Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01 21:46 - Новият човек, оджентъряването, глобалната сексуална революция
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 323 Коментари: 9 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

image

Автор: Габриеле Куби

 

 

От феминизъм към джендър идеология 

"С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее." Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно 

 

Борбата за равноправие 

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender- Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий. 

 

Над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Жените имат добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ век те не могат: 

– да учат в гимназия или университет;
– да участват в избори;
– да си откриват банкова сметка;
– (или рядко могат) да упражняват професия;
– да заемат обществени длъжности и водещи позиции;
– да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди. 

 

Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започват да се бунтуват през XIX век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство. Първо образованите жени от средната класа призовават за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не желаят борба между половете, не желаят разделяне на сексуалността от майчинството. Те желаят политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени. 

 

С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX век възниква и социалистическо движение. Маркс и Енгелс подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос. 

 

Енгелс настоява за: 

1. премахване на семейството;

2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес;

3. обществено възпитание на децата. 

 

Промяната към радикален феминизъм 

До пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за „сексуално самоопределение” на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: „Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш”. Последва забележителна динамика: 

на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление. 

Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни. 

 

Ала лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не се задоволиха с това. Те заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейс- твото, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността, „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената и „принудителната хетеросексуалност”. 

 

Деконструкция на половата полярност 

За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и притежаваше чисто граматическо значение. Личността не трябва задължително да е жена, а човекът – мъж. 

 

В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин: 

1. лингв. пол: мъжки (женски и среден). 

2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек). 

 

Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол. 

 

Без съмнение съществуват културни и исторически вариации в социалния облик на мъжко-женската полова полярност. С това се занимават социолози и етнолози. Ала тези вариации отменят двуполовостта толкова, колкото променливото време отменя факта на нощта и деня. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето). 

 

Само какво начинание! Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения! 

 

Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност. В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт: 

пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата. 

 

Подривната джендър теория на Джудит Бътлър 

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие. 

 

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски. 

 

Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”. 

 

Това е основополагащото произведение на джендър идеологията. 

 

Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност? ... Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност ... успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове”. 

 

За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструкуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави. Джудит Бътлър казва: 

„Биологичният пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )

 

Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време. 

 

В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне. Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация... Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”. 

 

Ако пол изобщо не съществува, тогава феминистките, които се борят за надмощието на жената, имат проблем. Или искат да разширят властта на жената за сметка на мъжа, или искат да премахнат половата полярност изцяло и да предоставят свободния избор на индивида. Бътлър осъзнава проблема и пита: „Каква нова форма на политика изплува, когато идентичността като обща почва вече не ограничава дискурса относно феминистката политика? ... Дали феминистичната политика би могла да мине без субект в категорията „жена(и)”. 

 

И макар тя да работи тъкмо в тази посока, успокоява сподвижничките си феминистки, че „е все така смислено стратегически или временно – да се позовеш на жените, за да издигнеш претенции, че ги представяш”. 

 

Ала ликвидирането на половата идентичност е същинската цел, защото едва тогава индивидът ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора и подлежащото на промяна по всяко време самоизмисляне. Само докато има жени, жените могат да бъдат потискани; само докато има „хетеросексуална принудителна нормалност”, могат да бъдат обособени „други форми на желанието”. 

 

Бътлър критикува „фундационалисткото разсъждаване върху политиката на идентичността”. То било склонно да приеме, че най-напред трябва да е налице идентичност, за да могат да бъдат изработени политически интереси и след това да бъде предприето политическо действие. За Бътлър е другояче: „не е нужно да съществува някакъв „действащ зад действието”; „действащият” се конструира променливо във и чрез действието”. 

 

Такова мислене води до твърдението, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация. Следователно според Джудит Бътлър на всяка цена съществува идентичност, но тя не се определя от мъжката или женската битност, а от сексуалната ориентация дали човек е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. Бътлър редуцира идентичността на човека, която се формира под многобройни въздействия, към които принадлежат неговите пол, семейство, култура и религия, до свободно избираема и променлива сексуална ориентация. 

 

Семействата според Бътлър се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност. В паралелния свят на Бътлър децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация. 

 

Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на куиър теорията. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссек- суален. Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето. 

 

Нека отново потърсим съвет от речника на Лангеншайд. Тук думата queer e преведена по следния начин: 

1. странен, необикновен, особен, чудат. 

2. вулг. гаден, подъл, фалшив.

3. разг. съмнителен, подозрителен... 

6. налудничав, смахнат. 

7. пиян, педерастичен. 

 

Странно, необикновено и особено в действителност е това, че тези начини на поведение и качества са добили статуса на внушителни научни теории и queer studies се преподават в университетите като част от gender studies. 

 

Да обобщим какво твърди джендър теорията: биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна. Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен. 

 

От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship, от 2001 г. към Rockefeller Fellowship, през 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги „for lesbian and gay studies”, през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award, 

 

отличие, дотирано с 1,5 млн. долара, 

 

което позволява на носителите „да преподават и изследват при особено изгодни условия”. От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University. 

 

Странно, необикновено и особено е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят. На 11 септември 2012 г. тя получава наградата „Теодор В. Адорно” от 50 000 евро. 

 

Субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала. Субверсивните активисти през XIX и XX век са насочени срещу властващата класа, а тези елити не са били готови да пожертват без бой своята власт. 

 

Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира? 

 

За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването й в политика. В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies – с бързо нарастване на местата. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм... 

[...] 

 


 [...]

 

Унищожаване в името на свободата

"Тогава изглежда вероятно, рекох аз, че тиранията се установява не от някакво друго устройство, а от демокрацията, и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство". Платон

 

Дерегулация на сексуалността

Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството. През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека. 

 

В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

 

През последните 40 години тези ценностни представи, обичаи и закони бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН, ЕС и медиите за промяна на ценностния ред. 

 

Целта е абсолютна свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се освободи и от „диктатурата на природата”, всяка естествена преднина е пречка и трябва да бъде отстранена.

 

Следователно за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и законовото криминализиране на съпротивата.

 

Поразителен е този процес затова, защото този „нов човек” и съпровождащият го разпад на всяка нормативност имат приоритет в действията на ООН, ЕС и многобройни отделни държави, въпреки че тази културно-революционна стратегия няма никакъв принос за разрешаването на големите проблеми на нашето време. Напротив! Епохалната демографска промяна ще промени из основи социалната структура не само на Европа. 

 

През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

 

Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят. Допреди няколко десетилетия тази култура имаше християнски фундамент. 

 

Християнството е създало моралните основи, предавани от поколение на поколение. Същността на тази култура е приетото от нашите предци за добро и истина, избори, които във всички времена са изисквали от всекиго отречение и жертва. И нито властолюбиви, действащи с насилие управници, нито войни, нито корумпирани църковни водачи, дори и ужасяващите атеистични системи на терор през ХХ век не са могли да заличат християнската култура. 

 

Благодарение на семействата оцеляването в нужда е станало възможно, но освен това те са предавали нататък тази култура и при най-неблагоприятни обстоятелства. След всяка катастрофа филизите на християнството отново израстват, последно чрез обединението на Европа върху фундамента на високите ценности на нейните християнски бащи основатели.

 

Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години. 

 

Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

 

Основното допускане, от което изхожда тази книга, е, че чудесният дар на сексуалността се нуждае от култивиране, за да има човек успешни връзки и успешен живот. Обратното, инстинктивното изживяване на всички влечения разрушава личността и културата. 

 

Един човек, сексуализиран от детството си, научава: „Добре е да изживяваш всички свои инстинкти, без да размишляваш. Лошо е, когато ги ограничаваш.” Той използва своето собствено тяло и телата на други хора за задоволяване на сексуалния си нагон, вместо за израз на лична любов. 

 

Този нагон е могъщ, защото има задачата да осигури продължаването на човечеството. Онзи, който не се научи да го култивира, за да стане той израз на любовта, отговорен за нов живот, ще бъде управляван от него. Такъв човек изгубва способността да обича, изгубва способността да се привързва. Изгубва желанието да дарява живот на деца. Той става неспособен за културни постижения. Той е психически и телесно болен. Той изгубва желанието и способността да съхранява собствената си култура и така създава предпоставките тя да бъде поета от друга, по-витална култура.

 

Християнският възглед, че човек е сътворен по Божий образ и подобие, обосновава неприкосновеното достойнство на всяка личност и води до свободно конституиране на държавата и обществото. Високата култура, върху която християнството е сложило своя отпечатък, дължи неповторимото си научно и технологическо развитие на отговорността пред разума и истината, която допуска свободното от предразсъдъци изследване на действителността.

 

Ала признаването на Създателя Бог, ненакърнимостта на достойнството на човека, действието на универсални морални ценности и освободеното от идеологии търсене на истината са в беда.

 

Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

 

Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. (Психически и физически аномалии не променят нищо в този факт.) Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

 

Има много други фактори за драматичната промяна в наше време, екологични, икономически, научно-техническо, но никой от тези фактори няма за стратегическа цел корените на човека, неговата идентичност като мъж или жена и отдаването на отделния човек на диктата на сексуалния нагон, освободен от всякакви нравствени норми.

 

Досега мъжете си запазваха правото да развиват идеологически системи, които водеха до огромни разрушения и струваха живота на милиони хора. Джендър идеологията е измислена от радикални феминистки и наложена —с непредвидими последици. Много култури са загинали от морална дегенерация. Ала това, че моралната дегенерация бива налагана политически и културно, е нещо ново.

 

Висока култура чрез висок морал

Всяка култура наказва прекрачването на своите сексуални норми. Ако преди табута, защитавани чрез социален бойкот, та дори и чрез смъртно наказание, са приемани като знак за примитивно общество, то днес установяваме, че са в сила нови табута, които се осъществяват чрез социална изолация и постепенно криминализиране, и то в област, която всички култури пазят чрез строги норми: областта на сексуалността. Всъщност се е случило едно превращение: днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции.

 

Английският антрополог Дж. Д. Ънуин[1] е анализирал в обширно научно изследване отношението към сексуалността и културата. В 1930 г. той иска да провери тезата на Зигмунд Фройд, че културата почива върху „сублимацията на сексуалния нагон”. В предговора си Ънуин пише: „Ако знаех колко много ще се промени моята лична философия в резултат от тази студия, изобщо нямаше да я започна.”

 

Ънуин изследва осемдесет „нецивилизовани общества” и високите култури на вавилонците, шумерите, атиняните, римляните, англосаксите и англичаните, за да изясни въпроса: какво влияние упражняват сексуалните норми на едно общество върху нивото на културата.

 

Резултатът в едно изречение: колкото по-голямо е сексуалното ограничение, толкова по-високо е културното ниво, колкото по-незначително е сексуалното ограничение, толкова по-ниско е културното ниво. „От това правило няма изключения. Културите излизат на сцената на историята тогава, когато силно са ограничили възможността за задоволяване на сексуалния нагон, и слизат от сцената на историята, когато позволяват сексуалността да падне до животинското ниво на необуздано задоволяване на инстинктите… В аналите на историята няма пример за общество, което в определен период от време има висока социална енергия, без да е абсолютно моногамно.” Ако погледнем развитието на нашето общество, тези закономерности сякаш още веднъж се потвърждават.

 

Нов по-мек тоталитаризъм?

Изглежда, че днешните ни условия са на светлинни години от националсоциалистическата и комунистическата системи на терор. Въпреки това установяваме, че свободното пространство все повече се стеснява. Забелязват го първи онези, чиито ценности пречат на стратегиите на силните — това са на първо място християните. Италианският писател Игнацио Силоне[2], бивш комунист, го формулира най-точно: „Новият фашизъм няма да каже: аз съм фашизмът; той ще каже, аз съм антифашизмът.”

 

Няма разпознаваем държавен режим, който видимо да се стреми към световно господство, а има глобални мрежи, които следват единен дневен ред.

 

На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

 

Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца.

 

Съществува наистина демократичен законов ред, но съществуват и неконтролируеми сили, които упражняват власт върху избирателите и избраните политици: медиите и финансовата олигархия.

 

Не съществува единна партия, но все по-голяма част от населението вече не се чувства представена от управляващите партии, което се изразява в досада от политиката и постоянно спадащо участие в изборите.

 

Не съществува министерство на пропагандата, но съществува унификация на медиите, които поддържат отмяната на сексуалните норми.

 

Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.

 

Не съществува упражняваща терор система от полиция и тайни служби, ала чрез дигиталното съхраняване на данни ние се превръщаме в прозрачни хора, за които вече няма лична сфера —предпоставка за съвършено нови форми на тоталитарно следене и контрол.

 

Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.
/.../

http://glasove.com/categories/glasovete-koito-pomnim/news/globalnata-seksualna-revolyuciya

ПП: Луди учени и луди политици се борят за унищожаването на човечеството...




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://glasove.com/categories/glasovete-koito-pomnim/news/globalnata-seksualna-revolyuciya
10.01 21:50
Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, Германия, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Тя е католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е "Моят път към Мария". "За силата на живата вяра", следват "Порив към любов". "За младите хора, които желаят да имат бъдеще", "Джендър революцията – релативизъм в действие", "Only you – дай шанс на любовта", "Самопознанието – пътят към сърцето Исусово" и др. Книгата на Габриеле Куби "Глобалната сексуална революция", от която предлагаме откъс, е публикувана в Германия през 2012 г. Тя разглежда джендър идеологията и стратегиите, които подриват основополагащи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”.



Превод от немски: Людмила Димова

Източник: hkultura
цитирай
2. kvg55 - mt46,
10.01 21:58
Някои си пишат, пишат, а изпедерастяването си върви.
цитирай
3. get - Прав ли е Гюстав Любон – в „Психол...
11.01 00:50
Прав ли е Гюстав Любон – в „Психология на социализма”(1896), пишейки за него следното(?):
„Если мы желаем понять глубокое влияние современного социализма, то не нужно изучать его догмы. Исследуя причину его успеха, приходишь к заключению, что последний совсем не зависит от теорий, которые проповедуют эти догмы, и от внушаемых ими отрицаний. Подобно религиям, приемы которых социализм все более и более стремится усвоить, он распространяется отнюдь не доводами разума, а совсем иначе. (…) он становится, напротив, очень сильным, когда остается в области уверений, мечтании химерических обещаний. Он был бы даже еще страшнее, если бы не выходил из этой области.
Благодаря его обещаниям возрождения; благодаря надежде, зажигаемой им у всех обездоленных, СОЦИАЛИЗМ НАЧИНАЕТ ПРЕДСТАВЛЯТЬ СОБОЙ ГОРАЗДО БОЛЕЕ РЕЛИГИОЗНОЕ ВЕРОВАНИЕ, чем доктрину. А великая сила верований, когда они стремятся облечься в ту религиозную форму, строение которой мы изучали в другом труде, состоит в том, что распространение их не зависит от той доли истины или заблуждения, какую они могут в себе содержать. Лишь только верование запало в души» неясность его не обнаруживается более, ум уже не касается его. Одно лишь время может ослабить его.(…)
Магическая сила надежд и создавала самые могущественные царства из ничтожества, творила чудеса литературы и искусств, составляющих общую сокровищницу цивилизации.
Так же ПРЕДЛАГАЕТ НАДЕЖДЫ И СОЦИАЛИЗМ, И, ЭТО СОСТАВЛЯЕТ ЕГО СИЛУ. Верования, которым он учит, очень фантастичны и, по-видимому, едва ли могли рассчитывать на распространение; тем не менее, они распространяются. Человек обладает чудесной способностью преобразовывать вещи по воле своих желаний, ПОЗНАВАТЬ ВЕЩИ ТОЛЬКО СКВОЗЬ ТУ МАГИЧЕСКУЮ ПРИЗМУ МЫСЛИ И ЧУВСТВ, КОТОРАЯ <<ПРЕДСТАВЛЯЕТ МИР ТАКИМ, КАКИМ МЫ ЖЕЛАЕМ ЕГО ВИДЕТЬ>>.
КАЖДЫЙ сообразно своим мечтаниям, своему честолюбию, своим желаниям, ВИДИТ В СОЦИАЛИЗМЕ ТО, чего основатели новой веры никогда не думали в него вкладывать.
Священник открывает нем всеобщее распространение милосердия и мечтает о нем, забывая алтарь. Бедняк, изнемогая от тяжкого труда, смутно усматривает в нем лучезарный рай, где он будет наделен земными благами.
Легионы недовольных (а кто теперь к ним не принадлежит?) надеются, что торжество социализма, будет улучшением их судьбы. Совокупность всех этих мечтаний, всех этих недовольств, всех этих надежд придает НОВОЙ ВЕРЕ неоспоримую силу.
Для того, чтобы современный социализм мог так скоро облечься в эту религиозную форму, СОСТАВЛЯЮЩУЮ ТАЙНУ ЕГО МОГУЩЕСТВА, необходимо было, чтобы он явился в один из тех редких моментов истории, когда ЛЮДИ, ИЗУВЕРИВШИСЬ В СВОИХ БОГАХ, УТРАТИЛИ СВОИ СТАРЫЕ РЕЛИГИИ И ЖИВУТ ТОЛЬКО В ОЖИДАНИИ НОВЫХ ВЕРОВАНИЙ.
Явившись как раз в то время, когда власть старых божеств значительно поблекла, социализм, также дающий человеку мечты о счастье, естественно, стремится занять их место.
Ничто не указывает, что ему удастся занять это место, но все показывает, что он не может долго сохранять его.”
цитирай
4. mt46 - Мда... Явно имат силно лоби...
11.01 19:10
kvg55 написа:
Някои си пишат, пишат, а изпедерастяването си върви.

цитирай
5. mt46 - Затруднява ме руският език...
11.01 19:13
get написа:
Прав ли е Гюстав Любон – в „Психология на социализма”(1896), пишейки за него следното(?):
„Если мы желаем понять глубокое влияние современного социализма, то не нужно изучать его догмы. Исследуя причину его успеха, приходишь к заключению, что последний совсем не зависит от теорий, которые проповедуют эти догмы, и от внушаемых ими отрицаний. Подобно религиям, приемы которых социализм все более и более стремится усвоить, он распространяется отнюдь не доводами разума, а совсем иначе. (…) он становится, напротив, очень сильным, когда остается в области уверений, мечтании химерических обещаний. Он был бы даже еще страшнее, если бы не выходил из этой области.
Благодаря его обещаниям возрождения; благодаря надежде, зажигаемой им у всех обездоленных, СОЦИАЛИЗМ НАЧИНАЕТ ПРЕДСТАВЛЯТЬ СОБОЙ ГОРАЗДО БОЛЕЕ РЕЛИГИОЗНОЕ ВЕРОВАНИЕ, чем доктрину. А великая сила верований, когда они стремятся облечься в ту религиозную форму, строение которой мы изучали в другом труде, состоит в том, что распространение их не зависит от той доли истины или заблуждения, какую они могут в себе содержать. Лишь только верование запало в души» неясность его не обнаруживается более, ум уже не касается его. Одно лишь время может ослабить его.(…)
Магическая сила надежд и создавала самые могущественные царства из ничтожества, творила чудеса литературы и искусств, составляющих общую сокровищницу цивилизации.
Так же ПРЕДЛАГАЕТ НАДЕЖДЫ И СОЦИАЛИЗМ, И, ЭТО СОСТАВЛЯЕТ ЕГО СИЛУ. Верования, которым он учит, очень фантастичны и, по-видимому, едва ли могли рассчитывать на распространение; тем не менее, они распространяются. Человек обладает чудесной способностью преобразовывать вещи по воле своих желаний, ПОЗНАВАТЬ ВЕЩИ ТОЛЬКО СКВОЗЬ ТУ МАГИЧЕСКУЮ ПРИЗМУ МЫСЛИ И ЧУВСТВ, КОТОРАЯ <<ПРЕДСТАВЛЯЕТ МИР ТАКИМ, КАКИМ МЫ ЖЕЛАЕМ ЕГО ВИДЕТЬ>>.
КАЖДЫЙ сообразно своим мечтаниям, своему честолюбию, своим желаниям, ВИДИТ В СОЦИАЛИЗМЕ ТО, чего основатели новой веры никогда не думали в него вкладывать.
Священник открывает нем всеобщее распространение милосердия и мечтает о нем, забывая алтарь. Бедняк, изнемогая от тяжкого труда, смутно усматривает в нем лучезарный рай, где он будет наделен земными благами.
Легионы недовольных (а кто теперь к ним не принадлежит?) надеются, что торжество социализма, будет улучшением их судьбы. Совокупность всех этих мечтаний, всех этих недовольств, всех этих надежд придает НОВОЙ ВЕРЕ неоспоримую силу.
Для того, чтобы современный социализм мог так скоро облечься в эту религиозную форму, СОСТАВЛЯЮЩУЮ ТАЙНУ ЕГО МОГУЩЕСТВА, необходимо было, чтобы он явился в один из тех редких моментов истории, когда ЛЮДИ, ИЗУВЕРИВШИСЬ В СВОИХ БОГАХ, УТРАТИЛИ СВОИ СТАРЫЕ РЕЛИГИИ И ЖИВУТ ТОЛЬКО В ОЖИДАНИИ НОВЫХ ВЕРОВАНИЙ.
Явившись как раз в то время, когда власть старых божеств значительно поблекла, социализм, также дающий человеку мечты о счастье, естественно, стремится занять их место.
Ничто не указывает, что ему удастся занять это место, но все показывает, что он не может долго сохранять его.”

цитирай
6. mt46 - Основните въпроси са:
11.01 19:33
1. Защо Щатите прокарват, налагат тези идиотщини?
2. Кои имат интерес от това?...
цитирай
7. get - @ 5. mt46 - Затруднява ме руският език... - Жалко е за НАС, българската интелигенция - Ако ...
12.01 13:36
... опитвайки се да коментираме ВЪПРОСИ ОТ ГЛОБАЛНО И КАРДИНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, да ни липсва богата културно-информационна ОЦЕНЪЧНА база? ТАКА СЕ ПОСТАВУМЕ В НЕБЛАГОВИДНАТА РОЛЯ ... Да се ВОДИМ ПО "ЧУЖД-УМ" - на место да се ползваме, от СОБСТВЕНИЯ (си) такъв - РАЗУМ?

- Не може "лекар" НЕ ПОЗНАВАЩ историята и признаците на "заболяването" - Първо да постави ПРАВИЛНА ДИАГНОЗА! ... И с това, той ще се ОБРЕЧЕ в НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА ЛЕКУВА "заболяването" ... И/ИЛИ ? - Най-малкото ще назначи НЕПРАВИЛНО ЛЕЧЕНИЕ?

- А ние достатъчно готови(подготвени) ли сме ИНТЕЛИГЕНТИТЕ, НА БАЗА НАШИ ЗНАНИЯ - да ОТРЕАГИРАМЕ АДЕКВАТНО НА "либералния(или както ни внушават: либерастки ~ИЛИ~ еврогейски) ДЖЕНДЪР-МОДЕЛ, при ОКОНЧАТЕЛНОТО РАЗРУШЕНИЕ на ТРАДИЦИОННО ФОРМИРАЛОТО(СЛОЖИЛО СЕ), за НАС ЕВРОПЕЙЦИТЕ ... на културно-религиозно-исторически (и още определителни = качества) СЕМЕЙСТВО(тоест СЪВМЕСТЕН И ОСЪЗНАТ СЪЮЗ МЕЖДУ ДВАТА ПОЛА(!) - Като ОСНОВНА ФОРМА и ФУНДАМЕНТ, ЗА ТРАДИЦИОННОТО ЕВРОПЕЙСКО ОБЩЕСТВО?

- Твърде сложно СЕ ИЗРАЗИХ - та вероятно НЕ ЩЕ БЪДА В ЗАДОВОЛИТЕЛНА СТЕПЕН РАЗБРАН - за това МОЛЯ ПИТАЙ(те) - ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА МЕ "ГРОМИТЕ" от "КЛАСОВО-МАРКСИСТКИ" и ОБЯВЯВАНИ ЗА "традиционни" руско-съветски и "православни" позиции :((( - Моля!?

п.п.
Нещата НЕ СА ТОЛКОВА ЕДНОЗНАЧНО-ОПРОСТЕНЧЕСКИ ... както ви/ни ОПРОСТАЧВА ... СЪВРЕМЕННАТА ПРОПАГАНДА ПО ВЪПРОСА - Която ние БЕЗКРИТИЧНО ЧЕТЕМ ... пропускайки да си поставим ВЪПРОСА: А ДАЛИ ТОВА - с КОЕТО НИ ЗАЛИВАт ОТ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ е ОБЕКТИВНАТА КАРТИНА(най-близко описание ДО РЕАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНТОСТ (!)?
цитирай
8. mt46 - Естествено е човек да не може да знае всичко!...
12.01 19:32
get написа:
... опитвайки се да коментираме ВЪПРОСИ ОТ ГЛОБАЛНО И КАРДИНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, да ни липсва богата културно-информационна ОЦЕНЪЧНА база? ТАКА СЕ ПОСТАВУМЕ В НЕБЛАГОВИДНАТА РОЛЯ ... Да се ВОДИМ ПО "ЧУЖД-УМ" - на место да се ползваме, от СОБСТВЕНИЯ (си) такъв - РАЗУМ?

- Не може "лекар" НЕ ПОЗНАВАЩ историята и признаците на "заболяването" - Първо да постави ПРАВИЛНА ДИАГНОЗА! ... И с това, той ще се ОБРЕЧЕ в НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА ЛЕКУВА "заболяването" ... И/ИЛИ ? - Най-малкото ще назначи НЕПРАВИЛНО ЛЕЧЕНИЕ?

- А ние достатъчно готови(подготвени) ли сме ИНТЕЛИГЕНТИТЕ, НА БАЗА НАШИ ЗНАНИЯ - да ОТРЕАГИРАМЕ АДЕКВАТНО НА "либералния(или както ни внушават: либерастки ~ИЛИ~ еврогейски) ДЖЕНДЪР-МОДЕЛ, при ОКОНЧАТЕЛНОТО РАЗРУШЕНИЕ на ТРАДИЦИОННО ФОРМИРАЛОТО(СЛОЖИЛО СЕ), за НАС ЕВРОПЕЙЦИТЕ ... на културно-религиозно-исторически (и още определителни = качества) СЕМЕЙСТВО(тоест СЪВМЕСТЕН И ОСЪЗНАТ СЪЮЗ МЕЖДУ ДВАТА ПОЛА(!) - Като ОСНОВНА ФОРМА и ФУНДАМЕНТ, ЗА ТРАДИЦИОННОТО ЕВРОПЕЙСКО ОБЩЕСТВО?

- Твърде сложно СЕ ИЗРАЗИХ - та вероятно НЕ ЩЕ БЪДА В ЗАДОВОЛИТЕЛНА СТЕПЕН РАЗБРАН - за това МОЛЯ ПИТАЙ(те) - ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА МЕ "ГРОМИТЕ" от "КЛАСОВО-МАРКСИСТКИ" и ОБЯВЯВАНИ ЗА "традиционни" руско-съветски и "православни" позиции :((( - Моля!?

п.п.
Нещата НЕ СА ТОЛКОВА ЕДНОЗНАЧНО-ОПРОСТЕНЧЕСКИ ... както ви/ни ОПРОСТАЧВА ... СЪВРЕМЕННАТА ПРОПАГАНДА ПО ВЪПРОСА - Която ние БЕЗКРИТИЧНО ЧЕТЕМ ... пропускайки да си поставим ВЪПРОСА: А ДАЛИ ТОВА - с КОЕТО НИ ЗАЛИВАт ОТ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ е ОБЕКТИВНАТА КАРТИНА(най-близко описание ДО РЕАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНТОСТ (!)?

И най-великите световни умове не може да знаят всичко. Дори най-големите интелектуалци не са в състояние да прочетат всичко по дадена тема... Нерядко се случва и лекарите да са с различни, противоречиви становища за дадена болест... Може би забравяш, че освен пропаганда, има и антипропаганда... Ако имаш забележки по позицията на Г. Куби, може да ги споделиш. Ако не - нямам нужда от общи приказки и поучения...
цитирай
9. get - 1. - Ако е така. . . ?Нерядко се ...
13.01 18:14
1.
- Ако е така ... ?
mt46 написа:

Нерядко се случва и лекарите да са с различни, противоречиви становища за дадена болест...

... тогава Медицината не е наука, или тези КОИТО Я УПРАЖНЯВАТ - не са лекари а шарлатани!

2.
- Не говорим за ГЕНИИТЕ или тези, които са нарекли ЕНЦИКЛОПЕДИСТИ ... а за нас коментиращите ЗЛОБОДНЕВНОТО ...
mt46 написа:

Дори най-големите интелектуалци не са в състояние да прочетат всичко по дадена тема...

... във връзкато с което възниква резонния въпрос(и):
- Какво е интелект(уалец)?
- Ние двамата-дискутиращи - можем ли се престраши и наречем(самовеличаейки се) - за интелектуалци?

3.
- Справедливо критикувайки ме - казваш ... ?
mt46 написа:

Дори най-големите интелектуалци не са в състояние да прочетат всичко по дадена тема...


... но вероятно - преди това, следва да изкажеш - сам своето мнение .. по отношение на авторовото, чийто материал си поместил?

- Ако аз следва да коментирам, съобразно това, КОЕТО ПОДСКАЗВАМ ... пишейки за "комунизъм" и "марксизъм"?
- Първо, ще кажа: Не съм КАТОЛИК а поради това нямам и присъщата за католическите мислители-философи(автори) менталност - за да споделям на сто процента казаното от авторката(католичка)?

Второ: Именно в лоното на КАТОЛИЧЕСКОТО СЕ ПОРОДИХА(доброволно или насилствено) - именно ТЕЗИ ПРЕДОБРАЗИ - Които в момента се коментират, като "феминизъм", "суфражизъм" ... ет цетера?

Трето: Това са присъщи за ЗАПАДНАТА(!)(католическо-реформистка) ФИЛОСОФСКА-МЕНТАЛНОСТ, С ПРИСЪЩИТЕ философско-концептуални конструкти ... развили се по-късно в "презветерианско-англиканското" ... реформистко-протестански ... и достигащи до КРАЙНИТЕ СИ, и АБСУРДНИ ПО СИЛАТА НА ТОВА, при АНАБАПТИЗМА ФОРМИ? - виж повече по въпроса, прочитайки за НАСТЪПИЛИТЕ ВСЛЕДСТВИЕ "селски въстания("революции") в централна Европа и съпътстващата ги, като производен процес/ИЛЮСТРАЦИЯ - "Мюнстерска комуна" на "анабаптистите" ... като обърнеш внимание на СПЕЦИФИЧНИТЕ ФИГУРИ на ВОДАЧИТЕ на СЪЩАТА(!?)!
- ВИЖ: а) Ян Матис и б) Йоан Лайденски ... и КАКВО СА ЦЕЛЯЛИ ДА ПОСТРОЯТ ТЕ ... чрез така наречената "Мюнстерска комуна" - Това за начало ... от мен - притесняващият се да се нарече интелектуал?

- Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 9071129
Постинги: 2042
Коментари: 32511
Гласове: 97611
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031