Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
05.01.2014 18:31 -
Нещо за разтоварване?...
.
.
.
Нещо за разтоварване
Търсите нещо
за разтоварване?
Хубаво! Ето -
вагони
със тонове
старо желязо
и разни метали...
Останки от стари
мечти
и съдби...
Въздишки
ограбени,
разпарчадисани...
И натоварени
тонове болки,
надежди и спомени,
стонове
слаби -
за скраб -
са на път...
А също - и моята скръб...
Марин Тачков
20-28 декември 2013 г.
Стихо за съвременните мацки
Съвременните мацки -
адски
тарикатски!...
Неестествени.
МъжеНствени.
Безбракови...
Освободени
от диктата
мъжки...
Не избират, братко,
вече... голи дръжки -
а вибратори...
Марин Тачков
8 декември 2013 г.
ПП: Интересна е класацията за най-любимите български песни, организирана от БГ Радио -
www.24chasa.bg/Article.asp.
.
.
Нещо за разтоварване
Търсите нещо
за разтоварване?
Хубаво! Ето -
вагони
със тонове
старо желязо
и разни метали...
Останки от стари
мечти
и съдби...
Въздишки
ограбени,
разпарчадисани...
И натоварени
тонове болки,
надежди и спомени,
стонове
слаби -
за скраб -
са на път...
А също - и моята скръб...
Марин Тачков
20-28 декември 2013 г.
Стихо за съвременните мацки
Съвременните мацки -
адски
тарикатски!...
Неестествени.
МъжеНствени.
Безбракови...
Освободени
от диктата
мъжки...
Не избират, братко,
вече... голи дръжки -
а вибратори...
Марин Тачков
8 декември 2013 г.
ПП: Интересна е класацията за най-любимите български песни, организирана от БГ Радио -
www.24chasa.bg/Article.asp.
Вълнообразно
Богът на Българите
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
но ..тъжно!подсещаш ме за нещо,което съм писал преди време за жените..и май ще го пусна. Черешката на тортата е тази "класация"! Сбогом България! Пусни Хоризонт,същата отвратителна чужда помия се лее непрекъснато! Вчера или онзи ден пя някаква народна певица,може и прочута да е,не знам,пя народна песен в някакви модерни ритми! ОТВРАТ! ИЗРАЗ НА ПРОСТАЩИНА,СЛАВОЛЮБИЕ,ПРОДАЖНОСТ,ЛИПСА НА КУЛТУРА И ПЪЛНА ЛИПСА НА ПАТРИОТИЗЪМ! ТОВА-НАРОДНА ПЕВИЦА!!! И НЕ Е САМО ТЯ! ПОДДАВАТ СЕ И НАРОДНИ ПЕВИЦИ СЪС СВЕТОВНА СЛАВА! НАРОДЕ?!?!
цитирайНаправо ме стъписа… за мацките! Шегуваш се, нали?:)) А разтоварването не е по моите сили. Много добре си го написал!
цитирай
3.
mt46 -
Да, класацията е спорна... В десетката не влиза Лили Иванова, например...
05.01.2014 21:39
05.01.2014 21:39
nikikm написа:
но ..тъжно!подсещаш ме за нещо,което съм писал преди време за жените..и май ще го пусна. Черешката на тортата е тази "класация"! Сбогом България! Пусни Хоризонт,същата отвратителна чужда помия се лее непрекъснато! Вчера или онзи ден пя някаква народна певица,може и прочута да е,не знам,пя народна песен в някакви модерни ритми! ОТВРАТ! ИЗРАЗ НА ПРОСТАЩИНА,СЛАВОЛЮБИЕ,ПРОДАЖНОСТ,ЛИПСА НА КУЛТУРА И ПЪЛНА ЛИПСА НА ПАТРИОТИЗЪМ! ТОВА-НАРОДНА ПЕВИЦА!!! И НЕ Е САМО ТЯ! ПОДДАВАТ СЕ И НАРОДНИ ПЕВИЦИ СЪС СВЕТОВНА СЛАВА! НАРОДЕ?!?!
Но смятам, че първото място на песента "Ако си дал" / Е. Димитров/ е напълно заслужено...
valeska написа:
Направо ме стъписа… за мацките! Шегуваш се, нали?:)) А разтоварването не е по моите сили. Много добре си го написал!
Не, не се шегувам... Чел съм, че бизнесът на сексшоповете процъфтявал... А сега потърсих в Гугъл нещо по въпроса -
http://forum.all.bg/showflat.php?Cat=0&Board=sex&Number=806254&page=0&fpart=all
/публикацията е от 2005 г./
Ето и друга статия /с над 100 коментара/ -
http://jenite.bg/%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_l.a_i.148561.html
Ето и топ 10 на любимите български песни:
1. Ако си дал - Емил Димитров
2. Клетва - Кирил Маричков
3. Моя страна - Емил Димитров
4. Да те жадувам - Сигнал
5. Светът е за двама - Орлин Горанов
6. Бягство - Авеню
7. Адаптация - Васил Найденов
8. Двама - Мария Нейкова
9. Сбогом, моя любов - Васил Найденов
10. След 10 години - ФСБ
цитирай1. Ако си дал - Емил Димитров
2. Клетва - Кирил Маричков
3. Моя страна - Емил Димитров
4. Да те жадувам - Сигнал
5. Светът е за двама - Орлин Горанов
6. Бягство - Авеню
7. Адаптация - Васил Найденов
8. Двама - Мария Нейкова
9. Сбогом, моя любов - Васил Найденов
10. След 10 години - ФСБ
Страхотно силно стихотворение! Напомни ми за влаковете със скрап - всеки ден по няколко към Калотина и от там за ЕС. Желязото от окрадените къщи на хората, останките от заводите, от "стари мечти и съдби"...Ти не си виждал тези влакове, но стихотворението Ти важи и за тях. Брависимо!
цитирай
7.
vishnichka -
Че Лили Иванова не е в класацията, не съм съгласна... Йорданка и тя липсва...
06.01.2014 12:35
06.01.2014 12:35
да не изброявам още...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
planinitenabulgaria написа:
Страхотно силно стихотворение! Напомни ми за влаковете със скрап - всеки ден по няколко към Калотина и от там за ЕС. Желязото от окрадените къщи на хората, останките от заводите, от "стари мечти и съдби"...Ти не си виждал тези влакове, но стихотворението Ти важи и за тях. Брависимо!
vishnichka написа:
да не изброявам още...
Поздрави!
Поздрави!
Зависи колко често е пускана по радиото дадена песен... Според мен щеше да е по-добре да се регламентира - в десетката да има само по една песен на изпълнител /група/...
Такива искахте и такива си ги получихте. Добрите жени, които си гледат семейството, домакинстват, работят, вече са демоде, лелки, и накрая, след като мъжът е преуспял, дори на гърба на жена си им теглят шута и тичкат при по-млада и разкрепостена кака. Така, че предлагането според търсенето. Пълно щастие няма. Няма да кажа нищо лошо за мъжете, каквито такива, нито Вие можете без нас, нито ние без Вас. Усмивки.
цитирай
11.
mt46 -
Ето какво прочетох преди малко - http://pippilotamentolka.wordpress.com/2013/12/19/gazi/
06.01.2014 14:32
06.01.2014 14:32
Газим България
Posted on декември 19, 2013 | 41 коментара
След дълга вътрешна борба дали и колко да се автоцензурирам и настояването на човекът до мен да не спестявам нищо, ето ви следната истинска история:
В Америка казват, че има само две сигурни неща, от които не можеш да избягаш – смъртта и данъчните. В България, за мен, това твърдение доби много странно изменение. Историята, която ще ви разкажа се случи в петък, 13 декември, малко след 3 ч. следобяд. Чудих се дали да я споделя с вас. Защото ме е страх! Не съм предполагала, че ще го кажа, но ме е страх. Да не ми почукат ДАНСъчните на вратата.
Съпругът ми все ми казва (с оглед на обективните обстоятелства), че някой ден, както я карам – да правя забележка на шофьорите, които не спазват правилника за движение – ще си изям боя. Но не очаквах, че действителността е толкова страшна, грозна и би ми се представила с двойната си гуша.
Вървях в петък, тринадесети, по бул. Христо Ботев. И понеже, нашите улици, поддържани с нашите данъци не позволяват да стигна до този булевард с детска количка, носех бебето си вързано до мен, в слинг. Трябваше да пресека булеварда и, като примерен гражданин, отговорен и за живота на детето си, тези неща ги върша само на пешеходна пътека.
Пресичах, колите спряха, за да мина. И точно, когато пътеката трябваше да свърши в тротоара, на пътя ми се изпречи спрял върху нея огромен черен джип. Беше толкова дълъг, че заемаше цялата широчина на пешеходната. Трябваше или да заобиколя отзад, или отпред.
Избрах да го направя отпред. Но, като винаги реших да вербализирам възмущението си спрямо водача в спрялото МПС. Чукнах на стъклото и в този момент от вътре срещнах поглед на неприятна изненаданост, гарнирана с досада.
- Спрял сте на ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Това е пешеходна пътека! – в този момент се загледах в шофьора – очила със златисти тънки рамки, двойна гуша и волева брадичка с дупка по средата, като на супермен. Не ми бе нужно много време, за да се сетя, че тая физиономия аз я знам – господин екс.-шефът на данъчните инспектори, господин настоящият депутат от ГЕРБ Красимир Стефанов. Истински супермен, който с депутатството вече се е приземил на джип.
Отговорът от вътре беше нещо от сорта на „Я се разкарай ма!” или поне езикът на тялото това говореше, защото отвън няма как да се чуе какво се говори в огромната машина.
- Ама как ще спираш на пешеходната пътека, какъв си ти! – за разлика от всеки друг път, когато влизам в пререкание с някой, спрял неправилно, този път странно не вдигнах кръвно. Изумена бях от отношението на човека вътре, на който аз и вие плащаме заплатата, който е избраник на народа, за да му слугува. Поведението му беше като на същество, което изобщо не иска, не може и няма как да проумее каква е болката на човек, като мен. „Гледай си работата”, „Разкарай ми се” и каквото и да е казвал отвътре лъхаше на досада и възмутеност, че някаква от улицата мърла му държи сметка.
Все пак трябваше да си продължа по пътя. Както казах бях решила да мина пред изпречилото ми се превозно средство.
Моментът, в който правех крачка пред джипа, господин депутатът отпусна съединителя и колата мръдна напред и аха да ни подпре – мен, гражданинът, избирателят, жената, майката и бебето което носех.
За съществото зад волана аз и детето ми бяхме нещо към което той си позволи да придвижи колата си, за да ме сплаши, за да покаже силата и превъзходството си. Дали би ни сгазил?
- Ти луд ли си?! Ти не виждаш ли, че пресичам! – лелката на мястото до шофьора ме гледаше с отвращението, с което би гледа лайно, залепнало по ботуша й.
На въпросите от познати, защо не съм извадила телефона, за да снимам героя от случката, номера на колата му и местоположението, какво отговорих? В онзи момент изобщо не се сетих за никакъв телефон, никакво снимане. Аз бях микроб, който трябваше да се оттегли, за да се спаси или снимката щеше да е последното нещо в живота му…а, да, и този на детето му. В онзи момент, аз за първи път се сблъсках с някой, който можеше и да ме бутне с колата си. Защото той е „господин депутатът”. Всички знаем – година-две условно, максимум, колко му е!
В този ден разбрах, че някой би ме сгазил, за това, че му казвам, че нарушава закона. Този някой е господин депутатът, народен представител. Той даже би сгазил дете, би сгазили бъдещето на тая държава. Грешка, пардон. Даже две грешки!
„Тая държава”?!
Не, няма тук държава. Държавата е мъртва и с трупа й се хранят господа депутатите. Не е държава нещото, в което данъчен става депутат от партия, която довчера уж е проверявал. Не е държава тази, в която „господин депутът” има пари за кола с капацитет да гази хора. Все пак със скромната си заплата от две хиляди на месец (както каза колегата му Атанасова същият този петък, по повод екскурзиите на друг депутат) и с довчерашната си заплата на данъчен… Но предполагам, той такава кола ще отрече да има. Има я някоя негова далечна, пето до десето коляно стринка. Той, господин екс.-данъчния, тия номера ги знае.
„Бъдеще”?!
Не, моето дете в тая държава няма бъдеще. Ще се погрижа за това дете бъдещето да не е тук, където слугата на народа може да си позволи дори само да си помисли да сгази гражданин. Бъдещето на това дете трябва да е другаде.
Бъдещето на всяко едно дете в тая държава трябва да е другаде. Там където за постъпка, като тази си, „господин депутатът” би си направил сепуко, би подал #оставка, би бил съден за заплаха за саморазправа.
Но какво ви занимавам, чудо голямо. Оцелях, ей! Оцеляхме!
Супершоу „Газим България” продължава и утре, на Вашата улица и във Вашия град!
цитирайPosted on декември 19, 2013 | 41 коментара
След дълга вътрешна борба дали и колко да се автоцензурирам и настояването на човекът до мен да не спестявам нищо, ето ви следната истинска история:
В Америка казват, че има само две сигурни неща, от които не можеш да избягаш – смъртта и данъчните. В България, за мен, това твърдение доби много странно изменение. Историята, която ще ви разкажа се случи в петък, 13 декември, малко след 3 ч. следобяд. Чудих се дали да я споделя с вас. Защото ме е страх! Не съм предполагала, че ще го кажа, но ме е страх. Да не ми почукат ДАНСъчните на вратата.
Съпругът ми все ми казва (с оглед на обективните обстоятелства), че някой ден, както я карам – да правя забележка на шофьорите, които не спазват правилника за движение – ще си изям боя. Но не очаквах, че действителността е толкова страшна, грозна и би ми се представила с двойната си гуша.
Вървях в петък, тринадесети, по бул. Христо Ботев. И понеже, нашите улици, поддържани с нашите данъци не позволяват да стигна до този булевард с детска количка, носех бебето си вързано до мен, в слинг. Трябваше да пресека булеварда и, като примерен гражданин, отговорен и за живота на детето си, тези неща ги върша само на пешеходна пътека.
Пресичах, колите спряха, за да мина. И точно, когато пътеката трябваше да свърши в тротоара, на пътя ми се изпречи спрял върху нея огромен черен джип. Беше толкова дълъг, че заемаше цялата широчина на пешеходната. Трябваше или да заобиколя отзад, или отпред.
Избрах да го направя отпред. Но, като винаги реших да вербализирам възмущението си спрямо водача в спрялото МПС. Чукнах на стъклото и в този момент от вътре срещнах поглед на неприятна изненаданост, гарнирана с досада.
- Спрял сте на ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Това е пешеходна пътека! – в този момент се загледах в шофьора – очила със златисти тънки рамки, двойна гуша и волева брадичка с дупка по средата, като на супермен. Не ми бе нужно много време, за да се сетя, че тая физиономия аз я знам – господин екс.-шефът на данъчните инспектори, господин настоящият депутат от ГЕРБ Красимир Стефанов. Истински супермен, който с депутатството вече се е приземил на джип.
Отговорът от вътре беше нещо от сорта на „Я се разкарай ма!” или поне езикът на тялото това говореше, защото отвън няма как да се чуе какво се говори в огромната машина.
- Ама как ще спираш на пешеходната пътека, какъв си ти! – за разлика от всеки друг път, когато влизам в пререкание с някой, спрял неправилно, този път странно не вдигнах кръвно. Изумена бях от отношението на човека вътре, на който аз и вие плащаме заплатата, който е избраник на народа, за да му слугува. Поведението му беше като на същество, което изобщо не иска, не може и няма как да проумее каква е болката на човек, като мен. „Гледай си работата”, „Разкарай ми се” и каквото и да е казвал отвътре лъхаше на досада и възмутеност, че някаква от улицата мърла му държи сметка.
Все пак трябваше да си продължа по пътя. Както казах бях решила да мина пред изпречилото ми се превозно средство.
Моментът, в който правех крачка пред джипа, господин депутатът отпусна съединителя и колата мръдна напред и аха да ни подпре – мен, гражданинът, избирателят, жената, майката и бебето което носех.
За съществото зад волана аз и детето ми бяхме нещо към което той си позволи да придвижи колата си, за да ме сплаши, за да покаже силата и превъзходството си. Дали би ни сгазил?
- Ти луд ли си?! Ти не виждаш ли, че пресичам! – лелката на мястото до шофьора ме гледаше с отвращението, с което би гледа лайно, залепнало по ботуша й.
На въпросите от познати, защо не съм извадила телефона, за да снимам героя от случката, номера на колата му и местоположението, какво отговорих? В онзи момент изобщо не се сетих за никакъв телефон, никакво снимане. Аз бях микроб, който трябваше да се оттегли, за да се спаси или снимката щеше да е последното нещо в живота му…а, да, и този на детето му. В онзи момент, аз за първи път се сблъсках с някой, който можеше и да ме бутне с колата си. Защото той е „господин депутатът”. Всички знаем – година-две условно, максимум, колко му е!
В този ден разбрах, че някой би ме сгазил, за това, че му казвам, че нарушава закона. Този някой е господин депутатът, народен представител. Той даже би сгазил дете, би сгазили бъдещето на тая държава. Грешка, пардон. Даже две грешки!
„Тая държава”?!
Не, няма тук държава. Държавата е мъртва и с трупа й се хранят господа депутатите. Не е държава нещото, в което данъчен става депутат от партия, която довчера уж е проверявал. Не е държава тази, в която „господин депутът” има пари за кола с капацитет да гази хора. Все пак със скромната си заплата от две хиляди на месец (както каза колегата му Атанасова същият този петък, по повод екскурзиите на друг депутат) и с довчерашната си заплата на данъчен… Но предполагам, той такава кола ще отрече да има. Има я някоя негова далечна, пето до десето коляно стринка. Той, господин екс.-данъчния, тия номера ги знае.
„Бъдеще”?!
Не, моето дете в тая държава няма бъдеще. Ще се погрижа за това дете бъдещето да не е тук, където слугата на народа може да си позволи дори само да си помисли да сгази гражданин. Бъдещето на това дете трябва да е другаде.
Бъдещето на всяко едно дете в тая държава трябва да е другаде. Там където за постъпка, като тази си, „господин депутатът” би си направил сепуко, би подал #оставка, би бил съден за заплаха за саморазправа.
Но какво ви занимавам, чудо голямо. Оцелях, ей! Оцеляхме!
Супершоу „Газим България” продължава и утре, на Вашата улица и във Вашия град!
makont написа:
Такива искахте и такива си ги получихте. Добрите жени, които си гледат семейството, домакинстват, работят, вече са демоде, лелки, и накрая, след като мъжът е преуспял, дори на гърба на жена си им теглят шута и тичкат при по-млада и разкрепостена кака. Така, че предлагането според търсенето. Пълно щастие няма. Няма да кажа нищо лошо за мъжете, каквито такива, нито Вие можете без нас, нито ние без Вас. Усмивки.
Просто отразявам част от реалностите, аспект от модерните времена и нрави...
Масово отсвирване на българи в Европейския съд по правата на човека в Страсбург е последният хит на политическа наглост. От месеци насам, българи масово получават съобщения, че жалбите им са разгледани от едноличен съдебен състав и няма да бъдат разглеждани по същество, защото нанесената им щета е малка. Мирише силно на корупция, защото преценката е субективна, а има и жалби които са допуснати преди години, но днес съдията решава, че вече не ги допуска! Самите решения не се изпращат, а в съобщението изрично е посочено да не се иска повече информация и, че жалбата ще бъде унищожена. Каква наглост! Целта на това отвратително мероприятие е да се промени статистиката, като на публиката се каже, че в България има правосъдие, а повечето от жалбите срещу страната в Страсбург са отхвърлени. Процесът е започнал при управлението на ГЕРБ и днес продължава в пълна сила. Можем да гадаем кой и как движи нещата в съда, но при всяко положение е налице политическа поръчка. Поръчка на българските управници срещу собствените си граждани. Вместо да въведат липсващото правосъдие в страната, незнайни емисари дават облаги на европейски съдии да отнемат надеждата за справедливост като обявят жалбите за недопустими. Наред с това е наточен ножът на проекта за нов наказателен кодекс, който окончателно да отнеме честта и живота на българското правосъдие. Отвратени от тези събития, засегнати граждани се обединяват във фейсбук групата Страсбург без корупция. Назрява буря. Към тях се присъединяват и тези които са подали жалби, но още не са отсвирени, защото както се оказа никой не е застрахован. „Малките щети“ на някой случаи са с размер над 500 000 лева. Обикновено става дума за отнето право на справедлив и безпристрастен съд във връзка с имотни и други измами финализирани чрез съдилищата в България. Особено много са потърпевшите които са подали жалбите без посредничество на адвокат. Отсвирват първо тях. Умело се заобикалят жалби подадени от цигани и продажен електорат. Налице е перфектна организация и стройна доктрина. Задава се скандал по- могъщ от назначението на Пеевски, само, че този път в коалицията е и ГЕРБ.
Ножът опря до кокала. Мафията превзе и Съда в Страсбург. Българи ли сте или мърша – решавайте сега! Утре ще е късно!
Ако не можете друго – поне споделете във фейсбук
цитирайНожът опря до кокала. Мафията превзе и Съда в Страсбург. Българи ли сте или мърша – решавайте сега! Утре ще е късно!
Ако не можете друго – поне споделете във фейсбук
тези песни,които си ги писал по-горе са хубави,от по-ново време и тях ги пускат!Липсват ИСТИНСКИТЕ народни песни,сърцето,душата на народа,както и старите градски изпълнени с много чувство,сърце и култура! Това не звучи,това е "преследвано" и изопачавано,когато и както може! Естрадната музика,не е толкова важна,за това я и оставят!НО ТАЗИ..!НЯМА Я!А ТЯ Е ЕДИНСТВЕНО ВАЖНА!
цитирайnikikm написа:
тези песни,които си ги писал по-горе са хубави,от по-ново време и тях ги пускат!Липсват ИСТИНСКИТЕ народни песни,сърцето,душата на народа,както и старите градски изпълнени с много чувство,сърце и култура! Това не звучи,това е "преследвано" и изопачавано,когато и както може! Естрадната музика,не е толкова важна,за това я и оставят!НО ТАЗИ..!НЯМА Я!А ТЯ Е ЕДИНСТВЕНО ВАЖНА!
Търсене
Блогрол
1. М. Тачков - Български песни /стихосбирка/
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация