.
.
.

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г. пр. Хр.). Политическите, философските и научните постижения на древните гърци са в основата на развитието на западната цивилизация[1], на съвременната демокрация[2] и на Олимпийските игри. Историците разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната култура[3][4][5] (на западната философия,[6] основните принципи на архитектурата, скулптурата, математиката, поезията[7]).

Древните гърци обитават територията на днешна Гърция на континента и островите, но също така и малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), о-в Кипър, о-в Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и отделни селища по бреговете на Средиземно и Черно море.
/.../

Термините „Гърция“ и „гърци“ се появяват сравнително късно и имат латински произход. У Омир, чиито епоси Илиада и Одисея са най-ранните писмени извори за региона след Бронзовата епоха, местните жители наричат сами себе си ахейци и данайци. По-късно, но не по-рано от 8 – 7 в. пр.н.е. те започват да наричат себе си елини, а страната си Елада, но в Древна Гърция има множество племена.

Етногенезисът на гърците е предмет на спорове, в който има основно две хипотези: автохтонна (местно население) и миграционна, според която елините се появяват към 4-то хилядолетие пр.н.е. и бавно и постепенно надделяват над останалите племена, като всички започват да се наричат елини[8]. [notes 1]. Според Якоб Буркхард сплотяването на нацията става едва около 8 век пр.н.е. [9]. Според някои учени основното събитие, допринесло за това, са Олимпийските игри от 776 г. пр.н.е., когато елинизмът е критерий за участие.[10] Омир и Хезиод творят по това време и творбите им стават основа за национална религия, история и митология.
/.../

Древна Гърция е уникална за историографията с това, че е първото човешко общество, директно описано от историци, докато от по-ранни времена (протоистория) до наши дни са достигнали само ограничен брой писмени документи като списъци и анали или прагматични епиграфски паметници, които дават само откъслечни или индиректни свидетелства за живота.

Най-известен от древногръцките историци е Херодот, наричан „баща на историята“: неговият труд История дава наименованието на науката. Написана между 450 и 420 г. пр.н.е., тя разкрива събития, станали около век преди това, и дава сведения за исторически фигури от 6 в. пр.н.е. като Дарий I, Камбис II и Псамтик III, както и за някои от 8 в. пр.н.е. като Кандавъл. Според Марков Херодот е незаменим от фактологическа гледна точка, но често допуска тенденциозност, неточности и изкривяване на истината[13]:13.

Примера на Херодот следват автори като Тукидид, Ксенофонт, Демостен, Платон и Аристотел. Повечето от тях са атиняни или симпатизират на Атина и това обяснява защо за атинската история и политика е писано много повече, отколкото за останалите полиси. Друго ограничение на техните трудове е, че те засягат основно политическата, военната и дипломатическата история, игнорирайки икономическите и социалните отношения[14].

По-късни (вторични) източници на сведения са Диодор Сицилийски и Плутарх, но те живеят няколко века по-късно и се осланят на разказите на историците, живели преди тях[13]. Основен извор за историята на културата и митологията на Древна Гърция е и пътеписът на Павзаний от 2 век Описание на Елада (на старогръцки: Ελλάδος Περιήγησις, накратко Периегезис)[15].
/.../

В началото на 6 в. пр.н.е. в Йония се появяват първите мислители в областите, която днес наричаме наука и философия. С имената на Талес от Милет и Питагор от Самос – живели съответно в началото и втората половина на века – са свързани първите теоретични размисли в областта на математиката и астрономията. Други милетчани, като Анаксимандър и Анаксимен също размишляват върху природата и нейната същност. В края на века Ксенофан от Колофон развива в стихове теория за единния безличен бог, като критикува политеизма и придаването на човешки образ на боговете. Прочутите философски средища Елея и Абдера са основани след нахлуването на персите в Йония през 546 пр.н.е. Тези мислители, наречени по-късно досократици, размишляват по най-разнообразни теми, които днес са отделни науки: физика, етика, психология, математика, астрономия, метеорология, медицина. Скорошни открития (като Дервентският папирус) доказват, че знанията за ранните философи не са ограничени до тесен кръг от учени, а касаят общочовешки въпроси и се предават на широк кръг от хора, През 5 век се развиват школите на последователите на Парменид от Елея – елеати и Демокрит от Абдера – атомисти, които спорят за същността на битието. Сред тях са Зенон от Елея и Емпедокъл от Агригент, които също употребяват поетична форма за да изложат схващанията си. Техният съвременник Хераклит от Ефес провъзгласява, че всичко е непрекъсната борба, движение и развитие[27].

По време на гръко-персийските войни и други йонийски мислители пристигат в Древна Атина в търсене на по-сигурен живот и за да не бъдат призовани в персийската армия като наемници. Такъв е например Анаксагор от Клазомена, който впечатлява Сократ с тезата си за разума като движеща сила на Вселената[1]. В течение на следващите около хиляда години Атина става център на философията благодарение на видните представители на класическата гръцка философия Сократ, Платон и Аристотел. Сократ първи поставя въпроса за вземането на решения от личността и връзката им със съвестта и ценностите. Платон създава завършена мирогледна и логико-етична система. Една от основните концепции на платонизма е теорията за формите или идеите, според която предметите в реалността са само несъвършено отражение на истинската си нематериална същност. Платоновата академия е сред най-авторитетните атински философски школи и нейните традиции се запазват през елинистичния период и по времето на Римска Гърция. Нейният възпитаник Аристотел, често наричан баща на философията, поставя основите на експерименталото и теоретично изучаване на света, превърнало се в основа на науките. Последователите на Аристотел, известни като перипатетици, са известни учени и се занимават с конкретни науки; сред тях са ботаникът и характеролог Теофраст, теоретикът на музиката Аристоксен, историкът и политик Дикеарх; сред по-късните са физикът Стратон и неговият ученик географът и астроном Аристарх Самоски, лекарят Гален и Андроник от Родос.
/.../

Старогръцката литература е сред най-древните в Европа, макар че много от произведенията са изгубени изцяло или частично. Най-ранните съхранени произведения са двата епоса Илиада и Одисея от Омир. Те, заедно с Омировите химни и двете поеми на Хезиод Теогония и Дела и дни са основополагащи за древногръцката литература. Наред с епоса се развива и старогръцка лирика под влиянието на изявени поети като Сафо, Алкей и Пиндар. Сред най-значимите представители на античната драма са Есхил – най-ранният гръцки драматург, от когото са запазени цели творби. Софокъл е прочут с трагедиите си, особено Едип цар и Антигона. Еврипид е известен с пиеси, които разчупват канона на старогръцката трагедия. Аристофан пише комедии в жанра стара комедия (archaia), докато по-късно живелият Менандър е пионер на новата атическа комедия.

Историците Херодот и Тукидид, живели през 5 в. пр.н.е., описват исторически събития, които са преживели или са се случили малко преди това. В същото време философските учения са важен етап от развитието на древногръцката мисъл. Философът Платон пише своите „Диалози“ и разсъждава върху философски въпроси, докато ученикът му Аристотел е автор на много трактати с общочовешко значение, които по-късно стават много влиятелни. От по-късните писатели по-важни са Аполоний Родоски, който пише Аргонавтика за пътешествието на аргонавтите, Архимед, създал основополагащи математически трудове, и Плутарх, писал основно биографии на исторически личности и есета.

Древногръцката литература оказва силно влияние на по-късната елинистическа литература и на западната литература изобщо. Много автори от Древен Рим черпят вдъхновение от гръцките си предшественици. С настъпването на Ренесанса и доста след това, големи европейски творци като Данте, Шекспир, Милтън и Джеймс Джойс ползват теми и мотиви от класическата гръцка литература в творчеството си.
/.../

Древните гърци превръщат театъра в изкуство, като създават стандарти за трагедия, комедия и сатира. Най-ранният драматичен вид възниква като част от народните празненства в чест на бог Дионис през пролетта и изпълняваните на тях дитирамби – възторжени песни на хорове от сатири, спътници на бога. Обособяват се три театрални жанра: трагедия (края на 5 век пр.н.е.), комедия (490 г. пр.н.е.) и сатирна драма. Допълвайки литературната традиция, през класическия период театърът еволюира от религиозни, народни представления по време на Дионисиите и Ленеите в отделно изкуство. Театралните представления стават неотменима част от общите празници и за тях започват да се строят грандиозни каменни театри, побиращи хиляди зрители. Много от тях са запазени, като сред най-известните са театърът на Дионис и театърът в Епидавър. Провеждат се ежегодни състезания между драматурзите (подобно на спортистите), в които се взима предвид и мнението на публиката.

Повечето гръцки пиеси се състоят от митологични персонажи, но авторите свободно интерпретират сюжетите, като изразяват собствените си възгледи. Знаменити драматурзи са Есхил, Софокъл, Еврипид, наричани бащи на гръцката трагедия, а Аристофан – баща на комедията. Есхил е автор на 90 пиеси и е побеждавал 13 пъти в драматични състезания, а Софокъл пише общо 123, от които 24 са побеждавали. Болшинството драматични произведения са изгубени, съхранени са изцяло само по седем пиеси на Есхил и Софокъл и 17 на Еврипид.

Актьорите в древногръцкия театър са само мъже, които трябва да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Те носят маски, ярки и пищни дрехи и високи дървени обувки. Водеща роля в началото има хорът, в чиито партии се разкрива основния смисъл на пиесата. При Есхил актьорите са само двама, третият актьор е въведен от Софокъл, а хорът поема ролята на коментатор[29].

Древните гърци разработват основите и понятията на драматичната критика, актьорското майсторство като професия и театралната архитектура.[30]

/.../
Източници

1. ↑ Нагоре към:а б в Hornblower, Simon. Ancient Greek civilization. // Енциклопедия Британика. 19 май 2017. Посетен на 3 януари 2018. (на английски)
2. ↑ Лейст О. История политических и правовых учений. Гл. 13.
3. ↑ Richard Tarnas, The Passion of the Western Mind (New York: Ballantine Books, 1991).
4. ↑ Colin Hynson, Ancient Greece (Milwaukee: World Almanac Library, 2006), 4.
5. ↑ Carol G. Thomas, Paths from Ancient Greece (Leiden, Netherlands: E. J. Brill, 1988).
6. ↑ Реале Дж., Антисери Д. Западная философия от истоков до наших дней.
7. ↑ Ancient Greek Theater Discovered – Discovery Channel
8. ↑ Попов 2009, с. 73.
9. ↑ Burckhardt 1999.
10. ↑ Roberts 2007.
11. ↑ Osborne, Robin. Greece in the Making: 1200 – 479 C. London, Routledge, 2009. с. xvii.
12. ↑ Попов 2009, с. 12 – 13.
13. ↑ Нагоре към:а б Марков, Георги. Гръко-персийските войни. Millenium, 2015. ISBN 978-954-515-298-6. с. 172.
14. ↑ Grant, Michael. Greek and Roman historians: information and misinformation. Routledge, 1995, 1995. ISBN 978-0-415-11770-8.
15. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004.
16. /.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F




ПП: Постингът е за тези, които искат да обогатят познанията си за древната история...






   

Да разбера откъде идват носителите на гръцкия език :).
Има мнение, че имат обща прародина със славяните.
Не. Балтийската Гърция си е от галатите. Оттам са окончанията в литовския език, близки с гръцките.
Доста труден въпрос е.
Колкото до древногръцките учени :):):):):), Дроздов има много интересно схващане по въпроса :). Има припокриване и с друг автор:).
Касандра - Къз сандъра, Омир - Умар, Умер.
Не са измислици, Марине, не са......

Всичко е много хубаво, като в приказка А, май е и приказка?
За каква държава Гърция става дума? Тя съществува от 1831 г, благодарение на общите усилия на Англия и Русия И на хиляди Български доброволци взели участие във войната, те също имат скромен дял, от корпуса на ген. Липранди!
Държава Гърция, преди това, никога не е имало Имало и полиси Само за 50 години ,един единствен път, Спарта е успяла да ги обедини Атина е направила съюз, краткотраен, но е обложила "съюзниците" с тежки данъци , че този сэюз е бил от ден до пладне Няма държава Гърция За какво сплотяване на нацията се говори в текста, след като те никога не са имали обща държава?А са воювали помежду си!
Азбуката не е гръцко дело За много от авторските писания, за " Илиада " също, има съмнения, обосновани, че са чужд фолклор, приспособен към Гърция, да я наречем така
А ,че научните гръцки постижения са залегнали в основата на Европейската цивилизация, това е дълбоко погрешно и неверно! Ще ползвам думите на гръцки професор, чул съм ги с ушите си по повод на подобно неистинно ласкателство Ето ги:
Заслугата на Гърция не е в големите научни постижения, които и се приписмат А в съхранението на постижения на по - развити от нея, предишни цивилизации!
Това е абсолютно вярно
Предвид пирамидите, някой вярва ли ,че Евклидовата геометрия е била неизвестна на строителите им, на проектантите им?
А наясно ли саа вярващите в гръцкия гений, че голямата пирамида и с модерни днешни средства не може да се построи Няма как да се повдигне 200 тонната плоча на 80 метра и да покрие тавана на залата! Няма технология!
Всичко е открито преди тях, те просто са го съхранили или приписали на себе си в общия случай

Ако зад подобни писания се крият тенденции за балкански съюз с водеща Гърция, има два крещящи примера за тяхната нелепост!
Първият е от античността, стана дума за Атинския съюз Другият е от това хилядолетие Как изпапаха 700 милиардчета и изпросиха опростяване на 400 от тях! Тежко й на Балканска федерация с водеща Гърция!

Хубав ден, Марине!

Объркан съм. Елините не били местно население. Откраднали са азбуката и митологията си от българите.
Климатът позволява за духовното и научно развитие на елините. Разбира се, че са взаимодействали и с други цивилизации, но общо взето са оригинални.

От пантюркските схващания на Дроздов се схващам... :)

Може да са се повлияли, но това е нормално. Ботев също се е повлиял от народните песни и от чуждестранни поети...

Внимавай малко като преписваш, а? "Есхил е автор на 90 пиеси и е побеждавал 13 пъти в драматични състезания" Не са драматични, а драматургични!!! От мен - цафе!

Гръцката азбука е оригинална... Ако един професор е казал едно, поне сто професори са казали друго, противоположно становище...
Хора, които не са чели "Илиада", "Одисея", трагедиите на Есхил, Софокъл, Еврипид, философските творби на Платон и Аристотел и т. н., нямат право да коментират постиженията на старогръцката култура и наука... Да не признаваш великото не е белег на висок интелект...

Е, какво е оригиналното на гръцката азбука? Че към съгласните на финикийската са добавени гласни ли? Не ,че финикийците не са ги имали, но са ги считали за променливи, преливащи една в друга Затова не ги пишели
Че е така, е било известно и документирано още в десети век , в " О писменехь", писание- защита на правота на съществуване на Българската азбука!


За родина на гърците се посочва Етиопия, азиатската Тя е с неустановена точно територия-счита се ,че е в района на Червено море Но в последно време се откриха доказателства ,че Савската царича е била в днешна Етиопия Етиопците са към европеидната раса, не са негри, но доста мургави-като днешните гърци
Гърците не са първи в нищо Те си го признават- Преди тях има цивилизации, които ги превъхождат-само три ще посоча- египетската-финикийската, хетската!
Относно " Илиада"-та ,синът направи аргументирано изследване и се оказа ,че подобни събития ги има във фолклора на древна Асирия и Вавилон А и на други места
Никак не е безобидно това, че са нямали държава Но това е друга тема!
Като нямаш държава, какво имаш тогава? Голяма , лъжлива уста ли? Че нали точно за това критикуват траките! Но те , в един доста дълът период са имали-Одриското царство, а по- късно, по времето на Рим и Сапейското...

Лека нощ!

П.П.- Тук сме се събрали за обмен на информация
Но виждам, че присъстват и няколко велики, световноизвестни учени! Може би в разсеяността си ,са сбъркали адреса? Да се ориентират към исторически форум от Световна величина Там ще бъдат приети подобаващо, както заслужават И от прегръдски и целувки ще получат синини по цялото тяло!

ГЪРЦИЯ ЗАСЕНЧВА, РУСИЯ ЗАМАЗВА И... БЪЛГАРИЯ ЗАГАЗВА.... ДОКОГА

04:10 - Последното е добре казано
от: kirk За постинг: Древногръцката цивилизация

Последното е добре казано, даже - много добре на фона на ксенофобията и гръкофобията на бълг. маскултура! Един от най-продуктивните и даровити преводачи на въпросните елини и гърци, но така също и на други антични и класически световноизвестни автори е арменецът проф. Ал. Балабанов, който има редица критични изказвания за тази негативна бълг. нагласа към онези, които са ви провещавали и окултурявали! Тук може да срещнем събрани накуп глупостите на ТКЗС-то, че гърците били етиопци, та чак славяни, че гепили азбуката си от финикийците и че съвременна Гърция изнудила Европа, за да си изплати дълговете и да не отпадне от ЕС /.../

9. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
09.11 23:46
"Е, какво е оригиналното на гръцката азбука? Че към съгласните на финикийската са добавени гласни ли? Не ,че финикийците не са ги имали, но са ги считали за променливи, преливащи една в друга Затова не ги пишели
Че е така, е било известно и документирано още в десети век , в " О писменехь", писание- защита на правота на съществуване на Българската азбука!"
Финикийската азбука пък е била повлияна от египетските йероглифи... А кирилицата е повлияна от гръцката азбука... Но пак ще кажа, че азбуката е само СРЕДСТВО! Важното е какво се написва, създава чрез нея!...

Първоначално много гръцки полиси изглежда са малки царства, в които аристократът-градоначалник официално има и някои остатъчни церемониални функции на цар (василевс), например василевсът архонт в Древна Атина[23]. Въпреки това, вече през архаичния период полисите се превръщат в аристократични олигархии, макар и да не е ясно как точно. Например в Атина приблизително към 1050 г. пр.н.е. царската власт се трансформира в наследствена пожизнена магистратура, осъществявана от архонт; към 753 г. пр.н.е. постът вече е избираем и се заема за десет години, и накрая към 683 г. пр.н.е. изборите за архонт се провеждат ежегодно. Архонтите в Атина са девет на брой: (архонт епоним, според който била назовавана годината; базилевс, полемарх и шест тесмотети) и изпълняват задачите по правораздаването, поддържането на култа и т. н. Подпомага ги колегията на стратезите, натоварена предимно с военни задачи и с върховното командуване на атинската войска. Съществува и съдебна власт, пример за която е съдът на чирепите (остракизъм). С него на преден план излиза съществуващото латентно недоверие срещу твърде силната личност. Немалко атиняни, между които най-изтъкнатите и най-способните, стават жертва на такава процедура, основана на недоверието и страха.

Тъй като при всяка от трансформациите все повече власт преминава към аристокрацията като група, тази доминация на отделни семейства в политиката и съпътстващото я натрупване на богатства предизвиква недоволство и социално напрежение. В резултат се отваря възможност амбициозни личности извън кръга на правоимащите да завземат властта с преврат, обикновено след като си осигурят обществена подкрепа. Тези тирани не са репресивни диктатори в съвременния смисъл на думата, но управляват еднолично, като често имат популистка програма и това им помага да се задържат на власт. Атина попада под властта на тирания през втората половина на VI век пр.н.е.

Междувременно атиняните създават първата демокрация в света като радикално решение против връщането на властта у аристокрацията. Основна политическа роля играе народното събрание (Еклесия), което решава всички въпроси. То съществува още от времето на реформите на Дракон от 621 г. пр. Хр., насочени против узурпирането на властта, но след реформите на Солон всеки атински гражданин, без значение на произхода си, получава право на достъп, макар че е възприет известен имуществен ценз – най-бедните не могат да се обръщат към събранието или да бъдат избирани на отговорни постове. Има и жители на полиса, които нямат никакви права – това са чуждоземците метеки и робите.

По примера на Атина, особено след успеха на гръко-персийсиките войни, и други полиси установяват демократично управление. Някои обаче остават със старата по-традиционна форма. Спарта, която често представлява изключение, предпочита монархията, при това с двама наследствени владетеля – форма на диархия. Царете на Спарта принадлежат към родовете Агиди и Еврипонтиди, потомци съответно на братята близнаци Евристен и Прокъл, Хераклиди. Властта на царете обаче се контролира от съвет на старейшините (Герусия) и специално назначени магистрати (Ефори).

За разлика от останалите човешки общности от същото историческо време, които живеят или в царства или все още като племена, Древна Гърция се състои от няколкостотин относително независими полиси (или градове-държави). Безспорно силно раздробената й география, естествено разделена от хълмове, планини и реки, допринася за този фрагментарен характер, вследствие на което отделните региони водят относително независим живот и имат дори различни календари. Полисът възниква като общност на свободните му жители и представлява съвкупност от всички градски и селски области около един център...
От друга страна, древните гърци нямат никакво съмнение, че са „един народ“ с общ произход, имат една и съща религия, една и съща култура и говорят един и същ език. Нещо повече, гърците са много наясно с родствените си връзки; Херодот подробно категоризира полисите и обитателите им, като посочва и съответните племена.

Ако аз правех забележки на всички правописни и граматически грешки на блогърите срещу заплащане, щях да стана милионер... :)

Ами аз съм точно това! Имам фондация, раздавам стипендии на млади дарования и пр.

Първите гърци и македони са миксиран афразийски субстрат,който дошъл в Европа с пиратски кораби от Палестина. Това се случило едва в началото на Желязната епоха което означава,че Българите са били тук 5000 години преди тях!