Блогът на Марин Тачков :: Студентска пародия

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. varg1
4. mt46
5. iw69
6. wonder
7. laval
8. kvg55
9. zahariada
10. kunchev
11. reporter
12. djani
13. getmans1
14. leonleonovpom2

Годишна класация

Най-популярни

1. wonder
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. milena6
8. dobrota
9. ambroziia
10. vidima

Годишна класация

Най-активни

1. radostinalassa
2. lamb
3. sarang
4. wrappedinflames
5. hadjito
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iva971
9. iw69
10. vesonai

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.05.2019 22:07 - Студентска пародия

Автор: mt46 Категория: Забавление

Прочетен: 1174 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 15.05.2019 21:34

.

Студентска пародия

Университетът тесен за мойта душа е!
Кога човек дойде тук да задълбае -
с цел да превземе крепостта наука -
след време чувства, че мозъкът му пука
по всички извивки, шевове и гънки.
И бащини сметки - изпипани, тънки -
по дяволите литват в небесната шир!

Той не може вече да намери мир.
И от дебели книги за житейския път
той разбира харно, че те го делят
от другите хора, от тяхната радост,
че напразно губи тука свойта младост,
че един работник, дето с чука чука,
чука пет-шест часа и хич му не пука,
а вечер излиза доволен, щастлив,
докато ти казваш, че някой бил крив,
че други бил казал така и така,
той тогава скита с момиче под ръка!

Мисля ази още, че овчарят същ,
нищо, че живее на пек и на дъжд,
мъката излива със своя кавал,
когато ти - гладен, мрачен, недоспал -
доказваш с пергели, кривки, транспортири,
че кавал без дупка не можел да свири!...

Рече и излезе...

Започна трагедията!
Не убийци,
не кръвопийци,
не хора от черни коптори,
не и шофьори,
не хулигани,
профани,
глигани,
тапири,
вампири със секири
проливаха кръв
със стръв!
Не! Те не бяха садисти,
а хора висшисти -
очилати,
мустакати,
брадати,
хора с докторати!
От скъсани студенти
издигаха палати!

Първите паднаха в кърви зловещи.
Малодушните бягаха, щом разберяха
и тях що ги чака.
Но идеха нови – научили нещо.
В джобове с пищови, начело със старите...
Зад тях - новобранците с някаква плаха
надежда в очите,
че днес може би ще изкарат.
Горките!...

Изпитът привърши. Само в зала трета
двайсетина души пробваха късмета.
На човек по двама асистенти бдяха.
Но героите наши вчерашни не бяха...
Тогава Гочо – старият студент,
побелял, набръчкан, а нявга левент,
пищов от джоба свикнал да вади умело,
като видя, че друго не може да стори,
погледна нагоре и тихо промърмори:
“О, Боже, не може ли с тез да се преборя?”
Последните думи изрече в коридора…

Сто двадесет души те бяха на брой.
Три четвърти паднаха в първия бой!
Със залп ги посрещна мечтаната сграда.
И с диви закани: “Така ви се пада!”
Повърна ги бързо по родни места,
защото числото надви смелостта.
Защото… защото – въпроси без край...
Къде им е гробът, днес никой не знай!
Днес никой не знай!...

Автор - неизвестен