.
.
.
Борисов е наясно – няма българин, който да вярва, че за нас Русия е заплаха

от Георги Чанков в Избор на редактора · 11/07/2016 · 10:21

 

Доц. Георги Чанков е преподавател в УНСС и гост-лектор в Технически университет – София. Специалист по международни отношения, европейска интеграция, транснационални корпорации. Дисциплини: „Европейска интеграция“, „Глобално корпоративно управление“, „Европейска цивилизация и култура“. Дисертациoнният му труд е на тема „Вътрешен пазар на ЕС“.

 

 

Интервю на Христина Христова с Георги Чанков за Мемория

– Доц. Чанков, на срещата във Варшава лидерите на НАТО потвърдиха решението си за „балансирано разширяване на присъствието си в региона на Черно море“ чрез създаване на румънско-българска многонационална бригада, която ще стане база за цялостна подготовка на многонационалните сили на Алианса. Защо Черно море е толкова важно за НАТО? Коя е конкретната геостратегическа причина за това решение?

– Черно море е важно по две причини: първата е очевидна, това е Русия. От времето на Петър I Русия търси през това топло море излаз към Световния океан и враговете й не се уморяват да й пречат. При това Черно море дава достъп и до уязвимите част на самата Русия – плодородните южни земи, ключовия за южната руска граница Кавказ. С действията си в последните години, в това число и с последните си декларации, САЩ еднозначно се определят като враг на Русия и контролът над Черно море е тяхна голяма грижа. (НАТО просто е  инструмент на американската външна политика, нищо друго.) Турция, която държи едната ключова точка, Босфора, е своенравен и ненадежден партньор и не оставя на американското посолство в Анкара да  определя националните й интереси. Няма гаранции, че в близко бъдеще Ердоган ще бъде свален от власт, няма и гаранции, че неговият наследник ще се придържа към правата евроантлантическа вяра. Русия си върна Крим, другата ключова точка в морето, и южната граница вече изглежда надеждно подсигурена. Това предизвиква разбираема нервност. Впрочем стратегическото значение на Крим е такова, че предложенията за размяна – „Крим срещу нормализиране на отношенията със Запада“ – могат да бъдат четени само от хора с чувство за хумор.

Крим

 

Другата причина е достъпът, който Черно море улеснява, до Средна Азия, до описаните от Бжежински „евразийски Балкани“. Тук вече не става въпрос само за Русия. Контролът върху Средна Азия, с нейните богатства и търговски пътища, трябва да затвърди глобалното господство на САЩ. И тук нещата не вървят. Има опити за „Цветни революции“, но природата там е твърде сурова за цветя от семейство Атлантикови. Американските опорни точки там са малко и са несигурни. Обратно, там уверено стъпва Китай, с мегапроекта си за възраждане на Пътя на коприната. Континенталната връзка между Китай и богатия пазар на ЕС открива големи възможности пред транзитните страни. (Впрочем  българският пишман-елит, въпреки че не пропуска екскурзия до Китай, продължава да подценява този проект. Може би защото още не е кацал в София американски сенатор, който да ни сведе „българската“ позиция по него).

Очертава се взаимодействие между двата проекта – между китайския „Един път – един пояс“ и водения от Русия Евразийски съюз. Зараждащ се евроазиатски икономически съюз, особено пък допълнен от военнополитически такъв, изпълва с ужас Бжежински и неговите идейни последователи в САЩ. Впрочем, едно от трасета на Новия копринен път минава в района на Черно море – Кавказ, Турция, в това число през довършвания в момента тунел под Босфора. Ако допълним и газовите тръбопроводи, които минават покрай или направо през Черно море, става ясно защо борбата за контрол върху него е неизбежна.

 

 

– Според вас има ли това решение връзка с видимия разнобой по въпроса, който стана причина за извънредната пресконференция на президента Плевнелиев, премиера Борисов и министър Ненчев след оповестяването на идеята на румънския президент за създаване на Черноморска флотилия между Румъния, България и Турция? В крайна сметка решението беше потвърдено от НАТО във Варшава, но Борисов вече се беше обявил против. Може ли нашият политически елит да удържи на натиска и не е ли само привидна българската еманципация по повод намеренията за усилване на натовското присъствие в Черно море?

– Самото допускане за „наш политически елит,  удържащ натиска“ звучи като художествена измислица. А разнобоят е неизбежен. Президентът ни, военния ни министър, външният министър, се държат като дребни американски чиновници, които мечтаят да станат средни американски чиновници. „Светлият“ пример на Николай Младенов е много заразителен. Целта е напълно постижима – чрез лоялност, преминаваща в сервилност. (Някак си веднага се сещам за Стефан Тафров – прекрасен екземпляр от грижливо отгледаната у нас атлантическа порода). Още повече, че обещанията се дават лесно, когато друг трябва да сглобява бюджета. А въпросният друг (Бойко Борисов – бел.ред.) е напълно наясно с мнението на Големия бял баща за него – не просто няма изгледи за атлантическа кариера, но дори и гаранции за имот и живот след неизбежния в един ден политически залез. Знае, че е отписан от Русия, знае, че не биваше да се хвали, че лично е спрял „три руски стратегически проекта“, но все пак е длъжен да провери доколко руснаците са злопаметни. Знае и нещо друго, което не е никаква тайна – няма българин, който да вярва, че за нас Русия е заплаха. (Освен, може би гореспоменатите трима и техните 300 верни фейсбук-последователи. Но дори те не са готови да тръгнат на смърт срещу нея). А ако Бойко Борисов разчита на нещо, то е благоволението на избирателите, които за проклетия са повече русофили. Пряко или косвено, Русия има по-големи възможности да му осигури политическо дълголетие. Така че Валери Найденов съвсем правилно го посъветва да побърза да подари на Путин кучка. Може и да помогне, кой знае?

Владимир Путин и Бойко Борисов, 13 ноември 2010 г.,
София

 

 

– А допускате ли, че Русия може да бъде провокирана да пресече „червената линия“ на НАТО, което да доведе до задействане на член 5 на Северноатлантическия договор? В петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че е абсурдно да се говори за заплаха, която идва от Русия, когато в центъра на Европа загинаха десетки, а в Близкия изток  стотици хора умират всеки ден.

– Русия да даде „Casus belli“? Не вярвам. Сегашното ръководство на Русия даде доста доказателства за хладнокръвие напоследък. Случаят със сваления над Сирия руски боен самолет е съвсем пресен. Съгласно описаната от Путин доктрина, мечката предпазливо обикаля покрайнините на тайгата си и  подстъпите към нея (в Сирия) и предупреждава натрапниците с недвусмислено ръмжене. Не казвам, че всички руски политически и военни ходове са блестящи, но за изминалите две години няма допуснати груби грешки. Казано на  шахматен език, „черните“ (черни, защото не те направиха първия ход) няма как да загубят, докато белите няма как да спечелят.

 

– Но кой и защо създаде мита за руската заплаха и агресия? В официалното комюнике на НАТО след приключването на срещата на върха във Варшава, Русия е посочена първа поименно като заплаха N1 за сигурността на страните-членки на Алианса. На второ място е ситуацията в Близкия Изток и Северна Африка, а едва на трета позиция са споменати действията на „Ислямска държава“. Четвъртото предизвикателство пред НАТО е мигрантската и бежанската криза. Адекватна ли е тази оценка според вас? Наистина ли Русия е по-голяма заплаха за света от Ислямска държава?

– Русия е най-голямата заплаха за един свят, подреден според желанията на САЩ. Съединените щати чувстват, че световното господство им се изплъзва и този процес е обективен – просто ресурсите им – население, стопанска и военна мощ, ако щете морал – намаляват относително. Демонстративното неподчинение, което показва Русия, може само да ускори този процес. На много места в света недоволството от американското господство е трудно удържано. Ако Русия не бъде „наказана“, възможен е ефект на доминото. Още повече, че Китай, който само преди няколко години беше разглеждан като стратегически партньор, част от модел „Кимерика“, вече е обявен за главен противник, който практически е изпуснат от контрол.

Впрочем чудно ми е как Кисинджър понася очевидно неспособните си наследници да унищожават неговото наследство: усилията му да обърне Китай срещу СССР през 70-те години дадоха резултат, и то какъв. А сега някаква „свещена простота“ упорито тика Китай и Русия към стратегически съюз, който ще направи живота на САЩ тежък. Да напомня: от десетина дни броди призракът за военнополитически съюз на Китай с Русия! Ако това наистина стане и този съюз увлече други страни от Азия, провалът за САЩ ще е стратегически. Но какво да се прави: Джон Кери очевидно е класен дипломат, но без стратегическия размах и влиянието на Кисинджър. А Виктория Нюланд няма смисъл да се коментира, на човек му остава само да се кръсти като чуе името й.

Срещата на върха на НАТО, 8-9 юли 2016, Варшава

 

 

– Защо Вашингтон се върна към годините на Студената война и пренебрегна усилията на Обама да пренасочи усилията на САЩ към развиващите се икономики в Азия?

– След началото на кризата от 2008 г. преходът от едно еднополюсен към многополюсен свят буди все по-малко съмнение. САЩ губят относителна тежест в международните отношения, но елитът на страната е разделен във възприятието на това обстоятелство: част от него приема, друга част не приема новото състояние. Президентът Обама следва (колебливо) линията на задушаване всяка съпротива: „сдържане“ на всеки противник, в това число чрез използване на чужд ресурс, „износ на либерални революции“, разширяване на зоната на контрол чрез НАТО, използване на международните институции в своя полза или пренебрегването им, когато ограничават свободата на действие – ООН, СТО. Колебанията идват от трудността да се прецени доколко глобалните ангажименти увеличават или „подяждат“ ресурсите на страната, а също доколко тези позиции могат да бъдат удържани. Колебанията са свързани и с преценката дали Китай или Русия са по-голямото предизвикателство пред американското господство. Самият президент Обама положи големи усилия да оправдае присъдената му предварително Нобелова награда за мир. Президентската власт в САЩ обаче не е абсолютна. В неговия екип (правителство, съветници) е представен традиционният политико-икономически елит – едър финансов капитал, военнопромишлен комплекс, който е непримирим със загубата на позиции. В този смисъл, ако Хилари Клинтън стане президент, новите войни са неизбежни, нея не я вълнуват Нобелови награди.

Другата нагласа е за връщане към изолационизма, който има дълбоки корени в американската политическа култура. Това ще е опит за вътрешно оздравяване и връщане на загубени стопански позиции – „реиндустриализация“. Силната подкрепа за „извънсистемния“ Доналд Тръмп показва разрив в обществото с дълбока основа (който няма да изчезне, независимо от крайните резултати от изборите), включително по въпросите на външната политика. Обществени прослойки, свързани главно с вътрешния пазар на САЩ, отхвърлят стратегиите на „глобализирания“ капитал, гледат подозрително на външнополитическите ангажименти – военни, търговски, политически. Доналд Тръмп като президент може би наистина ще е в състояние „да се разбере с Путин“, но да разпусне НАТО, както се заканва, ще е катастрофа. Цяла една обществена прослойка у нас, тази на „професионалните атлантици“, ще изчезне. „За народа загуба велика!“

Барак Обама на Срещата на върха на НАТО,
8-9 юли 2016, Варшава

 

 

– Във Варшава САЩ отново се опитаха да наложат на съюзниците си да отделят 2% от БВП за отбрана. Изпълнимо и необходимо ли е това решение за нас? (сега България отделя 1.2 %).

– Това бе напомняне за неспазените обещания от срещата в Уелс преди 2 години. Колкото е необходимо за нас да заделяме повече средства за армия, толкова е и невъзможно. Ние сме част от общност с чувствително по-висок жизнен стандарт. Невъзможността да се приближим до него плащаме с емиграция и ниска раждаемост, а това още повече влошава нещата. Допълнителният товар може да стане сламката, която чупи гърба на камилата. Освен това ние и сега плащаме, но формално по друга сметка. Когато България кандидатстваше за членство в НАТО, беше ясно, че не можем да бъдем сериозен пазар за американско оръжие. За нас се застъпи енергийното лоби, което получи като подарък двете „американски електроцентрали“. Ако някой сега се възмущава от безбожната цена, на която НЕК купува тяхното електричество, нека я приеме като „данък НАТО“. Редно би било това да ни се зачете като заслуга.

А не само България не спази обещанието си. При тази криза никой не разполага с излишни пари в бюджета си, а мнозина се съмняват в правилността на поставените цели. Все пак – в САЩ отдавна има недоволство от факта, че съюзниците пестят за отбрана за американска сметка, но от друга страна, който плаща, поръчва и музиката. Това е цената, която американците плащат, за да използват съюза за целите на своята външна политика. Настойчивостта им в Уелс и сега, във Варшава, само показва още веднъж, че ресурсите са поизчерпани. Държавният дълг на САЩ е равен на БВП на страната, а общата задлъжнялост го надвишава почти три пъти. Вярно, печатницата за долари работи, но светът вече се оглежда за алтернативи. Един ден ще ги намери.

 

– А как си обяснявате разнопосочната позиция на Ангела Меркел, която говори за нуждата от диалог с Русия и в същото време одобрява разполагането на натовски войски в Полша и Прибалтика?

– Често говорят за германците като за нация с пречупен гръбнак. Не съм съгласен, въпреки големия успех при налагането на комплекса за вина в германското обществено съзнание. Познавам германците, имам там роднини и приятели. Икономическият гигант не може до безкрай да се свива като политическо джудже. Германците са по-скоро нация, която се опитва да се изправи на колене, докато мнозина са седнали на гърба й. Русия е на път да приключи с изправянето, Германия тепърва ще се мъчи, като при това и сама ще си създава проблеми.

Барак Обама и Ангела Меркел на Срещата на върха
на НАТО, 8-9 юли 2016, Варшава

 

Ангела Меркел се оказа лош избор за нация с такава тежка задача. Не може да разграничи ролята си на германски канцлер от ролята на си на папеса (Mutti Merkel) на „Обединена Европа“. За нея това е едно и също. Вървят слухове за т.нар. „Канцлерски акт“, не е важно дали са верни, важното е, че изглеждат достоверни. Лошото за нея е, че на моменти атлантическата лоялност, германските делови интереси и равновесието в ЕС изобщо не са в “свещено триединство“. Тогава поведението й става разнопосочно. Имигрантската вълна например я свари неподготвена за бързо, хладнокръвно и точно решение. Вместо това тя затъна в серия от грешки, които разтресоха цели съюз. Особено лошо за България, все пак нашата външнополитическа доктрина е: „Канцлерът говори, аз слушам“.

 

– Кое според Вас е стратегически уместното поведение на България като член на НАТО? Вярвате ли, че е възможно страната ни да си върне достойнството и себеуважението пред международната общност, особено в динамичния геополитически контекст, в който е поставен ЕС? Трябва ли да променим поведението си пред съюза?

– Отговор и на двата въпроса сега изглежда като упражнение по абстрактна логика. Ние, българите, сега нямаме стратегия за развитие на обществото и държавата и не можем да формулираме национални интереси. Членството и в НАТО, и в ЕС не може да бъде цел, а средство, път към целта. Но няма цел. Членството в двата съюза е алиби на пишман-елита за пълната му неспособност да поеме отговорност за общество и държава. Какво себеуважение и достойнство при народ, който не знае накъде отива?

 

– Каква е Вашата прогноза за Обединена Европа? Ще успее ли ЕС да се предефинира така, че да бъде адекватен на нуждите и проблемите на европейските общества?

– В положителната промяна на ЕС ми се иска да вярвам, но не ми се удава. Ако си припомним нещо от историята на Европа, повторенията ще ни изненадат. От края на античната Римска империя насетне все някой се опитва да я възроди и да обедини континента (или поне по-голямата и по-богатата част от него) с „кръв и желязо“: Юстиниан Велики, Карл Велики, Наполеон, Хитлер – само Юстиниан успява донякъде. Обаче Карл Велики е официален светец на обединена Европа – през май в Аахен присъждат награда на негово име на най-заслужилия „европеец“. Не искам да се заяждам, но през 2002 г. наградата получи почти катастрофиралото днес „евро“. А Карл Велики си е масов убиец. Вярно, много успешен на бойното поле. Но след неговата смърт империята му, която толкова пали въображението на западноевропейците, се разпада и те все не успяват да съберат наново парчетата й.

Карл Велики приема подчинението на Видукинд в
Падерборн през 785 г., худ. Ари Шефер. Версай.

 

Но днешното обединение прилича повече на опитите на римските папи – отново обичайната борба за власт, но с по-малко кръв и повече песнопения за „Мир и християнска любов“. Когато през 1077 г. Хайнрих IV се влачи на колене, за да измоли прошка от Григорий VII в Каноса, изглежда, че църквата ще успее. Но само две години по-късно Григорий напуска Рим на подскоци, а Хайнрих IV става знаме на Реформацията, макар и след четири века. Какво е в основата на Реформацията? Европейците от Севера в един момент си поискват по-практична и по-евтина църква, след като между другото Юлий II ги оскубва порядъчно за строежа на катедралата „Св.Петър“ в Рим. Те не желаят църковното чиновничество да им посредничи в общуването с Бога. Посредничеството е власт и пари, много пари. И сега внимание: славата отива при Мартин Лутер, но заслуга има и вироглавият Хенри VIII, който отказва на папата да му се меси в брачния живот и за тази цел си прави собствена църква, която за по-сигурно сам оглавява. Папата, при липса на други възможности (именно военни), го анатемосва и отлъчва от църквата, която и без друго кралят е зарязал по собствено желание.

Важното в случая: папите нямат намерение да се предават и да променят нещо в църквата. Следва Контрареформацията, следва Тридесетгодишна война, която изтребва една трета (!) от населението на тогавашните германски земи. Накрая Вестфалският мир тържествено оповестява очевидното: континентът не може да бъде подвластен на един център. Католическата църква си запазва едно голямо парче от него и толкова.

Карта на Европа след подписването на Вестфалския
мирен договор (1648)

 

Е, приликите с днешното развитие са много.

Сега е същото.

Брюксел е новият Рим и искат власт над целия континент, пеейки литургии за „Мир, пари и Кончита Вурст!“ И в ход е новата Реформация. Множат се еретиците като Виктор Орбан и оспорват единствената права европейска вяра, както и непогрешимостта на папеса Меркел и верните й брюкселски кардинали. Искат по-практичен и по-евтин Съюз, искат да отнемат властта и парите, многото пари, на еврочиновничеството, което никак не пада по-долу от католическото духовенство от 15-16 век. И пак идват вироглавите британци, които, водени от светлия пример на Хенри VIII, отказват някой друг да им определя размера на презервативите. И реакцията на еврокатолиците е същата. Вместо реформи – още „повече Европа“, още от същото. Официозните телевизии сипят контрареформационни клетви. Англичаните пак са анатемосани и отлъчени, и пак – по собствено желание.

Хенри VIII (1491-1547)

 

 

– И какво ще стане?

– Ще се пръкнат още европротестанти, може да последва Тридесетгодишна търговска война и ако в резултат една трета от населението на днешните германски земи слезе от луксозните си джипове, то ще е равно пак на смъртна присъда. Разцеплението изглежда много вероятно. Около Германия ще се образува остатъчен еврокатолически съюз. И във връзка с предишния въпрос – ние, българите, най-вероятно ще останем вътре в него (това е лесното решение, което не изисква мислене) и на думи ще сме по-големи еврокатолици и от европапата. И не е невъзможно Кончита Вурст междувременно да се преименува на папеса Йоана II.

– Вярвам, че зависи и от нас това да ни се размине. Благодаря Ви за този разговор.

www.memoriabg.com/2016/07/11/niama-bulgarin-koito-da-viarva-che-za-nas-rusia-e-zaplaha/

ПП: Защо някои "българи" се правят на по-големи католици от папата? А други се правят на дръж ми шапката...

НАТО официално обяви Русия за основна заплаха и агресор

от Memoria de futuro в Геополитика, Избор на редактора · 10/07/2016 · 17:56

image

В приетото официално комюнике след приключването на срещата на върха във Варшава, НАТО за пръв път от няколко десетилетия насам силно втвърди тона си към Русия и я назова като заплаха №1 за народите от Алианса. В поименното изброяване на заплахите за сигурността, Русия е посочена на първо място, докато Ислямска държава е спомената едва на трета позиция. За втори път след срещата в Уелс през 2014 г. НАТО определи в пряк текст Русия като агресор.

Комюникето започва с изтъкване на задоволство във връзка с предстоящото приемане на Черна гора в Алианса.

„Ние, държавните глави и правителствените ръководители на страните-членки на Северноатлантическия алианс, се събрахме във Варшава в решаващ момент за сигурността на нашите народи и население. Ние сме доволни, че сме във взаимодействие с Черна гора, които поканихме да станат 29-ия член на нашия Съюз.“

Голяма част от текста на приетия документ е посветен на отношенията между НАТО и Русия.

„На лице е дъга на несигурност и нестабилност по периферията на НАТО и извън него. Алиансът е изправен пред редица предизвикателства за сигурността и пред заплахите, които произтичат от изток и от юг; от държавни и недържавни субекти; от въоръжени сили и от тероризъм, кибер, или хибридни атаки. Агресивните действия на Русия, включително и провокативните й военни действия в периферията на територията на НАТО демонстрират желание за постигане на политически цели чрез заплахи и с използване на сила, и са източник на регионална нестабилност, представляват фундаментално предизвикателство към Алианса, уронват евроатлантическата сигурност и заплашват нашата дългогодишна цел за свободна и мирна Европа. Нашата сигурност е дълбоко засегната и от състоянието на сигурността в Близкия изток и Северна Африка, която се влоши значително в целия регион. Тероризмът, особено извършваният от така наречената Ислямска държава / Даеш, достигна до безпрецедентно ниво на интензивност, разпростира се в цялата съюзническа територия и представлява непосредствена и пряка заплаха за нашите нации и за международната общност. Нестабилността в Близкия Изток и Северна Африка допринася също за бежанската и мигрантската криза.“

images555

В комюникето са подчертани и изброени дестабилизиращите действия на Русия.

„Дестабилизиращите действия и политики на Русия включват: продължаващата незаконна и нелегитимна анексия на Крим, която ние няма да признаем и призоваваме Русия да промени това; нарушаване на суверенните граници чрез сила; съзнателна дестабилизация на източната част на Украйна; мащабни противоречия с духа на Виенския документ и провокативни военни действия в близост до границите на НАТО, включително в районите на Балтийско и Черно море и Източното Средиземноморие; безотговорна и агресивна ядрена реторика и демонстриране на военна концепция; повтарящи се нарушения на въздушно пространство на съюзническа територия. В допълнение, военната намеса на Русия, значителното военно присъствие и подкрепата на режима в Сирия, съчетани със засиленото присъствие в Черно море, създават допълнителни рискове и предизвикателства за сигурността на съюзниците и проектират засилено влияние на Русия в Източното Средиземноморие.“

Като отговор на враждебните действия и намерения на Русия, лидерите на алианса подчертават, че ще засилилят политиката си на сдържане и отбрана чрез увеличаване на присъствието си на източния фланг. Алиансът потвърди разполагането на четири нови батальона в Полша, Литва, Естония и Латвия, като числеността на отделните бойни единици ще бъде между 800 и 1000 военнослужещи.

20150522_150523-sg2

От комюникето на НАТО също става ясно, че няма да има промяна в преустановяването на „цялото гражданско и военно сътрудничество с Русия“, което бе прекратено след анексирането на Крим.

„Докато НАТО спазва международните си ангажименти, Русия наруши ценностите, принципите и ангажиментите си, което подкопава отношенията между НАТО и Русия, очертана в документите от 1997 г. и 2002 г., разрушава доверието в сърцевината на нашето сътрудничество и предизвиква фундаменталните принципи на глобалната и евроатлантическата архитектура на сигурността.“

В същото време в документа се подчертава, че Алиансът остава отворена врата за политически диалог с Русия и не търси конфронтация.

„Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Но няма да правим компромиси с принципите, на които се крепи нашият алианс и сигурността в Европа и Северна Америка.“

Отговорът на Москва: НАТО живее във военно-политическо „огледало“

13644231_10210063607335136_1161475079_nСеверноатлантическият алианс се фокусира върху пресилени заплахи. Така руското външно министерство коментира резултатите от срещата на върха на НАТО в Варшава. Говорителят на ведомството Мария Захарова заяви, че руската страна внимателно изучава решенията на срещата на върха, но дори и първоначалният анализ показва, че НАТО, както и преди, съществува „в някакво военно-политическо огледало“.

Вместо да обедини усилията си с всички отговорни международни играчи и да се противопостави на реалните заплахи, НАТО се бори с измислени предизвикателства и се фокусира върху „заплахата от Изток“, която не съществува, смята руската страна.

„Очевидният дисбаланс в укрепването натовските флангове на фона на безпрецедентните мащаби на идващата от юг терористична заплаха свидетелства за все по-очевидната политика на изолация на блока от наистина належащата нужда от защита и сигурност на гражданите на страните-членки на НАТО“, се казва в изявлението.

В него се отбелязва още, че алиансът умишлено пренебрегва дългосрочните негативни последици от действията на Вашингтон и Брюксел, които форсират изпълнението на плановете за противоракетна отбрана в Европа, както и риска за цялата система за евроатлантическа сигурност. В същото време опитите да се „демонизира“ Русия, с цел да се оправдае военното строителство, приемат хипертрофични размери.

Москва очаква да получи разяснения от представителите на НАТО по време на срещата на Съвета НАТО-Русия, която ще се проведе на 13 юли.

Превод и обобщение: Memoria de futuro

"– Русия е най-голямата заплаха за един свят, подреден според желанията на САЩ. Съединените щати чувстват, че световното господство им се изплъзва и този процес е обективен – просто ресурсите им – население, стопанска и военна мощ, ако щете морал – намаляват относително. Демонстративното неподчинение, което показва Русия, може само да ускори този процес."

Поздравления!

Няма нищо случайно, което да се случи непредвидено!
Всичко в този свят е предварително устроено така, че парите да владеят положението.

Силни икономики владеят пазарите!

Метеорити, подмолни камъни, политически интриги винаги е имало и ще ги има, докато на тази планета има слаби икономически развити страни (предимно островни изостанали държавици) и силни капиталови държави - пазарите са кът. На САЩ са нужни пазари, нископлатени работници и власт, която да ги направи пълни господари на Света. Но, САЩ забравят че, Света не е "лъжица" за тяхната уста. Китай, Русия, Япония, Индия като територии и икономики са на същото ниво, както и САЩ, че и по-добри има. Сега на този етап от "помпене на мускули" се надпревалват във военно снаряжение, нови технологии взимат връх.

Но....технологиите ще се развиват и за в бъдеще ще владеят този - който има големи капитали. Парите владеят света и този който ги притежава, той ще е на власт!

Технологичния възход не може да спре! Ако сега спре, светът ще остане завинаги в 21 век!

Докато технологиите имат развитие - борбата за власт (чрез военната техника) ще саботира света. . . . (а, може би греша?...какво ще кажете?)

На фона на 100 годишнината от варварските руски бомбандировки на Варна и Балчик, както и блестящите победи на тен. Колев, ген Стефан Тошев над руските войски, нахлули в Добруджа, както и победите на българските войски над руските в Охридска България през 1916-1918, твърдението за липса на заплаха от Русия е несериозно....

... ще ДАДЕ ТОВА НА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ??!
- Защото аз съм БЪЛГАРИН а не янки или велико-рус!!
- За да РАЗБЕРЕМ - КАК В МИНАЛОТО ТОВА СЕ Е ОТРАЗИЛО НА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ - СЛЕДВА? Да познаваме добре КАКВИ ПРИЧИНИ СА ДОВЕЛИ до ПЛАЧЕВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ при СВЕТИ-СТЕФАНСКОТО и по-късен БЕРЛИНСКИ КОНГРЕС?
- А те са?!!
- СБЛЪСЪК НА ИНТЕРЕСИ на ДВЕТЕ ИМПЕРИИ - Британска и Руска в Средна азия ... Персия и Афганистан? Вторият по важност СБЛЪСЪК е бил КОЙ ЩЕ ВЛАДЕЕ ПРОЛИВИТЕ - Босфор и Дарданели?? В контекста на това - което обяснявам! След Сан-Стефанското предварително примирие ... ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО?

1.
Какво пише за Берлинският конгрес?
ФОРМАЛНИЯТ ГЛАВА на руската делегация - канцлера и княз Горчаков блестял със маниерността си.
Но "ПЪРВА ЦИГУЛКА" на ПРЕГОВОРИТЕ ИГРАЕЛ "второят делегат" граф ШУВАЛОВ.
След конгреса за Шувалов, в публичното пространство заговорили, че той вероятно е ПРОДАЛ ИНТЕРЕСИТЕ на России! – Защо?
2.
По причина на ЛОНДОНСКО (по-правилно e множественото число: Лондонски СПОРАЗУМЕНИЯ – б.м.), наричано още: АНГЛО-РУСКО Т-А-Й-Н-О СПОРАЗУМЕНИЕ Солзбъри – Шувалов.
Сключването на същото от Русия, е продиктувано най-вече от?
За да успеят ДА НАЛОЖАТ своята позиция ЗА РАЗШИРЯВАНЕ на Сърбия, в противовес на австрийската позиция, Император Александър II и княз Горчаков предприемат споразумение с Англия. Английското правителство не подкрепя териториалното разширение на Сърбия и Черна гора … Но е съгласно с руската политика в частта и … против желанието на Австро-Унгария за анексиране на Босна и Херцеговина. Английската позиция е България да се раздели на две части, като Българското автономно княжество, васално на султана, е с територия на север от Стара планина, а западната му граница е р. Искър. Автономната област Румелия остава без излаз на Егейско море, а Македония се връща на Турция.
Цар Александър II приема споразумението с Англия, гарантиращо разширението на Сърбия и Черна гора(за сметка на НАСЕЛЕНИ С БЪЛГАРИ територии). Тайното англо-руско споразумение е подписано в Лондон на 30 май 1878 година.То ВКЛЮЧВА ТРИ МЕМОРАНДУМА подписани от граф Шувалов и Държавният секретар маркиз Солсбъри, който през 1878г. поема поста от лорд Дерби.
С ПОДПИСА СИ ПОД НЕГО РУСИЯ, ПРАКТИЧЕСКИ УНИЩОЖАВА САНСТЕФАНСКИЯ ДОГОВОР!
Бисмарк е уведомен за тайното споразумение, Шувалов-Солзбъри лично от граф Шувалов.(странни взаимоотношения – Какво ще кажете? к.м.)
3.
Англо-австрийското тайно споразумение
Тайното споразумението с Русия дава на Великобритания шанс незабавно да нанесе удар върху руския си съюзник. На 6 юни 1878 г. се подписва тайно споразумение между Великобритания и Австро-Унгария – за съвместни действия на конгреса срещу Русия. Англичаните обещават подкрепа за анексирането на Босна и Херцеговина! Русия е измамена, но това едва ли може да се нарече незаслужено, предвид дипломатическите й маневри преди това. Усетилата, как сама себе си, се е измамила Русия, се обръща с молба към Германия за подкрепа срещу австрийската позиция, на което Бисмарк отговаря: “Не мога да бъда повече руснак от самите руснаци!”

Лондонското споразумение за промяна на Санстефанския договор от 18/30 май 1878 г. (за кратко Лондонското споразумение, на руски: Соглашение между Россией и Великобританией об изменении Сан-Стефанского договора) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Великобритания, част от подготовката за Берлинския конгрес.

Лондонското споразумение[1] е сключено в продължение на политиката на Русия на Балканите преди, по време и след приключване на Руско-турската война. То е предхождано от сключените между Русия и Австро-Унгария тайни Райхщадското споразумение от 1876 г. и от Будапещенската тайна конвенция от 1877 г.

Лондонското споразумение е публикувано за пръв път през 1952 г. в изданието "Сборник договори на Русия с други държави ((1856-1917), стр. 176-180.

По-важните точки на споразумението са включени, както следва в:
Меморандум № 1

1. Англия отхвърля деленето на България по меридиана, като Русия няма да настоява на промяна.

2. На юг България ще бъде разграничена така, че да няма излаз на Егейско море.

3. Западните граници на България ще бъдат коригирани, така че да не включват в себе си небългарско население, примерно на изток от линията Нови-Пазар и Курча Балкан (т.е. приблизително към Серес).

4. България ще бъде разделена на две провинции - едната от тях, на север от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство, а другата - на юг от Балкана, ще получи широка административна автономия с губернатор-християнин, назначаван в съгласие с Европа.

5. Руският император отдава особено значение в Южна България да няма турска армия. Лорд Солсбъри е съгласен, при условие, че руският император няма да възразява, ако турските войски имат право да влизат в южната провинция, за да се възпротивят на въстание или нахлуване от друга страна.

6. Британското правителство иска и Русия се съгласява висшите постове в милицията в Южна България да бъдат назначавани от Високата порта в съгласие с Европа.

Останалите точки на споразумението са свързани с уреждането на въпроси около Гърция, Армения и Бесарабия.

1. Вземи прочети по въпроса(проблема) ПРОТИВОСТОЯНИЕТО на Русия и Великобритания - популяризирано в романа "Ким" на Р. Киплинг под термина "The Great Game"? Но това не е иновация на Киплинг а ТОЙ го заема от публикуваните писма на английският офицер-разузнавач Артър Конълли(Arthur Conolly, в книгата(му): "Пътуване до Северна Индия по суша от Великобритания през Русия, Персия, Афганистан" (на английски: Journey to the North of India through Russia, Persia and Afghanistan; излязла през 1843 г.?
- Между впрочем още преди издаването на книгата, ТОЙ ВЕЧЕ Е ОБЕЗГЛАВЕН, през 1842 г. по заповед на емира на Бухара Нусрала, по обвинение в шпионаж! ... По темата знаеш ли нещо повече - ако не, препоръчвам ти да се заровиш ... Защото ? Колкото и невероятно да ти прозвучи - Това има пряко отношение и към нещата в момента? А това свързано ... СЪС СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕЩАТА??! С единствената РАЛЗЛИКА - НАМЕСТО БРИТАНИЯ същата роля я играят САЩ!!
- Тук има още много да пиша, тоест ПОЧТИ НИЩО НЕ СЪМ КАЗАЛ за ЗНАЧЕНИЕТО ВЪВ ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДОКТРИНИ НА РУСИЯ и АНГЛО-САКСОНЦИТЕ ... а има МНОГО ДА ОБОСНЯВАМ?

ВТОРИЯТ ВАЖЕН МОМЕНТ: Балканите и ПРОЛИВИТЕ в политиката ни Русия от времена на Екатерина Велика ... СССР и съвременната Руска федерация - Също е тема "океан" - но само ще ти цитирам заключението на научна публикация за присъждане докторска степен на руснак-историк?

Политику России на Ближнем Востоке на рубеже XIX-XX вв. (1898-1908 гг.), приходим к выводу, что Черноморские проливы находились в числе ее приоритетных задач, несмотря на переключение основного внимания России в 90-х гг. XIX в. на Дальний Восток и ослабление России в результате русско-японской войны 1904-1905 гг.
Следует признать, что идея захвата проливов никогда не исчезала из планов русской дипломатии. Однако подавляющая часть правительства России рассматривала этот вопрос как конечный итог политики России в Восточном вопросе, без конкретных сроков его реализации, возможный лишь в случае распада Османской империи или угрозы перехода проливов под иностранный контроль. Ввиду этого в рассматриваемый период Россия действовала, исходя из международной ситуации в регионе, стремясь выполнять основные решения Берлинского трактата по сохранению статус-кво на Ближнем Востоке.
В центре внимания России на рубеже XIX-XX вв. находилась Черноморская проблема. Претерпев некоторые тактические изменения, в стратегическом плане политика России в этом вопросе оставалась неизменной.
В результате поражения России на Дальнем Востоке А. П. Извольский, сменивший В. Н. Ламздорфа на посту министра иностранных дел, решил отойти от курса «равноудаленности» своего предшественника и вернуться к проведению более активной политики на традиционном для России ЕВРОПЕЙСКО-БЛИЖНЕВОСТОЧНОМ направлении. Не отказываясь в принципе от политики статус-кво, ближайшей для себя задачей А. П. Извольский ставит изменение международно-правового режима Черноморских проливов. Именно этим руководствовался А. П. Извольский, выстраивая взаимоотношения России с великими державами.
После заключения русско-турецкого соглашения 1900 г. проблема проливов во взаимоотношениях России и Германии временно была отодвинута на второй план. В связи с этим центральное место в планах А. П. Извольского занимали Англия и Австро-Венгрия. Русско-японская война привела А. П. Извольского и других членов правительства к убеждению, что Великобритания является главным препятствием на пути к положительному для России решению вопроса о проливах. Это объясняет причину, по которой А. П. Извольский предпринял попытку в ходе русско-английских переговоров о заключении соглашения добиться приемлемой реакции Лондона на вероятность выдвижения вопроса о пересмотре существующего режима проливов.
Отход Австро-Венгрии от соглашений 1897-1903 гг. о совместных действиях с Россией вынудил А. П. Извольского ускорить реализацию своих планов, используя при этом БАЛКАНЫ (чети България – б.м.) как средство для решения проблемы проливов. Ввиду этого с осени 1907 г. начинается длительный обмен мнениями между руководством российского МИД и Австро-Венгрией по указанному вопросу, приведший спустя год к печально известной сделке в Бухлау, во многом способствовавшей началу Боснийского кризиса 1908-1909 гг.
Политика «соглашений и балансирования», проводимая А. П. Извольским, привела, как известно, на рубеже 1907-1908 гг. к ощутимым результатам в плане стабилизации положения России в Европе и на Ближнем Востоке. В то же время, нельзя не признать ошибочной его «СДЕЛКУ» с Австро-Венгрией по Балканам и проливам. Вся история Восточного вопроса (русско-турецкие войны XIX в., Первая и Вторая мировые войны) показывает, что на пути к проливам Россия неизбежно сталкивалась с объединенной коалицией европейских держав, которые, забыв временно о собственных разногласиях, преграждали ей путь к Босфору и Дарданеллам. В рассматриваемый период это особенно ясно 168 продемонстрировали русско-японская война, а также отрицательная реакция Германии, Англии и Австро-Венгрии на попытки А. П. Извольского получить санкцию на пересмотр статуса Черноморских проливов. Военные возможности России (особенно после русско-японской войны) также ни в коей мере не могли способствовать положительному для нее решению поднятого вопроса. В этих условиях итоги февральского правительственного совещания 1908 г. указывали на необходимость продолжения прежней политики — сохранение статус-кво на Ближнем Востоке и в отношении проливов.
- С моето ДОПЪЛНЕНИЕ – усилването на Германското присъствие в началото на 20-ти век по Вектора Централна европа – Турция – Ирак ... е една от причините, Русия да се включи на страната на Антантата ... плюс СЪГЛАСИЕТО постигане по настояване на император Николай II, че «Проливите» се явяват РУСКИ ПРИОРИТЕТ ??
- Тук пропускам, без да коментирам КАК ТОЗИ РУСКИ ПРИОРИТЕТ – ни изигра ГОРЧИВО при Първата и Втора Балканска войни – при които Русия НЕ СПАЗИ подписаният през 1902 г. Таен двустранен Военен договор с България?!!

Не е ли ясно, че България воюва срещу Русия през ПСВ?... Троловете умеят да отклоняват вниманието от основната тема, от съвременната действителност...

2. stih - Обективен поглед и далновидност!
11.07 22:41
"– Русия е най-голямата заплаха за един свят, подреден според желанията на САЩ. Съединените щати чувстват, че световното господство им се изплъзва и този процес е обективен – просто ресурсите им – население, стопанска и военна мощ, ако щете морал – намаляват относително. Демонстративното неподчинение, което показва Русия, може само да ускори този процес."

Поздравления!
цитирай

Изтрий
3. dalida - Според мен,(не че разбирам много от политика), нещата стоят така:
12.07 08:43
Няма нищо случайно, което да се случи непредвидено!
Всичко в този свят е предварително устроено така, че парите да владеят положението.

Силни икономики владеят пазарите!

Метеорити, подмолни камъни, политически интриги винаги е имало и ще ги има, докато на тази планета има слаби икономически развити страни (предимно островни изостанали държавици) и силни капиталови държави - пазарите са кът. На САЩ са нужни пазари, нископлатени работници и власт, която да ги направи пълни господари на Света. Но, САЩ забравят че, Света не е "лъжица" за тяхната уста. Китай, Русия, Япония, Индия като територии и икономики са на същото ниво, както и САЩ, че и по-добри има. Сега на този етап от "помпене на мускули" се надпревалват във военно снаряжение, нови технологии взимат връх.

Но....технологиите ще се развиват и за в бъдеще ще владеят този - който има големи капитали. Парите владеят света и този който ги притежава, той ще е на власт!

Технологичния възход не може да спре! Ако сега спре, светът ще остане завинаги в 21 век!

Докато технологиите имат развитие - борбата за власт (чрез военната техника) ще саботира света. . . . (а, може би греша?...какво ще кажете?)

5. get - - Тачков, приписвайки от руски източници НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА СИ отговорим КАКВО ОТРАЖЕНИЕ ... ?
19:09
... ще ДАДЕ ТОВА НА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ??!
- Защото аз съм БЪЛГАРИН а не янки или велико-рус!!
- За да РАЗБЕРЕМ - КАК В МИНАЛОТО ТОВА СЕ Е ОТРАЗИЛО НА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ - СЛЕДВА? Да познаваме добре КАКВИ ПРИЧИНИ СА ДОВЕЛИ до ПЛАЧЕВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ при СВЕТИ-СТЕФАНСКОТО и по-късен БЕРЛИНСКИ КОНГРЕС?
- А те са?!!
- СБЛЪСЪК НА ИНТЕРЕСИ на ДВЕТЕ ИМПЕРИИ - Британска и Руска в Средна азия ... Персия и Афганистан? Вторият по важност СБЛЪСЪК е бил КОЙ ЩЕ ВЛАДЕЕ ПРОЛИВИТЕ - Босфор и Дарданели?? В контекста на това - което обяснявам! След Сан-Стефанското предварително примирие ... ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО?

1.
Какво пише за Берлинският конгрес?
ФОРМАЛНИЯТ ГЛАВА на руската делегация - канцлера и княз Горчаков блестял със маниерността си.
Но "ПЪРВА ЦИГУЛКА" на ПРЕГОВОРИТЕ ИГРАЕЛ "второят делегат" граф ШУВАЛОВ.
След конгреса за Шувалов, в публичното пространство заговорили, че той вероятно е ПРОДАЛ ИНТЕРЕСИТЕ на России! – Защо?"...
1. Споделям мисълта на един от най-великите българи Ботев: "... преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти..."
2. Наистина ли си мислиш, че отношенията между държавите, между Великите сили и постигането на разни споразумения, уреждането на държавни граници и т. н. са толкова лесни и прости неща?
3. Нима смяташ, че Русия е можела и е била длъжна да защитава само или предимно българските интереси? Малко ли ни е, че ни е освободила?...
4. Не е ли ясно, че западняците почти винаги са подкрепяли Турция и са били срещу България. Ако не беше така, нямаше да ни разпарчатосат на Берлинския конгрес в интерес на Турция /Османската империя/...

- Защото ПО ТОЗИ НАЧИН ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА БЪДЕМ И Г Р А Ч К А - в гео-стратигечиските планове и игри на "великите"!

- След като сме заели ДА ДАВАМЕ МНЕНИЯ за АКТУАЛНИ КЪМ МОМЕНТА ВЪПРОСИ - То следва да си припомним едни такива максими?

- Не слагай нова кръпка върху стара дреха ... Не наливай младо вино в стари мехове - ако сторим това дрехата ще се скъса а виното ще прокисне!

Поради подобна причина народа ни го е казал:
"Три пъти мери - един път режи."

- Здрав да си!

П.П.
И да не забравяме, че не само "западняците" а и Русия е подкрепяла Турция спасявайки я от разпад - това можем да се убедим - ако познаваме добре историята?!

- Пак поради мълчаливата подкрепа през 1913 год. от страна на Русия спрямо Турция в наш ущърб - последва трагедията за българското население от Одринска Тракия?!