.
Ален дьо Беноа: Защо Виктор Орбан иска “нелиберална демокрация” Автор: Никола Готие, bvoltaire.fr “В Централна Европа, която реши да обърне гръб на Европейския съюз, се очертава силна ос за ликвидирането на четвърт век постокуминстическо либерално наследство. Откъдето и възмущението и тревогата, които преобладават вече в кулоарите на Европейската комисия в Брюксел. Тази радикална преориентация на страните от Централна Европа е исторически обрат”, смята френският философ и журналист Ален дьо Беноа.

 Ален дьо Беноа

 

- Унгарският премиер Виктор Орбан неотдавна предизвика възмущение с изявлението си, че ще установи “демокрация”, която не е “либерална”. Не са ли синоними двете думи?

 

- Виктор Орбан, който е лидер на Фидес (Унгарски граждански съюз), заяви по-точно, че “досега ние познавахме три форми на държавно управление: националната държава, либералната държава и държавата-провидение”, след което добави, че “новата държава, която ние изграждаме в Унгария, не е либерална държава, това е нелиберална държава”. 

Съвсем наскоро Орбан уточни пред германския в. “Виртшафтс Воче”, че “западните” ценности, основани на човешките права, свободната търговия и правовата държава, не са постигнали целта си. Откъдето и идеята за “нелиберална демокрация” (illiberal democracy), теоретизирана през 1997 г. от Фарид Закария в статия в сп. “Форин Афеърс”, която вдигна голям шум.

 

- Не бива да се учудваме. Доминираща днес в западните страни либерална, парламентарна демокрация е все по-малко представителна и в много отношения е само оксиморон.

 

- Демокрацията има за свой принцип равенството между гражданите, всички са еднакво призовани да участват в обществените дела. Либерализмът утвърждава върховенството на индивида. Демокрацията утвърждава суверенитета на народа. Либерализмът не признава на колективните субекти статут на собствено съществуване (“Обществото не съществува”, казваше Маргарет Тачър, то е само сбор от индивиди), поставя суверенитета на пазара над политическия суверенитет и приема демократичните решения само при условие, че не противоречат на идеологията на човешките права. Демокрацията привилегирова политиката, чието естествено призвание е да създава общото (и общото благо). 

Либерализмът привилегирова индивидуалния избор, който се извършва в личната сфера, и се задоволява със социален живот, регулиран единствено от безличните механизми на социалния договор и на търговския обмен. Перикъл определяше демокрация с думите, че “един човек, който не е загрижен за политиката, заслужава да мине не за мирен гражданин, а за безполезен гражданин”. Либерализмът смята обратното.

 

- Може ли тогава да се говори за “унгарски модел”?

 

- Унгарският пример вече се оказа заразителен. В Полша, най-голямата страна от бившия източен блок, където партията “Право и справедливост” спечели абсолютното мнозинство на парламентарните избори през октомври 2015 г., бившият министър-председател Ярослав Качински обеща “да доведе Будапеща във Варшава”. Хърватия, с Хърватския демократичен съюз, и Словакия (която от 1 юли ще председателства Европейския съюз) също се сдобиха с консервативни правителства с “нелиберална” тенденция. 

Партията на свободата в Австрия, която бе на косъм да спечели президентските избори миналия месец, обяви въвеждането на “нова, типично австрийска политическа система”. Всичко това не е много по-различно от днешната ориентация на Русия, страна, с която Орбан поддържа впрочем прекрасни отношения (за разлика от Полша, която не иска да се отклонява от Вашингтон).

Абсолютно забележително е, че тези бивши страни от Изтока, който ден след рухването на комунистическата система, повярваха, че либералният Запад е земя на изобилието, също толкова бързо се разочароваха от реалността. 

Виктор Орбан е много добър пример в това отношения: бивш герой от борбата срещу комунизма, най-напред той беше либерал, след което отхвърли либерализма и неговите вредни въздействия, което му позволи лесно да бъде преизбран през 2014 г. В страните от Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария), където борбата за независимост традиционно е част от националния мит, мигрантската криза само засили тази тенденция. 

Така че в Централна Европа, която реши да обърне гръб на Европейския съюз, се очертава силна ос за ликвидирането на четвърт век постокуминстическо либерално наследство. Откъдето и възмущението и тревогата, които преобладават вече в кулоарите на Европейската комисия в Брюксел. Тази радикална преориентация на страните от Централна Европа е исторически обрат.

 

- Във Франция обаче либерализмът изглежда, че няма толкова лоша репутация, тъй като с изключение на Националния фронт и на Левия фронт, по-голямата част от политическата класа се осланя на него или поне претендира за това.

 

- Според проучване, публикувано неотдавна от в. “Опинион”, Еманюел Макрон (министър на икономиката в днешното социалистическо правителство - бел. пр.) “въплъщава най-силно либералните идеи” (35 на сто), далеч преди Ален Жюпе (23 на сто). Същото изследване разкрива, че 69 на сто от французите не обичат думата “капитализъм”, 60 на сто думата “глобализация”, а 53 на сто смятат, че държавата трябва да се намеси по-силно в икономическата сфера. Имали сме и по-големи либерали! 

Но в тези числа няма нищо изненадващо. В състоянието на безнадеждност, в което се намират днес, с чувствотото си за политическо и културно изключване, французите искат преди всичко защита. В момент, в който покупателната способност на народните класи е още по-заплашена, докато средните класи са на пътя на декласирането, те се тревожат за бъдещето, виждат как безработицата расте и много добре разбират, че “гъвкавостта” е само прикритие на несигурността. Така както не искат да станат свидетели на изчезването на идентичностните ориентири, така те не искат да видят и рухването на крехките придобивки на социалната държава. 

/Разговор на Никола Готие с Ален дьо Беноа/

Превод от френски: Галя Дачкова

www.glasove.com/categories/na-fokus/news/zashto-viktor-orban-iska-neliberalna-demokraciya

ПП: А какво иска България?... Май нищо не иска. Или не знае какво иска...

Цветан Тодоров - постиженията на европейския социален модел ще рухнат ...

Нова революция

Цветан Тодоров, българин, писател, философ, живеещ от десетилетия във Франция, отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите. След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнудван от господарите на финансовите пазари. Поради това ЕС се нуждае от нова мисия – да създава просперитет и солидарност.

Една голяма революция е в ход - става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвърлили властта към новия народен суверенитет. Промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите. Политическата власт вече не решава нищо сериозно.Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства. В новия ред финансовите мегакорпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство. Ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.

Тази революция беше възхвалявана от една крайно либерална фундаменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода – за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт. Крайно либералният фундаментализъм лъже, защото всъщност не изисква истинската неутралност от държавата. Напротив – иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо. Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца. Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мислител, който не може да бъде обвинен в леви идеи – Едмънд Бърк. В размисли за Френската революция Бърк дава да се разбере, че безграничната свобода на едни означава подчинение за други: \“Не можем да искаме свобода, без да определяме в какъв контекст, защото свободата създава власт, а властта без граници е обратното на всякакъв дух на свободата.\“. Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собствена свобода. Върховният съд на САЩ определи големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.

През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола. Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.

Това, което виждаме, е, че самата идея за колективния интерес, \“общото благо\“, започва да изчезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този неолиберален фундаментализъм унищожава социалното.



Преди да спечелят политическата битка с институциите, тези привилегировани са спечелили битката на идеите, като са идентифицирали с рухналия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъпи в САЩ консервативното движение \“Чаено парти\“, което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната.



Такъв е опитът да се ликвидира европейската социална държава като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспособен. ЕС се роди, за да сложи край на войните на континента и за да спре съветската заплаха… Чудесни цели, които бяха постигнати. Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постигнахме един европейски баланс и благосъстояние и сега трябва да се борим за тях…

Икономиката трябва да бъде подчинена на благосъстоянието на всички, а не обратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде запазването на общото благосъстояние.

ЕС трябва да промени целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим… Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.

Цветан Тодоров