.
.
.

/.../

Първи период

Първият период започва през 7 век с идването на хърватите по днешните си земи и завършва през 1102 година със сключването на т.нар. „Pacta conventa“. В продължение на повече от 450 години хърватите водят успешни отбранителни войни срещу франките, венетите, арабите, маджарите, българите и византийците.

Заселване на хърватите на Балканския полуостров

Византийският император Константин VII Багренородни (912 – 959) в труда си „За управлението на империята“ пише за идването на хърватите в Далмация, Илирия и Панония, за покоряването на аварите, част от които биват асимилирани от хърватите. В този труд се посочва още, че хърватите идват в сегашната си родина като съюзници на византийския император Ираклий в борбата му срещу аварите. След победата над аварите хърватите, вместо да се върнат по старите си земи, остават в новата си родина. Тя включва шест географски области които биват плътно заселени с хървати: Кроация (или Централна Хърватия), Далмация, Истрия, Славония, Босна и Херцеговина.

Още през 7 век Светият престол осъществява първите си контакти с хърватите, което е отразено в папския летопис „Liber pontificalis“, където е записано, че папа Йоан IV (640 – 642) изпраща в Далмация и Истрия своя абат Мартин да плати откуп за пленници и за костите на стари християнски мъченици.

Хърватите, скоро след заселването си на Балканския полуостров, приемат християнството, благодарение на гъвкавата политика на Светия престол, който прилага правилата на папа Григорий I за прилагане на християнските принципи към езическите обичаи и храмове на новопокръстените народи (постепенно покръстване).

Хърватски княжества

През първите три века след заселването на хърватите на Балканския полуостров, обществения и политическия им живот се развива в три хърватски княжества: в Далмация, в Панония и по поречието на река Неретва.

Най-известният княз на Панонска Хърватия е Людевит (ок. 810 – 823), който води редица успешни битки срещу франките. Други князе на панонското хърватско княжество са: Войномир (791 – ок. 810), Ратимир (829 – 838) Браслав (880 – 897).

Като първи княз на Далматинска Хърватия се споменава Порга, който управлява през втората половина на 7 век. През втората половина на 8 и началото на 9 век, княз Вишеслав воюва срещу франките. От времето на неговото царуване е запазен кръщелен купел от катедрала в Нин. След княз Вишеслав, начело на далматинското княжество застава княз Борна (ок. 810 – 821), който воюва заедно с франките срещу Византия и срещу далматинския княз Людевит. Борна е наследен от племенника си Владислав (821 – 835). Тогава започва столетният конфликт между хърватите и венецианците за Адриатическо море. По времето на княз Мислав (ок. 835 – 845) и княз Търпимир (ок. 845 – 864), далматинското княжество става все по-силно. Княз Търпимир воюва с венецианците, византийците и българите. Наследява го княз Домагой (ок. 864 – 876), който води успешни войни срещу арабите, венецианците и византийците, както и тежка седемгодишна война с франките, в която хърватите успяват да извоюват независимостта си. Синовете на Домагой управляват от 876 до 878 година. Княз Здеслав (878 – 879), с помощта на Византия ги прогонва, но го сполетява подобна съдба, след като народът се разбунтува, недоволен от политиката му. На престола тогава се възкачва княз Бранимир (879 – ок. 892), който спечелва благоразположението на папа Йоан VIII. След Бранимир на престола идва княз Мунцимир, баща на последния хърватски княз и първия хърватски крал Томислав (910 – 928).

Хърватско кралство

Папа Йоан X, в писмо от 925 година, провъзгласява княз Томислав за хърватски крал и тази година се смята за начало на хърватското кралство. По времето на крал Томислав Хърватия се нарежда сред силните държави в Европа и води войни с българския цар Симеон I в защита на сръбските племена, покорени от България.

Наследниците на крал Томислав, неговият по-малък брат, Търпимир II, и след него Крешимир I, успяват да запазят хърватското кралство. Обаче след ранната смърт на крал Крешимир I, бан Прибин предизвиква вътрешни размирици в борба за престола, при които бива убит наследникът на престола, Мирослав. Хърватската войска и флота намаляват значително, а границите на кралството се свиват. Крал Михайло Крешимир II се заема да възстанови отслабеното кралство, задача, която продължава успешно впоследствие и неговият син, Стефан Държислав, който по време на 28-годишното си управление връща мощта на кралството. След неговата смърт обаче тримата му сина Светослав Суроня, Крешимир III и Гоислав започват междуособици, които нанасят най-тежкия удар на хърватската държава и повличат след себе си и дългогодишни войни с Венеция за Далмация.

След Крешимир III на престола сяда неговият племенник Стефан I Крешимирович, който започва обновяване на хърватското кралство. През 1058 г. го наследява синът му, крал Петър Крешимир IV, при когото Хърватия достига най-голямото си могъщество като дори успява да присъедини далматинските градове и острови. От 1075 до 1089 г. на хърватския престол е крал Димитър Звонимир, който провежда сериозни реформи в икономическия и обществен живот. Установява също така здрави връзки с папа Григорий VII, чийто легат го коронясва през 1075 г. за крал на Хърватия и Далмация, укрепва църковното единство, допринася много за налагането на глаголицата в писмеността, за което свидетелства най-важния паметник на хърватската глаголическа писменост, Башчанската плоча.

След Звонимир на престола се качва за две години последният крал от династията Търпимировичи, Стефан II, а след неговата смърт в началото на 1091 г. в Хърватия настъпват големи безредици, оказали се фатални за хърватската държава. Последният хърватски крал от хърватски произход, крал Петър, загива в бой на планината Гвозд, носеща днес неговото име, Петрова гора. Съпругата на крал Звонимир, Елена Унгарска, сестра на унгарския крал Ласло I помага на брат си да стане хърватски владетел.

Втори период

Вторият период, през който хърватите имат общ крал с унгарците, обхваща периода от 1102 до 1526 г. През този период хърватите отблъскват татарите, успешно воюват с Венеция и Византия, а по-късно с Османската империя, за Далмация и за оцеляване. Непрекъснатите войни все повече утвърждават хърватско-унгарските връзки, олицетворявани отначало само от кралската особа.

Pacta Conventa

Смъртта на крал Петър през 1097 г. не оказва негативно влияние върху военната мощ на хърватите, които задържат хърватско-унгарската граница по река Драва. При тези обстоятелства през 1102 г. се стига до сключване на съглашение между хърватите и унгарския крал Калман, известно като „Pacta Conventa“, според което унгарският крал става общ крал на хървати и унгарци, като двете държави запазват самостоятелността си. Има много причини, довели до това фатално съглашение, но една от тях е тайното споразумение на хърватските аристократи с унгарския крал.

В Биоград на Мору Калман бива коронясан за крал на Хърватия и Далмация, а той обещава всички държавни права на Хърватското кралство, като признава на хърватската аристокрация и допълнителни привилегии. Срещу това хърватските аристократи се задължават да подкрепят краля по време на война.

Всички владетелски права на хърватския крал преминават в ръцете на Калман и неговите наследници, а именно: да назначават банове, да дават привилегии и дарения, да ратифицират приетите от Сабора закони, да събират данъци и мита, да ползват кралските земи на някогашната хърватска династия, върховно командване на хърватската войска и определяне на външната политика. По този начин Хърватия на практика губи своята независимост, но спомага за вътрешна консолидация.

Antemurale Christianitatis

През 1453 г. турците превземат Константинопол и папа Каликст III призовава всички християнски народи на кръстоносна война. В тази война участват и много хървати. Един от тях е Иван Капистран, францискански монах, предвождащ хърватските бойци в битката край Белград през 1456 г., обявен по-късно за светец.

Вековете 16 и 17 са наречени в хърватската история „два века на плач“, поради жестоките битки, които хърватите водят с многократно по-многобройната турска армия. Тежък удар е загубата на повече от 10000 хърватски войници, загинали през 1493 г. в битката на Кърбавското поле. През 1519 г. Хърватия получава от папа Лъв X почетното название „Antemurale Christianitatis“ („авангард на християнството“).

През почти 400-годишния период на войни срещу завоевателите се прославят множество знайни и незнайни хърватски войници.

/.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F

ПП: Хърватите са южнославянски народ... Показателно е, че доста от техните владетели носят типично славянски имена... Хипотезата за произхода им от Кубратовите българи не се основава на сериозни доказателства...

Лудостта не е само в политиката. И в българската история е. Защо не твърдят, че сърбите са българи. Май не смеят. А украинците не се имат за руснаци, тоест славяни. Не може да са други освен българи. Да ги обявяваме за такива и да се хвърляме във войната.
Как ли ще гледат на нас следващите поколения?

"ПП: Хърватите са южнославянски народ... Показателно е, че доста от техните владетели носят типично славянски имена... Хипотезата за произхода им от Кубратовите българи не се основава на сериозни доказателства..."

Хубаво изложение си направил на известните факти
Но отново, разделение на Българи и славяни
Добре ,синът на Борис като е Владимир, Маламир преди това, те Българи ли са или славяни?Ардомир, ординареца на Спартак, славянин ли е?
Да оставим настрана късният термин славяни, той какъв исторически факт е?

Сега относно забележката ти за Хърватите ,че са Кубратови Българи, че то не почива на сериозни доказателства, трябва да припомня ,че доказателствата идват ,не откъде да е , а от Хърватската академия на науките !Имаше една историческа поредица по историческия канал, създадена от тази академия, с доклади на нейни членове! " Хърватските крале"!
И , относно произхода се изтъкваха две версии, стара ,героична- от днешните земи на Чехия и Полша ,че идват и друга, подробно развита и защитена- от Украйна! Че са клон от Кубратовите Българи !Те се наричат Хорват И извеждаха името си от Кубрат По памет, не съм си водил записки, даваха схемата - Кубрат- Коврат- Хорват!?
Не ми е ясно, какво те притеснява ,че хърватите, след като Академията им твърди че са Българи, че ти да упорстваш, че не били накива и нямало сериозни доказателства?
Втасахме я!
Някой да предлага по- научни доказателства от Академията на науките!?
Знам, че има по- учени от мен в блог бг и не само в него, но тези данни са с проиход-от Хърватската Академия на науките!Не са мои! Аз нямам такъв обхват от знания!
Техни професори ги излагаха и доказваха!

Хубава вечер!

Не са отблъснали никакви татари, войските е трябвало да се върнат в Каракорум заради избирането на нов Велик каган.
Второто е много простичко. Да се вгледат по-внимателно в печенежкото племе харабой.
Подчертавам за пореден път - славянин държава не е правил!
Имената на първите им князе не са славянски! Ославянени са!

Какво означава да наречеш някого Войномир? :):):) Ратимир, Браслав, Людевит, Крешимир славянски имена ли са?

Ето какво пише националистът и историкът Божидар Димитров:
Няколко години преди приемането й в Европейския съюз през 2013 г. Хърватия започна пропагандна кампания в Европа със задача да подчертае древността на хърватската нация. Че е католическа страна, част от това което се смята за сърцевината на Европа (макар че според мен Европа е повече протестантска). Поредицата от десетина епизода филми за хърватските крале, която хърватите очевидно сами си бяха направили, беше показана поне 20 пъти по специализираните по темата история телевизионни канали. Много българи са ги гледали, както разбирам от множеството въпроси, които ми задават към предаването. И се чувства една известна ревност защо ние не сме направили такава поредица от филми. Е, нас ни приеха в ЕС и без такива филми - ние в крайна сметка нямаме нужда да доказваме, че сме древна нация. И освен това, за голяма изненада на моите зрители и читатели, хърватите се постараха, без да похарчат нито стотинка, да ни отсрамят.

За какво става дума? Хърватите имат един много тежък проблем, който продължава да съществува и досега. Те не искат да имат нищо общо със сърбите. Протестират срещу названието на катедрите по „сърбо-хърватска“ филология в университетите. Твърдят че са отделен народ, с отделен език. И много старателно подменят, подобно на така наречените „македонци“, много думи в лексикалния състав на езика си. Едни думи ги измислят, други заменят с чуждици и така нататък.

Първо, кои са хърватите по произход? Те самите подчертаха, че нямат нищо общо със славяните. А имат нещо общо с..., не падайте от стола, драги читатели, с българите. Самото име на народа им идвало от хан Кубрат, чието име се чете и като Кроат, в зависимост от това как е транслирано на латиница. И те били български граничари, наети от Аварския хаганат, да му пазят границите. Пазели, пазели, докато един ден аварите били смачкани от хан Крум и от Карл Велики, и граничарите останали сирачета. Затова се организирали бързо, първо в общини наречени „жупи“, а по-късно си направили и кралство. Голямата причина да си направят това кралство била българската държава. И ето първата част от отсрамването.

Хърватските историци, които бяха показани във филмите, утвърдени, сериозни хора - професори, доктори, завършили в Кеймбридж и Оксфорд, не историци от рода на Йоло Денев - твърдят, че велика сила в периода ІХ, Х, ХІ век в този регион е била българската държава. Която тероризирала горките хървати, да не говорим че и на сърбите не позволявала държавност. Сърбите дори затова се наричали така - от думата „серви“, тоест „роби“ на българите, според византийския император Константин Багренородни. Българите тормозели хърватите, не им позволявали тези „жупи“ да прераснат в кралство. Но най-сетне, и то по времето на цар Симеон Велики, успели да победят един български батальон, командван от някой си „багатур“, което е много ниска офицерска длъжност в българската армия от онова време и отговаря на командир на дружина или на батальон. Дори тази победа им се видяла много на хърватите и я дават като крайъгълен камък и отхвърляне на ужасната зависимост от българите, довела до създаването на хърватска държава.

Която първоначално се развивала сравнително добре, после пак започнала да си пати от българите. Които по времето на цар Самуил започнали да се промъкват от юг, а не от север, от унгарската Пуста. Но въпреки всичко те удържали, макар че загубили много, включително Дубровник и други градове в полза на българския цар Самуил.

Приятно е човек да слуша и да чете такива неща. Само че самите хърватски историци признават, че доказателствата им са много малко. И аз като почтен историк, трябва да кажа същото. Малко са доказателствата, не са толкова категорични и в голямата си част се основават на приликата в името - Кубрат-Кроат.

2. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
18:19
"ПП: Хърватите са южнославянски народ... Показателно е, че доста от техните владетели носят типично славянски имена... Хипотезата за произхода им от Кубратовите българи не се основава на сериозни доказателства..."

Хубаво изложение си направил на известните факти
Но отново, разделение на Българи и славяни...
/.../
Общопризнато, общоприето е, че народите на България, на Сърбия, на Чехия, на Словакия, на Словения, на Полша, на Хърватия, на Русия и др. са предимно славянски народи...

В едно исторически обозримо време всичко на европейския континент е свързано с древните тюрки, независимо дали ти се вярва или не.
Тоест, с нас :).
Управляващите прослойки последни сменят езика си, виж имената, които си изброил.
Проклетата инквизиция... Няма ли кой да погледне в тая митична папска бибиотека?!

Хайде, подаръче. По случай новата ти стихосбирка :).

"Заинтересувах се и от друг отличителен знак на тамплиерите. Това е облеклото им. Рицарите на Храма се обличали в бяло, а отгоре си задължително намятали бял плащ с изрисуван червен кръст с осем краища. Тук следва да кажем, че асасините и исмаилитите също се обличали изцяло в бели дрехи и препасвали червен широк пояс. Във връзка с това си припомням произвеждането в бек на прорицателя Усун. "Сега, когато го издигнаха - говори Чингизхан - нека язди бял жребец, да носи бели дрехи, да го поставят на горното, почетното място...". Изглежда, че тамплиерите, исмаилитите и камът на Чингизхан имат някакъв общ произход. Дали камовете, живеещи в империята на чингизидите, са имали някаква разклонена организация, подобна на тези на асасините и тамплиерите? (Тук припомням, че папата също се облича в бели дрехи, б. м.).

Този цитат, питам се, няма ли да ти покаже нещо, доста важно нещо :)...

Марине, знаеш ли как хърватите наричат Адриатическо :):):)!!! море?
И защо е "адриатическо"?
Не се чуди.
Ядренско море...
Ядран дингез го наричат тюрките и досега.
Ядер (ядро) е тюркска дума. Имаме я като "ядец" и като "ядро, ядрен".
Хърватите били славяни, значи....
Повервах, нема що:).
Имам един постинг, там става ясно кой ги е нарекъл така.
Ето ти го:).

https://dobrodan.blog.bg/history/2021/04/05/prabylgarskiiat-ezik-v-toponimiiata-metodologichni-tyrseniia.1756303

Можем да се посмеем заедно на официалната наука:).

Б. Димитров нищо не е откривал сам, а е коментатор на коментари, така че не си струва да го цитираш. Ето пример: "Поредицата от десетина епизода филми за хърватските крале, която хърватите очевидно сами си бяха направили, беше показана поне 20 пъти по специализираните по темата история телевизионни канали." Нито Хистъри Ченъл, нито Нейшънъл Джиографик значи са автори на тия филми, а бедните хърватски усташи, бе ти да видиш???!!! Комунягата му и ченге!