Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2015 19:56 - Белгия - провалена държава
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 1278 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 23.11.2015 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

Американското издание „Политико“:
Белгия – провалената държава


23 ноем. 2015 | 15:28

Брюксел прилича на американски град – богати предградия обкръжават бедния център, където царят нищета и упадък

   
   
   


Още на следващия ден след атентатите в Париж, френските спецслужби обявиха – следите водят към Брюксел и населения с имигранти квартал „Моленбек“. Като се вземе предвид факта, че Белгия е на първо място в Европа по брой свои жители, заминали да се бият за „Даеш“ в Близкия Изток, това изглеждаше съвсем логично. От тогава белгийската полиция провежда операция след операция, за да хване терористите и техните помощници. Все още никакви доказателства обаче не са намерени, а повечето арестувани са били пуснати на свобода.


И преди разцвета на джихадистите, „Моленбек“ имаше мрачна репутация. Знае се, че там обират хора посред бял ден, търгува се с наркотици и оръжие. Кварталът, превърнал се в люлка на джихадизма, е свидетелство за дълбоката криза в Белгия.


Най-забележителното е, че „Моленбек“ се намира почти в самия център на европейската столица, където са разположени културните и политически институции на ЕС. По думите на социолози Брюксел в някои отношения прилича на американски град – богати предградия обкръжават бедния център, където царят нищета и упадък, за разлика от Палиж и Лондон, където най-скъпите имоти са в центъра.


Въпросът е защо проблемният район съществува от толкова дълго. А отговорът се крие в белгийското политическо статукво и реформите – политически, управленски, икономически и съдебни, предприемани от 40 години насам. Неуспехът на тези реформи доведе до образуването на вакуум, от който се възползваха джихадистите.


Почти от самото си създаване като държава – през 1830 г., Белгия страда от проблем с политическата си легитимност. От самото начало в нея преобладава местният, квартален патриотизъм, който белгийският либерален елит така и не успя да изкорени. В Белгия съществува своебразен политически триъгълник – християндемократи – социалисти – либерали, които се опират на средната класа, но нямат масовата народна подкрепа.


Политическите партии се използват за всички назначения - от директор на детска градина и чиновници, както и за разпределението на обществените пари. Към това се прибавя проблема и с езиковите различия – на север във Фландрия се говори холандски, на юг във Валония френски, на югоизток пък има немскоезичен анклав. А за да не се обиди никой Брюксел е обявен за двуезичен район.


През XIX в. веднага след Великобритания Белгия осъществява промишлена революция и с помощта на природните ресурси от колонията Конго започва да развива металургична и добивна промишленост. Във фабриките идват да работят хиляди от Северна Африка, най-вече от Алжир, Мароко и Тунис и се заселват именно в „Моленбек“.


Последвалият икономически спад в производството и стоманодобивната промишленост удря първо Валония. Деиндустрализацията означава бедност и упадък за бившия двигател на белгийската икономика – т.нар. въглищен пояс от Монс до Лиеж през Шарлероа. Във всеки един от тези градове корупцията става нещо обичайно.


Редуват се скандал след скандал – като този през 1974 г., когато кмет на Монс става бившият министър на образованието Абел Дюбуа, който напуска правителството, за да предотврати публикацията на статия за негово участие в тайни договорки с националния телефонен оператор. През 90-те години пък е убит политикът от Лиеж Андре Корс, бивш зам.-премиер. През 1998 г. за престъплението е осъден тунизиец, свързан с италианската мафия, а като причина за покушението се сочи политическо съперничество. Разследването води до корупционни разкрития, които карат шефът на НАТО Вили Клаас да хвърли оставка.


Брюксел въвежда централизирано отпечатване на белгийски паспорти чак през 1998 г. А те са особено ценни, защото осигуряват безпрепятствен достъп до Шенген. Преди това документите се издават от 250-те общини, което дава възможност за лесно сдобиване с паспорт срещу подкуп.


След атентатите в „Шарли Ебдо“ на 7 януари се оказало, че от едва 750-те места в белгийското разузнаване, цели 150 щата са незаети. От тогава бройката е запълнена едва с 42 души, но тяхното обучение ще приключи след 2 години. В резултат белгийските спецслужби не можаха навреме нито да се координират помежду си, нито да разберат за готвения атентат в Париж.


Тази неспособност да се прави връзка между отделните институции на различни нива е отличителна за Белгия като държава. Системите,  които в други държави обединяват в едно местна, национална и регионална власт, в Белгия просто отсъстват. А местните политици гледат на тази липса като своебразен налог в служба на лингвистичното и регионално многообразие. А и трябва да се признае, че именно слабата роля на държавата прави Белгия привлекателна за заселване. Но както показаха събитията в Париж от миналия петък, за тази липса сега плаща не само конкретната страна, но и цяла Европа.

Превод: "Епицентър"
epicenter.bg/article/Belgiya-provalenata-darzhava/86233/11/33

ПП: И това е седалището, задникът на ЕС!...
Драго ли ви е държавите да бъдат слаби?...



Гласувай:
11
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Щом столицата на НАТО и ЕС, която ...
23.11.2015 20:05
Щом столицата на НАТО и ЕС, която трябва да е най-стабилна,
е провалена, то какво остава за другите държави от съюза.
цитирай
2. mt46 - Мда... Безхаберие, безумство, бездържавност...
23.11.2015 23:09
kvg55 написа:
Щом столицата на НАТО и ЕС, която трябва да е най-стабилна,
е провалена, то какво остава за другите държави от съюза.

цитирай
3. mt46 - http://clubz.bg/30919-koj_prevyrna_briuksel_v_sredishte_na_salafiti
24.11.2015 19:17
БАРБАРА ВЕЗЕЛ, Дойче веле

Ислямският и културен център в Брюксел се намира в парка "Сенкантенер" в центъра на града. Това е най-голямата джамия в белгийската столица. Тя е само на няколко минути път от сградата на Европейската комисия.

"Ние изразяваме нашата дълбока тъга. С мислите си сме при французите и семействата на жертвите", казва имамът Мохамед Ндиайе в началото на пресконференция, свикана от Ислямския център. Нейната цел е да се опровергае схващането, според което джамията била средище на салафизма и била допринесла за радикализирането на белгийските мюсюлмани. Пред журналистите имамът изброява на перфектен френски многобройните дейности на храма: освен молитви там се провеждат курсове по арабски език, както и курсове за деца за изучаване на Корана. В Ислямския център се състоят освен това срещи с представители на ЕС и с белгийските граждани. Там се обучават и имами. Ндиайе описва джамията като институция, която е тясно свързана с живота на белгийското общество и която с всички сили стимулира разбирателството между различните култури.

Главният имам Абделхади Сеуиф допълва на арабски, че ислямът е религия на мира и милосърдието и няма нищо общо с терористичното насилие като това в Париж. Директорът на Ислямския център Джамал Моменах, който е саудитец, също не желае джамията в Брюксел да бъде свързвана с радикалните ислямисти в Моленбек. Тези хора не разбирали правилно исляма, казва той и допълва, че във всяко голямо семейство в крайна сметка имало и хора, които понякога вършат лоши неща. Моменах демонстративно избягва да отговори на въпроса защо уважаваната мюсюлманска институция не се е опитала да окаже влияние на отдавна известните ислямистки проповедници на омразата от квартал Моленбек. Вместо това директорът казва само, че всеки сам отговаря за действията си. И той говори на арабски, макар че от три години живее в Брюксел. Главният имам Сеуиф пък живее в Белгия от 2004 година насам.

И двамата твърдят, че богослуженията на арабски език не стимулират създаването на паралелно мюсюлманско общество, защото всичко така или иначе се превеждало и на фламандски.

Пактът на Белгия със саудитския крал

Положителната картина, която рисуват двамата имами, влиза в противоречие с редица критични материали, появили се в различни медии. Само няколко дни преди атентатите в Париж, френският "Либерасион" писа, че джамията в центъра на Брюксел от 30 години насам е свърталище на салафити, което стимулира разрастването на тяхното влияние в обществото. Вестникът цитира ислямоведа Мишел Приво, според когото идеологията на салафитите е силно разпространена сред мюсюлманите в белгийската столица. Приво твърди още, че мощното ислямистко влияние е внесено от Саудитска Арабия. "В това отношение белгийските власти от 30 години насам си играят с огъня", изтъква той.

Голямата джамия в центъра на Брюксел се финансира от Световната ислямска лига, чиито пари идват главно от Саудитска Арабия. Изграждането на храма започва през 1967. По онова време Белгия е в криза. Държавната хазна е празна, а страната търси възможности как изгодно да купува петрол. Тогавашният монарх Бодуен сключва сделка със саудитския крал Фейсал Ибн Абд ал Азис ал Саид: в замяна на изгодните доставки на петрол, Белгия предоставя на саудитците за 99 години правото да ползват ориенталския павилион в парка Сенкантенер, останал там от едно световно изложение.

Освен това белгийският крал предава на саудитските си приятели и грижата по обучението на имамите, от които навремето страната се нуждае с оглед на нарастващия брой мигранти от Африка и Магреба. Това на практика развързва ръцете на саудитската кралска династия да разпространява идеите на салафизма и в Белгия.

Скандалът от 2012-а година

През лятото Уикилийкс разкри една тъмна страна от историята на джамията, която влиза в противоречие с уверенията на официалните й представители, че се ангажират в името на мира и разбирателството между народите. От разкритията стана ясно, че през април 2012 белгийското правителство е уведомило саудитския посланик в Брюксел за проблемите, които създава директорът на джамията Халид Алабри.

"Неговите проповеди бяха салафитски, антиизраелски, антизападни. Той твърдеше, че салафизмът е по-важен от всичко останало", разказал един очевидец пред белгийските медии. Речите на Алабри явно са били толкова радикални, че са стреснали дори управляващите в Белгия. В резултат на това Алабри тихомълком е изтеглен от страната.

"Изпълнителният съвет на мюсюлманите в Белгия" от години насам се чувства притиснат до стената от офанзивната дейност на саудитската джамия в Сенкантенер. Имамите на останалите джамии, които са по произход мароканци, разказват, че дори правителството в Рабат изразявало недоволството си от засиленото влияние на салафитите.

Белгийският журналист и експерт по тероризма Клод Моник твърди, че големият либерализъм на белгийците по отношение на свободата на мненията ги е накарал в продължение на десетилетия да толерират разпространяването на радикални учения. Той разказва, че в същото време политиците в страната се стараели да запазят социалния мир, затова и не подхващали конфликт с имигрантите. Сега обаче ще е трудно да се наваксат пропуснатите години за борба срещу радикалния ислям, убеден е Моник.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 12057327
Постинги: 2402
Коментари: 34849
Гласове: 112573
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930