Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10 23:09 - Костадин Сонев – "Живях и се трудих" /6/
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове:
15

Последна промяна: 02.10 23:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

   16.

   Ще ви разкажа как по неволя се заех и с търговска дейност.

   През 1994 г. бях започнал строежа на жилищен блок на ул. „Рила“ 46. Стигнах до втория етаж, направихме кофража, но липсваше желязо за арматурата… По онова време имаше голям недостиг на желязо и строителството в града зацикли…

   Веднъж дойде един софиянец – зет на госпожата, от която бях взел мястото на строежа. Попита ме защо не строим. Обясних му, че няма желязо. Той каза:

   –   Утре тръгвам за София. Ела с мен!...

   Разбрах, че човекът работи в „Кремиковци“ на отговорна началническа служба. Отидохме в отдел „Пласмент“. Помоли началника да ми продадат 20 тона желязо…

 

   Натоварих желязото на тир и пристигнах в Русе. Направих си арматурата на плочата с 8 тона, а останалите 12 тона ги продадох за пет дни. Това много ми хареса…    

   Отидох отново в „Кремиковци“, купих 20 тона желязо и за десет дни го продадох…

   Търговската дейност се оказа доста доходна. Проблемът бе, че нямах склад за съхраняване на стоката и ползвах такъв под наем, което беше скъпо…

   През 2000 г. се проведе търг за продажба на Автогара Изток – с 13 декара дворно място. Началната цена бе 200 хиляди лева. Нямах толкова пари и се наложи да се съюзим с един познат – Асен Генов, изпечен в далаверите. Той ми рече, че ще участваме в търга и ще го спечелим. Учудих се как ще стане това. Асен ми обясни…

   На търга участвахме 15 души. Наддаването бе с 10 хиляди лева. Един от участниците каза, че дава 210 хиляди лева.  Друг наддаде на 220 хиляди лева. Трети се обадих аз, вдигайки сумата на 230 хиляди лева. Веднага след мен се обади човек, подставен от Асен Генов, който каза, че дава един милион… Всички ахнаха и повече никой не наддаде… Всички участници в търга бяхме платили по 20 хиляди лева депозит. Спечелилият трябваше да внесе обявената от него сума в седемдневен срок. Той не направи това, отпадна и съгласно правилника печелеше следващият. Това бях аз… Дотогава не знаех, че по този начин може да се спечели търг. Много наивен съм бил!

   Платихме сумата и с Асен си разделихме парцела.  За   мен – 6 декара, за него – седем…

   През 2002 г. на това място построихме двуетажна сграда с площ 270 кв. м. Първият етаж – за магазин, а вторият – за канцеларии… Построихме голям цех и много навеси за съхранение на стоката…

   Изтеглихме кредит от 500 хиляди лева. Увеличихме количеството и разнообразието на стоките… Продавахме на по-ниски цени и оборотът ни се увеличи двойно…

   Заедно с търговската дейност започнахме да извършваме и услуги – заготовка на арматура, правене на врати, парапети, огради и др.

    Лихвите по ипотечния кредит бяха 12%, а парите, които имахме на фирмената сметка, ни носеха 2%... Умувах и реших, че трябва да намаля процента на лихвите по кредита…

   Взех от счетоводителя финансовите отчети за 3 г. назад. Такива бяха изискванията на банките – да видят, че фирмата не е на загуба, а печели… Обиколих 7 банки. Всички управители ме канеха за техен клиент. Аз ги разпитвах за условията, за лихвите… Най-ниската лихва, която една банка ми предложи, бе 8%...

   Отидох в ОББ, откъдето бях взел 500 хиляди лв. кредит. Говорих с инспектора и му казах, че напускам банката. Той ме заведе при управителя – г-жа Георгиева. Поговорихме си и аз я излъгах, че друга банка ми предлага 6,5% лихва.

   Попита ме:

   –   Коя е тази банка?

Отвърнах:

   –   При предишни разговори Вие ме научихте, че каквото си говорим, да не го споделям други… Затова няма да Ви кажа името на банката…

   Г-жа Георгиева ме помоли да изчакам няколко дни, за да говори с управлението на ОББ в София…

 

   След 4 дни ми се обади да дойда при нея и ме
зарадва – убедила софиянци да ми намалят лихвата на 5,8
%

   Изминаха 2 месеца. Отидох в ОББ и се срещнахме в коридора с г-жа Георгиева. Тя ме покани в офиса си, повика и инспектора. Поръча три кафета. Докато си ги пиехме, рече на инспектора:

   –   Виждаш ли го тоя лъжец?... От една банка му

предложили 8% лихва. Той ме излъга, че

 предложението било за 6,5%. А аз му издействах

5,8%...

   Отговорих, че съм се научил да лъжа от тях… Тя се обърна към инспектора и каза:

   – Възхищавам се на такива хора – упорити, находчиви и постигащи целта си!…

   Това се случи през 2004 г. Погасихме кредита до края на 2005 г.

   Колеги ме питаха как съм успял да погася кредита за 3 г. Казвах им:

   –   Кредит се тегли за работа, от която се печели, а не за луксозни коли, екскурзии в чужбина и охолен живот…

   Споменах за счетоводството. Ако перифразирам известната максима: „Зад всеки успял мъж стои добра жена“, мога да потвърдя, че бизнес без качествен счетоводител е обречен на неуспех. От самото начало на фирмата ни до ден днешен съм работил само с едно счетоводство – семейство Акъллиеви, потомствени професионалисти, – достатъчно утвърдено в града ни. Така е вече двадесет и осма година. Вероятно сме останали единствените подобни „дълголетници“ в страната. Сериозни проблеми с данъчните не си спомням, а това също е част от успеха в работата и в живота на човека

   През 2006 г. строителството се разрасна и търсенето на строителни материали се утрои. Това наложи да изтеглим кредит от 1 милион лв., за да разширим дейността си… Договорихме се с банката за кредит с 4% лихва. Той бе най-изгоден, отпускаше се на клиенти с добри доходи и с дългогодишна работа с банката…

 

   В резултат на увеличените стоки и услуги годишният ни оборот през 2007 г. достигна над 7 милиона лв. Много хора са ме питали с какви пари правя този оборот. Отговарях им:

   –   С парите на банката правя пари…

   Последният жилищен блок, който завърших, беше на ул. „Сяр“ 40 през 2008 г. После строителството замря – до 2016 г.

   През това време се занимавах с ремонтни работи и благодарение на търговската дейност фирмата ни продължи да съществува нормално…

   Това е накратко трудовата ми дейност до сегашната 2019 г.

/следва/

ПП: С  К. Сонев ме запознаха Ваня и Даниел Акъллиеви, за което им благодаря. Срещнахме се в счетоводната им кантора. Тогава, преди година и половина, г-н Сонев още не беше започнал да описва живота и дейността си, но силно искаше да има автобиографична книга и се нуждаеше от човек като мен...
М. Тачков





Гласувай:
15
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13170554
Постинги: 2587
Коментари: 36463
Гласове: 120603
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031