.
.
.
Два- три часа тишина

Да имаш два-три часа тишина.
Разбирам, за мнозина ще е мъка...
Спокойно да се движи мисълта.
Модерният човек ще се побърка!...

А за читател, за поет... е благ
просторният уют на тишината.
Тя гали като светлина след мрак.
И ражда красотата на словата...

Но днес светът бръмчи, трещи, крещи,
от технологиите нови воден...
Дали човек ще се обезличи -
бездушен, програмиран, безприроден?...

Марин Тачков

Страхотен стих, Марине!
Браво!
Напълни ми душата. :)))

Класика, това бих казал за стихотворението.
Поздравления!
Най-досаден ми е шумът произвеждан от празните хора. Човечеството трябва да се научи да мълчи, иначе ще се побърка. С другият шум се свиква.

Поздрави!
Чудесен, както винаги!

Човечеството трябва да поспре с техническия прогрес. Време е, при това крайно време, да се замисли как да го използва правилно. Дивата конкуренция генерирана от безмерна алчност носят само химерно благополучие. В резултат, техническият прогрес не подобрява условията на живот за хората, а създава все по-задълбочаващи се глобални проблеми. Човечеството има много малко време да реши как правилно да използва прогреса, иначе...

Да, не бива да се бърза... Знаем поговорките за бързата работа, за бързата кучка...

Безприродният човек - от него до андроида сурогат разстоянието е една крачка. Въпрос на кратко време е да прекрачим тази тънка граница, която съвременните достижения на кибернетиката размиват все повече - и...да стартираме обратното броене за съдбата на човечеството.
А тишината - благословено е потапянето в нея - но вече можем да я открием само в себе си сякаш- и то след все по-дълга медитация и йогийски похвати:)))
Трудна, тежка тема си подхванал, скъпи Марине - и си съумял да я въплътиш в чудесни, мъдри и тревожни стихове! Поздравления!

Но днес светът бръмчи, трещи, крещи,
от технологиите нови воден...
Дали човек ще се обезличи -
бездушен, програмиран, безприроден?...

Марин Тачков

без тази епитафия, стихото..
е като..морски бризз..
който така ми липсва..
поздрав4е,мъри..