Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2016 22:52 - Три истории на С. Джобс
Автор: mt46 Категория: Технологии   
Прочетен: 1969 Коментари: 11 Гласове:
24

Последна промяна: 23.06.2016 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Стив Джобс - Останете си гладни! Останете си глупави!

 
Тази реч е произнесена от Стийв Джобс, изпълнителен директор на "Apple Computer" и "Pixar Animation Studios", на 12-ти юни 2005 г., пред абсолвентите на Станфордския университет по време на церемонията по тяхното дипломиране.
Stay Hungry! Stay Foolish! - Steve Jobs

 
 
За мен е чест да бъда с вас на този ден, когато се дипломирате в един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших колеж. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, това сега е най-близката ми среща с дипломиране, до която някога съм стигал. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече...

Първата история се отнася за свързването на точките
Прекъснах следването си в "Рийдс Колидж" още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах ли? Всичко започнало още преди аз да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и решила да ме остави за осиновяване. Тя много държала да бъда осиновен от интелигентни хора с високо образование, затова всичко било уредено така, че да бъда пратен в семейството на адвокат и неговата съпруга. Само че щом съм се появил, те в последната минута решили, че искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите, получили позвъняване посред нощ с въпроса: "Имаме едно извънредно бебе от мъжки пол – искате ли го?". Отговорът им бил: "Да, разбира се!". По-късно биологичната ми майка научила, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми не е завършил дори гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи. Склонила едва след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че някой ден задължително ще ме пратят в колеж.

И 17 години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всички спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата по обучението ми. След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. А и харчех парите, които родителите ми са спестявали цял живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата някакси ще се наредят. Беше доста плашещо тогава, но сега като се обърна и погледна назад във времето си давам сметка, че това беше едно от най-правилните ми решения. От момента в който прекъснах, спрях да посещавам редовните задължителни лекции, които ми бяха повече от досадни и влизах да слушам само онези, които ми изглеждаха интересни.

Не всичко беше чак толкова розово, разбира се. Нямаше къде да спя, нямах стая в общежитието, затова спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах празни бутилки от Кола заради 5-центовия депозит, за да си купувам храна и вървях по 7 мили до другия край на града всяка неделя вечер, за да се наям със свястна храна поне веднъж в седмицата в храма Харе Кришна. Но всичко това ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Ще ви дам един прост пример: по онова време "Рийд Колидж" предлагаше едни от най-добрите калиграфски курсове в страната. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив типографски шрифт. И понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и още куп други неща, които правят добрата типография добра. Беше толкова красиво, историческо, артистично и представено умело по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен, за мен беше очарователно.

Тогава не съм се и надявал дори, че някое от тези неща може да има практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато проектирахме първия компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Той беше първият компютър с красиви шрифтове. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Macintosh никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите. А тъй като Windows просто изкопира Maк, най-вероятно и нито един персонален компютър нямаше да ги има. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да отида на калиграфските курсове и компютрите можеше и да нямат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да свържа точките, гледайки в бъдещето, когато бях още в колежа. Но обръщайки се назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.
Ще повторя отново – няма как да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад в миналото. Така че трябва някак да повярвате, че точките ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашият кураж, съдба, живот, карма, вътрешен глас..., каквото и да е. Този подход никога не ме е заблуждавал и промени целия ми живот...

Втората ми история е за любовта и загубата
Бях късметлия – на съвсем ранен етап от живота си вече бях открил какво обичам да правя. Уоз и аз основахме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и след 10 години от нас двамата в един гараж, Аpple се разрастна до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош – и аз току-що бях навършил 30. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компания, която си основал? Ами, тъй като Аpple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. И това, което беше центърът на целия ми съзнателен живот, изчезна. Това ме разби, беше ужасно...

В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя и с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал цялото предишно поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата точно когато ми е била предадена за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард (съосновател на Hewlett-Packard) и Боб Нойс (основател на Intel) и се опитах да се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и по едно време даже си мислех да се откажа от всичко и да напусна долината. Но макар и бавно, нещо започна да ми се изяснява – аз все още обичах това, което правех! Обратът на събитията в Apple не бяха променили това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И затова реших да започна от начало.
Тогава не го разбирах, но се оказа, че уволнението ми от Епъл е било най-доброто нещо, което е можело да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

През следващите пет години основах компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в една невероятна жена, която по-късно стана моя съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – "Играта на играчките" – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха NeXT, аз се върнах в Епъл и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз имаме прекрасно семейство...

Убеден съм, че никое от тези неща нямаше да се случи ако не бях уволнен от Епъл – ужасно на вкус и много горчиво лекарство, но пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът ни удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме държеше през годините и ми даваше силите и увереността да вървя напред, беше любовта към това, което правя. Трябва да намерите това, което обичате. Както в работата, така и в любовта и в личния живот. Работата заема значителна част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина доволни е да правите нещо, което смятате за велико. А единственият начин да вършите велики неща е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го намерили - продължавайте да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И както всяка силна връзка, тя ще става все по-хубава с годините. Така че продължавайте да търсите, докато не я намерите. Не се отказвайте!

Третата ми история е за смъртта
Когато бях на 17, прочетох някъде един цитат, който звучеше приблизително така: ”Ако живееш всеки свой ден сякаш той е последният ти, някой ден със сигурност ще се окажеш прав!” Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: ”Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?". И когато няколко дни подред отговорът е „Не!" аз знам, че нещо трябва да променя.
Да си напомням, че скоро няма да съм между живите, е най-мощният инструмент, който някога съм използвал, за да вземам големите решения в живота си. Защото почти всичко останало – всички вътрешни очаквания, цялата гордост, всичкият страх от унижение или провал – тези неща просто изчезват пред лицето на смъртта. И остава само това, което е истински важно. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. И няма причина да не следваш сърцето си...

Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. А аз дори не знаех какво е панкреас! Докторите ми казаха, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и вероятно ми остават от 3 до 6 месеца живот. Личният ми лекар ме посъветва да се прибера вкъщи, да си подредя нещата и да организирам делата си, което на докторски значи "подготви се да умреш". Това означава, само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също, да се убедиш, че всичко е приготвено така, че да е възможно най-лесно за семейството ти. Означава да си вземеш сбогом...

Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до червата ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз бях под упойка, но жена ми, която присъстваше на манипулацията, ми разказа, че когато видели клетките под микроскопа, лекарите се разплакали. Защото се оказало, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре...

Тази случка беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам това да си остане така поне за още няколко десетилетия напред. Сега, след като вече съм го преживял, мога да ви заявя още по-уверено от преди, когато смъртта беше просто интелектуална концепция: На никой не му се умира! Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умират, за да отидат там. И все пак, смъртта е нашата обща крайна точка. Никой никога досега не й е избягал. И така трябва да бъде, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е негов посредник и същевременно агент на промяната. Изчиства старото, за да направи път на новото. В този момент новото сте вие, но някой ден, не чак толкова далечен, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че съм толкова драматичен, но това е истината.
Времето ви е ограничено, затова не го пилейте като живеете нечий чужд живот! Не падайте в капана на догмата да живеете според мислите и очакванията на другите! Не позволявайте шумът от мненията на хората около вас да заглуши вашия собствен вътрешен глас! И най-важното – имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си! Те някак вече знаят какви наистина искате да станете. Всичко останало е второстепено!

Когато бях малък, имаше едно издание, наречено "Световен каталог", което си беше нещо като библия за моето поколение. Списваше го един приятел на име Стюърт Бранд в Менло Парк, недалеч от тук. Той успя да съживи изданието, вдъхвайки му своя поетичен усет. Това беше в края на 60-те години, когато все още нямаше персонални компютри и предпечатна подготовка, така че всичко се правеше на пишещи машини, с ножици и полароидни снимки. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди самият Google да се появи. Беше идеалистично и пълно с хубави съвети и велики мисли.
Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на "Каталог на цялата Земя" и когато списанието се изчерпа, пуснаха последния брой. Това беше около средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица на техния финален брой имаше снимка на провинциален селски път в ранно утро. От онези, които можете сами да видите, ако притежавате достатъчно авантюристичен дух и се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу под снимката беше написано:
"Останете си гладни! Останете си глупави!"
Това беше тяхното послание на сбогуване...
Бъдете ненаситни
! Бъдете безразсъдни!
И аз винаги съм си пожелавал същото това за себе си. Сега, когато вие се дипломирате, за да започнете един нов живот, го пожелавам и на вас:
Останете си гладни!
Останете си глупави!

www.pozitivnoto.info/2010/09/steve-jobs-stay-hungry-stay-foolish.html

ПП: Това е нещо старо, но навярно за мнозина е ново...

vbox7.com/play:2226528b





Гласувай:
24
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B1%D1%81
23.06.2016 22:53
Стив (или Стийв) Пол Джобс (на английски: Steven Paul Jobs) е американски предприемач и изобретател. Той е съосновател, председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на Apple Inc. Заемал е длъжността изпълнителен директор на Pixar Animation Studios, а през 2006 г. става член на борда на директорите на The Walt Disney Company, след закупуване на Pixar от Disney. Продуцент е на филма Играта на играчките (1995). Стив Джобс е знакова фигура в света на високите технологии.[1] MarketWatch го определя като CEO на десетилетието[2], а списание Fortune го поставя начело в класацията на най-умните хора в света на високите технологии.[3] През 2010 г. оглавява класацията на MediaGuardian като номер едно в медийния бизнес.[4]

В края на 1970-те заедно със Стийв Возняк, Майк Маркула и други той създава, развива и продава една от първите успешни линии персонални компютри – Apple II. В началото на 1980-те Стив Джобс е един от първите, който забелязва потенциала на управлявания с хардуерна мишка графичен потребителски интерфейс на Xerox PARC, което довежда до създаването на Macintosh. След като губи битката за власт в борда на директорите през 1985 г., Джобс напуска Apple и основава NeXT – развойна компания, специализирана в разработването на компютърни платформи за образованието и бизнеса. Изкупуването на NeXT от Apple през 1996 г. води до завръщането на Стив Джобс в компанията, на която той е съосновател и до назначаването му за неин главен изпълнителен директор до 2011 г.

През 1986 г. Стив Джобс купува Pixar Animation Studios – подразделението за компютърна анимация на Lucasfilm Ltd. Там той е главен изпълнителен директор и мажоритарен акционер с 50.1% до изкупуването на компанията от The Walt Disney Company през 2006 г. След това Стив Джобс става най-големият едноличен акционер в Disney със 7% от акциите и член на борда на директорите.

Поради тежко заболяване на 24 август 2011 г. Стив Джобс обявява своята оставка от поста главен изпълнителен директор на Apple. В своето прощално писмо Джобс силно препоръчва Apple да запази посоката си на развитие и посочва за свой наследник Тим Кук. По свое желание Джобс е назначен за председател на борда на директорите на Apple. На 5 октомври 2011 г. Джобс умира в Калифорния на 56-годишна възраст, седем години след като е диагностициран с карциноиден рак на панкреаса. Неговата страст да създава функционални и елегантни продукти му спечелва верни последователи по цял свят.
цитирай
2. milady - марине ,поздрави !! поВдигаш ми самосъзнанието !
23.06.2016 23:10
страхоотно казано ,имам пост по Темата..
Благодаря ти!
цитирай
3. emi1ts - "..И най-важното - имайте смелостта
24.06.2016 06:07
да следвате сърцето и интуицията си!.." - Прекрасна,велика,мъдра реч!Всеки път когато я чета се изумявам от семплия начин по който Стив Джобс е вместил най-ценното от живота си в толкова кратък текст и винаги ми действа вдъхновяващо!
За това ,според мен е необходимо често да четем и осмисляме казаното от такива гениални личности особено от нашата съвременност!Поздрави за избора!Хубав ден!
цитирай
4. tota - Благодаря, Марине!
24.06.2016 09:19
Винаги си струва да бъде четено и препрочитано! Истинско!
Хубав ден!
цитирай
5. mt46 - Благодаря ти! Поздрави!...
24.06.2016 12:36
milady написа:
страхоотно казано ,имам пост по Темата..
Благодаря ти!

цитирай
6. mt46 - Благодаря ти!...
24.06.2016 12:38
emi1ts написа:
да следвате сърцето и интуицията си!.." - Прекрасна,велика,мъдра реч!Всеки път когато я чета се изумявам от семплия начин по който Стив Джобс е вместил най-ценното от живота си в толкова кратък текст и винаги ми действа вдъхновяващо!
За това ,според мен е необходимо често да четем и осмисляме казаното от такива гениални личности особено от нашата съвременност!Поздрави за избора!Хубав ден!

Винаги има какво да научим, ако искаме... Хубав ден и на теб!...
цитирай
7. mt46 - Благодаря, Ати!...
24.06.2016 12:42
tota написа:
Винаги си струва да бъде четено и препрочитано! Истинско!
Хубав ден!

Интересен и поучителен е животът на С. Джобс... Започнал е от нулата...
Благоприятен ден!...
цитирай
8. cortana - Стив Джобс беше велик!
24.06.2016 21:40
Лека му пръст!
цитирай
9. mt46 - Лека му пръст!...
24.06.2016 23:00
cortana написа:
Лека му пръст!

цитирай
10. stela50 - Да... мъдро, истинско, интересно, поучително...
27.06.2016 09:37
Поздрави !
цитирай
11. gosho568 - Велика личност... Поздрави!
28.06.2016 19:44
Велика личност... Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8081987
Постинги: 1848
Коментари: 31083
Гласове: 93484
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31