.
.
.

Веселин Бешевлиев

Първобългарски надписи

/.../

X. Строителни надписи

Огромните монументални строежи в Плиска, Мадара, Преслав и другаде показват, че българите не са водили само войни и сключвали мирни договори с Византия. В мирно време те са развивали голяма строителна дейност, с която са искали да разкрасят на първо място столицата си Плиска със строежа на внушителни и красиви сгради и да съперничат в това отношение дори на византийската столица. За тази дейност на българите свидетелствуват не само останките от монументалните градежи в Плиска и другаде, но и четири достигнали до нас строителни надписа. Като се изключи най-старият от тях, останалите са почти изцяло запазени. Два от тях, от времето на Омуртаг, са съставени по следната схема: 1) Титла и име на кана, 2) местопребиваването на същия, 3) какво и къде е построено, 4) цел (само в единия от тях), 5) пожелание за дълголетие на кана и 6) дата. Запазените изцяло надписи са поставени от името на кана.

Най-старият строителен надпис е издълбан върху варовиков блок, на който лявата страна и горният край са отсечени. Според едно сведение той произхождал от развалините на кулата върху могилата при с. Войвода, Шуменско, и е бил зазидан в селската джамия, сега в Археологическия музей в София. В превод надписът гласи:

«- - - и укрепи и

- - - беше остаряло и го

възстанови и ... въведи войска

и - - - даде на...».

Подлогът на запазените глаголни форми е вероятно българският владетел. Надписът е съобщавал за възстановяването на някаква постройка, навярно крепост. Касае се може би за античното селище при с. Войвода, което следният текст на византийския историк Лъв Дякон позволява да се отъждестви с Диния: «Между другото по пътя (за Силистра) императорът (т. е. Йоан Цимисхи) превзел така наречената Плиска и Диния». От това място се вижда, че Диния се е намирала между Плиска и Силистра при Войвода, където единствено има големи антични развалини.

Особено забележителни и важни са двата строителни надписа на Омуртаг, които съобщават не само за строежи, но дават важни данни за титулатурата на българския владетел, дворцовия церемониал и пр. и съдържат отзвук от съвременни събития.

Откриването на първия надпис има дълга история, която заслужава да се даде тук накратко. Откривателят на надписа е д-р Христо Даскалов от Трявна, който през 1858 г. бил за късо време в Търново. Ето какво пише той за откриването на надписа.

«Търновските жители, християни и турци, вярват, че Теке джамиси т. е. църквата «Св. 40 мъченици» крие нещо необикновено, свръхестествено. Носела се мълва, че всяка година, когато наближи есента, в среднощна, потайна доба излизали бродещи сенки на мъртъвци или зли духове в гробището на двора й и че на връх девети март т. е. в деня на «Светите четиридесет мъченика», се появявала всред нощ на църковния олтар жена с неземна красота, облечена изцяло в бяло и с разпуснати, позлатени коси. Тя стояла там в пълно мълчание, като че ли се молила богу. Сетне запалвала свещник, обикаляла вътре в джамията, спирала се на много места и коленопреклонно се отдавала на молитви. После вратата се отваряла сама и тя излизала на двора. Там, щом се покажела, надигал се страшен шум от пляскане на крила, яростен смях, скърцане на зъби, тракане на надгробни плочи, плискане на вълните на река Янтра и други зловещи неща. След това настъпвала гробна тишина. В същото време бялата жена обикаляла три пъти джамията и бодро отивала при гробовете, спирала се пред много от тях, повдигала плочите им, влизала вътре и палела свещи. После се спущала към брега на реката, измивала си там лицето и ръцете, а понякога се изкъпвала, сетне се връщала, изкачвала се на минарето, обикаляла го три пъти и впивала очи в отсрещния бряг, в Трапезица. На края, когато пуквала зората, ставала постепенно невидима и изчезвала през цялата година. Този, който я виждал, ставал щастлив, а болните изцелявали. Обаче онези, които не вярвали и мохамеданите заплащали любопитството си с тежка болест.»

По онова време входът в турските джамии бил строго забранен за християни. Осмелилите се да го прекрачат бивали убивани с камъни. Загадъчните и странни слухове около джамията, някога свещен християнски храм, възбуждали любопитството на лекаря Христо Даскалов и той копнеел да влезе в джамията. На помощ му дошъл един щастлив случай. Жената на шейх-ефенди, управителя на джамията, се разболяла и шейхът се заел да я лекува сам с лекарства, които уж му предписвал пророкът. Обаче положението на жена му ставало от ден в ден по-лошо. Гордостта на шейха ефенди не му позволявала да се обърне към градския лекар и така да си подкопае престижа. Д-р Христо Даскалов решил да използва това обстоятелство, като си предложи услугите да я лекува. Чрез един свой приятел той се представил на шейха за лекар французин, минаващ случайно през Търново. На третия ден след запознаването шейхът го повикал и го приел много любезно. Даскалов бил въведен при болната жена, която лежала на една рогозка. В присъствието на мъжа й прегледал обвитата като мумия болна, като шейхът поставил ръката му върху лявата страна на гърдите й, която била отвита само малко. Разбира се, от този преглед не излязло нищо. Но Даскалов, за да спечели благоволението на шейха, го поласкал, като казал, че той съвършено правилно лекува жена си и че Даскалов се чувствува щастлив да се запознае с такова светило всред тъмния кръг на търновските жители. На излизане Даскалов се обърнал и срещнал две искрящи точки, вперени в него. Това били очите на шейховата дъщеря, която според чужди уверения била много хубава. По-нататък Даскалов така повел разговора с шейха, че той му предложил да разгледа отвътре джамията. Даскалов заедно с приятеля си влязъл в джамията, развълнувани от това, че стъпвали в джамия, «която някогаш е била Велика Лавра на православието и паладиум на българския народ». Те били, пише по-нататък Даскалов, «поразени от 6–тях мраморни колони». «На едната от тях, която се намерва до вратата на джамията, има издълбан един гръцки надпис, който започва още от тавана и се продължава без малко до долната част на колоната.»

Горният много съкратен преразказ е из едно писмо на д-р Хр. Даскалов до руския учен О. М. Бодянски от 1859 г., в което се съобщава за открития надпис заедно с един незадоволителен препис, обнародван в изданията на Московския университет (вж. за него в осмия том на «Сборник за народни умотворения и наука»). Същата година в българското списание «Български книжици» (1859, 410–411) П. Р. Славейков обнародва препис на същия надпис, като отбелязва: «Паметниците що излагами по-долу, има ги и до днес съществуват, но де са и от кого са избродени оставами за други път да го кажем». Това ни кара да мислим, че те са били съобщени на П. Р. Славейков пак от д-р Хр. Даскалов, чието име и местонахождение не се съобщават, за да не се навреди било на откривателя, било на паметника. По-нататък Славейков пише: «I–я и II–я паметници са колони, които са и до днес на мястото си дето са поставени в зданието и на тях са издълбани писмената... за опазванието на тези древности ний има да благодарим на честта, която ги е потулила от очите на Гръцките в Търново владици; защото имаме очевидни доказателства за други таквизи паметници, как са немилостиво изтребени. Господ да им плати според делата им». Вторият паметник, за който става дума, е колоната с приведения по-горе надпис на Иван Асен II.

През 1871 г. Ф. Каниц посетил Търново и съобщава: «По моя молба ходжата отвори вратата на джамията ... Една изправена на ляво колона показваше надпис около два метра дълъг. Той е навярно същият, който Даскалов обнародва. Написан на варварски гръцки език, той ще да произхожда от Омортаг, наследника на великия фино-български владетел Крум. Аз трябваше да се откажа да го препиша, понеже моите много бележки изглеждаха да безпокоят моя стар имам-чичероне, а неговата добра воля ми беше още необходима».

Обнародваният от Даскалов препис на Търновския надпис на Омуртаг станал известен на всички онези, които по онова време се интересували от историята на българите. Така К. Иречек дава преписа заедно с превода на Даскалов в труда си върху българската история и забелязва: «Този забележителен стълб е стоял вероятно по-рано в споменатата в надписа гробница край брега на Дунав и оттам е бил пренесен в Търново. За народността, годината и религията в надписа няма и помен. Някои редове са тъмни и се нуждаят от основателно обяснение». От други учени обаче той е бил посрещнат скептично може би поради негодния препис или поради невероятността да съществуват надписи от предхристиянския период на българската държава. Руският учен В. Макушев се усъмнил в истинността на надписа и писал: «Това не е ни повече, ни по-малко освен pia fraus (т. е. свещена измама) на българските патриоти».

След освобождението на България в новата държава бил поканен на служба чехът историк, известният К. Иречек, който предприел редица пътувания из страната, за да я опознае. През есента на 1880 г. Иречек на път за Западна Европа минал през Търново, гдето останал два дни. Тук първото му желание било, както сам пише, да посети църквата «Св. 40 мъченици», за да провери доколко е вярно съобщението на Даскалов за Омуртаговия надпис, за съществуването на който у него се появило вече известно съмнение. Иречек останал много изненадан, когато видял с очите си надписа. През 1884 г. след едно дълго пътуване из България Иречек се отбил в Търново, преди да се завърне в София, и снел точен препис от надписа. Копирането на надписа било доста трудно поради липса на стълба, та станало нужда някои места да бъдат прегледани по-късно допълнително от гимназиалния учител Трайчо Китанчев и други лица. Сега надписът влязъл вече в научно обращение и е издаван и коментиран от историци като В. Н. Златарски, Ф. Успенски, Г. Баласчев и Г. Фехер.

Надписът е издълбан върху колона от тъмен сиенит, висока 4 м. Първоначалното й местонахождение е неизвестно, но вероятно е било Плиска. В превод надписът гласи:

«+ Кан сюбиги

Омортаг

обитавайки в

стария си

дом, направи

преславен дом

на Дунав и по

средата на двата

всеславни дома, като

измерих (разстоянието)

направих на средата

могила и от самата среда

на могилата до стария, ми

дворец има 20 000 разтега

и до Дунав има 20 000 разтега.

Самата могила е всеславна

и след като измериха

земята, направих този надпис.

Човек и добре да живее,

умира и друг се ражда. Нека

роденият по-късно, като гледа

този надпис, да си спомня за

оногова, който го е направил. А

името на архонта е Омортаг кан

сюбиги. Нека бог да го удостои да

преживее сто години».

Кръстният знак в началото на надписа е т. нар. символично призоваване на бога — invocatio symbolica, с което са започвали и завършвали официалните документи на византийските императори. Този обичай е бил възприет и от канцеларията на кана, за да се изрази равенството на българския владетел с византийския император по отношение на знаците на царския сан. Същото значение е имала и хризмата, т. е. Христовият монограм, който се среща в два възпоменателни надписа. В миналото тези два християнски знака се смятаха обикновено като доказателство, че надписите са били издълбавани от християни. Знаците стоят обикновено пред императорската титла в официалните византийски документи, а също и във византийските строителни надписи. Под византийско влияние те се срещат и в документите на кралете на франките. Че кръстният знак е показвал официалния характер на документите, се вижда от следното писмо на Лъв Магистър или Хиросфакт, отправено до цар Симеон: «Получих писмото ти, което нямаше в началото, както е обичаят, кръстния знак ..., с неначертания в началото знак някак незабелязано даде да се подразбере неистинност... И така ние ще повярваме на онова, което е написано по-рано ..., но и поради това, че в началото имаше кръстния знак ...».

С кръст започват и девет триумфални надписа, а също и един със списък на въоръжение, за да се изтъкне техният официален характер.

За домашната титла кан сюбиги говорихме вече по-горе. Името Омуртаг е написано в надписите като Омортаг и като Омуртаг, т. е. с О вм. У във втората сричка. За това колебание в предаването на звука У вж. по-горе. То се дължи вероятно на ударението в тюркските езици, което пада върху последната сричка на думата, напр. Алѝ пашб, а не Бли пашб, садразбм, сундурмб и пр. Поради това звукът У се чувал неясно, ту като У, ту като О. Срв. употреба, което се чува и като опотреба и др.

Със «стар дом» се означава Плиска или по-скоро дворецът на кана в Плиска. Следователно строежът е бил извършен, когато Омуртаг е живеел в стария си дворец. Това е особен начин на приблизително датиране, което се среща в документите на германските императори от същото време. В надписа се забелязва смяна на лицата в глаголните форми, а именно трето с първо лице. Това обаче не значи и смяна на действуващите лица. Разстоянията са дадени в разтег, на гръцки оргия, която е била равна на 1,78 м. Освен тази атическа оргия е имало една по-дълга, наречена царска, равна на 2,10–2,134 м, която е била заета от Египет и се употребявала и във Византия. В нашия надпис става дума за последната оргия. Изразът «Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил» отговаря почти напълно на: «Затова заповядахме да го напишат, щото този, който бъде след нас, да узнае това име и нашата храброст и господарство» в големия надпис на сасанидския владетел Сапор I (241–272), в който се разказват неговите подвизи. Изразът напомня още в Орхонските надписи на изразите: «аз заповядах да издигнат вечен камък и написах: Гледайки го, знайте, че този камък... аз, който написах този надпис, съм неговият племенник Йолиг-тегин» и «Аз заповядах да напишат това за тюркския народ на Билге каган, аз мъдрият Тоникук». А в най-стария: уйгурски паметник с дидактическо съдържание т. нар. Кудатгу билиг, т. е. Наука за щастието се казва: «Чрез две неща човек не остарява: неговото добро дело и второ неговата добра дума. Човек се ражда и умира. Гледай: останали са неговите добри думи: Гледай: с неговите думи е останало неговото име». Дали има някаква връзка между нашия надпис и приведените изрази, е мъчно да се установи.

Изразът «Името на архонта беше Омортаг» посочва не само той е авторът на надписа, но служи същевременно и като дата за времето, когато е издълбан надписът. Това ясно личи от края на следващия строителен надпис, където е дадена наистина дата, вж. по-нататък.

Накрая надписът завършва с пожелание за дълголетие на кана. Това пожелание, наречено на гръцки «полихронион», представлява акламация, заета от византийския дворцов церемониал (срв. нашето «многая лета» или «За много години»). Пожеланието за дългоденствие е една от най-старите акламации. Тя се среща вече в персийския царски двор и в този на т. нар. елинистически владетели. В Рим през императорската епоха тя е една от обичайните акламации за императорите и е била викана почти при всеки подходящ случай, но особено при коронации, триумфи и пр. От Рим тя е преминала във Византия, а оттам и у франките във времето на Карл Велики. За акламации у българите съобщават и византийските хронисти. Често привежданият Неизвестен писател разказва, че по време, на обсадата на Цариград в 813 г. Крум бил акламиран от войската. В 923 или 924 г. пред стените на Цариград Симеон бил също акламиран от войските си на гръцки език като император. Забележително е, че акламацията за дълголетие е била възприета от нехристияните българи без промяна, ако и да се отправя молбата за дълголетие към християнския бог. За тях акламацията е била, както изглежда, строго определена формула, от която не бивало нищо да се изпуска или променя, както в магическите заклинания, за да може да окаже своето действие.

 

/.../

Съобщението за измерване на разстоянието между могилата и двата дома е също много важно, понеже то свидетелствува за землемери у прабългарите в IX в. и че са правени измервания на земни площи. Това съобщение покрай големите строежи в Плиска говори за техническа култура у прабългарите.

Трудно е да се установи точната дата на надписа. Сравнен със следващия строителен надпис, който носи датата 822 г. той изглежда по-стар от него, поне що се касае до палеографията му, която се приближава до откъслеците от летописния надпис, намерени в Силистра. Ето защо надписът ще е издълбан преди 822 г.

Вторият строителен надпис на Омуртаг няма някаква особена история около неговото намиране, но затова дава извънредно ценни исторически сведения. В края на археологическите разкопки в Плиска, предприети от Руския археологически институт в Цариград през 1905 г. било възложено на известния наш праисторик Рафаил Попов, участник в разкопките, да откопае колоната, от която се подавала малка част в нива близо до с. Чаталар (дн. Цар Kрум). Р. Попов изпълнил възложената му задача и откопал една голяма колона от варовик с надпис, висока около 6,15 м. Днес долният край на колоната е отчупен и височината й е само 3,83 м. В долния край на надписа е правен някога опит да се пресече колоната на две, поради което той е повреден. Иначе надписът е добре запазен и гласи в превод:

«Кан сюбиги

Омуртаг е в

земята, гдето се е родил

от бога архонт.

Обитавайки стана

в Плиска, съгради малък

стан на Тича и премести (там)

войската си срещу

гърци и славяни. И

направи изкусно мост

на Тича заедно с малкия стан

и четири колони и отгоре на

колоните постави два лъва.

Нека бог удостои поставения

от бога архонт, като гази добре

с крака си императора, докато

тече Тича и докато ...,

като владее над многото българи

и като подчинява враговете си

да проживее в радост и веселие

сто години. А времето, когато

се съгради (това), беше по български

сигор елем, по гръцки 15 индиктион».

Официалната гръцка титла на българския владетел «от бога архонт» се явява тук за първи път. Гръцката титла само архонт е била, както вече се посочи, много по-нисша от титлата на византийския владетел «василевс» и е изразявала известна зависимост от последния. Обаче след победата на Крум над императора Никифор на 26 юли 811 г. положението на България и нейния владетел коренно се променило. Тази победа, както и следващите изтъкнали превъзходството на българския владетел над византийския. Пред вратите на Цариград се изправила една мощна държава с претенции за равенство. Отношението на привидна подчиненост спрямо византийския император не е могло да се запази и занапред и да бъде мълчаливо търпяно от българския владетел. По някакъв начин неговата пълна независимост и равенство с византийския император е трябвало да се изрази. И наистина от Омуртаг нататък в строителните и други надписи се явява титлата «от бога архонт», поставена след прабългарската титла на кана. Тя се среща за пръв път в горния надпис, но липсва във вече разгледания строителен, който е по-стар. Тя не е издълбана и във всички възпоменателни надписи може би, понеже те са били, така да се каже, за домашна употреба. Титлата «от бога архонт» е образувана по подобие на византийската императорска титла «от бога василевс», която се среща върху монетите на императорите от Константин V до Василий I, върху по-старите императорски оловни печати и в акламациите «от бога василевс на войската» и «от бога василевс на вселената» у Константин Багренородни. Императорската титла стои във връзка с представата, че императорите са поставени от бога, че те са богоизбрани, която представа води началото си още от предхристиянската епоха. След приемането на християнството римските, съответно византийските императори почнали да се смятат за богоизбрани и боговенчани.

/.../

Владетелят у тюркските народи се смятал, както вече се каза, за поставен от небето или дори син на небето — Тенгри. В старотюркските надписи от Орхон Биле каган е «станал чрез небето каган». Джингис е бил кан на монголите чрез вечното небе. Шенг-цунг, владетелят на тюрките хитан, започва едно писмо от 1024 г. до Махмуд Кара-хан, емира на Хоросан, така: «Господарят на небето ни отстъпи царската власт над лицето на тази широка земя и ни даде в притежание областта заета от многобройни племена». Според китайските извори каганът на тюрките се наричал още «роден от небето» или «син на небето». Така един тюркски каган носи титлата «От небето роденият, мъдрият, свещеният син на небето, каган на империята на великите тюрки». Издателят на китайските извори Лиу Мау-Цай в коментара си отбелязва, че изразът «син на небето» е съзнателно подражание на най-високата китайска титла и според това изразява претенция за равенство с китайския владетел. Същата тази претенция за равенство с византийския василевс изразява и формулата «от бога» в титлата на българския кан.

В надписа с гръцката от латински произход дума kampos «поле, лагер, стан» се предава вероятно тюркското орду, орту, орда, което значи също «стан, войска, дворец». В един от Орхонските надписи се казва: «Враговете огузи нападнали нашия лагер — орду», а в друг: «там аз наредих да устроят своя бял лагер и дворец — орду престол». Днешното лошо значение — думата «орда» е добила по-късно, когато започнали да нахлуват пълчищата на монголи и др. азиатски народи в Европа. Срв. в български език подобна промяна в значението на «пълк(оводец)» и «пълчища».

/.../
https://electronic-library.org/books/Book_0068.html

Веселин Иванов Бешевлиев е български историк, епиграф и филолог. Член-кореспондент на Българската академия на науките е от 1941 г. Автор е на Първобългарски надписи (1935–36).

Като прочетох заглавието и веднага в съзнанието ми изникна :
"Човек и добре да живее,
умира и друг се ражда. Нека
роденият по-късно, като гледа
този надпис, да си спомня за
оногова, който го е направил".
Днес разкриваме основите на значително строителство през ПБЦ.
Сега се появиха нови тълкувания на артефакти, запазени думи , имена и прочия, които целенасочено изтъкват българите като първоизточник на цивилизацията, което е смешно.

Здравей, Марионе. Опитах тема с подобно заглавие, но Варненска историческа конференция ми отказаха. Причината ми се стори нелепа"Темата била много обща" и според мен незаслужено бях пренебрегнах. Ето линк към темата, която е около 1/3 от доклада:
barin.blog/history/2020/03/05/nadpisite-ot-omurtagovo-vreme.1699317
Поздрави!

най-накрая. Ами......прав е. Сходствата в надписите издават определена формула, която видимо са използвали владетелите от Китай до Дунавска България поне.
Много добър пост, поздравявам те!

Надписът е слят и е канасубиги Премахнато е "А" то и удобно е станал кан субиги Иначе, с " А" то е лесно разчитаем и на Български ,съвременен! Княз от бога/ поставен/
Има ли някой владетел да не е поставен от бога? А бог е на небето! Тук Бешевлиев според мене е сгрешил Другаде е прозрял неща, на които не е обърнато нужното внимание Но такава е била тезата- Българите са тюрко-монголи!
Аз смятам ,че тази теза е отдавна отречена Отказал се е дори Иречек в отговор на писмо до Ганчо Ценов, който му е посочил грешката в предходно писмо! Възрастният вече Иречек е признал ,че е сгрешил и е отдал грешката на младостта си, когато е писал Българската история!

Хубав ден!

Бешевлиев не може да бъде заобиколен... Книгата му е едно от задължителните и основни четива за тези, които се интересуват от древната ни история, от реалната ни история...

Тюркската теза не е отречена, все още е водеща. Тя си има своите основания, аргументи, доказателства. Тя не е плод на някакви врагове на България, на конспирации, а на реални, натрупващи се постепенно факти...
Проблемът е, че титлите "хан", "кан, "кавхан" са свързани с тюркските езици,
а "княз" – със славянските езици...

ПП: Къде пише, че Иречек се е отказал от тюркската теза? Дай точен цитат! Защото и една дума може да промени значението на цяло изречение! Не ми е известно Иречек да се е отрекъл от труда си /"История на българите"/...

Връщаме се в изходна позиция Ясно е ,че от каназ произлизат както княз, така и кан и хан Само че каназ предшества с шест века титлата хан- Големи гимнастики И какво е обяснението ,че при източните народи титлата е след името , а при нас е по римски образец, преди него!Чингиз хан!

Марине, на мен като човек, работил в точна наука е пределно ясно ,че историята, не само нашата е манипулирана Къде в древността още, къде по- късно, къде - сега И не мога да подмина това с махане на ръка Трудно е на база измислици ,да извлечеш истина, това спасява стъкмистиците Но, донякъде
Тюркската теория за произхода ни не е актуална Защото е невярна И Анонимус- той у е учен историк, при редките си посещение се отбива при мен, веднъж ме запита- Защо си губиш времето с опровержение на тази теория- хипотеза ?Тя не е актуална!
И има една основна причина, при цялото ми уважение към Русия и руснаците Водещата роля на Русия сред отродилите се Българи , наречени славяни
Тя минава през отстраняването на БългаритеНие ,с падането под турско сме я сдали и без друга намеса Да ,малко сме останали Но силово не върви,да ни отстраняват Виж, с тюркския произход следва -Стойте си там в ъгъла, като наши хора!

Писмото до Иречек и отговорът беше публикувал Ганчо Ценов в един от трудовете си Не мога да ти дам повече сведения от това, което съм запомнил Дадох книгата на учителката си по история, тя помисли ,че и я подарявам, както правя обикновено, защото заслужава! Сега ,да си я искам, не върви
И един въпрос, на който знам отговора- Има ли пропуснато " А" в надписа даден от Бешевлиев- в канасубиги? "А" ,което променя нещата? Ето, тук е манипулацията, за която говоря!

Лека нощ!

Само не се увличай от тия дворци, не пиши за двореца и за някакво грандиозно строителство в Плиска, защото няма такъв филм. Борислав Борисов-Боцмана го казва в прав текст "Българите откриват камъка като строителен материал едва през XII в." Ако искаш - наричай ханските шатри дворци, но май мнозина ще изпоприпадат от смях!!! Що се отнася до ханските канцеларии - всъщност няма нищо подобно, а просто един римски пленник и каменоделци!!! Не приписвай на някаква въображаема канцелария или на хана книжовните и правописни навици на пленника! Невежи съвременни типове като Петър Добрев, който в крайна сметка е текезесар, просто не могат да разбрерат, че титлата "хан" в гръцки се изписва с "к", защото фонетично не съвпада нито с придиханието, нито с гръцкото "х"!!! Ето защо в старобългарската най-ранна кирилица има 3 "х", от които едното замества гръцкото придихание, второто се изписва на мястото на гръцкото "х", а третото е българско,може би пръбългарско твърдо "х", което се доближава до "к" и има осоБенва графична паяковидна форма!!! Сега масово заместват "хан" с "кан", което няма аналог в старобълг. литература и е голяма глупотевина!!!

все пак от това страда 80% от матряла в Барбагания, напрегни волята и двете си мозъчни гънки и се фокусирай поне върху правилното име на нашия знаменит владетел - Муртаг. "W"-то или "О" -то отпреде е членуване в гръцкия език, Маринчоо. Това бе осъзнато дори от твоя кумир полуидиота Бешевлиев. Това ще бъде едно добро начало за теб, Маринчооо. Па тогава продължи да споделяш гъшите си тъпни с останалите идиоти в блога - барин, леонлеонпорно2 и доброданчо тъпото, интелектуалецо мой. Няма шанс тая територия.

iliyanv e прекалено категоричен и да се призная - аз също смятах така допреди 10-15 г., но след това брат ми ми обърна внимание на оригинали с две "о" и според него е праформа на тюркското Юмер!
Митак, един кат теб преписвал така оттук оттам и починал от сбъркана фармакологична рецепта! "Веселин Иванов Бешевлиев е български историк, епиграф и филолог. " То така го пише и в Уикипедията, ма не е вярно - завършил е Славянска филология, нито е историк, нито е епиграф, нито е филолог, защото филолози са само онези, които са завършили Лингвистика, а не просто Славянска филология! Това, че се е занимавал с епиграфика, археология, история и даже фолклор, не означава, че е експерт по всичко!!!
Митьо, вземи попрочети какво информира напъследък marknatan за Плиска и Омуртаг, стига си се возил на "държавни джипове"!!!