Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2017 22:33 - Възможна ли е успешна трансформация
Автор: mt46 Категория: Технологии   
Прочетен: 640 Коментари: 7 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Време за трансформация

от Христина Христова в Избор на редактора · 30/12/2017 · 14:23

image

Едно от хубавите неща, които се случиха през 2017 година, е окончателното компрометиране на двата полюса в исторически предопределената българска цивилизационна раздвоеност.

Умните и красиви остриета на крайния евроатлантически либерализъм у нас не успяха да изковат своето единство и се пръснаха като стъкълца по пода на излъскания мизансцен, на който трябваше да изтанцуват за втори път своя танц с преизбраното статукво. Поразиите, които сътвориха по време на пребиваването си във властта с този, от чиято простота толкова много се срамуваха преди, показаха нагледно на електората тяхната демагогия и несъстоятелност. Затова в края на март синята политическа аристокрация видя парламента и министерските си кресла през крив макарон, а вече звучащата неприлично думичка „реформатори“ изпадна в политическото небитие. Неразбиращият нарцистичната им извисеност плебс не ги отрази на парламентарните избори, дори когато му изкрещяха в ушите вербалната примамка „Да, България!“.

Другият полюс в съвременното ни цивилизационно битие – национализмът, вариращ в разнообразни форми на консерватизъм (стигащ до изолационизъм), в микс с антизападни, антилиберални, антитурски и проруски фиксации, и подвизаващ се в политическото блато под наименованието „патриоти“, пое по пътя на своите умни и красиви предшественици, макар и не толкова елитарно-изискано, а в по-грубоват и натурален стил, съобразявайки се със своя електорат. Всъщност, окончателното компрометиране и деградиране на подменената патриотична идея чрез нейното политическо представителство, е може би най-важният и значим процес през отиващата си 2017 година. А е значим, защото по този начин падна и последната илюзия в съвременната българска антиутопия. Както се казва, ненадейно завесата се вдигна и под светлината на прожекторите напълно обърканата патриотична публика видя актьорите в необичайни пози. И всичките – по бели гащи.

Гледката наистина беше и все още е твърде отблъскваща. Но – това е цената на истината. На голата истина.

Двата полюса изтерзаха и цивилизационно разполовиха до крайност съвременната българска действителност. Така или иначе, ние сме раздвоена държава (по Хънтингтън), и това не е от днес, нито е от вчера. Ние, българите, имаме огромен проблем с идентичността и с цивилизационната си принадлежност. Няма единен отговор на въпроса „Кои сме ние?“. Затова собствената ни идентификация минава през избора да се прилепим към тази или онази велика сила. Затова и България е пълна с фили и фоби на чужди култури, и с все по-малко, драматично по-малко българи.

В началото на 21 век българската цивилизационна раздвоеност застрашава да се превърне в дълбинен и хроничен екзистенциален разлом, парализиращ възможността ни да видим посоките и трендовете, които се оформят днес с раждането на новия световен ред. Затова компрометирането на двата полюса – крайният западен либерализъм и обърнатият изцяло към миналото национализъм, е по-скоро положителен процес. Той е някакъв шанс за постигане на относителна умереност и балансираност в раздвоеното съзнание на българското общество.

Тук някои ще кажат – няма никакво раздвоение, ние вече направихме своя цивилизационен избор преди 28 години и за нас няма друга посока, освен на Запад. Други ще кажат – Западът се оказа не това, което мислехме; той ни колонизира и ни отне суверенитета, а днес живеем по-зле отпреди, когато бяхме с Русия. Всъщност, този текст няма за цел да оспорва или да подкрепя една от двете тези. Просто защото и в двете има истина. А истината, за съжаление, никак не е проста и не е черно-бяла. Тя е сложна и многопластова. И в цялото това осмисляне на истината ние все изпускаме себе си като фактор и субект, измествайки решението за националната ни съдба извън себе си и възлагайки надеждите си за по-добър живот на външни сили, а не на собствените си усилия, отговорност и потенциал. Защото така е по-лесно.

Но нека все пак да се опитаме да обобщим накратко тезите за Запад, за Изток и за нашето място между двете геополитически посоки.

На 1 януари 2007 година България стана член на Европейския съюз. Повечето българи решиха, че с този акт ние вече автоматично и легитимно сме осъмнали като част от Западната цивилизация. Заслепени от историческата възможност, или просто поради глупост, ние пропуснахме да отчетем факта, че няма как да станем част от Запада за една нощ. Най-малкото, Западът е пътувал векове по пътищата на своето културно и историческо развитие, а ние, българите, само след два месеца, на 3 март 2018-та, ще отбележим едва 140 години от възстановяването на своята държава, която в продължение на 5 века беше част от Османската империя. Ако погледнем още по-назад, няма как да не ни направи впечатление, че всъщност България никога не е била част от католическия запад, който е географското и културно-историческото ядро на западната цивилизация, а страната ни е приемник на източноправославната византийска традиция и нещо много повече – България е исторически субект на кирилицата и православието, които се разпространяват в източната част на европейския континент. Това е и един от най-силните козове на русофилските кръгове, които и до днес гледат с носталгия и копнеж на Изток, живеейки в спомените си за недалечното минало, когато бяхме част от Съветската империя.

Преди влизането на България и Румъния в ЕС, единствената православна държава в Съюза е Гърция – по логиката на разделението на Европа на сфери на влияние след Втората световна война (ако не броим Кипър, който е член от 1 май 2004). Пак Хънтингтън подчертава в своя световен бестселър „Сблъсъкът на цивилизациите“, че членството на Гърция е аномалия, която не е породена от естественото обединение на сродните западни култури, а това се допуска по стечение (и като следствие) на историческите обстоятелства. Гърция така и не стана органична част от Запада. Няма нужда да преразказваме какво се случва в южната ни съседка в последните години и как тя се оказа сама срещу целия ЕС и целия Запад, потънала в безизходицата на дълговата спирала. Хайде сега до Гърция да сложим България и Румъния – двете най-бедни държави в съюза. Случайно или не, и двете православни (ако изключим унгарското малцинство в Трансилвания, което исторически е част от западната култура). Но да не подаряваме на Румъния лидерството по бедност – ние сме последни във всички класации на ЕС, и не само там. България днес е най-бързо изчезващата нация в света.

За всичко това не можем да виним само Запада. Ние просто не бяхме готови. Елитът ни се оказа невероятно продажен, безроден и алчен. Но и ние като общество не му бяхме активен коректив. Заслепени от лъскавите опаковки на западния консумеризъм, пропуснахме да спрем разграждането на собствената си държава, която се срина пред очите ни. Устремихме се на запад, зарязвайки собствения си дом; оказахме се неспособни да положим елементарни усилия, за да функционираме като обществата, към които искахме да се прилепим като стикери – общества, които в Европа са се формирали с векове. Затова и си останахме лакеите и слугите на Запада. Да, те го поискаха от нас, от позицията на своето превъзходство, а ние им го позволихме без никаква съпротива и без капка национално достойнство.

Като стана въпрос за Хънтингтън, един от титаните на западната геополитическа мисъл, казал го е брилянтно за цивилизационно раздвоените страни, каквато е и България:

„Онези политически лидери, които са обладани от месианското самочувствие, че могат радикално да преобразуват културата на своите общества, са обречени на провал. Макар да са в състояние да въведат някои елементи на западната култура, те не могат постоянно да потискат или да пренебрегват основните елементи на местната култура. И обратното, веднъж заложен в дадено общество, вирусът на Запада мъчно може да бъде унищожен. Той продължава да живее, но това не е фатално; пациентът оцелява, макар вече да не е същият. Политическите лидери могат да правят история, но не могат да избягат от историята. Те създават раздвоени държави, но не създават западни общества. Те заразяват страните си с културна шизофрения, която се превръща в тяхна постоянна и определяща характеристика.“

И за съжаление, Хънтингтън е болезнено прав. Нашият вече напълно деградирал политически „елит“ няма нито интелектуалния, нито експертния, нито менталния капацитет да представлява България като достоен, макар и малък играч, в семейството на западноевропейските народи. Под политика в България се разбира единствено усвояването на фондове и краденето. Краденето – това е основният поминък в българския политически живот. Затова и за Западния свят ние не можем да бъдем повече от ратаи и слуги. При това – слуги с друг и различен от техния цивилизационен код – източноправославен. И отгоре на всичко балкански.

Но така или иначе, „вирусът“ на Запада, както се изразява Хънтингтън, вече е в нас и това не може да се промени. Въпросът не е в това дали взаимодействието ни със западната култура (като наследник на класическата култура, от която ние също сме част!) е полезно или вредно за нас. Полезно или вредно го правим ние самите, излъчвайки, възпроизвеждайки и съучаствайки на едно и също политическо статукво вече 28 години. Ние не застанахме с чест и достойнство до новите си западни „партньори“, а се наведохме толкова ниско пред тях, че дори и тях ги изненадахме. Резултатът – никой в Европа (не само западна, но и източна) не гледа на България с уважение, или поне със снизхождение. Нито пък някой днес има намерение да прави инвестиции в нашата проядена от корупция държава. Така че с малки изключения, резултатът от членството ни в Европейския съюз с днешна дата е пълен провал, а ние не успяхме да се възползваме от дадения ни исторически шанс и от новото преразпределение на света след края на Студената война.

Ако погледнем на Изток, положението също не е розово. Русия, към която носталгично (а понякога дори истерично) част от населението ни изпраща неудържими любовни сигнали, е също драматично раздвоена страна. Затова и носталгията у нас по сравнително спокойния живот от времето на социализма и на Съветската империя е абсолютно непродуктивна. Съветският съюз се разпадна и също като нас искаше да стане част от западната цивилизация. Естествено, на същото консуматорско и повърхностно ниво, най-вече заради факта, че всички ние, принадлежащите към бившия соцлагер, бяхме държани дълго време на къса каишка. И руският елит, като българския, имаше съвсем други цели, нямащи нищо общо с благоденствието на народите в бившата империя. Така или иначе, Русия днес е в процес на възстановяване на своя суверенитет и се завръща трудно, но засега успешно в голямата геополитическа игра. Русия се превърна отново в незаобиколим геополитически фактор и чертае, заедно с Китай и други страни, които привлича около своята орбита, посоките на новия световен ред и на многополюсния свят.

Но бидейки раздвоена страна, и също така носейки „вируса“ на западния либерализъм в себе си, Русия се сдоби с огромни, дълбинни екзистенциални разломи, които няма да се преодолеят за година или две, нито дори за десетилетие. Путин успя да обърне с огромно усилие  курса към възвръщане на суверенитета и съхраняване на идентичността, но това е само началото на един сложен и многопластов процес, чийто изход никой не би се наел да прогнозира. Еднополюсният свят, основан на американската хегемония върху цялата планета, със сигурност се пропуква. Но има и друго – глобализационните процеси, родени в лабораториите на евроатлантическия запад, са толкова напреднали, че в обозримо бъдеще не е възможен курс назад и това просто няма как да стане, особено на фона на бурното и скокообразно развитие на високите технологии и интернет.

В този смисъл, носталгията по близкото съветско и социалистическо минало е не просто неадекватна на съвремието, тя е деструктивна. Общите ни цивилизационни корени с Русия, крепящи се на православието, кирилицата и вековните културно-исторически взаимодействия, са изворът на доверие между двете страни, но този извор днес е занемарен, замърсен, дори заразен с радиацията, носеща се от геополитическите ветрове. Връщането ни в руската орбита на влияние е твърде крайно и стихийно желание за част от българското население, което в отчаянието си губи връзката си с реалността и задълбочава разломите в уморените и объркани остатъци от българското самосъзнание.

Затова и най-хубавото, което се случи през изминалата 2017-та, е компрометирането на двата полюса, на двете крайности в българската раздвоеност – крайният западен либерализъм, свързан с неговите агенти на влияние у нас, и крайният исторически консерватизъм, обърнал погледа си изцяло към миналото и напълно сляп за тенденциите, които чертаят новото световно бъдеще.

По средата между двете крайности е едно и също, неизменно политическо статукво, което си прехвърля периодично властта помежду си, заиграва се демагогски с надеждите и страховете на хората, привлечени към единия или другия полюс, продава на безценица националните богатства вече почти три десетилетия и най-вече – краде, поддържайки феодалния си ред с потресаваща и проникнала на всички нива корупция. И тъй като от националните богатства с днешна дата няма почти нищо непродадено и неунищожено, всъщност остана само възможността да се краде колкото се може повече и докато все още може.

Трябва честно да си признаем, че ние не сме част от Запада, за който бленувахме. И едва ли някога ще станем органична част от западната култура, дори и да приемем гей браковете, за което вече открито ни притискат. Няма как да сме органична част, защото никога не сме били и защото сме други. Заразени сме със западния „вирус“ и децата ни бягат натам, но въпреки това ние сме други – исторически, културно, манталитетно и цивилизационно. Но и Западът вече не същият, какъвто беше преди три десетилетия. Той се променя драматично пред очите ни. Западните общества тепърва ще водят своите битки, ако искат Европа да оцелее. Планетарният хегемон САЩ също вече не е същият. Америка е раздирана от дълбоки вътрешни социални и културни противоречия и е в ситуация на подмолна, скрита и коварна гражданска война. Целият Запад вече не е същият и изживява неизбежната криза на своето величие, което върви към своя залез.

Ние не сме органична част и от Изтока, въпреки общото ни тоталитарно и историческо минало. Защото Изтокът вече също не е същият. В началото на 21 век Изтокът не е предимно Русия, а е предимно Китай. И тази все още тоталитарна, възраждаща се империя (срещу което, странно, никой не се сеща да протестира) тепърва ще опасва планетата със своя копринен „един пояс, един път“.

Близкият изток днес е най-горещата точка на съвременната геополитика. Арабският свят беше успешно дестаблизиран и подпален от Запада, като се превърна в адско огнище на кървави конфликти и неописуемо човешко страдание, причинено от „толерантния“ и „хуманен“ „свободен“ свят. Циничното настъпление на Запада, който начело със САЩ създаде и въоръжи ислямския фундаментализъм (включително с участието на България), беше спряно в Сирия именно от Русия и от нейните съюзници, и от този момент световната история никога няма да бъде същата. Преформатирането на установения световен ред е невидимо само за слепците и за заслепените от антиутопията, в която съществува настоящето. Като следствие от всичко това и поради настъпващите климатични изменения, мигрантските кризи и потоците с бежанци към богатата Европа тепърва предстоят, независимо от временните отливи и частичните, недалновидни решения на компрометирания европейски елит.

И докато светът се променя драматично пред очите ни, докато държавите търсят активно своето място в структуриращия се нов световен ред, опитвайки се да прогнозират актуалните трендове и процеси, българският политически „елит“ вдига телевизионни сватби, вицепремиери откриват тоалетни на граничните пунктове в качеството си на медийни звезди в телевизорите, и всички вкупом усвояват фондове. Това е потресаваща неадекватност, тотална морална деградация, абсолютна липса на държавническо мислене и в крайна сметка – доброволно самоунищожение.

Има ли път за нас, българите?

И накъде води този път?

Със сигурност път винаги има. И този път в началото на 21 век не е нито само на Запад, нито само на Изток. Една раздвоена страна като България не може да си позволи лукса да си избере една-единствена геополитическа посока.

Защото единственият път е първо към нас самите, към собствените ни сили и към собствения ни интелектуален потенциал.

И едва след това – пътят е към разнообразния многополюсен свят, който вече се ражда.

Необходим е хладен, безстрастен геополитически анализ и хладен, безстрастен национален самоанализ, за да решим как можем да се възползваме от съвременните процеси и тенденции. Този анализ не може да бъде направен от настоящия изчерпан политически елит. Когато обществото се върти в омагьосан кръг и пропада като във фуния все по-надолу и по-надолу, безкрайно, към дъното, което все не се вижда – това означава само едно – необходима е трансформация.

Необходима е трансформация.

България има нужда да събере отново своя интелектуален и духовен потенциал и да изживее качествено нова трансформация на общественото съзнание. А това касае отговорността към отечеството и колективната мечта на всеки един от нас. И най-вече – мечтата на тези млади хора, които или не заминаха, или се върнаха от Запад и все още копнеят да имат своя просперираща родина.

Този процес трябва да бъде съзнателно предизвикан и насочен в градивна и позитивна посока в началото на идващата 2018 година.

Дали ще успеем – зависи от всички нас, но най-вече зависи от мислещото ядро на нацията, което е длъжно да усмири своята идеологическа и цивилизационна раздвоеност.

В името на това да я има България.

http://www.memoriabg.com/2017/12/30/vreme-za-transformacia/




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Трябва честно да си признаем, че ние ...
31.12.2017 02:11
Трябва честно да си признаем, че ние не сме част от Запада, за който бленувахме. И едва ли някога ще станем органична част от западната култура
цитирай
2. kvg55 - mt46,
31.12.2017 02:59
Блестящо начало. Много живописно описание на "грантоедите" и "патриотите". След това статията става по-слаба.
Трансформацията е единствено към социализма. Не този, който преживяхме, разбира се. Той не може да се върне. Трансформацията е единствено революция.
цитирай
3. radostinalassa - А защо ни е да сме част от Запада?
31.12.2017 16:53
Вижте САЩ - отдавна са фалирали, унищожиха като Китай земята си, не дават на фермерите да сеят. Всички трябва да се хранят с ГМО храни. Това ли искаме. Екологичните растителни храни са скъпи . насаждат сексуални патологии за норма, просто им трябват биороботи. Искат суровините на Русия , но този път няма да стане.
цитирай
4. mt46 - Да. Но някои не искат да си признаят...
01.01 19:44
zaw12929 написа:
Трябва честно да си признаем, че ние не сме част от Запада, за който бленувахме. И едва ли някога ще станем органична част от западната култура

цитирай
5. mt46 - Без революция или еволюция на съзнанието, на нравите едва ли може да се постигне нещо съществено, трайно...
01.01 19:47
kvg55 написа:
Блестящо начало. Много живописно описание на "грантоедите" и "патриотите". След това статията става по-слаба.
Трансформацията е единствено към социализма. Не този, който преживяхме, разбира се. Той не може да се върне. Трансформацията е единствено революция.

цитирай
6. mt46 - Ние сме средище между Изтока и Запада. И не бива да сме част от нещо, което ни е чуждо...
01.01 19:50
radostinalassa написа:
Вижте САЩ - отдавна са фалирали, унищожиха като Китай земята си, не дават на фермерите да сеят. Всички трябва да се хранят с ГМО храни. Това ли искаме. Екологичните растителни храни са скъпи . насаждат сексуални патологии за норма, просто им трябват биороботи. Искат суровините на Русия , но този път няма да стане.

цитирай
7. radostinalassa - Ние сме славяни
05.01 16:24
Не сме средище, а граница към исляма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 10051865
Постинги: 2205
Коментари: 33753
Гласове: 102170
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031