Постинг
22.11.2017 01:51 -
Абстракция
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2017 08:47
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 22.11.2017 08:47
p { margin-bottom: 0.25cm; direction: ltr; color: rgb(0, 0, 0); line-height: 120%; }p.western { font-family: "Liberation Serif","Times New Roman",serif; font-size: 12pt; }p.cjk { font-family: "WenQuanYi Micro Hei"; font-size: 12pt; }p.ctl { font-family: "Lohit Devanagari"; font-size: 12pt; }
на В
Рисувам си поредната илюзия,
защото знам, че някъде те има.
Усмихнати са сенките на музите
в палитрата със Алфа и Проксима*.
Не съм открил Орфей сред преродените,
но искам да умирам с Евридика.
Най-нежен е рефренът на сирените,
когато към внезапен риф ме викат.
В капчука са сълзите неизплакани.
Нагарчат всички липси от солено.
Но тъмно е в душата ми от чакане
край ъгъла на кръглата вселена.
В скованата обител на скептиците
повтарям дълго, че съм те намерил.
но знайно е - умират често птиците,
при полет между Нюкта и Хемера**.
Красива е поредната илюзия.
Понякога дори тъгата стихва.
Когато изоставиха ме музите,
тя тихичко в съня ми се усмихва.
* Най-близките до нас звезди в съзвездието Кентавър
** гр. Богините на нощта и деня.
Няма коментари
Търсене
Блогрол