Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.05.2017 17:30 -
По атентата в Манчестър
Уви, атентатите в Западна Европа започнаха да се превръщат в норма. Почти всеки месец в някой от известните европейски градове се случва или опит за атентат или реален атентат. И реакцията и логиката на събитията е една и съща.
Както и в предишните случаи службите след часове обявяват, че знаят кой е извършителя на престъплението и че (най-важното) той е бил известен на полицията преди това.
Излиза, че терористите с години могат да се радикализират, да пътуват в чужбина с цел джихад и да се връщат обратно в Европа, а после да планират и извършват атентати. И всичко това под наблюдението на полиция и служби.
След всеки атентат западните политици казват, че борбата с тероризма трябва да се усилва, което се изразява в нови военни операции в Близкия Изток, в частност в Сирия. Но как може тероризма на територията на Британия, например, да бъде победен чрез бомбардировки в Сирия и Ирак? Логично е, че борбата трябва активно да се води на територията на собствената страна.
Като говорим за Британия, радикалните ислямисти имат там доста широка мрежа и действат почти безпрепятствено още от началото на 1990-те години. По онова време "войната с тероризма" не беше още толкова моден политически слоган. Джихадистите спокойно си пътуваха до Афганистан, Босна и Чечня, призоваваха към джихад свободно, направо по британските улици пред погледа на патрулните полицаи.
Дори френските служби бяха лепнали на Лондон прякора "Лондонистан" именно заради изобилието на джихадисти в британската столица и либералното отношение към тях.
Днес почти нищо не се е променило. Когато им е нужно ислямистите успяват и по няколко граници спокойно да пресекат, и атентат да организират. И службите всеки път се оказват изостанали с една крачка. Случайност? Не мисля.
Наскоро се бе случил доста куриозен случай. Британските власти освободиха от затвора един джипадист и му платиха обезщетение в размер на 1 млн. (!) паунда. След няколко седмици същия господин се оказа в иракския Мосул и се взриви с кола-бомба, атакувайки иракските войски. Естествено, обезщетението си този тип изхарчи за тероризъм.
Така че с подобни двойни стандарти и заигравания радикалния ислям няма да може да бъде победен и след двеста години. Затова и призивите да сме единни пред лицето на терористичната заплаха звучат твърде лицемерно.
Жалко само, че в тези геополитически игри загиват невинни хора, включително деца. Искрени съболезнования на близките на жертвите.
Както и в предишните случаи службите след часове обявяват, че знаят кой е извършителя на престъплението и че (най-важното) той е бил известен на полицията преди това.
Излиза, че терористите с години могат да се радикализират, да пътуват в чужбина с цел джихад и да се връщат обратно в Европа, а после да планират и извършват атентати. И всичко това под наблюдението на полиция и служби.
След всеки атентат западните политици казват, че борбата с тероризма трябва да се усилва, което се изразява в нови военни операции в Близкия Изток, в частност в Сирия. Но как може тероризма на територията на Британия, например, да бъде победен чрез бомбардировки в Сирия и Ирак? Логично е, че борбата трябва активно да се води на територията на собствената страна.
Като говорим за Британия, радикалните ислямисти имат там доста широка мрежа и действат почти безпрепятствено още от началото на 1990-те години. По онова време "войната с тероризма" не беше още толкова моден политически слоган. Джихадистите спокойно си пътуваха до Афганистан, Босна и Чечня, призоваваха към джихад свободно, направо по британските улици пред погледа на патрулните полицаи.
Дори френските служби бяха лепнали на Лондон прякора "Лондонистан" именно заради изобилието на джихадисти в британската столица и либералното отношение към тях.
Днес почти нищо не се е променило. Когато им е нужно ислямистите успяват и по няколко граници спокойно да пресекат, и атентат да организират. И службите всеки път се оказват изостанали с една крачка. Случайност? Не мисля.
Наскоро се бе случил доста куриозен случай. Британските власти освободиха от затвора един джипадист и му платиха обезщетение в размер на 1 млн. (!) паунда. След няколко седмици същия господин се оказа в иракския Мосул и се взриви с кола-бомба, атакувайки иракските войски. Естествено, обезщетението си този тип изхарчи за тероризъм.
Така че с подобни двойни стандарти и заигравания радикалния ислям няма да може да бъде победен и след двеста години. Затова и призивите да сме единни пред лицето на терористичната заплаха звучат твърде лицемерно.
Жалко само, че в тези геополитически игри загиват невинни хора, включително деца. Искрени съболезнования на близките на жертвите.
Тагове:
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Може ли Октомврийската революция да съще...
кръвни показатели
Може ли Октомврийската революция да съще...
кръвни показатели
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1754