Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2015 23:39 - Възход и падение на Великите сили
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2821 Коментари: 8 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

Кенеди, Пол, Възход и падение на Великите сили: Икономически промени и военни конфликти XV-XX век, 656 стр., Военно издателство, С., 2011,

 

От мига, в който публикува знаменита си книга за възхода и падението на Великите сили британският историк с научна кариера в САЩ Пол Кенеди се превръща в жив класик в областта на геополитиката, геоикономиката и т. нар. „голяма стратегия” (Grand Strategy). Този безсмъртен труд е преведен вече на 23 езика, а друг знаменит историк – А. Дж. П. Тейлър, малко преди смъртта си, го определя като „енциклопедия, сама по себе си”. По отношение на изследванията на стратегическите битки за надмощие между великите сили, приносът на Пол Кенеди е сравним само с това, което прави Арнолд Тойнби за проучването на раждането и упадъка на цивилизациите и Фернан Бродел - за обяснението на географските и икономически детерминанти на ежедневния живот в историята на Средиземноморието.

Пол Кенеди рисува мащабна картина на големите световни промени в областта на икономиката, технологиите и военното дело през последните пет века, за да покаже, че в международната политика богатството и силата винаги са относителни и трябва да се разглеждат в тяхната динамика. Във фокуса на авторовото внимание е въпросът, как икономическата сила се трансформира във военна мощ и обратното – как военното превъзходство носи икономически облаги. За целта е привлечен огромен емпиричен материал. Верен на принципа, че истината си проличава в сравнението, Кенеди е групирал данните за икономическия и военен потенциал на великите сили в 49 таблици и 3 диаграми с възможно най-прецизните статистически данни, до които е достигнала историческата наука. Но битката за надмощие през последните пет века до голяма степен е и борба за територии. Затова книгата е илюстрирана с 12 карти от различни исторически периоди.

Изложението на Пол Кенеди започва с описание на световния баланс на силите през 1500-та година, която е избрана неслучайно – именно по това време Великите географски открития придават глобален характер на борбата за надмощие и окончателно вкарват света в епохата на Модерността. Пред погледа на читателя един след друг се сменят образите на Китай от времето на династията Мин, Османската империя, империята на Великите Моголи, Московска Русия, Япония на шогуните Токугава, както и цяла група държави от Централна и Западна Европа. По това време все още нищо не предвещава, че именно европейските сили са предопределени да доминират над света и през следващите четири века борбата за глобално лидерство, на практика, ще се превърне в „европейски шампионат”. Първата сериозна заявка за световна доминация идва от Хабсбургите през XVI и първата половина на XVII век. Тя се проваля, защото, поради системното си свръхразширяване, австрийският и испанският клон на Хабсбургската империя отслабват икономически и бързо са засенчени от две далеч по-малки държави – Нидерландия и Англия. Още в тези ранни десетилетия на европейската Модерност става ясно, че технологичните новости не носят еднаква полза за всички държави, а логиката на надпреварата в световната политика е подобна на тази в бизнеса – невинаги големите риби поглъщат малките, а по-скоро бързите изяждат по-бавните. Към това се добавя още една истина, която след прочитането на „Възход и падение на великите сили” изглежда очевидна – много често очакваните облаги от завоюваните нови територии се оказват по-незначителни от разходите, направени за придобиването и отстояването им. В наши дни тази тенденция в световната политика е изведена почти до крайност, поне за държавите от т. нар „Първи свят”. Вместо благо, територията става бреме, което могат да си позволят само свръхбогатите държави.

Особено силен и точен е анализът на Пол Кенеди за логиката на коалиционните войни. През XVII и XVIII век те са нещо обичайно, като съставът на коалициите постоянно се мени. Именно пъстрите коалиции по интереси, водени от Великобритания, са факторът, който парира френските амбиции за господство над Европа, заявени първо от Луи XIV, а в началото на XIX век и от Наполеон.

С настъпването на ХХ век става безпощадно ясно, че всяка продължителна и изтощителна война се превръща в проверка не толкова за воинските умения, колкото за икономическия потенциал на воюващите коалиции. Пол Кенеди доказва, че поражението на Германия в Първата и Втората световна война е икономически предопределено. Аргументите му са толкова убедителни, че в хода на изложението читателят започва да се пита не защо германците се провалят, а как все пак успяват да поддържат равновесието по фронтовете толкова дълго време.

Понеже по времето на Студената война няма драматични директни сблъсъци между Великите сили, борбата за световното лидерство се превръща в непрестанна надпревара във въоръжаването между тогавашните две суперсили и подготовка за една война, която може никога да не се случи. И тя наистина не се случва. Именно в този период обаче, над САЩ, СССР и водените от тях  съюзнически блокове с най-голяма сила надвисва дилемата – пушки или масло? Ясно е, че при равни други условия, големите военни разходи водят до финансова слабост в дългосрочен план, а от друга страна занемаряването на отбранителния сектор може да завърши с бърза военна катастрофа. Затова стратегията в борбата за световно лидерство, до голяма степен, се свежда до намиране на най-удачния баланс между отделните пера в разхода на националния ресурс. Същевременно, страхът от ядрена катастрофа започва да играе ролята на сдържащ фактор, който не позволява на свръхсилите да се втурнат в глобална война, дори и тогава, когато имат предимство пред потенциалния противник.

Макар че се фокусира върху икономиката, Пол Кенеди не пренебрегва и другите фактори, които могат да подобрят или влошат международните позиции на една велика сила – географското положение, военната организация, моралът на нацията, системата от съюзници. Интересна е тезата, че водещата роля на Великобритания и Русия, през XVIII и особено през XIX век, се дължи и на факта, че те са „флангови” държави. С разположението си по краищата на европейския континент (а в известен смисъл дори отвъд неговите предели) тези две страни си запазват опцията да се намесват във войните в Централна и Западна Европа, без да бъдат изложени на непосредствена опасност от нападение.

Знаменитата книга на Пол Кенеди е писана малко преди края на Студената война – през 2013, в САЩ и Великобритания са планирани големи чествания по повод на 25-годишнината от първото й издание. Макар че не успява да предвиди бързото сгромолясване на Съветския съюз, авторът прави сравнително точна прогноза, че с течение на времето шансовете на Москва да надделее в Студената война стават все по-малки. Правилна е и прогнозата, че светът върви към полицентрична система на силите, в която, освен САЩ и Русия, самостоятелни силни играчи ще бъдат и Япония, Китай, Европейския съюз. Всъщност, тезата, че е невъзможно една единствена сила да установи безусловна дългосрочна доминация в планетарен мащаб е може би най-непреходния извод на Пол Кенеди, който ни дава ключ за обяснението на наблюдаваният в момента относителен упадък на американската мощ. Ако от камбанарията на Фукуяма, който проследява борбата между политическите идеи за устройство на държавата, историята може да има край, то Кенеди доказва, че стратегическата битка за надмощие между Великите сили няма да приключи никога. Тя не е телеологичен процес, в който мощта на водещия играч нараства автоматично като снежна топка, защото той изсмуква ресурсите на своите победени съперници. Точно обратното – разрастващата се мощ води до поемането на все нови и нови международни ангажименти, чието поддържане изтощава националния ресурс. Това се е случило на Испания, през XVI век, и на Великобритания, през ХХ-ти, същото се случва и на САЩ, през XXI-ви. А само бъдещето ще покаже дали миналото на испанци, британци и американци ще се повтори и в казуса с Китай.

„Възход и падение на Великите сили” отдавна е станала задължително четиво и за българските геополитици и историци и присъства в студентските конспекти за изпита по международни отношения. Затова книгата логично стигна до трето издание (с прецизирана редакция на превода) – едно нелошо постижение за свиващия се книжен пазар в България.

 Пламен Димитров

* Българско геополитическо дружество

  geopolitica.eu/2008/1093



Гласувай:
29
0


Вълнообразно


1. freeoldmen - Интересни изводи прави този човек,
29.08.2015 00:04
но може би пропуска важен факт- завоеванията не се водят самоцелно...
Поставени сме в ситуация на ограничен ресурси,
така че борбата е за тях.
Големите играчи нямат друг път, освен със сила да вземат своето.
Което и правят.
Това обяснява странното държание на единствената останала свръхдържава
след падането на СССР.
Очаквахме, че с икономически и политически игрички ще вземат своето,
и ще оставят осталаята сволоч да се оправя некакси, под егидата на
"демокрацията", разбира се.
И всеки, малко или много, ще е доволен.
Не се случи.
Има само едно обяснение.
Ресурсите са кът.
Световните господари скоростно решиха да оберат света,
готвят се за нещо голямо.
Ако бях религиозен, щях да кажа, че е Апокалипсис.
Но и без религията ми се струва, че натам вървят нещата.
цитирай
2. kvg55 - От години в своите писания поставям ...
29.08.2015 04:28
От години в своите писания поставям прилагателното "велики"
в кавички, защото за мен така наречените "велики" сили не са велики.
Те са силни, мощни, развити и прочие, само не и велики.
Величието съдържа в себе си великодушие и благородство, които качества
при "великите" сили отсъстват.
цитирай
3. mt46 - Да... А аз ги наричам велики бандитски сили...
29.08.2015 13:07
kvg55 написа:
От години в своите писания поставям прилагателното "велики"
в кавички, защото за мен така наречените "велики" сили не са велики.
Те са силни, мощни, развити и прочие, само не и велики.
Величието съдържа в себе си великодушие и благородство, които качества
при "великите" сили отсъстват.

цитирай
4. mt46 - Все пак книгата е излязла през 1988 г. Оттогава доста неща се промениха...
29.08.2015 13:23
freeoldmen написа:
но може би пропуска важен факт- завоеванията не се водят самоцелно...
Поставени сме в ситуация на ограничен ресурси,
така че борбата е за тях.
Големите играчи нямат друг път, освен със сила да вземат своето.
Което и правят.
Това обяснява странното държание на единствената останала свръхдържава
след падането на СССР.
Очаквахме, че с икономически и политически игрички ще вземат своето,
и ще оставят осталаята сволоч да се оправя некакси, под егидата на
"демокрацията", разбира се.
И всеки, малко или много, ще е доволен.
Не се случи.
Има само едно обяснение.
Ресурсите са кът.
Световните господари скоростно решиха да оберат света,
готвят се за нещо голямо.
Ако бях религиозен, щях да кажа, че е Апокалипсис.
Но и без религията ми се струва, че натам вървят нещата.

Според мен природните ресурси са достатъчно, но се използват неразумно, хищнически, стихийно потребителски...
Апокалипсисът е възможен - като своеобразно повторение на Потопа. Мисля, че Потоп действително е имало в миналото, чел съм някога нерелигиозна книга по този въпрос...
цитирай
5. bojinkata - При наличие на свободна енергия, ...
29.08.2015 21:27
При наличие на свободна енергия, овладяна от бандитските сили много отдавна и недосегаема за нас, става въпрос за нещо съвсем друго - за власт над хората! Не се лъжете! Зад този сценарий има друг!
цитирай
6. zaw12929 - ВАШЕТО МНЕНИЕ Е ЧАСТНО
30.08.2015 05:26
kvg55 написа:
От години в своите писания поставям прилагателното "велики"
в кавички, защото за мен така наречените "велики" сили не са велики.
Те са силни, мощни, развити и прочие, само не и велики.
Величието съдържа в себе си великодушие и благородство, които качества
при "великите" сили отсъстват.

ВАШЕТО МНЕНИЕ Е ЧАСТНО- ТЪЛКУВАТЕЛНИЯТ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ СОЧИ:
велик- Който значително превъзхожда обичайното
цитирай
7. mt46 - Да, винаги е ставало въпрос за власт...
30.08.2015 12:31
bojinkata написа:
При наличие на свободна енергия, овладяна от бандитските сили много отдавна и недосегаема за нас, става въпрос за нещо съвсем друго - за власт над хората! Не се лъжете! Зад този сценарий има друг!

цитирай
8. ok3223 - Борбъта опира все повече до ... ресурсите, суровините ...
31.08.2015 11:55
Какви ресурси са останали в ЕС като цяло и в страните по отделно. Недостатъчно и малко.
Колкото по-развита е страната толкова по-бързо е изчерпала своите ресурси. И днес разчитат предимно на суровини внесени отвън ...
Такива са всички страни от ЕС, предимно най развитите като Германия, Франция, Белгия, Холандия, страните от старата Европа ...
А и населението им намалява бързо ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8524336
Постинги: 1941
Коментари: 31783
Гласове: 95473
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031