Най-четени
1. apollon
2. zaw12929
3. gikotev
4. jivko1128
5. maxilian
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. zahariada
9. planinitenabulgaria
10. mt46
11. radostinalassa
12. wonder
13. bogolubie
14. iw69
2. zaw12929
3. gikotev
4. jivko1128
5. maxilian
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. zahariada
9. planinitenabulgaria
10. mt46
11. radostinalassa
12. wonder
13. bogolubie
14. iw69
Най-популярни
1. katan
2. shtaparov
3. leonleonovpom2
4. ka4ak
5. mt46
6. iw69
7. mihailts
8. wonder
9. avangardi
10. sekirata
2. shtaparov
3. leonleonovpom2
4. ka4ak
5. mt46
6. iw69
7. mihailts
8. wonder
9. avangardi
10. sekirata
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. djani
5. metaloobrabotka
6. savaarhimandrit
7. panazea
8. dominos
9. iw69
10. breaker007
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. djani
5. metaloobrabotka
6. savaarhimandrit
7. panazea
8. dominos
9. iw69
10. breaker007
Постинг
16.06 23:16 -
Драконът се събуди, империята отстъпва
=
=
=
16.06.2026 г. /Поглед.инфо/
В предаването на Георги Стамболиев проф. Иво Христов прави мащабен анализ на Китай след поредното си посещение в Поднебесната и обяснява защо светът навлиза в епоха, в която центърът на икономическата, технологичната и политическата тежест се измества от Атлантика към Азия. Според него Китай не просто се издига, а се завръща към историческото си положение на цивилизационен център, докато Европа и Западът губят способността да определят глобалния дневен ред. Разговорът преминава през темите за американската хегемония, войната срещу Иран, стратегическото търпение на Китай, кризата на Европейския съюз и мястото на България в един свят, който се пренарежда с невиждана скорост.
Проф. Иво Христов гостува на Георги Стамболиев в един от най-мащабните разговори за глобалните промени през последните години. Само дни след завръщането си от Китай той представя впечатленията си от държава, която според него вече не може да бъде разглеждана като обикновена „фабрика на света“, а като цивилизационен център, който постепенно възстановява историческото си място в международната система.
В центъра на разговора стои въпросът дали наблюдаваме края на западноцентричния модел и началото на нова епоха, в която Китай се превръща в основен двигател на икономическите, технологичните и политическите процеси. Проф. Христов разглежда китайското развитие не като случайно явление, а като резултат от десетилетия стратегическо планиране, национална мобилизация и историческо самосъзнание.
Специално внимание е отделено на темите за изкуствения интелект, високите технологии, космическите изследвания и термоядрения синтез. Според анализа Китай вече не е просто участник в тези процеси, а все по-често се превръща в техен лидер. Това поражда сериозно напрежение в отношенията между Пекин и Вашингтон и поставя под въпрос досегашния световен баланс.
Разговорът засяга и психологическите измерения на глобалното съперничество. Според проф. Христов голяма част от западните елити продължават да мислят в категориите на свят, който вече не съществува. Докато Азия натрупва икономическа и технологична мощ, Европа постепенно губи позициите си и все по-трудно намира собствена стратегическа роля.
Особено интересна е частта, посветена на Европа. Проф. Христов твърди, че Европейският съюз се намира в дълбока криза на идентичността и стратегията. Според него континентът е изгубил достъпа до ключови енергийни и суровинни ресурси, а опитите за милитаризация не могат да компенсират липсата на дългосрочна визия за развитие.
Разгледана е и ролята на войната в Украйна, както и отражението ѝ върху отношенията между Европа, Русия и Съединените щати. Според проф. Христов конфликтът не може да бъде разбран извън по-широката картина на глобалното преразпределение на силите.
Значително място е отделено на Близкия изток и на напрежението около Иран. В интервюто се развива тезата, че много от конфликтите в региона имат пряка връзка с опитите за ограничаване на китайското влияние и за запазване на съществуващия международен ред.
Проф. Христов говори и за начина, по който китайското общество съчетава модернизацията с историческата памет. Той описва впечатленията си от огромни инфраструктурни и културни проекти, които според него демонстрират увереността на Китай в собственото му бъдеще.
В разговора се разглежда и въпросът за националната идентичност, ролята на традициите и значението на историческата приемственост. Според проф. Христов именно способността да се мисли едновременно за миналото и за бъдещето е една от причините Китай да успява да реализира толкова амбициозни проекти.
Отделено е внимание и на мястото на България в новите глобални реалности. Поставя се въпросът дали страната ни разполага със собствена стратегическа визия и доколко може да влияе върху процесите, които се развиват около нея.
Разговорът е наситен с исторически примери, геополитически оценки и критичен анализ на съвременните международни отношения. Независимо дали зрителят е съгласен с всички тези тези или не, интервюто предлага мащабна перспектива върху процесите, които ще определят развитието на света през следващите десетилетия.
Как изглежда Китай отвътре? Защо Европа губи влияние? Има ли край на американската хегемония? Какви са реалните последици от конфликтите в Близкия изток и Украйна? И накъде се движи светът през XXI век?
https://www.youtube.com/watch?v=5jRRxe2KcoQ&t=7s
=
=
16.06.2026 г. /Поглед.инфо/
В предаването на Георги Стамболиев проф. Иво Христов прави мащабен анализ на Китай след поредното си посещение в Поднебесната и обяснява защо светът навлиза в епоха, в която центърът на икономическата, технологичната и политическата тежест се измества от Атлантика към Азия. Според него Китай не просто се издига, а се завръща към историческото си положение на цивилизационен център, докато Европа и Западът губят способността да определят глобалния дневен ред. Разговорът преминава през темите за американската хегемония, войната срещу Иран, стратегическото търпение на Китай, кризата на Европейския съюз и мястото на България в един свят, който се пренарежда с невиждана скорост.
Проф. Иво Христов гостува на Георги Стамболиев в един от най-мащабните разговори за глобалните промени през последните години. Само дни след завръщането си от Китай той представя впечатленията си от държава, която според него вече не може да бъде разглеждана като обикновена „фабрика на света“, а като цивилизационен център, който постепенно възстановява историческото си място в международната система.
В центъра на разговора стои въпросът дали наблюдаваме края на западноцентричния модел и началото на нова епоха, в която Китай се превръща в основен двигател на икономическите, технологичните и политическите процеси. Проф. Христов разглежда китайското развитие не като случайно явление, а като резултат от десетилетия стратегическо планиране, национална мобилизация и историческо самосъзнание.
Специално внимание е отделено на темите за изкуствения интелект, високите технологии, космическите изследвания и термоядрения синтез. Според анализа Китай вече не е просто участник в тези процеси, а все по-често се превръща в техен лидер. Това поражда сериозно напрежение в отношенията между Пекин и Вашингтон и поставя под въпрос досегашния световен баланс.
Разговорът засяга и психологическите измерения на глобалното съперничество. Според проф. Христов голяма част от западните елити продължават да мислят в категориите на свят, който вече не съществува. Докато Азия натрупва икономическа и технологична мощ, Европа постепенно губи позициите си и все по-трудно намира собствена стратегическа роля.
Особено интересна е частта, посветена на Европа. Проф. Христов твърди, че Европейският съюз се намира в дълбока криза на идентичността и стратегията. Според него континентът е изгубил достъпа до ключови енергийни и суровинни ресурси, а опитите за милитаризация не могат да компенсират липсата на дългосрочна визия за развитие.
Разгледана е и ролята на войната в Украйна, както и отражението ѝ върху отношенията между Европа, Русия и Съединените щати. Според проф. Христов конфликтът не може да бъде разбран извън по-широката картина на глобалното преразпределение на силите.
Значително място е отделено на Близкия изток и на напрежението около Иран. В интервюто се развива тезата, че много от конфликтите в региона имат пряка връзка с опитите за ограничаване на китайското влияние и за запазване на съществуващия международен ред.
Проф. Христов говори и за начина, по който китайското общество съчетава модернизацията с историческата памет. Той описва впечатленията си от огромни инфраструктурни и културни проекти, които според него демонстрират увереността на Китай в собственото му бъдеще.
В разговора се разглежда и въпросът за националната идентичност, ролята на традициите и значението на историческата приемственост. Според проф. Христов именно способността да се мисли едновременно за миналото и за бъдещето е една от причините Китай да успява да реализира толкова амбициозни проекти.
Отделено е внимание и на мястото на България в новите глобални реалности. Поставя се въпросът дали страната ни разполага със собствена стратегическа визия и доколко може да влияе върху процесите, които се развиват около нея.
Разговорът е наситен с исторически примери, геополитически оценки и критичен анализ на съвременните международни отношения. Независимо дали зрителят е съгласен с всички тези тези или не, интервюто предлага мащабна перспектива върху процесите, които ще определят развитието на света през следващите десетилетия.
Как изглежда Китай отвътре? Защо Европа губи влияние? Има ли край на американската хегемония? Какви са реалните последици от конфликтите в Близкия изток и Украйна? И накъде се движи светът през XXI век?
https://www.youtube.com/watch?v=5jRRxe2KcoQ&t=7s
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. М. Тачков - Български песни /стихосбирка/
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Стойнев
4. Блог. бг - правила
5. Публикации - сп. "Пламък"
6. Плагиатска "стихосбирка"
7. "Добри да бъдем"
8. Най-хубавата
9. Молитва
10. Меджик
11. Да се завърнеш... Редактиране...
12. За държавата, цените, политиците и бюрократите
13. Всеки стих е път към Теб
14. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
15. Контрол чрез глада. Монсанто
16. Да бъдем максимално живи
17. М. Тачков - "Светлей, Училище"
18. М. Тачков - Светоглед
19. М. Тачков - Аз обвинявам
20. 29. Противоречия в автохтонната теория
21. Славянизация
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Стойнев
4. Блог. бг - правила
5. Публикации - сп. "Пламък"
6. Плагиатска "стихосбирка"
7. "Добри да бъдем"
8. Най-хубавата
9. Молитва
10. Меджик
11. Да се завърнеш... Редактиране...
12. За държавата, цените, политиците и бюрократите
13. Всеки стих е път към Теб
14. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
15. Контрол чрез глада. Монсанто
16. Да бъдем максимално живи
17. М. Тачков - "Светлей, Училище"
18. М. Тачков - Светоглед
19. М. Тачков - Аз обвинявам
20. 29. Противоречия в автохтонната теория
21. Славянизация
