Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2021 22:26 - Ветровитият Балкански полуостров
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1413 Коментари: 4 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Балканският полуостров в периода на късната Античност
  Last roman
  • Praefectus Urbi
  • image
  • Глобален Модератор
  • image
  •  11666
  • 16817 мнения
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:Serdica
  • Интереси:чисто римски
  • Глобален Модератор
 Април 25, 2020                                                                   НАСЕЛЕНИЕ

image

Когато Римската империя сложила ръка на Балканския полуостров през Ι-II в. сл. X., неговите територии били населени от няколко значителни етнически масива. В южните части на полуострова до линията Южна Тракия - Южна Македония - Южен Епир живеели основно гърци. Гръцката колонизация по бреговете на Черно и Адриатическо море създала гръцка крайбрежна диаспора практически по всички балкански морски брегове от Далмация до Северното Черноморие. Чрез нея се осъществявало широкомащабно културно и икономическо влияние на високоразвитата гръцка цивилизация върху останалите народи на полуострова.

Северозападните Балкани от бреговете на р. Дунав до бреговете на Адриатика били населени от илирийските племена. Някои от тях живеели и в югоизточните части на Апенинския полуостров. Археологическите разкопки показват, че в средата на илирийските племена съществували сериозни различия в материалната култура. Поради това някои изследователи смятат, че под събирателното название илири са се криели отделни племенни групи със сходен език и с разнообразни традиции в областта на материалния живот и културата.

Същото разнообразие съществувало и в средите на многобройните тракийски племена, които населявали централните, източните и северните части на полуострова. Групата тракийски племена, които обитавали земите, северно от река Дунав до склоновете на Карпатите, са известни още с названието даки или гето-даки, както предпочита да ги нарича румънската историография. Според някои изследователи тракийските племена били обединени от сходния език и от общите религиозни вярвания, сред които изпъквал орфизмът, или някои регионални култове, какъвто бил култът към Залмоксис у гето-даките. Трябва да се отбележи, че нито илирите, нито траките разполагали с писменост и със собствена писмена традиция, поради което и двата племенни масива били силно податливи на гръцкото и на римското културно влияние.

Налагането на римската власт на Балканския полуостров засилило тези влияния. Въпреки търпимостта си към различните етноси и към културните им традиции римската администрация провеждала политика, която на практика ерозирала илирийската и тракийската идентичност. От илирите и от траките римските легиони набирали едни от най-боеспособните си рекрути, които воювали из далечните провинции на империята в Азия или Европа. На тяхно място били докарвани войници от други провинции. Чрез строежа на римски градове и заселването на римски ветерани на Балканския полуостров прониквали и се настанявали значителен брой хора от други народности. Засилвало се влиянието на латинския език. Под егидата на римската власт гръцкото културно и езиково влияние продължавало да печели нови периметри. Балканският полуостров се оказал разделен на две езикови и културни зони: римско-латинска и гръцка. Границата между тях, макар и условна, започвала в днешните територии на Северна Албания, минавала през Северна Македония и следвала в общи линии билото на Стара планина. Тя е била очертана за пръв път от именития чешки историк Константин Иречек и в негова чест е била наречена линия Иречек. На север от тази линия преобладавало влиянието на латинския език и тук се развивал процес на романизация на населението. Южно от нея била гръцката сфера на езиково и културно влияние. Романизацията била особено силна в градовете по Адриатическото крайбрежие и по двата бряга на Долен Дунав. Много от гражданите на далматинските градове и през Средновековието напомняли с гордост за „римския“ си произход. Илирийско население се съхранило в Динарските планини и в по-отдалечените от романизираното крайбрежие земи на Илирия. Особено типичен пример за бърза и успешна романизация ни дава римската провинция Дакия, разположена между реките Тиса, Олт и Дунав и склоновете на Карпатите. Само за около 165 години, колкото продължила пряката римска власт там (106-271 г. сл. X.), в резултат на усилената римска колонизация около златните мини и в плодородните равнини на Влахия се създал значителен слой дако-римско население. Част от него се съхранило в хребетите на Карпатите и след като римската администрация се евакуирала от провинция Дакия под напора на варварските нашествия.

image

Тракийският етнически масив в Мизия и Тракия от своя страна бил подложен на романизация северно от „линията Иречек“ и на елинизация южно от нея. След евакуирането на римските легиони и на значителен брой романизирани даки от Дакия през 271 г. те били настанени по десния бряг на Дунав и усилили римския елемент по тези земи. Градовете в Тракия, особено тези, разположени по трасетата на големите пътища, били силно елинизирани и от своя страна представлявали източници на елинистично излъчване за тракийската провинция. Слабо податливи на елинизация били траките, живеещи в по-труднодостъпните планини като Родопите, Стара планина, Пирин и Рила и др.

Ерозията на коренното население на Балканския полуостров била в ход още преди установяването на римската власт. Така например нахлуванията на келтите силно ограничили разпространението на илирийския елемент в Северозападните Балкани и в Панония. Тези процеси се засилили в началото на нашествията на различни варварски племена в римските балкански провинции. Пръв пример за това ни дава Дакия, в която след 271 г. се настанили готи, карпи, гепиди и сармати. От III в. сл. X. по дунавската граница на империята започнали да нахлуват различни племена, между които готи, алани, сармати и др. Местното население силно оредявало, а на негово място имперската власт настанявала хора от други провинции: сарацини, готи, скири, хуни, сармати, евреи. Проникването на разнородни групи население в земите, южно от река Дунав, станало особено масово след началото на Великото преселение на народите в последната четвърт на IV в. До появата на славяните най-значителният небалкански етнически елемент, проникнал в римските балкански провинции, били германските племена готи, гепиди и херули. Готите се настанили предимно в Мизия и Тракия, херулите в Илирия, а гепидите в Сирмиум и Западна Тракия. Особено силно било готското присъствие в Мизия през IV и V в. В продължение на близо век готите доминирали в тази територия. Римската власт успяла да ги накара да се преместят в Италия, но дори след това в областта останали значителни групи готи. Пришълците ограбвали, избивали или отвличали местното население и така допринесли съществено за силното намаляване на неговата численост. Римската власт била безсилна да спре варварските нахлувания, въпреки че изградила по южния бряг на река Дунав серия от крепости, които образували внушителна укрепена гранична линия: т. нар. Дунавски лимес. Със своите действия тя засилвала етническата пъстрота в своите балкански провинции. Широко прилагана била практиката на заселване на различни варварски групи в качеството им на федерати. Те получавали земя за поселение, най-често по протежението или в близост до Дунавския лимес, както и държавни субсидии, най-често под формата на хранителни припаси. Тези федерати в повечето случаи излизали извън контрола на властта и продължавали да тероризират местното население.

Въпреки несигурната обстановка на Балканския полуостров и през VI в. все още имало запазени анклави с тракийско и илирийско население. Гръцките области на полуострова, които по-малко страдали от нашествията и заселването на варвари, също запазвали основната си маса гръцко население. Това, което не станало в резултат на обществените и военните катаклизми, дошло в резултат на започналата през 541 г. чумна пандемия1. Първата вълна на пандемията била епидемия от бубонска чума, обхванала балканските земи и наричана от съвременниците Юстинианова чума. Започнала в африканските провинции на империята, чумата се прехвърлила на Балканите и в Европа. При първата епидемия чумните вируси създали свое постоянно огнище на европейска земя (т. е. свързали се с подходящ приемник, в случая с плъхове и паразитиращи върху тях бълхи). Поради това чумните епидемии започнали да се повтарят периодично в интервали от 10 до 24 години, с особена сила в периода до края на VI и началото на VII в. Само при първата епидемия от 541-542 г.в Константинопол умрели около 200 хил. души, или 40 на сто от населението на града. Особено висока била смъртността в големите балкански градове и в по-достъпните равнинни области на Тракия, Мизия, Южна Македония и Далмация. Според приблизителни изчисления в периода 541-700 г. Европа и по-специално средиземноморската ѝ част загубили 50-60 на сто от населението си. Същите цифри биха могли да важат с известна приблизителност и за Балканския полуостров, който бил в зоната на върлуването на чумната пандемия. Най-пострадали се оказали областите с по-голямо струпване на население и градовете, особено пристанищата. Ефектът на чумата бил по-слаб в планините и сред „варварските общества“ северно от Дунава поради разпръснатия характер на поселенията и слабата комуникационна мрежа.

За демографската история на полуострова „Юстиниановата чума“ и последвалите я чумни епидемии имали огромен, но често недооценяван в научната литература ефект. В резултат на изключително високата смъртност балканското население намаляло драстично. В равнинните области изчезнали почти напълно остатъците от коренното население траки и илири. Групи от него се запазили само във високите части на планините, които поради своята недостъпност били сравнително по-добре защитени от пристъпите на чумата. В обширни територии на Балканския полуостров възникнал „демографски вакуум“, който от своя страна създал добри условия за масово нахлуване и настаняване на нови човешки групи. Огромните човешки загуби нанесли силен удар върху Източната Римска империя и не ѝ позволили да брани своите балкански провинции от варварски нахлувания с необходимата ефективност. Към края на VI в. обстановката на полуострова била благоприятна за коренна промяна на етно-демографската картина в него и на съществуващата социална и политическа структура.

/.../

http://istorianasveta.eu/история/средните-векове/балканите/947-балканският-полуостров-в-периода-на-късната-античност.html

https://www.forumnauka.bg/topic/22300-balkanskiyat-poluostrov-v-perioda-na-ksnata-antichnost/

ПП: На доста ветровито място са се намърдали част от прабългарите и част от славяните, на които сме наследници...






Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Явно това е и причината южните славяни отново да стигнат
24.03.2021 23:34
чак до Приилмението.....
Както и за славянското разселение, като оставим настрана римската инвазия.
Все пак има горе-долу едни 1000 години преобладаващо славяноезично население на полуострова. Не е малко.
Благодаря, това обясни хиатуса.
цитирай
2. mt46 - Това намерих за славяните при езерото Илмен...
24.03.2021 23:50
"Източните славяни... тръгнаха в два потока. Една част от славяните отидоха до езерото Илмен. По-късно там ще се издигне най-древният руски град Новгород. Друга част - до средното и долното течение на Днепър" , където ще се основе древен Киев...
цитирай
3. kvg55 - mt46,
25.03.2021 03:57
Постингът попълни една празнина в моите знания.
А къде са били автохтонните българи по време на римската окупация на Балканския палуостров?
цитирай
4. mt46 - Навярно са обикаляли из Азия...
25.03.2021 22:28
kvg55 написа:
Постингът попълни една празнина в моите знания.
А къде са били автохтонните българи по време на римската окупация на Балканския палуостров?

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19115928
Постинги: 3677
Коментари: 44987
Гласове: 148709
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031