.
.
.
*   *   *
Доколко ли сте честни,
добродейни, чисти -
отминали и днешни
макиавелисти?...

Марин Тачков


"Отричан и възхваляван, италианският философ и историк Николо Макиавели е един от малкото мислители, чиито произведения се изучават внимателно и от философи, и от политици. Прочутият флорентинец е основател на модерната политическа наука и е известен с дръзката си препоръка, че държавник, който иска да запази и да засили властта си, трябва да прибягва до измама, лукавство и безмилостна употреба на сила."

https://www.youtube.com/watch?v=Giu0X02rjvE

Николо Макиавели (1469 - 1527 г.) е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Дълги години е бил служител във Флорентинската Република, с дипломатически и военни отговорности. Той е основател на модерната политическа наука и по-конкретно на политическата етика. Той също така е писал комедии, карнавални песни и поезия. Неговата лична кореспонденция е известена в италианския език. Макиавели е бил секретар на Втората Канцелария на Република Флоренция (1498 – 1512), когато Медичите не са били на власт. Написва своя шедьовър – „Владетелят“, след като Медичите възстановили своята власт и Николо вече нямал задължения и отговорности във Флоренция. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.

Съчиненията на Макиавели по теория на политиката са интерпретирани противоречиво в историята на политическото мислене и са използвани за противоположни политически цели. Според някои той е истински републиканец, който иска да предупреди народа за машинациите на владетелите и с това дава указания за защита на свободата. За други той е съветник на безскрупулни силови политици и един от теоретичните бащи най-напред на абсолютизма, а след това и на тиранията, който разрушава етическите обвързаности на класическата политика и поставя политиката само под максимата на непосредствения успех и дългосрочното увеличаване на властта. В Западна и Средна Европа през ранното Ново време той е бил четен като първия представител на теорията за държавния интерес, с която се изтласква класическата аристотелианска представа за политиката, а политическата теория се ориентира към разширяване и гарантиране на характерната за Новото време властова държава. Приблизително по същото време представителите на републиканизма в английската революция и по-късно отците – основатели на САЩ, го смятат за поддръжник на едно политическо партиципативно мислене, който с най-голяма яснота и изключителна острота е премислил основните принципи на една република, механизмите за нейното обновяване и предпоставките за нейното запазване. Проблемът пред всяка модерна интерпретация на Макиавели е, че една до друга съществуват две противоположни рецепции, които се позовават или на „Владетелят“, или на „Размишленията“.

Ленин го нарича "умният италианец".
Това е достатъчно.

- Апропо, в какъв контекст употребяваш ... ?

... в контекста, на написаното за Макиавели?

Не си падам по сложните и модни "учени" думи... Мисля, че става въпрос за временно сдружаване за защита на частни интереси...