Най-четени
1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. zahariada
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. zahariada
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
Най-популярни
1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. milena6
8. ka4ak
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. milena6
8. ka4ak
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. vesonai
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. vesonai
Постинг
31.05.2023 23:14 -
Две достобележити сръбски книги
Автор: mt46
Категория: История
Прочетен: 2965 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2023 23:17

Прочетен: 2965 Коментари: 4 Гласове:
10
Последна промяна: 31.05.2023 23:17

.
.
.
ДВЕ ДОСТОБЕЛЕЖИТИ СРЪБСКИ КНИГИ
(проф. С.Младенов, сп."Славянска беседа", 1938г., кн.1)
I.
Ние, българите, дължим вечна благодарност на най-големия сръбски учен през миналия век - Вук Стефанович Караджич, който преди 116 години "откри" българския език и веднаж за винаги, по най-убедителен начин, обори погрешното схващане, че българският език не бил отделен славянски език, а представял наречие на сръбския. Понеже в прочутите всеобщи сравнителни речници, издадени по заповед на руската императрица Екатерина II, българският език е билъ забравен, па и в сръбските думи са били допустнати доста грешки, Вук Караджич издава, като приложение към издавания във Виена сръбски вестник, една не твърде голяма (54 стран. малка 4-на), но извънредно ценна книга: "Добавка (додатак) към Санкт-петербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с особени образци от български език". Когато е работил тази своя книга, гениалният самоук е бил ръководен пак от известния на времето си учен И.Копитар, словенец по произход, един от създателите на славяноведението, като отделна наука. И днес, след повече от сто години, Вуковият „Додатак" не е остарял и може да се чете с полза от всекиго, който се интересува от българския език. Както се разбира от надслова, Вук дава не само българските съответствия на сръбските думи от казаните сравнителни речници, но притуря и „особити огледи бугарскога jезика" - две евангелски притчи (за милостивия самарянин и за блудния син) на български (превод от двама български търговци из Разлог, които били във Виена) успоредно със сръбския превод, за да се видят по-добре различията, и 27 български народни песни пак от Разлог, записани от Вука много добре, току речи без съществени грешки, а накрай, в едно послесловие Вук дава и п ъ р в а б ъ л г а р с к а г р а м а т и к а. Тя е твърде кратка (6 - 7 стр. 4-на, 12 стр. 8-на), но съдържа най-важното, което трябва да се знае за българския език - за звуковия му състав, за ударението, за члена, който не се поставя пред имената, ами след тях, за изказването на падежнит отношения с предлози, за спрежението на глаголите и т.н. Караджич споменува и за някои говорни различия между езика на българите в Разлог и Македония, от една страна, и "долу около Дунава". Не може да не отбележим тука, че Вук Караджич е един от първите чужди учени, който разкри пред славяноведците една сега всеизвестна истина - че езикът на славянското население в Македония е български. Така той бележи, че книгите на македонския учител и писател хаджи Йоаким Кърчовски от 1817 и 1819 год. е български (с руски и славянски примеси в езика), и че особено чист е българският език в прочутия „четвероезичен речник" (Lexicon tetrag"osson) на арумънския писател хаджи Даниил от гр.Москополе в Aлбания. А пък българският дял на тоя речник съдържа български думи от Македония (Битолско и Охридско).
Делото на Караджича бе продължено през 60-те години пак от един сърбин из Босна - Стефан Веркович, който обнародва в 1860 година в Белград доста голяма книга „Народни песни на македонските българи" - Народне песме македонски бугара, и то след като прекарва в Македония девет години, като изпратен от сръбското правителство събирач на старини. И за тая сръбска книга с български песни би трябвало да знаят нещо повечко всички образовани българи и приятели на сръбско - българското сближение. Ще отбележим тук само две любопитни обстоятелства, а именно, че книгата е напечатана в сръбската Държавна печатница, и че е посветена на тогавашната сръбска княгиня Юлия, съпруга на княза Михаил, който се тъкмеше да стане глава на бъдещето сръбско-българско царство. Въпреки някои недостатъци и грешки в записването, тоя сборник и досега остава един от най-драгоценните: с бисери из него е украсил и Пенчо Славейков своята „Книга на песните".
II.
За жалост, особено от 70-тe години на миналия вeк, у нашите братя сърби се ширеще едностранчива наука, която напусто се силеше да изопачи истините които Караджич, Веркович и множество други славянски и неславянсни учени бяха установили. Така изминаха повече отъ 60 тъжни години, през които учени божем люде изопачаваха и подправяха всичко писано за българите и за техния език...
Но както и след най-дълга и студена нощ настава ден, така и в сръбско-българските отношения трябваше да грейне слънцето на правдата. И ето, яви се един млад и във висша степен добросъвестен сръбски книжовник, които по най-бляскав начинъ - след повече от 100 години - продължи хубавото дело на Вука Стеф.Караджич: откак даде на своите сънародници редица превъзходни преводи из новата българска литература, д-р Никола Миркович състави "Бугарска граматика (75 стр. м. 8-на). Тъкмо 115 години след Вуковата българска граматика в „Додатака" и в годината, когато се подписва краткия югославско-български договор за вечно приятелство(1937г.), видя свят не само „Българската граматика" на д-р Н. Миркович, но и втори един негов не по-малко достоен за отбелязване труд - „Българско-сръбско-хърватски диференциални речник" (Бугарско-српско-хрватски диференциални речник), гол. 16-на стр. 159.
И дветe книги са издания на „Югословенско-българската лига в Бeлград". ("Iугословенско-бугарска лига у Београду" стои най-горе на заглавните страници и на кориците). Спираме се върху тия на пръв поглед маловажни подробности, защото те показват, че делото на д-р Миркович не бива да се смята само негово лично, но то има и подкрепата на казаната лига. Съществуването на такава лига в Белград може само да ни радва, защото издадените от нея книги ще разсеят окончателно заблудите досежно българския език, които се разпространяваха между нашите западни братя от лица твърде невещи, с цели съвсем едностранчиви и противни на мисълта за братска взаимност и съгласие.
С дветe споменати книги д-р Миркович се явява като втори Вук Караджич, който обаче не работи в чуждата Виена, а в столицата на кралство Югославия. И ако Вуковата книга ще да е проникнала повече между част от сръбския народ, у т.н. пречански сърби, то книгите на г. Мирковича ще могат и трябва да бъдат четени от всички сърби. Колкото въздействието на Вуковия „Додатак" върху щироките сръбски обществени слоеве е било слабо и дори нищожно, толкова пък Мирковичовата „Бугарска граматика" и речникът му ще смогнат да осветлят правилно всички непредубедени сърби. И те, нашите братя, има какво да научат и от граматиката, и от речника. Докато по-преди се учеше, че българският език заема само областта от Черно море до Искър и от Дунав до Стара планина, сиреч обхваща само североизточни области, сега д-р Миркович добре обяснява на своите сънародници, че българският език има според изговора на
два диалекта - един западен, който обхваща говорите на запад от линията Никопол - Ихтиман - Петрич - Солун, и един източен (
се изговаря като Я и Е) на изток от казаната линия. Караджич с право включва българската езикова област и югозападните български говори в Македония до Битоля и Охрид, а г. Миркович пак с пълно право включва в тази област ю г о и з т о ч н и т е
б ъ л г а р с к и г о в о р и о к о л о С о л у н, п а и з а п а д н и те
б ъ л г а р с к и г о в о р и в С о л у н - с к а т а о б л а с т и н а с е в е р д о Д у н а в а.
За сръбското общество, на което цели десетки години се даваха неточни и съвсем превратни сведения за българите и за техния език, уводът в българската граматика на г. Миркович има значението на същинско откровение, особено що се отнася до западно-българските говори, които не се признаваха у сърбите.
Както Веркович преди 78 години, така и г. Миркович обръща внимание върху еднаквите звукови особености на Кирило-Методиевия и новобългарския език, които показват, че сегашният български език представя продължение на Кирило-Методиевия, та затова тоя език се нарича от мнозина учени
с т а р о б ъ л г а р с к и.
Къси, но верни бележки се дават и за новобългарския правопис и за всички по-важни особености на българския език в сравнение със сръбския. Също тъй ценен е и диференциалния Българо сръбски-речник. Ако досега можеха някои повръхностно да разправят, че български език и сръбски е „все едно", сега двете книги на г. д-р Н. Миркович ще убедят и последните привърженици на тоя възглед в това, че и м а д о с т а м н о г о и т в ъ р д е с ъ щ е с т в е н и р а з л и к и
м е ж д у б ъ л г а р с к и и с р ъ б с к и. Ако не беше тъй, не щеше да има нужда от г. Мирковичовите книги, нямаше тоя млад сръбски книжовник да ги напише, та и Белградската югославско-българска лига, в която влизат добри приятели на сближението между българи и сърби, нямаше да издаде тези книги.
Нека най-сърдечно поздравим д-р Н. Миркович за досегашната му дейност в областта на сръбско-българското литературно сближение и особено за бeлгарската граматика и българско-сръбcкия речник! И нека пожелаем най-широко разпространение на книгитe му в цяла Югославия и България: те ще да принесат само полза.
Проф. Ст. МЛАДЕНОВ
http://macedonia.kroraina.com/bl/index.html
.
.
ДВЕ ДОСТОБЕЛЕЖИТИ СРЪБСКИ КНИГИ
(проф. С.Младенов, сп."Славянска беседа", 1938г., кн.1)
I.
Ние, българите, дължим вечна благодарност на най-големия сръбски учен през миналия век - Вук Стефанович Караджич, който преди 116 години "откри" българския език и веднаж за винаги, по най-убедителен начин, обори погрешното схващане, че българският език не бил отделен славянски език, а представял наречие на сръбския. Понеже в прочутите всеобщи сравнителни речници, издадени по заповед на руската императрица Екатерина II, българският език е билъ забравен, па и в сръбските думи са били допустнати доста грешки, Вук Караджич издава, като приложение към издавания във Виена сръбски вестник, една не твърде голяма (54 стран. малка 4-на), но извънредно ценна книга: "Добавка (додатак) към Санкт-петербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с особени образци от български език". Когато е работил тази своя книга, гениалният самоук е бил ръководен пак от известния на времето си учен И.Копитар, словенец по произход, един от създателите на славяноведението, като отделна наука. И днес, след повече от сто години, Вуковият „Додатак" не е остарял и може да се чете с полза от всекиго, който се интересува от българския език. Както се разбира от надслова, Вук дава не само българските съответствия на сръбските думи от казаните сравнителни речници, но притуря и „особити огледи бугарскога jезика" - две евангелски притчи (за милостивия самарянин и за блудния син) на български (превод от двама български търговци из Разлог, които били във Виена) успоредно със сръбския превод, за да се видят по-добре различията, и 27 български народни песни пак от Разлог, записани от Вука много добре, току речи без съществени грешки, а накрай, в едно послесловие Вук дава и п ъ р в а б ъ л г а р с к а г р а м а т и к а. Тя е твърде кратка (6 - 7 стр. 4-на, 12 стр. 8-на), но съдържа най-важното, което трябва да се знае за българския език - за звуковия му състав, за ударението, за члена, който не се поставя пред имената, ами след тях, за изказването на падежнит отношения с предлози, за спрежението на глаголите и т.н. Караджич споменува и за някои говорни различия между езика на българите в Разлог и Македония, от една страна, и "долу около Дунава". Не може да не отбележим тука, че Вук Караджич е един от първите чужди учени, който разкри пред славяноведците една сега всеизвестна истина - че езикът на славянското население в Македония е български. Така той бележи, че книгите на македонския учител и писател хаджи Йоаким Кърчовски от 1817 и 1819 год. е български (с руски и славянски примеси в езика), и че особено чист е българският език в прочутия „четвероезичен речник" (Lexicon tetrag"osson) на арумънския писател хаджи Даниил от гр.Москополе в Aлбания. А пък българският дял на тоя речник съдържа български думи от Македония (Битолско и Охридско).
Делото на Караджича бе продължено през 60-те години пак от един сърбин из Босна - Стефан Веркович, който обнародва в 1860 година в Белград доста голяма книга „Народни песни на македонските българи" - Народне песме македонски бугара, и то след като прекарва в Македония девет години, като изпратен от сръбското правителство събирач на старини. И за тая сръбска книга с български песни би трябвало да знаят нещо повечко всички образовани българи и приятели на сръбско - българското сближение. Ще отбележим тук само две любопитни обстоятелства, а именно, че книгата е напечатана в сръбската Държавна печатница, и че е посветена на тогавашната сръбска княгиня Юлия, съпруга на княза Михаил, който се тъкмеше да стане глава на бъдещето сръбско-българско царство. Въпреки някои недостатъци и грешки в записването, тоя сборник и досега остава един от най-драгоценните: с бисери из него е украсил и Пенчо Славейков своята „Книга на песните".
II.
За жалост, особено от 70-тe години на миналия вeк, у нашите братя сърби се ширеще едностранчива наука, която напусто се силеше да изопачи истините които Караджич, Веркович и множество други славянски и неславянсни учени бяха установили. Така изминаха повече отъ 60 тъжни години, през които учени божем люде изопачаваха и подправяха всичко писано за българите и за техния език...
Но както и след най-дълга и студена нощ настава ден, така и в сръбско-българските отношения трябваше да грейне слънцето на правдата. И ето, яви се един млад и във висша степен добросъвестен сръбски книжовник, които по най-бляскав начинъ - след повече от 100 години - продължи хубавото дело на Вука Стеф.Караджич: откак даде на своите сънародници редица превъзходни преводи из новата българска литература, д-р Никола Миркович състави "Бугарска граматика (75 стр. м. 8-на). Тъкмо 115 години след Вуковата българска граматика в „Додатака" и в годината, когато се подписва краткия югославско-български договор за вечно приятелство(1937г.), видя свят не само „Българската граматика" на д-р Н. Миркович, но и втори един негов не по-малко достоен за отбелязване труд - „Българско-сръбско-хърватски диференциални речник" (Бугарско-српско-хрватски диференциални речник), гол. 16-на стр. 159.
И дветe книги са издания на „Югословенско-българската лига в Бeлград". ("Iугословенско-бугарска лига у Београду" стои най-горе на заглавните страници и на кориците). Спираме се върху тия на пръв поглед маловажни подробности, защото те показват, че делото на д-р Миркович не бива да се смята само негово лично, но то има и подкрепата на казаната лига. Съществуването на такава лига в Белград може само да ни радва, защото издадените от нея книги ще разсеят окончателно заблудите досежно българския език, които се разпространяваха между нашите западни братя от лица твърде невещи, с цели съвсем едностранчиви и противни на мисълта за братска взаимност и съгласие.
С дветe споменати книги д-р Миркович се явява като втори Вук Караджич, който обаче не работи в чуждата Виена, а в столицата на кралство Югославия. И ако Вуковата книга ще да е проникнала повече между част от сръбския народ, у т.н. пречански сърби, то книгите на г. Мирковича ще могат и трябва да бъдат четени от всички сърби. Колкото въздействието на Вуковия „Додатак" върху щироките сръбски обществени слоеве е било слабо и дори нищожно, толкова пък Мирковичовата „Бугарска граматика" и речникът му ще смогнат да осветлят правилно всички непредубедени сърби. И те, нашите братя, има какво да научат и от граматиката, и от речника. Докато по-преди се учеше, че българският език заема само областта от Черно море до Искър и от Дунав до Стара планина, сиреч обхваща само североизточни области, сега д-р Миркович добре обяснява на своите сънародници, че българският език има според изговора на


б ъ л г а р с к и г о в о р и о к о л о С о л у н, п а и з а п а д н и те
б ъ л г а р с к и г о в о р и в С о л у н - с к а т а о б л а с т и н а с е в е р д о Д у н а в а.
За сръбското общество, на което цели десетки години се даваха неточни и съвсем превратни сведения за българите и за техния език, уводът в българската граматика на г. Миркович има значението на същинско откровение, особено що се отнася до западно-българските говори, които не се признаваха у сърбите.
Както Веркович преди 78 години, така и г. Миркович обръща внимание върху еднаквите звукови особености на Кирило-Методиевия и новобългарския език, които показват, че сегашният български език представя продължение на Кирило-Методиевия, та затова тоя език се нарича от мнозина учени
с т а р о б ъ л г а р с к и.
Къси, но верни бележки се дават и за новобългарския правопис и за всички по-важни особености на българския език в сравнение със сръбския. Също тъй ценен е и диференциалния Българо сръбски-речник. Ако досега можеха някои повръхностно да разправят, че български език и сръбски е „все едно", сега двете книги на г. д-р Н. Миркович ще убедят и последните привърженици на тоя възглед в това, че и м а д о с т а м н о г о и т в ъ р д е с ъ щ е с т в е н и р а з л и к и
м е ж д у б ъ л г а р с к и и с р ъ б с к и. Ако не беше тъй, не щеше да има нужда от г. Мирковичовите книги, нямаше тоя млад сръбски книжовник да ги напише, та и Белградската югославско-българска лига, в която влизат добри приятели на сближението между българи и сърби, нямаше да издаде тези книги.
Нека най-сърдечно поздравим д-р Н. Миркович за досегашната му дейност в областта на сръбско-българското литературно сближение и особено за бeлгарската граматика и българско-сръбcкия речник! И нека пожелаем най-широко разпространение на книгитe му в цяла Югославия и България: те ще да принесат само полза.
Проф. Ст. МЛАДЕНОВ
http://macedonia.kroraina.com/bl/index.html
Вълнообразно
Войводите поискаха оставката на Николай ...
Българите разлюбват ГЕРБ
65-годишен шофьор блъсна социалният мини...
Българите разлюбват ГЕРБ
65-годишен шофьор блъсна социалният мини...
Оригинали и кавъри II. Чужди кавъри в бъ...
Папа Франциск разкрива Българския си дин...
Макиавели – баща на съвременната политол...
Папа Франциск разкрива Българския си дин...
Макиавели – баща на съвременната политол...
Тоя Вук Караджич е някакво изключение от сръбския национализъм.
Когато писанията в разни конюнктурни книжки не съответстват на действителността, рано или късно биват опровергани. Разбира се, нанасят вреда в нечии мозъци. Затова мислещият четец подхвърля всичко на съмнение, ако преди това е чел Маркс, разбира се.
цитирайКогато писанията в разни конюнктурни книжки не съответстват на действителността, рано или късно биват опровергани. Разбира се, нанасят вреда в нечии мозъци. Затова мислещият четец подхвърля всичко на съмнение, ако преди това е чел Маркс, разбира се.
2.
mt46 -
Не, не е изключение... Видно е и от статията на забележителния ни учен Стефан Младенов...
01.06.2023 23:17
01.06.2023 23:17
kvg55 написа:
Тоя Вук Караджич е някакво изключение от сръбския национализъм.
Когато писанията в разни конюнктурни книжки не съответстват на действителността, рано или късно биват опровергани. Разбира се, нанасят вреда в нечии мозъци. Затова мислещият четец подхвърля всичко на съмнение, ако преди това е чел Маркс, разбира се.
Когато писанията в разни конюнктурни книжки не съответстват на действителността, рано или късно биват опровергани. Разбира се, нанасят вреда в нечии мозъци. Затова мислещият четец подхвърля всичко на съмнение, ако преди това е чел Маркс, разбира се.
Както тук се забелязва,мнозина са изопачавали и продължават да изопачават факти свързани с България. Затова не бива да се увличаш и да превъзнасяш лъжите,писани по наш адрес в "нашите" учебници,като цитираш казионщини от Уикипедия и Златарски. В древните извори пише,че Българите са автохтонен народ и в НИКАКЪВ древен извор не пише че те са били тюрки, монголи и азиатци! Същото се отнася за езика и азбуката- в древните извори пише,че НАШАТА (!!!) азбука е написана специално за нас- не за сърби, руснаци и "македонци" и НИКЪДЕ НИКОГА не пише,че Българите някога са сменявали езика си! Това би трябвало да ти говори,че казионите са нечестиви мошеници,които лъжат народа ни и се занимават с псевдоисторически измами от което следва,че техните писаници в "нашите" учебници за нас са жалки фантазийни съчинения,а не исторически факти! Това,че "славяните" и другите измами са записани в "нашите" учебници не гарантира че са верни- напротив,точно това днес ги поставя под съмнение и както виждаме- напълно основателно!
За сърбите също е добре да знаеш че дори да не беше Караджич,световната наука пак щеше да "открие" Българския език напук на немкинята Екатерина,която искала да ликвидира езика ни и спомена за нас,понеже още тогава станало ясно,че нейната империйка е една гнойна плюнка в краката на нашата и имитация на оригинала! Затова не ги превъзнасяй прибързано,като не знаеш произхода им- колко от тези "сърби" са всъщност хървати или посърбени Българи,хора от смесени бракове с един родител Българин или с баба Българка да кажем! Поздрав и късмет!
цитирайЗа сърбите също е добре да знаеш че дори да не беше Караджич,световната наука пак щеше да "открие" Българския език напук на немкинята Екатерина,която искала да ликвидира езика ни и спомена за нас,понеже още тогава станало ясно,че нейната империйка е една гнойна плюнка в краката на нашата и имитация на оригинала! Затова не ги превъзнасяй прибързано,като не знаеш произхода им- колко от тези "сърби" са всъщност хървати или посърбени Българи,хора от смесени бракове с един родител Българин или с баба Българка да кажем! Поздрав и късмет!
shtaparov написа:
Както тук се забелязва,мнозина са изопачавали и продължават да изопачават факти свързани с България. Затова не бива да се увличаш и да превъзнасяш лъжите,писани по наш адрес в "нашите" учебници,като цитираш казионщини от Уикипедия и Златарски. В древните извори пише,че Българите са автохтонен народ и в НИКАКЪВ древен извор не пише че те са били тюрки, монголи и азиатци! Същото се отнася за езика и азбуката- в древните извори пише,че НАШАТА (!!!) азбука е написана специално за нас- не за сърби, руснаци и "македонци" и НИКЪДЕ НИКОГА не пише,че Българите някога са сменявали езика си! Това би трябвало да ти говори,че казионите са нечестиви мошеници,които лъжат народа ни и се занимават с псевдоисторически измами от което следва,че техните писаници в "нашите" учебници за нас са жалки фантазийни съчинения,а не исторически факти! Това,че "славяните" и другите измами са записани в "нашите" учебници не гарантира че са верни- напротив,точно това днес ги поставя под съмнение и както виждаме- напълно основателно!
За сърбите също е добре да знаеш че дори да не беше Караджич,световната наука пак щеше да "открие" Българския език напук на немкинята Екатерина,която искала да ликвидира езика ни и спомена за нас,понеже още тогава станало ясно,че нейната империйка е една гнойна плюнка в краката на нашата и имитация на оригинала! Затова не ги превъзнасяй прибързано,като не знаеш произхода им- колко от тези "сърби" са всъщност хървати или посърбени Българи,хора от смесени бракове с един родител Българин или с баба Българка да кажем! Поздрав и късмет!
За сърбите също е добре да знаеш че дори да не беше Караджич,световната наука пак щеше да "открие" Българския език напук на немкинята Екатерина,която искала да ликвидира езика ни и спомена за нас,понеже още тогава станало ясно,че нейната империйка е една гнойна плюнка в краката на нашата и имитация на оригинала! Затова не ги превъзнасяй прибързано,като не знаеш произхода им- колко от тези "сърби" са всъщност хървати или посърбени Българи,хора от смесени бракове с един родител Българин или с баба Българка да кажем! Поздрав и късмет!
Търсене
Блогрол
1. М. Тачков - Български песни /стихосбирка/
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация