.

Прабългарите са група полуномадски племена, които се появяват за пръв път в историята в Източна Европа през късната античност. Приема се, че част от тях участват в етногенезиса на съвременните българи, както и в този на днешните волжки татари и чуваши, а в някаква степен и на балкарците.[1][2][3] Прочути са като отлични конни войни, според някои изследователи техният произход може да бъде проследен до Централна Азия.

Съвременните изследвания показват, че евразийските степни племенни съюзи са били твърде разнородни, като днес учените предпочитат етногенетичните теории пред тези за конкретен етнически произход на отделните племена.[4] Смята се, че прабългарският племенен съюз също не е бил еднороден, а се образува през II-VI век от спойката на разнородни етно-лингвистични елементи – ирански, угърски, тюркски и други, повечето произхождащи от Централна Азия,[5][6][7], като социалният елит вероятно е с тюркски корени.[8][9][10][11] Сведенията за езика на прабългарите са оскъдни, но повечето лингвисти го причисляват към групата на тюркските огурски езици.

През 480 г. те са наети от Византийската империя да се бият срещу остроготите. Привлечени от богатствата на Византия някои прабългарски племена, най-вече кутригурите, непрекъснато нападат дунавските провинции на империята в следващите десетилетия. Около 560 г. се появяват аварите които побеждават прабългарските племена. Така те ги поставят във васална зависимост спрямо Западнотюркският хаганат. Обединени под управлението на Кубрат, прабългарите се освобождават и създават в Понтийско-Каспийската степ държава известна на Византия като Стара Велика България. След смъртта на Кубрат държавата му се разпада под ударите на хазарите.

В резултат на тези събития неговите петима синове поемат в различни посоки. Най-големият от тях, Батбаян остава в степите северно от Азовско море и е подчинен от Хазарския каганат. Петият от синовете, Алцек мигрира в Италия, а четвъртият – Кубер, се присъединява към аварите в Панония. Котраг, вторият син на Кубрат, мигрира към средното течение на река Волга, където основава Волжка България която просъществува до 13, век когато е покорена от монголската Златна орда. Третият син, Аспарух мигрира към устието на р. Дунав и завзема Малка Скития, откривайки за прабългарите път към Долна Мизия, където те създават Първата българска държава, която съществува до 11 век, когато е завладяна от Византия.
 

Етноним

Прабългарите са наричани от ранносредновековните византийски, латински и арменски летописци с различни имена като: българи, кутригури, утигури, скити, мизи, хуни и др. Формата „прабългари“, както и алтернативните „протобългари“, „първобългари“, „древни българи“ и „хуно-българи“, се използват в съвременната историография за да се разграничи ранносредновековният народ от формиралия се по-късно съвременен български етнос.

За произхода на името „българи“ има множество различни хипотези, една от тях го свързва с тюркския корен bulga- „смесвам“, „разбърквам“, тоест смесен народ.[12] На същата основа възниква и предположението, че „булгар“ означава „бунтовник, метежник, размирник“. Според друго обяснение „булгар“ може да произлиза от булга, наименованието на разпространен в Средна Азия и Сибир подвид на белките, който е възможно да е бил тотемно животно на прабългарите.[13] Привърженици на хипотезата за ирански произход на прабългарите (вижте по-долу) свързват името с думи от осетински (бългерон – „човек, който живее в покрайнината“) или пущунски (булгар – „човек, обитаващ отвъд планината“).[14] Други хипотези, като цяло отхвърляни в наши дни, извеждат името от митичен прародител, наименованието на реките Волга и Буг и други.[14]

Произход

  Комплекс „Фанагория“ – възстановка на прабългарско дървено укрепеление. Първите строежи в Плиска през 7 и 8 век са били дървени. Масивно строителство се появява през 9 век.

 
Прабългарска номадска юрта в комплекс „Фанагория“

С произхода на прабългарите се занимава прабългаристиката. Понеже той е неясен, съществуват множество теории и хипотези за него. Редица учени ги смятат за тюркски племена. Първоначално те имат едно монголоидно ядро, вероятно на територията на Северна Монголия и Южен Сибир. По-късно започват да се движат на запад като постепенно се смесват с европеидни расови типове от северноирански тип или т. нар Памиро-Ферганска раса от Средноазиатското междуречие. Така те се появяват в Понтийско-Каспийската степ през 4 век, където се смесват с хуните.[5][6][7][8][9][10][11][15][16][17] Според иранската хипотеза, прабългарите са ирански племена от западните райони на Средна Азия – Памир и Хиндукуш, вероятно увлечени от миграцията на хуните. Друга теза застъпва смесеното им формиране като народ. Същевременно всяко от първите две схващания включва и участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другата теза. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са основно арийци или тюрки, а кое е първичното.

Най-ранният европейски източник, споменаващ прабългарите е т.нар. „Анонимен римски хронограф“ – списък изброяващ племена и народи, написан на латински през 354 г. от неизвестен летописец.[18] Прабългарите според него населявали земите около Каспийско, Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ. Според някои съвременни български изследователи, данни за по-ранно присъствие на прабългарите в Европа (2 век сл. Хр.) се съдържат в някои латински версии на географски карти на Птолемей, където те са показани (под етнонима ‘Буленсии’) като обитаващи територията край северозападния бряг на Черно море източно от река Аксиакус (Южен Буг)[19][20][21], но тези тълкувания са спорни.

Лонгобардският историк Павел Дякон в неговата „История лонгобардикум“ пише, че прабългарите убиват първия лонгобардски крал Агелмунд (което е станало през 439 г. на територията на днешна Словакия).

Мовсес Хоренаци, арменски историк от 5 век, съобщава, че при управлението на арменския цар Вагаршак прабългари преминават Кавказ и се заселват в североизточната част на днешна Турция. Това сведение предизвиква противоречиви коментари, тъй като Вагаршак управлява в средата на 2 век пр.н.е. Докато някои автори отричат достоверността на съобщението, други, основавайки се главно на него, приемат, че прабългарската племенна група се формира северно от Кавказ, преди пристигането на хуните. Някои автори обясняват противоречието с грешка в текста, като приемат, че правилното име на царя е Аршак III (управлявал през 392 – 396 г.) и свързват съобщението с известния поход на хуните в Армения през 395 – 397 г.[22]

Ранни сведения за присъствие на прабългарите в Тракия в 5 век дава по-късен текст на Йоан Антиохийски. Според него остготите нападат Империята и през 479 г. император Зенон за пръв път се съюзява с прабългарите намиращи се тук за помощ срещу готите. Друг европейски източник, отнасящ се до прабългарите (Βούλγαροι, Bulgari), е хрониката на Енодий Падуански (починал 521 г.). Той, както и Касиодор, говори за победа на остготския крал Теодорих Велики в Срем срещу прабългари, воюващи в съюз с Византийската империя около 485 г. През следващите сто години византийските автори (Прокопий Кесарийски, Агатий, Менандър) не използват името българи. Вместо това на мястото на бъдещата Велика България се появяват кутригури и утигури, вероятно два клона на прабългарите. Споменавания на прабългарите се появяват отново в края на 6 век, когато е образувана Велика България. Във византийските текстове наименованията прабългари, кутригури и утигури се използват като заменяеми с хуни. Според тях прабългарите са идентични или поне са част от хуните.

От 90-те години на 20 век се появяват редица български публикации, излагащи алтернативни хипотези за произхода на прабългарите. Според една от тях те са иранско племе, подчинено от хуните в Централна Азия и придвижило се заедно с тях на запад. Доказателства за тази теория са нови тълкувания на прабългарския календар, несъответствия на археологическите находки с по-старите исторически теории; спорни твърдения за семантични (смислови) и лингвистични съответствия между съвременния български език и иранските езици; както и антропологични анализи. В древния индийския епос Махабхарата, в над сто пасажа е регистрирано името „балхики“, което означава жители на античния град Балх. Това според икономиста Петър Добрев е санскритското наименование на прабългарите, които обитавали Бактрия.[23] Тази хипотеза няма сериозни подръжници извън страната, а среща сериозен отпор и в България. Бактрийският език е известен от надписи източноирански език и особеностите му го показват като различен от прабългарския.

Като заключение може да се каже, че произходът на прабългарите все още предстои да се доизяснява.

През I-II в. прабългарите се придвижват към Източна Европа и се установяват в земите на север от Кавказ. Там те влизат в контакт с местните сармато-алански племена от ирански произход, чиято култура и обществена уредба оказава известно влияние върху прабългарите. Прабългарите, подобно на хуните, имали обичай да прилагат изкуствена деформация на черепа на новородените деца, като пристягали главите им с ленена превръзка. Причините се коренят в желанието да се обособи отделно племе или определен (благороден) род. Това е често и проявление на своеобразни естетически представи.[24] Към мъжката естетика може да се причисли и прическата с бръсната глава и кичур на темето. Подобна прическа (чумбас, айдар, чуб) е била характерна и за други номадски народи обитавали Великата степ през Средновековието.

Поради оскъдността на писмени сведения за бита и социалния живот на прабългарите, те могат да бъдат характеризирани главно въз основа на резултатите от археологическите разкопки на техните местоживелища. Прабългарските селища са изграждани обикновено в степните и лесо-степните пространства край бреговете на реките. По-голяма част от тях били неукрепени, известен брой били оградени с ров и вал, а други представлявали дървени укрепления. По известни прабългарски селища в днешна България са селището върху късноантичната крепост при Балчик, до с. Кладенци, до с. Одърци, до с. Топола, на Големия остров до Дуранкулак, Плиска, Кабиюк и др. Доминиращият жилищен тип в прабългарските селища е полуземлянката, но са употребявани и юрти, от които трудно се откриват следи. Прабългарските землянки се отличават от славянските по заоблените ъгли и по-плиткото вкопаване в терена, а някои от тях имали огнище в средата, вместо глинобитна пещ в единия ъгъл.
 

Прабългарите през 5-6 век са разделени на две големи групи – кутригури, западно от река Дон, и утигури, източно от нея. Според някои сведения първоначално те живеят заедно и се разделят през първата половина на 5 век. Първите по-надеждни сведения за прабългарите южно от Дунав са от 479 г., когато император Зенон се съюзява с кутригурите и те воюват в съюз с Източната Римска империя срещу остготите на Теодорих Велики под командването на Воденския управител Сабиниан.

От 493 нататък кутригурите водят многократни войни срещу Империята, като достигат до Илирия, Тесалия и Константинопол. Те участват и в походите на разбунтувалия се пълководец Виталиан (514 – 515 и 518 – 520). Контактите между Империята и кутригурите са разнопосочни – през 528 владетелят Грод приема християнството и се опитва да го наложи на сънародниците си, но без успех. Войните продължават до 540, когато настъпва известно затишие.

През 551 кутригурите отново нападат териториите на Империята. Византийците се споразумяват с владетеля на утигурите Сандилх, който напада незащитената територия на кутригурите и им нанася тежко поражение, а част от победените кутригури се заселват в Тракия. През 558 кутригурският владетел Заберган предприема нов поход към Константинопол, но се оттегля срещу паричен откуп.

Около 558 северно от Каспийско море се появяват бягащите от гьоктюрките авари (псевдо-авари) предвождани от Кандик, на които в началото на 60-те години се подчиняват утигурите. Няколко години по-късно в региона пристигат войските на тюркския военачалник Истеми. Не по-късно от 568 той подчиняват утигурите. Аварите с някои утигури бягат при кутригурите и Заберган ги приема като съюзници. Той оглавява аварите след смъртта на Кандик. След смъртта на Заберган, аварите се налагат над кутригурите с избора на Баян I. Баян I се обявява за каган на авари и прабългари. Голяма част от кутригурите се преселват заедно с аварите към Панония. Останалите утигури остават в рамките на Тюркския хаганат, но през 576 в него започва гражданска война и няколко години по-късно утигурските племена възстановяват независимостта си.
 

Останалите в Приазовието прабългари са покорени през 567 – 568 г. от Тюркския хаганат. В борбата за отхвърляне на тюркското надмощие особено активен е Гостун от рода Ерми. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край Азовско и Каспийско море. През 603 г. на Тюркския хаганат се разпада на Западен и Източен. Ядро на Западнотюркския хаганат са племената на десетте стрели, които някои свързват с оногурите. Десетте стрели са разделени на две общностни групи, между които съществува антагонизъм. На изток от река Чу се отделят 5 племена от съюза дулу, които част от изследователите свързват с рода Дуло, а на запад други пет нушиби. Между 630 и 651 двете групи водят ожесточена междуособна война за надмощие. През 632 г. племената водени от Кубрат от рода Дуло се обособяват с отделилите се от аварите кутригури и създават голям военно-племенен съюз. Византийските хронисти наричат това политическо обединение Стара Велика България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Кубрат изпраща пратеници в двора на император Ираклий. Императорът дава на прабългарския владетел титлата патриций и му изпраща скъпи дарове.

Точните граници на Велика България трудно могат да бъдат установени. Съпоставени с археологическите проучвания се очертават следните граници: от река Днепър на запад до река Кубан на изток и от извора на река Донец до Азовско и Черно море на юг.

Кубрат е не само силна личност, но и голям авторитет за прабългарските племена. Най-вероятно идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид се заражда при неговото управление.
 

Кубрат умира около 660 – 665 г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да „не робуват на друг народ". След него в продължение на три години управлява най-големият му син – Безмер, когото византийските хронисти наричат Батбаян или Баян.

Хазарите притискат Велика България още при управлението на Кубрат. След смъртта му синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият – Батбаян, се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Част от тези т.н. „черни българи“ се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа – Елбрус. Вторият син на Кубрат – Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Тук поставя началото на т.нар. Волжко-Камска България. Тази България съществува до 30-те години на XIII в., когато е разгромена от татаро-монголското нашествие, а по-късно, през 16 век завладяна от Иван IV Грозни, (Велик княз Московски и т.н.), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 година.

Третият син – Аспарух през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) – земите около делтата на Дунава в днешна Румъния и днешна Бесарабия.

Прабългарите в Панония в средата на VI век са под властта на Аварския хаганат. След смъртта на Баян I, през 631 г. избухва междуособица за аварския престол между аварски и прабългарски кандидат, в която прабългарския претърпява поражение. Част от панонските прабългари, водени от Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцеляват само около 300 души, които се заселват в Равенския екзархат в Северна Италия.

Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските прабългари, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на прабългарите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Някои историци допускат, че заселването на куберовите прабългари в Македония води до създаването на военно-племенен съюз с местните славянски племена, насочен срещу византийците.
 

Създаване на Дунавска България

 
Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. На над 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Там където ги има (Добруджа и Лудогорието) те са около 30% от разкритите погребения.
 
Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление.

 
Голямата базилика в Плиска


   

Останки от Двореца на владетелите в Плиска

Около 670 г. Аспарух преминава река Дунав с орда от около 30 000 – 50 000 прабългари.[31][32] Вероятно част от хората му остават северно от реката, като щит срещу хазарите. През 680 г прабългарите водят война с Византия, около делтата на р. Дунав. Предводителят на прабългарите Аспарух извоюва победа над император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. След победата Империята сключва договор с Аспарух. Според този Договор прабългарите получават статут на федерати в по-голямата част от територията между Стара планина и р. Дунав заедно с населяващите я славянски племена и останалите там византийци. Не е изключено договорът да е включвал както други подобни договори и клауза за годишен „трибут“ – данък или субсидия от Империята за федерата, своеобразен откуп на мира между тях и лоялността му да брани границата от други нашественици. Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и повечето определят договора с Византия от 681 г. като момент на създаване на Дунавска България.

/.../ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8

Много има за доуточняване. Праотците български могат да бъдат проследени горе-долу до около 5-6 000 години назад.
Кога и къде се нарекохме българи е много интересен въпрос, засега нямам отговор.
Много бързате, уважаеми.
Изчакайте два месеца поне и въпросите ще намалеят чувствително.
Засега нека други отговарят.

Прабългарите са в основата на човешката цивилизация. Аз що-годе знам историята на българите от 681 година насам.

Здравей, Марине. Аз имам друга версия: прабългари е равно на българи, нарочно са отделени, за да не се приема, че сме най-старите в Европа. Не вярвам да са 30000-50000. По-скоро може би са били към 200000-300000. Няма как срещу тях Константин Погинат да изпраща близо стохилядна войска. В състава на българите има жени, деца, старци. Всички не са войници.
Поздрави!

ами не сме от Загурия в Чехия, няма да се притеснявате.
Горци възприемаме като "планинци", а това е "хури" - ора, ори с придихание :).
Останалата част от етнонима е "аз". Къде са азите-ури? Отвъд Кавказ, господа. АЗОВСКО море и отвъд него.
Аз-ак-ури. Бели аси-мъже. Единствено окончанието -къ (-чъ или -цъ след палатализацията) трябва да погледна откъде излизаше, но е един от многобройните афикси в тюркски език :).
Надявам се да ви бях полезен.

Прабългарите са известни с това, че с нищо не са известни и всеки селски идиот знае повече за тях, отколкото учените. Под 4 % е наследеният от този етнос генетичен материал в съвр. бълг. граждани. Няма как по време, когато са били под властта на хазари, а после - и на авари те да са имали империи, дебилчета такива!!! Няма как да са имали държава в Армения и дуло на гръцки е роб, слуга...!!!
kvg55 - не точно в основата, а по-скоро на дъното и затова сега страдате, но безпричинно, защото - повтарям: имате много малко общо с тях!!! Комплексари и закъснели нацита, аграрфашисти...!

Сгреших и съм гласувал "за" вместо "против" по погрешка!!!

хазарите ги е управлявал родът Ашина, българите - Дуло. Тая чудесия, дето роб на гръцки се изписва дулос, не ти ли е хрумнало, че може да означава "роб на Дуло" например?
Да, и авари, и българи са васално зависими от хазарите. Дали заради брой или по вътрешно-междуособични причини, така е било. Обаче българите никога не са били васали на аварите или най-малкото не намирам никакъв източник за такова нещо? Пак Дуловци ги управляват и аварите. Крум приключва с тях и присъединява половината от земите на бившия аварски каганат, втората половина остава за немския император или на франките или на майната им там какви бяха по това време.
Не знам какви роби те гонят, но откак Ираклий (странно тюркско име - Ираклъ е по-правилно) става ВАСИЛЕВС - абсолютно тюркска титла, от царските скити идва - гърците духат супата с векове после. Както са я духали още съвсеееем в началото, когато са дошли долу през Мала Азия.
Не си прави труда да спориш, мога да те оборя. Нали? :):):)
Атилле каганбек (точната титла я имаше някъде и не мога да я намеря) оправя цяла Евразия, обаче ИРИ гордо стои несъкрушима, казваш?
Не е било така, ама за Византия (тотално тюркско име на държавата) как да изкараш признание днес? От кого, от гърци или от турци? :):):)

Позната ми е твоята теза - не съм казал, писал..., нито твърдял, че не са родствени, защото не ми е известно! Според теб те са си сменявали самоназванията и така стигаш до динозаврите - бравос!!! Родът дуло се споменава единствено в фалшификацията, вмъкната в една староруска Библия и известна като "Именник...", там има още доста такива странни думи, които явно само ти можеш да разкриеш!!! Стига глупост!!! Българите не са управлявали даже своите четири рода, за които пише в Арм. география!!!!! То се иска акъл и знания за такава работа, а не думкане по косматите гърди "Булгар! Булгар!" на бая ти Ганя!!!Добре, дори да докажете че те са извънвземни, носигтели на височайша култура, просветители на нации и светове, какво ще постигнете - по-умни от сега няма да станете, а по-тъпи пък - никога !!! И всички ще ви сочат не с пръст, а с оная си работа (на мъжете)! Себе си не можете да убедите, искате други да ви повярват - няма как да стане тази работа. Те империите вече са договорирани и на картата няма празни места. Иначе и сърбите и румънците искат, ама - олмаз!!!

Грешките са част от твоята природа,ти целият си една грешка! :)

За "пра"-Българите се знае следното:

1. Те изват от Западна Европа а не от Азия.
2. Не са били номади и не са познавали юртите.
3. Не са ползвали турски титли,а Българската титла КЪНЯЗь (КНЯЗ).
4. Имали са много богове.
5. Преди да отидат в Западна Европа те са обитавали Балканите а по-специално- Елада и Македония.
6. Обичали мира повече от всички други народи.
7. Не са били типичен конен народ и често воювали пешком.
8. Царското им племе било от червенокоси хора.
9. Пишели със сричково-йероглифно писмо,непонятно за другите народи в Европа и Азия.
10. Били невероятно голям народ,а 200 години преди Аспарух от Банат на Балканите дошли невероятно голям брой Българи.
11. Говорели архаичен вариант на днешния Български език.
12. Днешните им потомци в Европа са поне 100 милиона.
13. "Славяните" (СКЛАВИ!) са вид "пра"-Българи.
14. Близки роднини са на Траки, Скити, Илири и Келти.
15. Имали развита градска култуера преди повече от 3500 години.
16. Нямат нищо с тюрките и за пръв път ги виждат към 568 г.,а в началото на VII век ги разбиват и спират тяхното нашествие срещу Европа.
17. Никога не са падали под тюркска или аварска власт.
18. Китайци и Българи се срещат за пръв път в началото на 20-ти век т.е.- преди стотина години.
19. Траките не са изчезвали никога,понеже истинското им име било БРЪГИ (БЛЪГИ,БЛЪГАРИ).
20. Имали са много преселения,повечето от Балканите към различни точки на Евразия (вкл. Англия и Франция) а тези от Англия и Франция- обратно към Банат и Балканите.

Поливам една роза в пустинята, поне да се хване, ако не друго :).
Не остана български дух у нас, големи демократи сме били, чак не знаех, учуден съм.
До Дуло ще стигнем, между другото в едно от значенията е "дебел" :), да не ме сметнеш за грандоман нещо :).
Думите от именника странно наподобяват на тия в хакаския език. Не бързам, че се пързаля малко пейзажа :). Има интересни работи, ще излязат.
Самоназванията на много народи дори не са известни. Така че страшно по тоя въпрос няма.
Не сме вече за империя, то е било преди отдавна. Но повечето са ги правили незнайно защо наши хора :), после ги поема оня народ, дето имената му български, а парите му световни.
Толкова ум явно нямаме. Взимали са готовото, а ние сме чакали да видим какво ще стане :). Както обикновено.

Думата "Булгар" е измисле на от турците след 14 век,а Българите нямат нищо общо с нея- нашият етноним винаги е бил БЪЛГИ, БЪЛГАРИ и БЛЪГИ, БЛЪГАРИ. Той се тълкува задължително и САМО на Български- не на турски, латински, гръцки, персийски, еврейски, "славянски" или ирански!

"Първите писмени цивилизации са свързани с т.нар. плодороден полумесец – Древен Египет (3150 – 3100 гг.) и Шумер в Южна Месопотамия (3000 – 2900 гг.), които през Елам били в контакт с т.нар. Индска цивилизация, датирана даже малко по-рано като писмена – около 3300 г. пр.н.е.

Първата китайска императорска династия Ся се въздига 2698 г. пр.н.е., а първият семитски център в древността Ебла възниква около 2500 г. пр.н.е. – почти два века преди Акад."

Историците ги наричат "прабългари", за да ги разграничават от българите, живели след създаването на българската държава, които постепенно са се смесили със славяните, с траките и с др. етноси...

14. Близки роднини са на Траки, Скити, Илири и Келти.

Само за келтите още не мога да съм сигурен какъв език са говорили (или смесица) в началото. Останалите три етнонима са тюркоезични.

Както вече обобщих - всеки селски идиот.... имам предвид ШъТъпанаров и сие!!! Значи от Кавказ тръгнали за земи под Дунава, минавайки през Токио и Лондон за по-пряко! Ти да видиш червенокосите му царчета с 100 млн потомци - абе тия вместо скротуми са имали цели дисаги, утепали са бая кончета да ги превозят до некой развъдник, а?!

Колкото до Токио - да нямаш съмнения. Туки, Токай, Токту, Тохтамъш - все от едно място идат. Както и Тулуза впрочем. Страната Туле, у нас - Дулово.
През Кавказ сме минали на връщане насам.
Прародината е между Днепър и Уралските планини. Наричат я Джир, някои я бъркат със Сирия. Шир е едно от имената на река Дон.
Ще стигнем и до Изтока, има време.

Всичко за прабългарите и днешните българи може да прочетете в този материал от моя блог.

Да, dobrodane... Разбирам - Токай-Ито, токайско вино, Токугава, току-що... Текучитем и Кетцалкоатъл. Все тая!!! Ето че приличаш на vled i Co - всичко изоткрил, нищичко не е останало за нас - бедните ерменци, нито за еврюхите, егати... Плача!!!

недей плака :). Това са фактите и НИКОЙ не може да ги обори.
Очаквай превода. Тогава ще се изяснят много, ама много неща.
Работя усърдно по въпроса :).

Ама, ти не знаеш ли за Адам... Пэрвият човек - адам на тюркски=човек!!! Още утре сутринта отивам на сюнет!!!

....
Не всичко, но нещичко и за ерменците съм намерил. За тяхна радост те в древността са били част от голямото тогава племе на Персите, напуснали са земите на Древна Тракия и основали своята държава в днешна Армения около 500 г. по-рано от тъй наречените Балкари/Прабългари от Балк и Балкара.
Не плачете Ерменци, вашата държава е по-древна от тази на Прабългарите.

Има християни в Татарстан и мюсюлмани в "славянска" Русия.
Ако си роден американец, щеше вече да си обрязан. Или евреин.
Това за Адам е самата истина впрочем. Още гърците са нарекли диаманта "Адамас".
Интересно кой от кого е заел думата. Засега нямам точна информация.

Добрия Къркач трябва да се пази от прекаляване с твърдо гориво прието отпред или отзад,особено ако е гръчав.

Проблемът на герменците е,че ги няма преди Троянската война а нас ни им, и то в няколко летописа!

Аз бих казал точно обратното- Келтите и част от Траките имат в езика си онези доиндоевропейски елементи,които имаме ние затова можем да считаме а сериозни учени подозират,че Келти са участвали в етногенезата на тюрките. Не можеш обаче да наричаш този език "тюркски"- той е Рурански (Русански),а тюрките като роби на рураните са го заимствали от тях или по-точно: били са задължени да го научат,макар че по природа въобще бе са го знаели!

Да, езикът на шумерите не е индоевропейски. Разгледах и "келтски", тоест ирландски думи, пак откривам съставящи ги думи от езика, който сега наричат древнотюркски.
Абсолютно странно беше да науча, че думата "не" в тюркски език обозначава въпрос :).
В индоевропейските езици тя е твърдо отрицание. Така че разделянето на езиковите семейства вероятно започва преди 5000 - 6000 години. Дотогава не виждам как може да говорим за индоевропейски език.
Етногенезисът на тюркските племена е изяснен отдавна.
Те обаче също имат своите прародители, едни от тях следва да сме и ние.
Голяма въртележка е ставала.
В основата на днешната човешка реч стои древният тюркски език. Най-древната му форма, аглутинацията. Прост, точен и конкретен изказ. Достатъчно гъвкав, за да се разпадне на няколко езика и да даде основата на индоевропейските думи.
Посочват възникването му в централна Азия. Все е напредък, че доскоро го посочваха като изцяло сибирски (макар това днес също да е вярно).

Извинявай брат, но като знаем какви са българите ... съвсем естествено е да не знаем какви са били прабългарите.

Въпреки че една основна черта носят през вековете. Всеки нов владетел да изкоренява и заличава историята съградил предшественика му. Окупирайки нови земи, е разрушавал храмовете из основи преди да е съграждал своите. /За разлика от мосюлманите които са използвали готовите светилища на поробените - което е доста по-рационално./
И сега по българските земи и в учебниците България няма История точно по тази причина. Тук ще спестя личните си изводи.

Не искаме да има. Ако искахме, източници още има.
Обаче не ни допада....
Ами сега?
Имаме минало, с което трябва да се гордеем. А ние му обръщаме гръб и търсим нещо, което го няма.
Религиите (особено християнските) ни довършват.
Следва стремежът да си най-голям цар (тюркска дума).
Архонт (тюркска дума).
Боил (тюркска дума).
Василевс (тюркска дума).
Какъв смях е падал по израилевите земи - не мога дори да си го представя.
Евреи - тюркски етноним.
Траки - тюркоезичен етноним.
Такива едни работи.

Ако това ти идва много, тогава какво ще правим?
Отгоре на всичко не мога да оспоря нищичко в нея.
За сигурно двадесети път повтарям - старият език е бил тюркски и не само нашият.
После се явяват новите, вече "европейски" езици.
Добре, ще ти покажа нещо.
///За това намираме пряко съобщение в руските летописи към 907 г.: «Иде Олег на греки. Игоря остави в Киеве: воя же множество варяг, и словен, и чюд, и словене, и кривичи, и мерю, и деревляны, и радимичи, и поляны, и северо, и вятич, и хорваты, и доулебы, и тиверци яже соут толковины; си вси звахутсь от грек Великая Скоуθ». Тук "чудь" заедно с други племена са наречени скути. А "скути" е записаната с руски букви гръцка дума Σκυθαι (скити).///

Мисля, че вече пояснявах що е това "скит" (скут).
Това не е просто хипотеза. Нека не смесваме понятията "тюрк" и "тюркоезичен".
Това е единственият възможен начин нещата да си дойдат на мястото, без да докараме непременно тюркски произход. Този език се е разделил на източна и западна форма, нашият е останал към западната. Тъкмо навреме, бих добавил. Още едни 200 години и сега нямаше да водим спорове.

Потресаваща антиБългарска манипулационна компилация и сбирщина от най – уродливите псевдоисторически фалшификации, вменени ни за историческа и родова памет от най – големите ни врагове!
Подписваш ли се за авторство под този пасквил ала "Иречек – Златарски", или демонстрираш и изобличаваш антибългарски академизирани фалшификации, Марин Тачков!
И си дал рекламно време и място на един от най – големите и доказани антибългарски блогери – хулители и неистово мразещ Българския народ, който му е дал подслон и закрила – kirk , както и на неприкриващия се тюрко – турски агент dobrodan!
Изумен съм от 100% – вото ти доверяване на доказани антиБългарски византийски юдео – ционистки извори!

Гледай си Матарата, Исуса и жрицата, живей си живота, той е един и може да бъде много хубав.
Ще ти дам един турски агент аз :).
Историята е такава, каквато е. Не си само ти, който не я знае. Додея ми от лозунгари, да ти кажа.
Напиши я ти, всемогъщи и всезнаещи просветителю?
Ще напишеш, ама нъцки. То това не е да славиш Диана - Мария-Магдалена и Исуса (може би ти самият)?
В моя блог бих ти казал директно "Аре у лево", но тук съм просто гост.
Като стане готова книгата, да вземеш да я прочетеш. Там за светия град Ямбол май няма писано, но пряко сили с огромен напън седни и попрегледай, може да научиш нещо.

шТъпанаров, не съм тук да ви уча на арменология, но можеш да спреш с тъпизмите си, когато прочетеш „Христоматия по истории армянского народа“, Ереван, 1981 г. Още в първите страници – напр. от стр. 6 натам са публикувани хетски каменни надписи в които се споменава страната Хаяса, която други като вас наричат Армения и времето на хетските владетели от чието име са надписите е 1400-1380 г. пр. Хр., следват от стр. 14 натам асирийски каменни надписи от времето на цар Салманасар – 1274-1245 г. пр. Хр. Следват сведения от Диодор Сицилийски от 23 г. пр. Хр. Паралелно са представени надписи от Урарту от XIII в.пр. Хр. Скрий се бе, мишка-а-а!!! Така че НЕ ЛЪЖИ!!! Дали ни е имало преди Троянска война или не – пука ми на дедовия, но българите, ако ги е имало и са били от двете страни, значи са били конете!!!
Безистена ме е квалифицирал като най-големият и доказано антибългарски блогер, за което съм му преблагодарен. Както във всичко останало така и тука доказва колко е изтрещял! Я, разкажи за Св. Кирил и сестра му св. Методия???

давайте думата на отявления българомразец кърк и изтривайте всичките му коментари!