2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
.
.
Лев Толстой е роден на 9 септември (28 август стар стил) 1828 година в Ясная Поляна, наследствено имение на майка му в Тулска губерния разположено 180 км на юг от Москва. Той е четвъртото дете в семейството след трима по-големи братя – Николай (1823 – 1860), Сергей (1826 – 1904) и Дмитрий (1827 – 1856). През 1830 година се ражда сестра му Мария (1830 – 1912), а майка му умира и с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска.
През 1837 година семейството се премества в Москва, където най-възрастният син Николай започва да се готви за постъпване в университета. Внезапната смърт на бащата през същата година поставя семейството в затруднено материално положение и Ерголска с по-малките деца се връща в Ясная Поляна, където за децата се грижи леля им по бащина линия графиня Александра Остен-Сакен, определена за тяхна настойница.
/.../Лев Толстой през 1848 година Толстой във военната си униформа през 1856 година
След като напуска университета, през пролетта на 1847 година Толстой се установява в Ясная Поляна. Животът му през този период до известна степен е отразен в по-късния разказ „Утрото на помешчика“. Той изучава самостоятелно английски език, музика и право. През 1849 година открива училище за своите крепостни селяни, където преподава един от тях, но понякога и самият Толстой провежда занятия.[5]
През февруари 1849 година Лев Толстой заминава за Санкт Петербург, където прекарва голяма част от времето си с чичото на бъдещата си съпруга К. А. Иславин. През пролетта полага изпити по право, но след като взима два от тях се отказва да се явява на последния и се връща на село.[6] По-късно често посещава Москва, където увлечението му по хазарта се отразява зле на финансите му.
През този период Толстой силно се интересува от музика, като самият той добре свири на пиано, а любими негови композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел и Фредерик Шопен. В края на 40-те години, съвместно със свой познат, той композира валс, който е записан в началото на 20 век от Сергей Танеев и е единствената музикална композиция на Толстой. По това време Толстой започва и първите си сериозни литературни занимания. През зимата на 1850 – 1851 година започва да пише повестта „Детство“, а през март – „Историята на вчерашния ден“.
/.../
В Старогладов Лев Толстой продължава работата си върху „Детство“ и през 1852 година изпраща повестта в редакцията на петербургското списание „Современник“. Николай Некрасов, редактор на списанието, оценява високо повестта и тя е публикувана на 18 септември. „Детство“, подписана само с инициалите Л. Н., е високо оценена от критиката, като авторът веднага е причислен към новото поколение популярни автори, включващо известните вече Иван Тургенев, Иван Гончаров, Александър Островски.
След започването на Кримската война в края на 1853 година Толстой е прехвърлен на Балканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада на Силистра. От ноември 1854 до септември 1855 година е в обсадения от съюзниците Севастопол, където известно време командва батарея. По това време пише разказа „Севастопол през декември 1854 г.“ („Севастополь в декабре 1854 г.“), който е публикуван в „Современник“ и прави силно впечатление на широката публика, включително на император Александър II. За службата си в Севастопол Толстой е награден с орден „Света Ана“.
С известността си в светските кръгове и с репутацията си на смел офицер Толстой има възможност за успешна кариера в армията, но скоро я пропилява, като пише няколко сатирични песни. Една от тях, придобила голяма популярност, е посветена на неуспешна военна операция в Крим в края на август 1855 година и засяга много влиятелни генерали, като Толстой трябва да дава обяснения пред помощник-началника на щаба. След падането на Севастопол Толстой е изпратен като куриер в Санкт Петербург, където завършва разказите „Севастопол през май 1855 г.“ („Севастополь в мае 1855 г.“) и „Севастопол през август 1855 г.“ („Севастополь в августе 1855 г.“), публикувани вече с пълното име на автора. Поредицата „Севастополски разкази“ окончателно утвърждават литературната репутация на Толстой и през ноември 1856 година той окончателно напуска военната служба.
Пътуването му в Европа през 1860 – 61 г. оформя неговата политическа и литературна трансформация, когато се среща с Виктор Юго, чийто литературен талант Толстой похвалва, след като чете току-що завършения роман „Клетниците“. Сравнение на романа на Юго и „Война и мир“ на Толстой показва влиянието му в пресъздаването на баталните сцени. Политическата философия на Толстой е повлияна от среща през март 1861 г. с френския анархист Пиер-Жозеф Прудон, тогава живеещ в изгнание под чуждо име в Брюксел. Освен че преглежда предстоящата публикация на Прудон, La Guerre et la Paix („Война и мир“ на френски), чието име Толстой ще заеме за своя шедьовър, двамата обсъждат образованието и както Толстой пише в една от своите образователни тетрадки: „Спомняйки си за този разговор с Прудон, той показва, че според моя личен опит, той беше единствения човек, който разбираше значението на образованието и на печатницата.“
Изгарящ от ентусиазъм, Толстой се връща в Ясна поляна и основава тринадесет училища за децата на своите крепостни, на база на принципите описани в есето му от 1862 г. „Училището на Ясна поляна“.[7] Образователните експерименти на Толстой не траят дълго, заради тормоз от страна на царската тайна полиция. Въпреки това, като предшественик на училището на А.С. Нийл, училището в Ясна поляна[8] може да се счита за първия образец за демократично образование.
Известно време Толстой работи като учител в родния си край. Издава списание „Ясна поляна“, в което създава педагогическата теория на „свободното възпитание“. Съставя учебници „Азбука“ и „Нова Азбука“.
/.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B
Цитати от Толстой:
- Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
- Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки. — из романа "Възкресение",
I част, 59 глава, откъдето тръгва определението, че "човекът на Толстой е като река".
https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9
09.09.2017 22:01
Религиозните възгледи на Толстой коренно променят начина му на живот и поведение. Той се отказва от собствеността и авторските си права, работи физически труд, отрича експлоатацията, насилието и суеверието на държавата и църквата. Намира единомишленици сред сектантите-духобори, обикновените руски селяни, дворяните, занаятчиите и студентите. Семейството на Толстой и бившата му дворянска среда не приемат новите му възгледи и поведение. Толстой се чувства сам и не на мястото си в имението си в Ясна поляна. Единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества – милосърдие, жертвоготовност, доброта, които Толстой нарича „любов“.
Има един човек, макар и изгонен от Русия заради пропаганда на новите идеи на Толстой, който е моралната му опора – това е Владимир Григориевич Чертков. Десет години Чертков живее в Англия и получава от Толстой близо 1000 писма. През 1907 г. му е разрешено да се върне в Русия. Той купува земя в съседното на Ясна поляна село Телятинки от дъщерята на Толстой – Александра, която единствена от семейството споделя религиозните възгледи на баща си. Там построява голям дом и стопански сгради, които са отворени за всеки нуждаещ се и за толстоистите. Но тази близост и всекидневното посещение на Толстой в Телятинки не са одобрявани от семейството на Толстой и най-вече от съпругата му София Андреевна. Тя, заедно със съседката си – помещица Звегинцева, прави оплакване в полицията и Чертков получава забрана да живее в Тулска област. В.Г. Чертков се заселва в имението Крекшино до Москва. Там през 1909 г. му гостува Толстой и пише завещанието си, в което предоставя авторските права върху литературното и религиозното си творчество на цялото човечество, като желае Чертков да събере, подреди и издаде цялото му творчество. В началото на 1910 г. Чертков получава разрешение да се върне в Телятинки.
За Толстой започва най-кошмарната, последна година от живота му. Цялото семейство – осем деца, вече пълнолетни и със семейства, и жена му желаят да получат правата над творчеството му. Те подозират, че верен на религиозните си възгледи, Толстой ще ги лиши от тези права и ще предостави творбите си безвъзмездно на всички хора. Самото завещание на Толстой се оказва незаконосъобразно според действащия в Русия закон, тъй като няма посочено поименно лице. Налага се тайно в гората до Ясна поляна Толстой да пише ново завещание, в което посочва дъщеря си Александра за наследник на авторските му права и Чертков – за издател на съчиненията му. Прилага и обяснителна записка, в която пояснява защо постъпва по този начин и утвърждава волята си, че творчеството му принадлежи на цялото човечество безвъзмездно. Съпругата му София го следва неотлъчно, заплашва със самоубийство, ако се среща с Чертков, проверява и рови за завещанието непрекъснато. Синовете му грубо изискват да се откаже от „лудостта си“ и да остави правата на семейството си. Атмосферата в дома му е непоносима. Вечерта на 27.10.1910 г., на 82 г., Лев Толстой не издържа и тайно напуска Ясна поляна. Придружава го личният му лекар Д. Маковицки. За бягството знае единствено дъщеря му Александра, която трябва да дойде при него в Шамординския женски манастир, където е сестрата на Толстой. Той отива там при сестра си Мария и дори си наема къща в селото до манастира. Но пристига Александра и го уведомява за реакцията на жена му – хвърлила се в езерото рано сутринта, след като узнава за бягството му. Спасена е от младия секретар на Толстой – В. Булгаков. Толстой решава да напусне и сестра си, и заедно с лекаря и дъщеря си заминава на юг – в Кавказ. Купени са билети за Ростов на Дон. Но във влака Толстой се разболява от пневмония и слиза на гара Астапово. Там след седмица боледуване умира на 07.11.1910 г. До него са Алесксандра и Чертков. Съпругата му не е допусната, както и православен свещеник. Толстой завещава да бъде погребан под вековни дъбове край Ясна поляна, без церемония, без кръст и име на гроба. Това е изпълнено, но през 1912 г. София Андреевна все пак заплаща на свещеник и той извършва православно опело на гроба, въпреки забраната на светия Синод на РПЦ.
Много са спекулациите с религиозните идеи на Толстой и целта на бягството му. Алексндра Толстая пише в спомените си, че са решили да отидат в България. Създателите на музея в с.Ясна поляна, Бургаско пишат, че целта е била комуната в селото. Дори да са решили да пътуват за България, това е решение на лекаря и Александра – така пише в спомените си племенницата на Толстой Елисавета Валерианова, която е била на гости при майка си и е свидетел на пристигането и разговорите на Толстой с майка ѝ в манастира. Според нея думите на Толстой са били „При никакви познати, в никаква колония, а в някое обикновено руско село желае да живее и умре.“ И това е най-логично и истинно, като се имат предвид религиозните възгледи и поведение на Толсой. Колкото до твърдението на Дънов и на вчерашните и днешните му последователи, едно е ясно – никога и никъде Толстой не пише и не произнася името на Дънов, същото важи и за най-близкото му обкръжение – Д. Маковицки, П. Бирюков, В. Чертков, В. Булгаков, Ал. Толстая. Толстой спира до разума и морала – повече не му е нужно. Няма и отрича всичко, което не е в рамките на разума и затова всяка теософия, езотерични и тям подобни религиозни учения са му чужди.
Толстой дава истински християнски пример – отказ от богатство, титла и авторски права, изкарване на хляба с личен физически труд. Това правят и толстоистите и ред религиозни секти след революцията през 1917 г. в Русия и полагат основите на практичен религиозен комунизъм, подкрепяни от секретаря на Ленин, религиозният експерт Вл. Бонч-Бруевич, но след смъртта на Ленин проектът за религиозен комунизъм е забранен и унищожен от Троцки и Сталин.
09.09.2017 22:02
Създател е на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото чрез насилие. На 82 години напуща имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Напуща също и паразитния живот в имението, за да живее в обикновено руско село, макар придружителите му – Александра Толстая и д-р Д. Маковицки да са му предлагали емиграция в България или включване в толстоистка колония в Кавказ. Но не успява, умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.
Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява
Дори и най-незначителната лъжа разваля хората, така, като капка отрова разваля цяло езеро
Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!
Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява
Дори и най-незначителната лъжа разваля хората, така, като капка отрова разваля цяло езеро
Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!
...Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“...
...Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля
как да промени себе си...
Поздрави !
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация