.
.
.

Линеар А е писменост, използвана от древните жители на о. Крит. Открита е от Артър Еванс през 1900 г. Линеар Б е разшифрован през 1952 г. от Майкъл Вентрис като писменост на ранен гръцки език. Линеар А не е разшифрована напълно, макар че е частично транскрибиран, използвайки фонетичните стойности от Линеар Б.

Макар че двата вида писменост използват общи знаци, разчитането на Линеар А продължава да представлява проблем. Като се заместват звуковите стойности на сричките от Линеар Б в текстовете на Линеар А се получават поредици от думи, които не могат да бъдат отнесени към нито един познат език. Езикът на Линеар А условно се нарича минойски и е бил говорен на о. Крит преди нахлуването на микенците около 1450 г. пр. Хр.

Тъй като минойският език е изчезнал, е много трудно да се разбере точността на разкодирането. Най-лесният подход към разчитане на Линеар А е да се допусне, че звуковите стойности на знаците от Линеар А съответстват на звуковите стойности на знаците от Линеар Б.

Начертанията на знаците от Линеар А и Б свидетелстват, че тази писменост е била пригодена за писане с четка с мастило или боя, тъй като много от знаците имат закръглена форма, за разлика от шумерския клинопис. Запазените текстове са предимно върху глинени плочици, където са нанасяни с твърд писец, докато глината е влажна. Повечето надписи изглежда са с религиозно-ритуален характер.

Знаците в Линеар А са се развили частично от Критските йероглифи, но основно влияние е оказала създадената през същия период (ок. 1720 – 1700 пр.н.е.) местна линейна писменост в гр. Библос. [1] Една част от знаците, използвайки акрофоничния принцип, изглежда са директни репити на египетски, лувийски и семитски иероглифи. Това не помага за определянето на езика, но е признак, че в създаването на писмеността са участвали писари, запознати с Лувийското и Египетското писмо.[2]

   
Плочка с Линеар A, Археологически музей в Ханя.

 
Linear А: плочка от двореца в Закрос, Археологически музей на Сития.

Надписи на Линеар A са намирани предимно на о. Крит, но също така и на други места в Гърция, както и на територията на Турция и Израел. До 2020 г. общият брой на намерените надписи е 1427 съдържащи общо между 7362 и 7396 знака, което мащабирано към стандартен шрифт би запълнило едва два листа хартия А4 (за сравнение обемът намерени надписи на Линеар Б надхвърля 20 000).[3] Текстове на Линеар A се срещат на каменни таблички, златни и сребърни игли за коса и върху керамика.[4] Най-ранните надписи на Линеар A са намерени във Фестос, в пласт, датиран към края на средно-минойския II период: т.е. не по-рано от ок. 1700 г. пр.н.е. Освен на Крит надписи на Линеар A са намирани и на други егейски острови (Китера, Кеа, Тера, Мелос), в континентална Гърция (Ayos Stephanos), на малоазийския бряг на Егейско море (Милет, Троя) и в Леванта (Tel Haror).[5]

Преди 1973 г. имало само една плочка с надпис на Линеар A, намерена извън о-в Крит (на о-в Кеа).[6] Оттогава плочки с надписи са намерени на много други места.

Повечето – ако не и всички – надписи извън Крит, ако се съди по състава на плочките и други признаци, са направени на място.[6] Анализът на самите надписи показва, че някои от тях използват комбинация между Линеар A и Линеар B, използвайки елементи от двете.

Опити за разчитане

Българският езиковед Вл. Георгиев (1958) смята, че част от надписите на Линеар А отразяват диалект на старогръцкия език, различен от диалекта, на който са написани надписите на Линеар Б. Хипотезата на Георгиев се отхвърля впоследствие като несъстоятелна. По-късно Георгиев преразглежда своите възгледи, и отнася минойския език към хето-лувийските езици.

Хипотезата за хето-лувийския произход на минойския език е извънредно популярна през 1950 – 1960 г.; издигат я независимо един от друг С. Дейвис, Л. Палмер и други изследователи. Независимо от това, тази хипотеза с времето загубва почти всички свои последователи. Причината е не само липса на морфологични аналогии между минойски и хето-лувийски (изследванията от 1950 – 1960 г. пренебрегват морфологията на езика и се основават само на предполагаеми лексикални съвпадения), но и очевидната липса на преки контакти между хето-лувийската и критската цивилизация (Крит не се споменава изобщо в хетските източници). Географията на предполагаемото преселение на предците на хето-лувийските народи до появата им в Анатолия по никакъв начин не е свързана с Крит.

Хипотезата за семитския произход на минойците също е била популярна: нейни привърженици са С. Гордън, Я. Бест и др. Основният стимул за привържениците на семитската хипотеза е сходството на минойската дума ku-ro „всичко, цяло“ със семитския корен * kol, * kul със същото значение. Въпреки това не само има очевидни разлики между морфологията на минойския език и семитските езици, но и само по себе си наличието на отворени срички в минойското писмо противоречи на семитската морфология, където коренът на думата се състои от съгласни, а промяната на огласовката играе основна роля в словообразуването и словоизменението.

Вероятно минойският език не е нито индоевропейски език, нито семитски, а изолиран средиземноморски език като баски или етруски език.

Д-р Брент Давис от Университета в Мелбърн през 2019 г. получава наградата на името на Майкъл Вентрис на Университета в Лондон за откритието, че словореда в надписите на Линеар А е подобен на този в египетския език: Сказуемо-Подлог-Допълнение.[7]

Разчетени изрази

Следният списък показва малка част от разчетените изрази на Линеар А. Някои от тях не са сигурно изтълкувани.

• (j)a-di-ki-te-te, ja-di-ki-tu: думи (прилагателни?) свързани с планината Дикте?
• da-ma-te: * Dāmāter?, в Линеар Б da-ma-te = Δημήτηρ Деметра или старогр. δάμαρτει дат.п. ед.ч. от δάμαρ „съпруга“?
• ku-ro „цяло, всичко“: не е ясна връзката с индоевропейско * kwol-, семитско * kul или етруско churu със същото значение.
• ki-ro „липса, дълг“ (?).
• /.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B0%D1%80_%D0%90

 

на йероглифите, все Япония ми се върти в главата...

Зорба не би ли могъл да ги разчете?