Днес ще ви разкажа една забавна случка отпреди 40 години. В далечната вече 1981 с един приятел решихме да отидем на еднодневна екскурзия до Букурещ с нощувка в Русе. Тук не ни дадоха никаква валута. Имахме право да обменим само 27 лв. в Румъния, които нямаше да ни стигнат за нищо. Бяха ни казали, че в Румъния страшно се търсят цигари Кент. Затова вечерта купихме в Русе 3 картона по 3 лв. кутията. Там вървяха по 50 леи или 5 лв. Сутринта на другия ден пристигнахме. Автобусът спря до Хотел Интерконтинентал. Тръгнахме из града с идеята първо да продадем цигарите. На улицата срещаме един чичо с някаква чанта, който ни заговори на румънски. Проведохме следния любопитен разговор:
- Буна зиуа. /Добър ден/
- Буна зиуа.
- Кент?
- Да, Кент.
- Кът коста? /Колко струва/
- Чинчизечи леи. /50 леи/
В този момент чичото отвори чантата си, която беше пълна с картони Кент. Ние му показахме нашите скромни 3 картона. Чичото, изненадан:
- А бе, момчета, вие българи ли сте, бе?
- Ами да.
Така се разделихме с чичото. Обикаляхме улиците, търсейки на кого да продадем цигарите. Накрая влязохме в някакъв бар. Спазарихме се с бармана и му дадохме цигарите за 40 леи и така изкарахме цели 30 лв. печалба. Пак тръгнахме из града. По това време в Румъния беше истински глад и мизерия, защото Чаушеску беше започнал да връща огромните заеми, които беше взел от Запада. В хранителния магазин например имаше само чай и оцет. Нямаше къде да обядваме, затова отидохме в ресторанта на Хотел Интерконтинентал. Вече имахме леи, но обядът не беше много скъп. Ядохме Бьоф Строганоф, винен кебап върху ориз. След това обиколихме универсалните магазини Кукур, Букур и Виктория и Каля Викторией. Помня, че бях купил много хубав син кристален сервиз за коняк и месомелачка /машина де карне/ за нашите. Видяхме, че има станция на метрото и се повозихме. Ходихме и до Триумфалната арка. Изкарахме си един хубав ден в Букурещ, за който после дълго време си спомняхме.
А сега по- добре били от нас.
Имам съвсем същия спомен- закачихме си салам в торбичка на прозореца,за да ветрее и да не се разваля от топлото вътре,накрая намерихме само дръжките на торбичката :)