.

ПАНЧАТАНТРА

От всички книги по света взел Вишнушарман най-полезното и в Петокнижие създал наука, радост за сърцата.

Встъпление

Достойно. Ом!* Слава на божествената Сарасвати!
* За всички непознати думи и изрази виж бележките в края на книгата.

Ето как се случило всичко. Има в една южна страна град, който се нарича Махиларопия. Живял там цар Амарашакти, вещ във всички науки за житейските мъдрости. Много скъпоценни камъни от диадемите на най-славни царе покривали с блясък нозете му и несравними способности достигнал той във всички изкуства. Но имал трима необикновено глупави синове: Васушакти, Уграшакти и Ананташакти. И като видял, че се отвърнали от науката, царят свикал министрите и казал: “Уви! Известно ви е, че моите синове са се отвърнали от науката и са лишени от разум. Гледам ги аз и даже царството, спасено от враговете, не ме радва. Добре е казано:
Каква е ползата от крава,
безплодна, недоена?
Какъв е смисълът от син,
ако е прост и непочтен?
Намерете някакъв начин да се пробуди техният разум!”
Тогава министрите заговорили един след друг:
“Божествени! Хората изучават дванадесет години само граматика. И когато я овладеят, се залавят с изучаване на други науки и житейски мъдрости. Едва тогава се пробужда техният разум.” Напред излязъл съветникът, на име Сумати, и казал: “Божествени! Не продължава вечно нашият живот, а науката за речта се изучава дълго. Затова трябва по-скоро да се измисли нещо, за да се пробуди разумът на твоите синове. Нали е казано:
Наистина, словесната наука е безкрайна, а твоя свят е миг и дните те притискат яко. Навсякъде най-важното разкривай като тайна, тъй както гъските в реката пият мляко.
Тук има един брахман Вишнушарман, когото славят като несравним познавач на много науки. Повери на него царските синове. Навярно бързо ще пробуди разума им.” Като чул това, царят повикал Вишнушарман и му казал: “О, блажени! Ако можеш да направиш така, че моите деца да превишат всички останали юноши в науката за житейските мъдрости, бъди милостив към мен и го стори. Със стотици дарове ще те наградя.” Вишнушарман отговорил на най-добрия от царете: “Божествени! Чуй моята правдива реч. И за стотици дарове няма да продам знанията си. Но ако след шест месеца те не овладеят науката за разумното поведение, аз ще се отрека от славата си. Защо да приказвам? Нека чуят моя глас, подобен на лъвски рев. Не от корист говоря това. Аз съм на осемдесет години, отказал съм се от всички чувствени стремежи – за какво да търся вече изгода? Само за да изпълня твоето желание, ще се заловя със занаята на Сарасвати. Нека запишат този ден. Ако след шест месеца твоите деца не надминат всички други юноши в науката За разумното поведение, нека божественият ми посочи пътя на боговете.”
Когато обкръженият от съветници цар чул това необикновено обещание, учуден, предал на Вишнушарман синовете си и душата му отново намерила покой. А онзи взел царските деца и тръгнал за дома си. Скоро съчинил пет книги: “Разединение на приятели”, “Печелене на приятели”, “За гарваните и кукумявките”, “Загуба на придобитото” и “Безразсъдни постъпки” – и дал на царските деца да прочетат тези книги. Те ги изучили и станали такива, каквито било обещано. Оттогава тази наука за разумното поведение, наречена “Панчатантра”, служи в света за обучение на юношите. С една дума:
Тоз, който се научи на добри постъпки, и Шакра, първия сред боговете, ще му бъде роб.
Това е встъплението към повествованието.
Тук започва първата книга, наречена:

РАЗЕДИНЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИ

Ето първия й стих.
Лъвът в гората срещнал вол
и с него се сприятелил,
но алчният сплетник-чакал
навеки ги разединил.
Ето какво се случило. Има в южните страни град, наречен Махиларопия, който е надарен с всички достойнства и съперничи на градовете на Пурандара. Живял там търговец на име Вардхамана, Благодарение на благочестието си заслужил много богатства и притежавал всевъзможни достойнства. Веднъж сред нощ изпаднал в размисъл и мислите му били такива:
“Даже голямото имущество, ако го пилеят, се топи като очна мас, а расте като мравуняк, ако го увеличават! Следователно трябва да увеличавам своето богатство, макар и с голям труд. Това, което още не е добито, трябва да се добива, добитото – да се съхранява, съхраненото – да се увеличава, а увеличеното нека се предостави на собственика. Но многочислени са бедствията в живота. Както и да пазиш имуществото, винаги може внезапно да пропадне. Ако не използуваш богатството си, когато стане нужда, е все едно, че го нямаш. Ето защо, за да се придобие имущество, трябва хубаво да се съхранява, увеличава и да се използува. Нали е казано:
За себе си спестява този,
сърцето който си е дал.
Пренадарено е полето,
щом е поливано добре.
Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняк, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон.”
Поразмислил той така и приготвил ценни стоки, за да ги изпрати в Матхура. Когато настъпил благоприятен ден, търговецът измолил позволение от родителите си и под щастлива звезда излязъл от града заедно със свитата си. Роднините му го изпратили, като свирили пред него на раковина и турия. Стигнал до брега, сбогувал се с приятелите си и се отправил по-нататък.
Два вола теглили неговата кола – Нандака и Сандживака. Те се отличавали с щастливи белези, били белоснежни като облаци и златни звънчета красели гърдите им. Така пътниците достигнали гора, която радвала сърцето с гъсто растящите и приятни за очите дръвчета. Имало сред тях дхава, кхадира, палаша, шала и много други. И голям страх предизвикало у хората в тази гора изобилието на слонове, гайяли, дивели, антилопи, якове, глигани, тигри, пантери и мечки. Тук била събрана много вода от склоновете на планината и често на пътя им се изпречвали пещери и непроходими места. И ето че на един от воловете – Сандживака – кракът затънал в тресавището, образувано от струите на далечен водопад. Тогава, измъчен от лошата кола и прекаления товар, волът паднал, счупвайки ярема. Като видял това, разтревоженият колар слязъл, забързал към намиращия се наблизо стопанин, събрал почтително длани и му казал: “Благородни сине! Изморен от пътя, Сандживака падна в тресавището.” Като чул това, търговецът Вардхамана много се натъжил. За пет нощи прекъснал своето пътешествие, но волът все не се поправял. И тогава търговецът го предал на слугите, оставил им храна и казал: “Ако Сандживака оживее, вземете го със себе си, а ако умре – погребете го и се върнете.”
Наредил и продължил пътя си. Но слугите се побояли да останат в гората, където на всяка крачка ги очаквала опасност. На следващия ден се върнали при господаря и го излъгали: “Сандживака умря. Погребахме го, като извършихме изгаряне и другите установени обреди.” Търговецът потъгувал известно време, след което от благодарност към вола извършил погребална церемония и останалите обреди и безпрепятствено пристигнал в Матхура.
През това време по волята на съдбата изтощеният Сандживака останал между живите и като утолил жаждата си от водопада, полекичка се спуснал към брега на Ямуна. Там ял връхчетата на млада трева, подобна на смарагд, и за няколко дни станал висок, силен и тлъст като бика на Хара. Всеки ден той разравял мравуняци с върховете на рогата си и заприличал на слон.
Веднъж лъвът Пингалака се спуснал към брега на Ямуна да пие вода. Раздал се мощният рев на Сандживака. Лъвът много се изплашил, но скрил чувствата си и се разположил под заобления шатър на една смокиня.
А царят-лъв имал два чакала – Каратака и Даманака. – деца на съветници, отстранени от служба. Като видели състоянието на лъва, те започнали да се съветват и Даманака казал: “Скъпи Каратака, нали нашият господар Пингалака тръгна за вода?… Защо е останал тук разтревожен?" Каратака отговорил:
“Скъпи, какво ни засяга това? Нали е казано:

От чужда работа далеч,
това е напаст цяла.
Така от някакъв си клин
маймуната умряла.”
/.../
https://www.taiji-bg.com/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0/ 

ПП: Аз пък съм засял един ред със стотинки, понеже е писано, че каквото посееш, това ще пожънеш...
Предполагам, че думата "Каратака" е проникнала в тюркските езици... Вероятно от нея е възникнало и турското име Караташак...

и вероятно ностратически. Нищо за чудене. Само че аз знам какво означава, докато не мисля, че някой индоевропеист може да го обясни. Там е разликата :).
Караташак е изцяло тюркоезична конструкция. Означава черен @уй.
Каратак е записан и като Карактак. Сега по-лесно ли ще ти бъде?

Разбира се българската поговорка "Пари при пари отиват" е много по–древна, тя е най–древната от всички сходни.