Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2021 23:00 - За историческото движение
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1984 Коментари: 11 Гласове:
9

Последна промяна: 18.08.2021 23:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Лев Толстой

Война и мир 
(226)

/.../

                                 Част трета

                                        I

Човешкият ум не може да разбере абсолютната непрекъснатост на движението. Законите на каквото и да било движение могат да се разберат само когато човек разглежда произволно взети единици от това движение. Но в същото време тъкмо от това произволно делене на непрекъснатото движение на отделни единици произлизат повечето от човешките заблуди.

Познат е тъй нареченият софизъм на древните, че Ахилес никога няма да настигне вървящата пред него костенурка, макар че Ахилес върви десет пъти по-бързо от костенурката: щом Ахилес премине пространството, което го отделя от костенурката, костенурката ще извърви пред него една десета част от това пространство; Ахилес ще премине тая десета част, но костенурката ще извърви една стотна част и така нататък до безкрайност. На древните тая задача е изглеждала неразрешима. Безсмислеността на решението (че Ахилес никога не ще настигне костенурката) е произлизала само от това, че произволно са били допускани отделни единици на движение, докато движението и на Ахилес, и на костенурката е ставало непрекъснато.

Като приемаме все по-малки и по-малки единици на движение, ние само се приближаваме до решението на въпроса, но никога не го постигаме. Само ако допуснем безкрайно малката величина и възлизащата от нея прогресия до една десета и като вземем сумата на тая геометрична прогресия, постигаме решението на въпроса. Новият отрасъл на математиката, постигнал изкуството да борави с безкрайно малките величини, и в други по-сложни въпроси на движението дава сега отговори на въпроси, които изглеждаха неразрешими.

Тоя нов отрасъл на математиката, неизвестен на древните, когато разглежда въпросите за движението, като допуска безкрайно малките величини, тоест ония, при които се възстановява главното условие на движението (абсолютна непрекъснатост), с това вече поправя неизбежната грешка, която човешкият ум не може да не прави, разглеждайки отделни единици на движението, вместо непрекъснато движение.

Съвсем същото става и при търсенето на законите за историческото движение.

Движението на човечеството, което произлиза от безброй човешки произволни действия, се извършва непрекъснато.

Разбирането на законите на това движение е целта на историята. Но за да може да се разберат законите на непрекъснатото движение на всички произволни действия на хората, човешкият ум допуска, че съществуват произволни, отделни единици. Първият начин на историята е, като вземе произволна редица от непрекъснати събития, да я разглежда отделно от другите, докато няма и не може да има начало на никакво събитие, а всякога едно събитие непрекъснато произлиза от друго. Вторият начин е да се разглежда действието на един човек, цар или пълководец като сбор от произволните действия на хората, докато сборът от човешките произволни действия никога не се изразява в дейността на едно историческо лице.

Историческата наука в своето движение постоянно приема за разглеждане все по-малки и по-малки единици и по тоя път се стреми да се приближи до истината. Но колкото и малки да са тия единици, които приема историята, ние чувствуваме, че допускането на единица, отделена от друга, допускането, че съществува начало на някое явление и допускането, че произволните действия на всички хора се изразяват в действията на едно историческо лице, сами по себе си са лъжливи.

Всеки извод на историята без най-малкото усилие от страна на критиката се разпада на прах, без да остави нищо след себе си, само защото критиката избира за предмет на наблюдение по-голяма или по-малка откъсната единица, за което тя винаги има право, тъй като взетата историческа единица винаги е произволна.

Само като допуснем безкрайно малката единица за наблюдение — диференциал на историята, тоест еднородните влечения на хората, и като постигнем изкуството да интегрираме (да вземаме сбора на тия безкрайно малки), можем да се надяваме, че ще разберем законите на историята.

 

 

Първите петнадесет години от XIX столетие в Европа представят необикновено движение на милиони хора. Хората оставят обикновените си занятия, устремяват се от единия край на Европа към другия, ограбват, убиват се едни други, тържествуват и се отчайват и за няколко години целият ход на живота се променя и става усилено движение, което отначало върви, като се засилва, а сетне — като отслабва. Каква е причината на това движение или по какви закони е ставало то? — пита човешкият ум.

За да отговарят на тоя въпрос, историците ни излагат деянията и речите на няколко десетки хора в едно от зданията на град Париж, като наричат тия деяния и речи с думата революция. След това дават подробна биография на Наполеон и на някои съчувствуващи и враждебни нему лица, разказват за влиянието на едни от тия лица върху другите и казват: ето от какво е произлязло това движение и ето неговите закони.

Но човешкият ум не само отказва да вярва в това обяснение, но направо казва, че методът на обяснението не е правилен, защото при това обяснение най-слабото явление се приема за причина на най-силното. Сборът на хорските произволни действия направи и революцията, и Наполеон, и само сборът на тия произволни действия ги търпя и унищожи.

„Но всеки път, когато е имало завоевания, имало е и завоеватели; всеки път, когато са се правили преврати в държавата, имало е велики хора“ — казва историята. Наистина всеки път, когато са се явявали завоеватели, имало е и войни, отговаря човешкият ум, но това не доказва, че завоевателите са били причина за войните и че е възможно да се намерят законите на войната в личната дейност на един човек. Всеки път, когато погледна часовника си и видя, че стрелката се приближава към десет, чувам, че в съседната църква забиват камбаните, но от това, че всеки път стрелката стига до десет часа, когато камбаните почват да бият, аз нямам право да извадя заключение, че положението на стрелката е причина за движението на камбаните.

Всеки път, когато видя движещ се локомотив, чувам свирка, виждам отваряне на клапата и движението на колелата; но от това нямам право да заключа, че свиренето и движението на колелата са причина за движението на локомотива.

Селяните казват, че в късна пролет задухва студен вятър, защото пъпките на дъба се развиват, и наистина всяка пролет духа студен вятър, когато пъпките на дъба се развиват. Но макар да не зная причината за студения вятър, когато пъпките на дъба се развиват, не мога да се съглася със селяните, че причината за студения вятър е развиването пъпките на дъба, макар и само заради това, че силата на вятъра е извън влиянието на пъпките. Аз виждам само съвпадение на условията, които съществуват при всяко жизнено явление, и виждам, че колкото и както да наблюдавам подробно стрелката на часовника, клапата и колелата на локомотива и пъпките на дъба, не узнавам причината за камбанния звън, за движението на колелата и за пролетния вятър. Затова трябва изцяло да променя точката си за наблюдение и да изучавам законите за движението на парата, на камбаните и на вятъра. Същото трябва да направи историята. И опити за това бяха вече направени.

За изучаване законите на историята ние трябва съвсем да променим предмета на наблюдението, да оставим на мира царете, министрите и генералите, а да изучаваме еднородните безкрайно малки елементи, които ръководят масите. Никой не може да каже доколко е възможно по тоя път човек да постигне разбирането на историческите закони; но очевидно е, че само по тоя път има възможност да се доловят историческите закони и че по тоя път не са направени още ни една милионна от ония усилия, които са направени от историците за описване деянията на различните царе, пълководци и министри и за излагане на своите мисли по тия деяния.

/.../

https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/226#textstart

ПП: Народите и великите личности са взаимно свързани, зависими едни от други...

Някога си подчертавах, отбелязвах най-важните откъси от книгите, които четях...




Гласувай:
9


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - /продължение/ https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/227#textstart
18.08.2021 23:29
II
Силите на дванадесет народности на Европа нахълтаха в Русия. Руската войска и населението отстъпват, избягвайки сблъсквания, до Смоленск и от Смоленск до Бородино. Френската войска с постоянно увеличаваща се сила на стремителността се носи към Москва, към целта на движението си. Силата на стремителността й се увеличава, колкото по̀ се приближава към целта, тъй както се увеличава скоростта на падащото тяло, колкото повече то се приближава до земята. Зад нея са хиляди версти гладна, враждебна страна; напреде десетки версти, които я делят от целта. Всеки войник от Наполеоновата армия чувствува това и нашествието върви от само себе си, единствено по силата на стремителността.

В руската войска колкото повече отстъпват, толкова повече се разпалва духът на озлобение срещу врага: отстъпвайки назад, тоя дух се съсредоточава и нараства. При Бородино става сблъскването. Нито едната, нито другата войска се разпадат, но руската войска непосредствено след сблъскването отстъпва тъй наложително, както наложително отскача топката, сблъскала се с друга топка, засилена срещу нея с по-голяма стремителност; и също тъй наложително (макар и загубила всичката си сила в сблъскването) стремително засилената топка на нашествието се търкаля още известно разстояние.

Русите отстъпват сто и двадесет версти — зад Москва, французите стигат до Москва и спират там. В продължение на пет седмици след това няма ни едно сражение. Французите не мърдат. Като смъртно ранен звяр, кръвта на който изтича и който ближе раните си, те остават пет седмици в Москва, без да предприемат нищо, и изведнъж без всякаква нова причина бягат назад: втурват се по пътя за Калуга и (след победата, тъй като отново полесражението при Малоярославец остана в техни ръце) без да влизат ни в едно сериозно сражение, още по-бързо бягат назад — към Смоленск, отвъд Смоленск, отвъд Вилна, отвъд Березина и по-нататък.

Привечер на 26 август и Кутузов, и цялата руска армия бяха уверени, че Бородинското сражение е спечелено. Кутузов така и писа на царя. Кутузов заповяда да се готвят за нов бой, за да доунищожат неприятеля, не защото искаше да лъже някого, но защото знаеше, че врагът е победен, също тъй както всеки от участниците в сражението знаеше това.

Но същата вечер и на другия ден почнаха едно след друго да пристигат съобщения за нечувани загуби, за загубване на половината армия и новото сражение физически беше невъзможно.

Не биваше да се дава сражение, докато още не бяха събрани сведения, не бяха прибрани ранените, непопълнени мунициите, непреброени убитите, не бяха назначени нови началници на местата на убитите и хората не бяха се нахранили и отспали. А в същото време веднага след сражението, на другата сутрин, френската войска (по оная стремителна сила на движението, увеличена сега като че обратнопропорционално на квадрата на разстоянието) вече от само себе си напираше срещу руската войска. Кутузов искаше да атакува на другия ден и цялата армия искаше това. Но за да се атакува, не е достатъчно само да искаш да го направиш; необходимо е да имаш възможност да го сториш, а такава възможност нямаше. Невъзможно бе да не се отстъпи с един преход, сетне също тъй невъзможно бе да не се отстъпи с втори и с трети преход и най-сетне на 1 септември — когато армията се приближи до Москва, — въпреки всичката сила на подигналото се в редовете на армията чувство, по силата на нещата тия войски трябваше да минат отвъд Москва. И войските отстъпиха с още един, последен преход и дадоха Москва на неприятеля.

За хората, свикнали да мислят, че плановете за войни и сражения се съставят от пълководците по същия начин, по който всеки от нас, седнал в кабинета си пред картата, съобразява как той би се разпоредил в еди-кое си и еди-кое си сражение, изникват въпроси защо Кутузов при отстъплението не е постъпил така и така, защо не е заел позиция преди Фили, защо веднага не е отстъпил на Калужкия път, като оставил Москва, и т.н. Хората, свикнали да мислят така, забравят или не знаят ония неизбежни условия, при които винаги действува главнокомандуващият. Дейността на пълководеца не прилича в нищо на дейността, която си представяме ние, когато седим свободно в кабинета си, като разглеждаме по картата някоя кампания с известно количество войска от едната и от другата страна и в известна местност и като почваме нашите разсъждения от някой определен момент. Главнокомандуващият никога не се намира в условията на началото на някое събитие, в които ние винаги разглеждаме събитието. Главнокомандуващият винаги е в средата на движещата редица събития, и то тъй, че никога в никоя минута не е в състояние да обмисли пълното значение на събитието, което става. Събитието незабелязано, миг след миг, очертава значението си и през всеки миг от това последователно, непрекъснато очертаване на събитието главнокомандуващият се намира в центъра на най-сложна игра, на интриги, грижи, зависимост, власт, проекти, съвети, заплахи и измами, постоянно се намира в необходимостта да отговаря на безброй задавани му, често противоречиви един на друг въпроси.

Учените военни най-сериозно ни говорят, че Кутузов е трябвало много още преди Фили да отправи войските си по Калужкия път, че дори някой предлагал такъв проект. Но пред главнокомандуващия особено в тежък миг има не един, а винаги десетки проекти едновременно. И всеки от тия проекти, основани на стратегия и тактика, противоречи на друг. Би казал човек, че работата на главнокомандуващия е само да избере един от тия проекти. Но той не може да направи и това. Събитията и времето не чакат. Предлагат му, да речем, на 28-и да потегли по Калужкия път, но в това време пристига един адютант от Милорадович и пита да започнат ли веднага сражение с французите, или да отстъпят. Той трябва ей сега, тозчас, да даде заповед. А заповедта да се отстъпи ни отклонява от завоя за Калужкия път. И след адютанта интендантът пита — къде да кара продоволствието, а началникът на болниците — къде да карат ранените; а куриерът от Петербург носи писмо от царя, в което не се допуска възможността да се остави Москва, а съперникът на главнокомандуващия, онзи, който скритом действува срещу него (такива има винаги, и не един, а няколко), предлага нов проект, диаметрално противоположен на плана за излизане на Калужкия път; а силите на самия главнокомандуващ искат сън и подкрепа; а несправедливо оставеният без награда почтен генерал иде да се оплаква; а жителите молят за защита, изпратеният за оглед на местността офицер пристига и донася съвсем противоположно на онова, което приказва изпратеният преди него офицер; а разузнавачът, пленникът и генералът, който е ръководил рекогносцировката — и тримата различно описват положението на неприятелската армия. Хората, свикнали да не разбират или да забравят тия необходими условия за дейността на всеки главнокомандуващ, ни представят например положението на войските във Фили и предполагат при това, че на 1 септември главнокомандуващият е могъл съвсем свободно да разрешава въпроса за изоставянето или за защитата на Москва, докато при положението на руската армия на пет версти от Москва не можеше да става въпрос за това. Но кога се бе решил тоя въпрос? И при Дриса, и при Смоленск, и по-осезателно на 24-и при Шевардино, и на 26-и при Бородино, и през всеки ден, и час, и миг на отстъплението от Бородино до Фили.
цитирай
2. kvg55 - mt46,
18.08.2021 23:44
И аз си подчертавам при четене.
Ленин нарича Толстой "Каква канара, какво човечище".
Малко късно прочетох "Война и мир" с разбиране, макар че го учихме в гимназията, и бях очарован. Преди това бях завладян от Достоевски, но Толстой го поизмести.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
19.08.2021 08:33
В движението е развитието
Това е стара истина Ако Аспарух беше стоял от другата страна на Дунава, може би България днес нямаще да я има!? Или щеше да е някъде на север!?
Движението и стоенето сред хората е като да се сравняват течащата силно вода в реките и тази в блатата!

Що се отнася до Наполеон, войната е тактическа Той няма за цел да завладее Русия Би трябвало да тръгне в такъв случай към Петербург! Хитлер, повтаря тактиката му, дори предвижда нападение на същата дата ,но погромът на италианците сбърква плана? Разликата е ,че ,че тръгва към столицата !Но в един момент, вероятно ,се сеща, че е сбъркал и тръгва към-Ленинград Той иска Сталин да моли за мир с големи териториални отстъпки-Прибалтика, в Украйна!
Тактиката на отстъплението я е приложил нашият Крум Умишлено, както и цар Николай след хиляда години! С няколко разузнавателни сражения, да прецени силата на противник!а Умишлено загубени ,да сбърка преценката на ромеите за силите му !
Наполеон очаква цар Николай да поиска мир! Но има проблеми с продоволствието и с облеклото Зимата е настъпила Мародерството му за прехраната на половин милионната му армия озлобява руснаците и те не помислят дори за мир, само за отмъщение! Цар Николай мълчи относно преговори, които Наполеон очаква с нетърпение! Както и Сталин, въпреки ,че е на път да направи тази стъпка!
Запалват Москва! Той, Наполеон, няма избор, болни ,гладни войници, взема решение да се върнат И тогава се появяват казаците със светкавични нападения и определят кой е победителят! Оцеляват само 20 хиляди души!

Хубав ден!
цитирай
4. dobrodan - Наблюденията на Лев Николаевич винаги са били правилни.
19.08.2021 18:48
Изводите, които той прави от тях, винаги са изцяло погрешни.
"Когато още същата вечер след пристигането си той съобщи плановете си на управителя, управителят с видимо удоволствие се съгласи с оная част от казаното, която показваше, че всичко, правено досега, е било глупост и разсипия. Управителят каза, че отдавна разправял това, но никой не искал да го чуе. А колкото до предложението, направено от Левин — да вземе участие като съдружник заедно с работниците в цялото стопанско предприятие, — управителят прояви само голяма умърлушеност и не изказа никакво определено мнение, а веднага заприказва, че е необходимо на сутринта да се вържат останалите снопи ръж и да изпратят да ги разделят на две, така че Левин почувствува, че сега не е време да приказва за това.

Когато заговаряше за същото със селяните и им правеше предложение да им даде земята при нови условия, той също се сблъскваше с тая главна трудност, че те бяха толкова погълнати от текущата дневна работа, че нямаха кога да обмислят изгодите и неизгодите от начинанието."

https://chitanka.info/text/14807-ana-karenina/98

http://dobritenovini.blogspot.com/2014/01/6.html


Поразгледай и тая страница :).
После нека пак да поговорим за движението и безкрайно малките величини :).

Колкото глупости е натворил толстоизмът....

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

цитирай
5. mt46 - Толстой ми е по-близък от Достоевски...
19.08.2021 22:01
kvg55 написа:
И аз си подчертавам при четене.
Ленин нарича Толстой "Каква канара, какво човечище".
Малко късно прочетох "Война и мир" с разбиране, макар че го учихме в гимназията, и бях очарован. Преди това бях завладян от Достоевски, но Толстой го поизмести.

Чел съм всички велики творби и на двамата... Като ученик не обичах да чета задължителната литература...
цитирай
6. mt46 - Благодаря, Лео! Поздрави!...
19.08.2021 22:08
leonleonovpom2 написа:
В движението е развитието
Това е стара истина Ако Аспарух беше стоял от другата страна на Дунава, може би България днес нямаще да я има!? Или щеше да е някъде на север!?
Движението и стоенето сред хората е като да се сравняват течащата силно вода в реките и тази в блатата!

Що се отнася до Наполеон, войната е тактическа Той няма за цел да завладее Русия Би трябвало да тръгне в такъв случай към Петербург! Хитлер, повтаря тактиката му, дори предвижда нападение на същата дата ,но погромът на италианците сбърква плана? Разликата е ,че ,че тръгва към столицата !Но в един момент, вероятно ,се сеща, че е сбъркал и тръгва към-Ленинград Той иска Сталин да моли за мир с големи териториални отстъпки-Прибалтика, в Украйна!
Тактиката на отстъплението я е приложил нашият Крум Умишлено, както и цар Николай след хиляда години! С няколко разузнавателни сражения, да прецени силата на противник!а Умишлено загубени ,да сбърка преценката на ромеите за силите му !
Наполеон очаква цар Николай да поиска мир! Но има проблеми с продоволствието и с облеклото Зимата е настъпила Мародерството му за прехраната на половин милионната му армия озлобява руснаците и те не помислят дори за мир, само за отмъщение! Цар Николай мълчи относно преговори, които Наполеон очаква с нетърпение! Както и Сталин, въпреки ,че е на път да направи тази стъпка!
Запалват Москва! Той, Наполеон, няма избор, болни ,гладни войници, взема решение да се върнат И тогава се появяват казаците със светкавични нападения и определят кой е победителят! Оцеляват само 20 хиляди души!

Хубав ден!

Тогавашният руски император е Александър I...
Нямам особено силна памет, но това, което съм прочел, е оставило отпечатъци в съзнанието, в душата ми, в начина ми на мислене и световъзприемане...
цитирай
7. mt46 - Много добри и верни неща пише за Толстой...
19.08.2021 22:14
dobrodan написа:
Изводите, които той прави от тях, винаги са изцяло погрешни.
"Когато още същата вечер след пристигането си той съобщи плановете си на управителя, управителят с видимо удоволствие се съгласи с оная част от казаното, която показваше, че всичко, правено досега, е било глупост и разсипия. Управителят каза, че отдавна разправял това, но никой не искал да го чуе. А колкото до предложението, направено от Левин — да вземе участие като съдружник заедно с работниците в цялото стопанско предприятие, — управителят прояви само голяма умърлушеност и не изказа никакво определено мнение, а веднага заприказва, че е необходимо на сутринта да се вържат останалите снопи ръж и да изпратят да ги разделят на две, така че Левин почувствува, че сега не е време да приказва за това.

Когато заговаряше за същото със селяните и им правеше предложение да им даде земята при нови условия, той също се сблъскваше с тая главна трудност, че те бяха толкова погълнати от текущата дневна работа, че нямаха кога да обмислят изгодите и неизгодите от начинанието."

https://chitanka/text/14807-ana-karenina/98

http://dobritenovini.blogspot/2014/01/6.html


Поразгледай и тая страница :).
После нека пак да поговорим за движението и безкрайно малките величини :).

Колкото глупости е натворил толстоизмът....

Пътят към ада е постлан с добри намерения.


Ти може да мразиш или да не харесваш християнството, толстоизма, Русия, но това не значи, че Толстой не е гениален писател!... Впрочем темата на постинга не е толстоизмът... :)
цитирай
8. dobrodan - Историческите движения без появата на подходящия предварително
20.08.2021 10:18
подбран индивид нямат особено влияние върху историческите събития.
Събитията струват пари. Можем да тръгнем абсолютно уверено от именно такава гледна точка.
В една химична реакция (каквото горе, това и долу) времето за протичане се определя от наличието на катализатор :):):). Без такъв тя може дори да не се случи, а съставките да си бълбукат милиард години :):):).
цитирай
9. mt46 - "Предварително подбран индивид"?... :)
20.08.2021 23:01
dobrodan написа:
подбран индивид нямат особено влияние върху историческите събития.
Събитията струват пари. Можем да тръгнем абсолютно уверено от именно такава гледна точка.
В една химична реакция (каквото горе, това и долу) времето за протичане се определя от наличието на катализатор :):):). Без такъв тя може дори да не се случи, а съставките да си бълбукат милиард години :):):).

И кой или кои подбират тези индивиди?... :) Кой е "подбрал" Ал. Македонски, Аспарух, Паисий, Левски, Ботев?...
Май главата ти е пълна с доста конспирации... :)
цитирай
10. dobrodan - Тия с парите, друже мой, тия с парите :).
21.08.2021 14:16
Не е лесно да им намериш имената, разбира се.
Винаги има такива.
Паисий Хилендарски не е добре избран пример в редицата.
"Не знам дали е конспирация, но се случва".
Банкерството е много стар занаят. Безплатен освен сиренето в капана за мишки :) е и моят блог :):):). Много се надявам да има и други освен мен :).
Историческата необходимост се приписва щедро на народните маси :).
Нищо такова. Една клика дебне удобния момент да измести друга клика.
Бедните винаги правят като вятъра :) откак свят светува.
цитирай
11. mt46 - И мислиш, че Толстой не е знаел за "тия с парите!?... :)
21.08.2021 22:55
dobrodan написа:
Не е лесно да им намериш имената, разбира се.
Винаги има такива.
Паисий Хилендарски не е добре избран пример в редицата.
"Не знам дали е конспирация, но се случва".
Банкерството е много стар занаят. Безплатен освен сиренето в капана за мишки :) е и моят блог :):):). Много се надявам да има и други освен мен :).
Историческата необходимост се приписва щедро на народните маси :).
Нищо такова. Една клика дебне удобния момент да измести друга клика.
Бедните винаги правят като вятъра :) откак свят светува.

Не е толкова просто и еднозначно!...
1. Тия с парите може да финансират войни и революции, но не могат да предвидят как ще завършат те, какви ще са последиците...
2. "Тия с парите" не са нещо единно, някакъв световен ръководен център...
3. Парите не могат да заменят таланта, духа, смелостта, разумността и т. н. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15873866
Постинги: 3186
Коментари: 41945
Гласове: 137152
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930