Прочетен: 2958 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2007 14:47
"Какво са историята, поезията, та дори и най-доброто от тях, какво представлява най-отбраното общество, какво е на-прекрасно устроения живот в сравнение с умението да съзираш отвъд видимото?" Това са едни от най-често цитираните редове от "Уолдън" на Хенри Дейвид Торо, нарекъл сам себе си "транцеденталист".
Познаване посредством "трансцендиране" на сетивата, възприемане изключително благодарение на способност, далеч превъзхождаща емпирически посилното и обикновено означавана като Висш Разум - тук е същината на интелектуалното движение, зародило се в сърцето на щата Масачусетс, градовете Бостън и - най-вече - Конкорд. Дали тази "отвъдняваща" способност ще бъде наричана Висш Разум, Дух, Ум или Душа за американските трансценденталисти е без особено значение, нито пък е въпрос на терминологична последователност, след като за всички тях това е способността да се възприемат интуитивно духовните истини, да бъде превъзмогнато единствено възможното според Джон Лок сетивно познание. За едни тази способност е просто вътрешна светлина или съвест, за други - божият глас, за трети - безлична космическа сила, а има и такива, които съзират в нея божието превъплъщение в човека.
"Творчеството" - пише в своите "Дневници" Ралф Уолдо Емерсън - "е доказателство за божествено присъствие; който твори, той е Бог." Творейки, поетът според Емерсън възприема ролята на Бог и пресъздава Сътворението. Нещо повече: Исус и пророците за него са преди всичко поети, чието слово по-скоро извисява духа, отколкото да дава правила за приложение в живота. Тази своеобразна романтическа религия стига дотам, че отдава преимуществена роля на поетическото слово и на Поета с главно "п", открито занижавайки авторитета на традиционното християнство. Емерсъновият поет е двусъщностен, съвършен по озарение свише и прекрасна словесност: той обединява "зрящия" и "говорящия", духовния взор и красивия изказ, той е Поет-Проповедник. Макар и краен и неподкрепян безпрекословно от всички трансценденталисти, Емерсън, създавайки образа на Поета-Проповедник, налага един модел на артистично поведение, който, при многото различия помежду им, трансценденталистите до един възприемат. За мнозина от тях този модел се превръща в стил на живот. Защото за американските трансценденталисти разлика между Живот и Изкуство не съществува - припокриването е пълно, поради което животът се осмисля като сътворяване на произведение на изкуството. А Живот е равно на Изкуство само когато човекът на изкуството е добър по душа. Очевидно знакът за равенство между живот и изкуство се поставя на солидна моралистична основа или, както отбелязва в Дневниците си Торо, "Най-доброто, което напишеш, е най-доброто, което си."
Всъщност създаденото от американските трансценденталисти неведнъж е ставало жертва на неадекватни прочити: ако поетическата му страна е била вземана предвид, то е бивало непомерно величано; ако ли пък е бивало разглеждано като мисловност и съответно отнасяно към едно или друго философско направление, получавало е солидни обвинения в еклектичност и неоригиналност. Вярно е, че и Емерсън, и - особено - Торо, както и останалите им съмишленици, дават многобройни основания за погрешни тълкувания, тъй като в техните очи еклектизмът не е бил недостатък, а по-скоро качество; във всеки текст са прочитали само това, което им е импонирало, за да го включат в своето изцяло поетическо отношение към света. Затова и влиянията при тях са твърде разнообразни: европейският романтизъм, посткантианската мисъл, представена от Карлайл, Колридж и Гьоте, източните литератури, класическата древност, индианските митове и легенди. Най-същественото обаче за формирането на американския литературен трансцендентализъм е бостънското унитаристко движение, оплодено от английската романтическа мисъл и традицията на Платоновия мистицизъм. Прераждането на това съчетание в поетическо слово, в поетическо светоусещане и духовен възход към една видимост отвъд видимото - това е, което сближава инак твърде различните помежду си представители на трансцендентализма; то е, което ги обединява в тази първа - и единствена по рода си - школа в американската литературна история. Град Конкорд, щата Масачусетс, особено голямата къща на Ралф Уолдо Емерсън - това е седалището на тези сближени от трансценденталната си нагласа и литературната си дарба новоанглийски интелектуалци. Еймос Бронсън Олкот, Сайръс Бартъл, Уилям Елъри Чанинг, Орестес Браунсън, Джеймс Кларк, Маргарет Фулър, Тиодор Паркър, Елизабет Пийбоди, Джордж и София Рипли, Хенри Дейвид Торо, както, разбира се, и самият Емерсън - всички те са родени и израснали в Бостън или околните му градчета, всички са възпитаници на Харвардския университет, всички произхождат от стари новоанглийски фамилии, заселили се в Америка още преди 1700 година, всички подкрепят големите морални реформи на времето, особено аболиционизма. Каквито и да са различията помежду им, твърде много е, което ги свързва. Някои са чудесни оратори, други се занимават с издаването на трансценденталистките списания "Циферблат" и "Естетически страници", почти всички пишат. Духовният им водач е Емерсън; той им е дал артистичната и житейска роля, към която да се придържат; авторитарното му присъствие, влиятелността на личността му до голяма степен моделира поведението им. Но докато Поетът-Проповедник, заличил разликата между Живот и Изкуство, за всички тях остава безкрайно сериозно възприета личностна формула, постоянно отстоявана в слово духовна позиция, един е, който я осъществява на дело и сетне я обвива в прекрасна, жива образност - Хенри Дейвид Торо. "Чета Торо" - пише Емерсън в своите Дневници - "и откривам същата мисъл, същия дух, който е и у мен, ала той прави крачка напред, илюстрирайки със съвършени образи това, което аз бих разгърнал в сънливи обобщения." Ако Емерсън е абстракцията, която трансценденталистите възприемат, Торо е сетивната образност. Не само заради големия си поетичен талант, но и защото е единственият, който превръща духовната атмосфера на своята среда - литературния трансцендентализъм - в лична съдба.” Мисля, че това е повече от достатъчно, но който иска да се потопи сам в атмосферата, може да намери „ (Живот) без принцип” и Уолдън, в случая наречен „Живот в гората” тук. Горните откъси съм взела от статията „Видимост отвъд видимото: американският трансцендентализъм” на Албена Бакрачева, която е като предговор на „Живот без принцип”. Препоръчвам Торо горещо ... за мен той един от най-великите.
Ето един малък откъс от началото на "Живот без принцип":
"В природата дреме неугасващ подземен огън, който никакъв студ не може да уталожи. Той е, който разтапя големите снегове, а покривката връз него просто е по-дебела през януари и по-тънка през юли. Той лумва някъде през най-студения ден и снегът около всеки ствол се разтапя. Ето това поле със зимна ръж, покълнала в късна есен и сега бързо втечняваща снега, е едно от местата, където огънят е едва-едва покрит. Топлината му се усеща. Тая топлина през зимата опазва всяка добродетел, та благодарение на нея, неудържим като зайците и червеношийките, поемаш в мислите си към тънкоструйни ручеи, подскачащи по блеснали на слънцето камъни, към топли горски извори. Парата, надигаща се от блатата и езерата, създава тъй мил домашен уют, сякаш излиза от собствения ти чайник. Има ли огън, който да може да се сравни с грейналото слънце през зимен ден, когато полските мишки подават нослета край зидовете и чичопеят пиука из горските дъбрави? Топлината иде направо от слънцето, а не се излъчва от земята както през лятото; усетиш ли слънчевите лъчи на гърба си, додето си проправяш път през някоя заснежена долчинка, изпитваш благодарност като за проявено особено внимание и благославяш слънцето, последвало те в това затънтено място. "
14.01.2007 11:54
много ми харесва този цитат за онези, чиито 'prospets of life [are] ruined if they wear a patch' и намират за по-приемливо да отидат до града със счупен крак отколкото със скъсан панталон. това относно видимото и отвъд него. благодаря отново
:))))
14.01.2007 14:34
Какво да правя като образованието не може да ми настигне полета на духа.
Майтапя се, и аз благодаря за корекцията! :)))
Това е само едно течение в американската литература, нищо повече. Не знам дали самите американци отдавна не са забравили за него и само откачалки като аз и още двама, трима се сещат за него :)))))
да коментирам техните абсурди е безсмислено; те просто са открили "топлата вода" в схващанията си, тъй като тезите им са вече съществували, многократно развивани в Античността и са много отдавна отхвърлени - при това твърдо и аргументирано;
от друга страна, да коментирам нечия "склонност" към нещо е ... най-малкото невъзпитано; за да отхвърля нещо в разговор - нещо персонално и твърде лично за отсрещната страна - за да го направя, трябва да го "запълня" с друго в отговор; не че няма с какво, просто екшънът не си струва, тоест - пак е безсмислено;
та, затова уфф-нах, най-вече.
Интересно ми е само кой е този дето "отхвърля ... твърдо и агрументирано" тези от античността и по-миналия век, ама хайде ...
Може би е безсмислено, наистина .... и двамата имаме своите ... твърди, но противоположни аргументи ...
И да не забравяме, че ти се интерсуваш от предимно от политика/религия, а аз от култура/изкуство ... и нямаме много допирни точки всъщност.
:)
а "кой е този, дето ..." - наистина ли ти е интересно, или просто си пробваш иронията? :)
Наистина ми е интересно, ако не ти пречи любопитството ми ... обичам да му казвам любознателност понякога, за да го оправдавам. :)