.
.
.

ДВЕ ДОСТОБЕЛЕЖИТИ СРЪБСКИ КНИГИ
(проф. С.Младенов, сп."Славянска беседа", 1938г., кн.1)

I.

Ние, българите, дължим вечна благодарност на най-големия сръбски учен през миналия век - Вук Стефанович Караджич, който преди 116 години "откри" българския език и веднаж за винаги, по най-убедителен начин, обори погрешното схващане, че българският език не бил отделен славянски език, а представял наречие на сръбския. Понеже в прочутите всеобщи сравнителни речници, издадени по заповед на руската императрица Екатерина II, българският език е билъ забравен, па и в сръбските думи са били допустнати доста грешки, Вук Караджич издава, като приложение към издавания във Виена сръбски вестник, една не твърде голяма (54 стран. малка 4-на), но извънредно ценна книга: "Добавка (додатак) към Санкт-петербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с особени образци от български език". Когато е работил тази своя книга, гениалният самоук е бил ръководен пак от известния на времето си учен И.Копитар, словенец по произход, един от създателите на славяноведението, като отделна наука. И днес, след повече от сто години, Вуковият „Додатак" не е остарял и може да се чете с полза от всекиго, който се интересува от българския език. Както се разбира от надслова, Вук дава не само българските съответствия на сръбските думи от казаните сравнителни речници, но притуря и „особити огледи бугарскога jезика" - две евангелски притчи (за милостивия самарянин и за блудния син) на български (превод от двама български търговци из Разлог, които били във Виена) успоредно със сръбския превод, за да се видят по-добре различията, и 27 български народни песни пак от Разлог, записани от Вука много добре, току речи без съществени грешки, а накрай, в едно послесловие Вук дава и   п ъ р в а   б ъ л г а р с к а   г р а м а т и к а. Тя е твърде кратка (6 - 7 стр. 4-на, 12 стр. 8-на), но съдържа най-важното, което трябва да се знае за българския език - за звуковия му състав, за ударението, за члена, който не се поставя пред имената, ами след тях, за изказването на падежнит отношения с предлози, за спрежението на глаголите и т.н. Караджич споменува и за някои говорни различия между езика на българите в Разлог и Македония, от една страна, и "долу около Дунава". Не може да не отбележим тука, че Вук Караджич е един от първите чужди учени, който разкри пред славяноведците една сега всеизвестна истина - че езикът на славянското население в Македония е български. Така той бележи, че книгите на македонския учител и писател хаджи Йоаким Кърчовски от 1817 и 1819 год. е български (с руски и славянски примеси в езика), и че особено чист е българският език в прочутия „четвероезичен речник" (Lexicon tetrag"osson) на арумънския писател хаджи Даниил от гр.Москополе в Aлбания. А пък българският дял на тоя речник съдържа български думи от Македония (Битолско и Охридско).
Делото на Караджича бе продължено през 60-те години пак от един сърбин из Босна - Стефан Веркович, който обнародва в 1860 година в Белград доста голяма книга „Народни песни на македонските българи" - Народне песме македонски бугара, и то след като прекарва в Македония девет години, като изпратен от сръбското правителство събирач на старини. И за тая сръбска книга с български песни би трябвало да знаят нещо повечко всички образовани българи и приятели на сръбско - българското сближение. Ще отбележим тук само две любопитни обстоятелства, а именно, че книгата е напечатана в сръбската Държавна печатница, и че е посветена на тогавашната сръбска княгиня Юлия, съпруга на княза Михаил, който се тъкмеше да стане глава на бъдещето сръбско-българско царство. Въпреки някои недостатъци и грешки в записването, тоя сборник и досега остава един от най-драгоценните: с бисери из него е украсил и Пенчо Славейков своята „Книга на песните".


II.

За жалост, особено от 70-тe години на миналия вeк, у нашите братя сърби се ширеще едностранчива наука, която напусто се силеше да изопачи истините които Караджич, Веркович и множество други славянски и неславянсни учени бяха установили. Така изминаха повече отъ 60 тъжни години, през които учени божем люде изопачаваха и подправяха всичко писано за българите и за техния език...
Но както и след най-дълга и студена нощ настава ден, така и в сръбско-българските отношения трябваше да грейне слънцето на правдата. И ето, яви се един млад и във висша степен добросъвестен сръбски книжовник, които по най-бляскав начинъ - след повече от 100 години - продължи хубавото дело на Вука Стеф.Караджич: откак даде на своите сънародници редица превъзходни преводи из новата българска литература, д-р Никола Миркович състави "Бугарска граматика (75 стр. м. 8-на). Тъкмо 115 години след Вуковата българска граматика в „Додатака" и в годината, когато се подписва краткия югославско-български договор за вечно приятелство(1937г.), видя свят не само „Българската граматика" на д-р Н. Миркович, но и втори един негов не по-малко достоен за отбелязване труд - „Българско-сръбско-хърватски диференциални речник" (Бугарско-српско-хрватски диференциални речник), гол. 16-на стр. 159.
И дветe книги са издания на „Югословенско-българската лига в Бeлград". ("Iугословенско-бугарска лига у Београду" стои най-горе на заглавните страници и на кориците). Спираме се върху тия на пръв поглед маловажни подробности, защото те показват, че делото на д-р Миркович не бива да се смята само негово лично, но то има и подкрепата на казаната лига. Съществуването на такава лига в Белград може само да ни радва, защото издадените от нея книги ще разсеят окончателно заблудите досежно българския език, които се разпространяваха между нашите западни братя от лица твърде невещи, с цели съвсем едностранчиви и противни на мисълта за братска взаимност и съгласие.
С дветe споменати книги д-р Миркович се явява като втори Вук Караджич, който обаче не работи в чуждата Виена, а в столицата на кралство Югославия. И ако Вуковата книга ще да е проникнала повече между част от сръбския народ, у т.н. пречански сърби, то книгите на г. Мирковича ще могат и трябва да бъдат четени от всички сърби. Колкото въздействието на Вуковия „Додатак" върху щироките сръбски обществени слоеве е било слабо и дори нищожно, толкова пък Мирковичовата „Бугарска граматика" и речникът му ще смогнат да осветлят правилно всички непредубедени сърби. И те, нашите братя, има какво да научат и от граматиката, и от речника. Докато по-преди се учеше, че българският език заема само областта от Черно море до Искър и от Дунав до Стара планина, сиреч обхваща само североизточни области, сега д-р Миркович добре обяснява на своите сънародници, че българският език има според изговора на  два диалекта - един западен, който обхваща говорите на запад от линията Никопол - Ихтиман - Петрич - Солун, и един източен ( се изговаря като Я и Е) на изток от казаната линия. Караджич с право включва българската езикова област и югозападните български говори в Македония до Битоля и Охрид, а г. Миркович пак с пълно право включва в тази област ю г о и з т о ч н и т е  
 б ъ л г а р с к и   г о в о р и    о к о л о   С о л у н,   п а   и   з а п а д н и те   
б ъ л г а р с к и   г о в о р и   в   С о л у н - с к а т а   о б л а с т   и    н а   с е в е р   д о Д у н а в а.

За сръбското общество, на което цели десетки години се даваха неточни и съвсем превратни сведения за българите и за техния език, уводът в българската граматика на г. Миркович има значението на същинско откровение, особено що се отнася до западно-българските говори, които не се признаваха у сърбите.
Както Веркович преди 78 години, така и г. Миркович обръща внимание върху еднаквите звукови особености на Кирило-Методиевия и новобългарския език, които показват, че сегашният български език представя продължение на Кирило-Методиевия, та затова тоя език се нарича от мнозина учени   
с т а р о б ъ л г а р с к и.
Къси, но верни бележки се дават и за новобългарския правопис и за всички по-важни особености на българския език в сравнение със сръбския. Също тъй ценен е и диференциалния Българо сръбски-речник. Ако досега можеха някои повръхностно да разправят, че български език и сръбски е „все едно", сега двете книги на г. д-р Н. Миркович ще убедят и последните привърженици на тоя възглед в това, че  и м а    д о с т а  м н о г о  и    т в ъ р д е   с ъ щ е с т в е н и  р а з л и к и  
 м е ж д у    б ъ л г а р с к и    и  с р ъ б с к и. Ако не беше тъй, не щеше да има нужда от г. Мирковичовите книги, нямаше тоя млад сръбски книжовник да ги напише, та и Белградската югославско-българска лига, в която влизат добри приятели на сближението между българи и сърби, нямаше да издаде тези книги.
Нека най-сърдечно поздравим д-р Н. Миркович за досегашната му дейност в областта на сръбско-българското литературно сближение и особено за бeлгарската граматика и българско-сръбcкия речник! И нека пожелаем най-широко разпространение на книгитe му в цяла Югославия и България: те ще да принесат само полза.

Проф. Ст. МЛАДЕНОВ 

http://macedonia.kroraina.com/bl/index.html

Тоя Вук Караджич е някакво изключение от сръбския национализъм.
Когато писанията в разни конюнктурни книжки не съответстват на действителността, рано или късно биват опровергани. Разбира се, нанасят вреда в нечии мозъци. Затова мислещият четец подхвърля всичко на съмнение, ако преди това е чел Маркс, разбира се.

Както тук се забелязва,мнозина са изопачавали и продължават да изопачават факти свързани с България. Затова не бива да се увличаш и да превъзнасяш лъжите,писани по наш адрес в "нашите" учебници,като цитираш казионщини от Уикипедия и Златарски. В древните извори пише,че Българите са автохтонен народ и в НИКАКЪВ древен извор не пише че те са били тюрки, монголи и азиатци! Същото се отнася за езика и азбуката- в древните извори пише,че НАШАТА (!!!) азбука е написана специално за нас- не за сърби, руснаци и "македонци" и НИКЪДЕ НИКОГА не пише,че Българите някога са сменявали езика си! Това би трябвало да ти говори,че казионите са нечестиви мошеници,които лъжат народа ни и се занимават с псевдоисторически измами от което следва,че техните писаници в "нашите" учебници за нас са жалки фантазийни съчинения,а не исторически факти! Това,че "славяните" и другите измами са записани в "нашите" учебници не гарантира че са верни- напротив,точно това днес ги поставя под съмнение и както виждаме- напълно основателно!

За сърбите също е добре да знаеш че дори да не беше Караджич,световната наука пак щеше да "открие" Българския език напук на немкинята Екатерина,която искала да ликвидира езика ни и спомена за нас,понеже още тогава станало ясно,че нейната империйка е една гнойна плюнка в краката на нашата и имитация на оригинала! Затова не ги превъзнасяй прибързано,като не знаеш произхода им- колко от тези "сърби" са всъщност хървати или посърбени Българи,хора от смесени бракове с един родител Българин или с баба Българка да кажем! Поздрав и късмет!