.
.
.
Намерените тела край Околчица: Няма следи от борба и травми, различни от огнестрелните рани
https://www.youtube.com/watch?v=AzoWdQISCc4

Мирослава Илиева
Анализа на писмото на Калушев до майка му показва, че той просто е следвал инструкциите на своите гурута до последно.
Когато казва, че „този свят е един много стабилен сън“ и няма смисъл да го превръщаш в кошмар, той цитира почти дословно Джед Маккена. Джед Маккена не е истински човек, а псевдоним на американски автор, който се превърна в идол за хората, търсещи по-радикална, почти нихилистична форма на духовност. Неговата „Трилогия за Просветлението“ няма нищо общо с познатите ни учения за мир, любов и медитация. Неговата философия обяснява защо Калушев е действал по този смразяващ начин. Той проповядва, светът като „Стабилен сън“. Това е фундаменталната теза на Маккена - всичко, което виждаме (животът ни, законите, моралът), е просто една илюзия или „сън“. Просветлението тук не е да станеш по-добър, а да разбереш, че ти си единственият „буден“, а всички останали са просто сенки в съня ти. Тази идея дава на човека опасно чувство за безнаказаност. Ако всичко е сън, тогава правилата на „кочината“ (обществото) не важат за теб и можеш да ги подпалиш буквално и преносно. Маккена не предлага молитви, а „автолиза“, процес на самоизяждане на егото. Той съветва последователите си да подлагат на съмнение всяко вярване, докато не остане само голата истина. Цитатите му са агресивни: „Унищожи всичко. Изгори всичко. Изпепели дори сърцето си.“. В Петрохан Калушев приложи това буквално. Той изгори хижата и ликвидира хората в нея, вярвайки, че „чисти“ фалшивите елементи от илюзията. За Маккена обществото (лудницата) е пълно с инфантилни хора, които се страхуват от истината. Просветленият е „порасналият“ човек, който е излязъл над нормите. Това е вдъхновило Калушев да се изживява като божество, което стои над закона и човешкия живот. Маккена може и да говори метафорично, но езикът му е изключително деструктивен. Калушев обаче е приел тези метафори за „изгаряне“ и „излизане от съня“ съвсем буквално.
За него смъртта на децата и неговата собствена на връх Околчица не са били трагедия или провал. В неговата глава това е бил финалният акт на „събуждане“ и напускане на илюзията завинаги. Червената лампичка е трябвало да светне за всеки нормален човек, щом види лозунги като „Ние сме избраните“. Дано обществото ни си вземе поука, за да няма повече невинни жертви.

У нас аналог може и да няма, но по света има, и ние се вписахме в тази печална хроника. След като се приобщихме към "свободния" свят, у нас нахълтаха какви ли не ксенофобски, суицидни и прочие нечовешки и неестествени религии и идеологии. И защо сега глупаво и смешно се тюхкате? Да бяхте мислили накъде отиваме, когато вдигахте двата пръста и викахте на площада "Ю Ес Ей", "Ю Ес Ей".