Постинг
21.11.2018 17:12 -
Моето име е
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1272 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2019 07:29
Прочетен: 1272 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 09.01.2019 07:29
Страхувам ли се да остана
сама със себе си?
И да изключа светлината
под тавана на съзнанието?
Очаквам дракони във мрака -
най-малко дракони.
И факт е,
че избягвам всички опити
за размисъл -
от тези
без наблюдение отвън
без сцена,
прегръдка
или ръкопляскане.
Огледалата скрийте.
И пуснете музика.
Кажете нещо
оригинално,
неочаквано,
създайте съдържание...
Активно.
Не пречи да ви слушам
и да споря...
Или пък да се съгласявам.
Ала да слушам себе си,
не бива.
Защото ще съм тиха
прекалено.
Страхувам се дори от името си
което съм забравила
след твърде много нарицателни
и роли.
А можех -
преди хиляди години -
с името си само
да побеждавам демони и хали.
/ужасно уморително
и патетично/.
сама със себе си?
И да изключа светлината
под тавана на съзнанието?
Очаквам дракони във мрака -
най-малко дракони.
И факт е,
че избягвам всички опити
за размисъл -
от тези
без наблюдение отвън
без сцена,
прегръдка
или ръкопляскане.
Огледалата скрийте.
И пуснете музика.
Кажете нещо
оригинално,
неочаквано,
създайте съдържание...
Активно.
Не пречи да ви слушам
и да споря...
Или пък да се съгласявам.
Ала да слушам себе си,
не бива.
Защото ще съм тиха
прекалено.
Страхувам се дори от името си
което съм забравила
след твърде много нарицателни
и роли.
А можех -
преди хиляди години -
с името си само
да побеждавам демони и хали.
/ужасно уморително
и патетично/.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8789