Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2019 20:39 - Н. Боало - из "Поетическо изкуство"
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 1335 Коментари: 6 Гласове:
20

Последна промяна: 03.02.2019 20:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Никола Боало -
из "Поетическо изкуство"


Песен първа

Напразно за Парнас мечтае ден след ден

писачът, щом съвсем от дарба е лишен.

Не чувствува ли той душата си обзета

от порива могъщ и тайнствен на поета,

ще си остане в плен на своя дух дребнав.

За него Феб е глух, а пък Пегас — болнав.

 

О вие, със души разпалени, които

по този път трънлив вървите упорито,

повярвайте, не е на гениалност знак,

че римите безспир ви блазнят пак и пак.

Започвайте едва ако сте преценили

грижливо за какво ще ви достигнат сили.

 

В природата цъфти от дарби цял букет,

но само по една се пада на поет.

Един ще изрази със стих любов голяма,

а друг ще порази целта си с епиграма.

Малерб ще възкреси геройски летопис,

Ракан ще създаде идилия с Филис.

Но щом умът е в плен на жар самолюбива,

от мними дарби все напразно се опива.

 

Тъй някой си, познат, че драскал със Фаре

куплети във едно парижко кабаре,

по път неподходящ се устреми към слава —

реши, че Мойсей ще може да възпява;

египтяните той последва тъй добре,

че се удави с тях в дълбокото море.

 

При всякакъв сюжет потребно е да има

съзвучие докрай на замисъл и рима.

Напразно във вражда изглеждат отстрани —

робиня тя е, с дълг да му се подчини.

Стреми ли се умът към нея с будност жива,

привиква с лекота подир да я открива.

На разума властта за да се въдвори,

съвсем не пречи тя, помага му дори.

Но щом я подценят, бунтува се и бяга —

да я догонва той принуден е веднага.

На смисъла докрай служете — той би бил

украса най-добра за бляскавия стил.

 /.../

У повечето днес мечтите са такива,

че пътят им далеч от правдата отива.

Позор е, според тях, да изразиш в слова

неща, които друг би мислил след това.

Фалшиви труфила, това са — оставете

в Италия със тях да блазнят умовете.

Към смисъл здрав безспир вървете, но човек

не бива да реши, че този път е лек.

Сгрешиш ли, гибелта ти е неотвратима —

един-единствен път към Истината има.

Ще срещнеш автор, тъй вживян в обекта свой,

че го следи докрай с подробности безброй.

Пристигне ли в дворец, описва ми каква е

фасадата, след туй излишно се мотае

по стълбища, върви по всеки коридор,

разхожда ме безкрай из вътрешния двор,

украсите брои в тържествените зали.

И колко ваян гипс, и колко астрагали!

Прескачам ред след ред — за да се отърва,

през парка най-подир измъквам се едва.

Отбягвайте това обилие безплодно,

в детайли да се свреш съвсем не е изгодно.

Излишното е все безсмислено, помни!

Добрият вкус е тук, за да го отстрани.

Без стегнат израз, знай, добър писател няма!

Отбягваш ли злина, не хлътвай в по-голяма.

Бе твърде мек, сега пък дращи този стих.

Неясен стана друг, като го съкратих.

Изглежда трети лек, но музата му — гола.

От буря се боиш, скалата те пробола…

Светът да ви цени, желаете, нали?

Не стойте все такъв, какъвто сте били.

От монотонността — макар и най-красива —

читателят накрай безпомощно заспива.

Такива има, знам, но кой ще ги чете?

Родени са затуй — да всяват скука те.

Щастлив е онзи, що владее струни много

и чийто стих звучи от весело до строго!

Пишете стих такъв, че да хареса много.

За ритъма да бди слухът ви трябва строго,

за смисъла в стиха внимавайте добре,

та в края на реда читателят да спре.

 

Пазете да не би, макар в моменти редки,

да сте събрали чифт от гласни — зли съседки.

Търсете всеки път съзвучен словоред,

неблагозвучността отбягвайте навред.

И най-възвишен стих, събрал предимства разни,

не би бил оценен, ушите щом подразни.

 

/.../

В неясни думи щом се губи мисълта ви,

умът ми би желал накрай да изостави

безплодните слова — омръзва най-подир

да следваш автор, щом укрива се безспир.

А има умове, със мисли над които

надвисва все небе, от облаци закрито —

през тях не би пробил лъчът на точността.

Щом няма яснота във някоя идея,

стилът ще е мъгляв в зависимост от нея,

но изразът е чист, щом смислена е тя,

и думите човек намира с лекота.

Езика ни предраг особено пазете,

и в крайностите пак, че е свещен, помнете.

Напразен е звънът на мелодичен звук,

ако по смисъл той неподходящ е тук,

не мога да търпя простащина гръмлива,

или пък стих сакат зад було да се скрива.

Дори човек дарен със качества безброй,

в езика щом е слаб, писател лош е той.

 

Трудете се добре — ще е опасна грешка,

ако човек твори със бързина лудешка.

Безвкусица, а не находка ще е, щом,

избързвайки напред, римуваш тичешком.

Когато тих поток минава през засмяна,

обсипана с цветя и със треви поляна,

за мен е по-добър от ручей, завилнял

и буйно устремен през камъни и кал.

Полека бързайте, творението ново

и двадесети път оглеждайте сурово;

излъсквайте го все, добавяйте черти,

но най печели то, като се съкрати.

Сполуки тук и там не ще спасят творбата,

с досадни грешки щом е също тъй богата.

Потребно е и ред творецът да е дал —

със увод подходящ и подходящ финал;

изкуството с финес да бъде засияло

и частите добре да свързва в стройно цяло.

Не бива да страни от смисъла далеч

заради ярък звук изящната ви реч.

 

Треперите ли как светът ви преценява?

На себе си критик бъдете строг тогава.

Невежият е сам за себе си велик.

Приятелски съвет търсете в сгоден миг.

Приятелят би бил добър, ако напада

стила несполучлив без никаква пощада.

Високо ви цени? Добре, обаче кой?

Приятел ли е ваш или ласкател той?

Двамина ви ценят, надсмива ви се трети.

Не слушайте хвалби, приемайте съвети!

Ласкателят реди похвали с пълен глас,

дори единствен стих го хвърля във екстаз.

„Божествено!“ — твърди, вживява се така, че

подскача от възторг или от мъка плаче,

обсипва ви с безброй похвали всеки път…

Съвсем не е такъв на правдата гласът.

 

Приятелят добър не би пожалил сили

да ви посочи как и колко сте сгрешили.

Небрежност щом съзре, не би ви я простил

и би посочил път към по-изискан стил…

Надутите слова ще гони без остатък,

ще търси смисъл тук, а ритъм — по-нататък:

„Неясно е това, ей този израз тук

неточен е съвсем, сменете го със друг.“

Приятел щом е, той така ще ви говори.

 

Но често авторът за всяко нещо спори

и смята своя стих за тъй непогрешим,

че се обижда, щом за нещо го корим.

Посочвате му: „Тук се губи мисълта ви.“

„Красив е този стих — защо да се поправи“ —

ще ви отвърне той. „Това е слабо, бих

го махнал…“ — „Как? Това е най-добрият стих!“

„Стилът ви тук е груб…“ — „Но всички възхищава!“

Че винаги е прав, твърди със страст такава,

че щом го укорят за думичка една,

не би я променил на никаква цена.

А пък безспир твърди, че критиката тачи,

че чака съд от вас за всички неудачи.

Но клопка е това — създава повод той,

за да ви прочете безвкусици безброй,

Като ги дочете, отива си веднага,

самоопиянен, на други да дотяга.

Със автори-глупци е пълен този век,

но и четци глупци намерил би човек.

Освен че те гъмжат в провинцията, има

и в знатни домове тълпа неизброима.

Посредствени творби удостоява хор

от пламенни хвалби почти във всеки двор;

глупакът всеки път успява, знайте вие,

от по-голям глупак похвали да добие.
/.../


Превод от френски: Пенчо Симов

https://chitanka.info/text/21909-iz-poetichno-izkustvo

ПП: Никола Боало-Депрео (1636–1711) е френски поет, критик и теоретик на класицизма.

 




Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. born - Чудесен превод на великолепно п...
03.02.2019 21:52
Чудесен превод на великолепно произведение !
Почитания за избора.
цитирай
2. kvg55 - mt46,
03.02.2019 21:53
Учили сме в гимназията за Никола Боало.
цитирай
3. mt46 - Благодаря за добрия отзив!... Това е класика...
04.02.2019 21:18
born написа:
Чудесен превод на великолепно произведение !
Почитания за избора.

цитирай
4. mt46 - Добре...
04.02.2019 21:22
kvg55 написа:
Учили сме в гимназията за Никола Боало.

Доста неща се учат, но малко неща се разбират, запомнят, оставят следи...
цитирай
5. vania23 - Впечатляващо!
04.02.2019 21:52
Благодаря, че сподели! Прочетох с голям интерес и усмивка.
цитирай
6. mt46 - И аз благодаря, че си прочела с интерес!...
05.02.2019 23:03
vania23 написа:
Благодаря, че сподели! Прочетох с голям интерес и усмивка.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13267049
Постинги: 2606
Коментари: 36618
Гласове: 121338
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031