да отслабят целостта на Западния свят, но нямат никакъв шанс... :)

"Аз бих препоръчал да се следва политиката, която Роналд Рейгън приложи в Иран и Ирак. Той поддържаше и двете воюващи страни така, че да воюват помежду си, но не против нас. Това беше цинично, това беше аморално, но работеше."
- Джорж Фридман, директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор

защо на САЩ не им пука за Европа...

Ето защо: защото са свръхегоцентрици, непукисти, идиоти, подпалвачи, антидемократични, тарикати, грабители, разрушители, нетолерантни...

Кога ли, САЩ са се интересували от Европа... милсля че - никога! Единствения им интерес, всъщтност, е свързан с Брюксел и ЕП, чрез които си прокарват американската политика... Поздрави!

Марине, не съди по себе си за другите, защото така само се отдалечаваш от истината... :)))))))))))))

Всъщност не разбрах какво е мнението ти за американската политика...

Това е най-доброто качество на us-американското общество -
наличието на хора, които могат да говорят и пишат истината.

Проблемът е, че истините достигат до малцина /които се интересуват от тях/...