.
.
.
Балада за Къщата                                На Стефан Епитропов

Цигла по цигла и тухла по тухла -
както строили я някога майстори -
старата къща невидимо рухва. -
Сякаш събарят я сили незнайни...

Няма ги вече старицата, старецът
/сякаш ги виждам отново на пейката/ -
в лятната вечер със мен разговаряха,
топли, сърдечни, лицата им грейваха...

Дворът пустее, помръкнал от чакане -
спи, буренясал, зад къщата тиха...
Кой да посее надежда в земята? -
Те - синовете - далече заминаха...

Зеят прозорците, чезне оградата...
Стенат стените с въздишка болезнена...
Стара, беззъба, вратата е паднала,
вече ненужна. - Кого да посрещне?...


Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

И пророческо, защото натам отива цялата страна...

действителност за съжаление. :(
Тъжно и вярно написано. Много може да се напише по темата, много истини могат да се изнесат, но за съжаление тези, които трябва да решат проблема се правят на глухи и слепи. Явно някой има полза от това състояние.
Красива пролет ти пожелавам Марине!

Колко тъжно ми стана....Но колко си прав.Къде отидоха децата ни? Къде отиде надеждата за един по-хубав свят? Но,може би-все още не е късно...

ТЪЖНО И ВЯРНО НАПИСАНО!
ТЪЖНО И ВЯРНО НАПИСАНО от=от Жар Бог Иса и Богиня Диана!
ТЪЖНО И ВЯРНО НАПИСАНО от теб,Приятелю с името Божие Мариино,но съчинено и внушено ти от реалните Йм небесни служители в неразривна транспространствена синергетична връзка и екип,в който екип ти си крайният изпълнител!
Това твърди и възклицанието на planinitenabulgaria СТРАХОТНО СТИХОТВОРЕНИЕ!,в което те са посочили преките ръководители на авторският колектив:
СТРАХОТНО СТИХОТВОРЕНИЕ=СТИХОТВОРЕНИЕ на Иса Траха и Диана
И пак в planinitenabulgaria е вложено пророчеството НАКЪДЕ ОТИВАМЕ!
ВСИЧКИ ОТИВАМЕ ПРИ=ВСИТШКИ ОТИВАМЕ ПРИ=ПРИ Бог Исуш и Богиня Диана Мат

И надеждата за не само по-добър живот,но и за прекрасен и несънуван живот,са пак Те!
ПРЕКРАСЕН ЖИВОТ=Барк Сар Ежуа и Богиня Диана
НЕСЪНУВАН ЖИВОТ=Бог Исуж и Богиня Диана
ПАК СА ТЕ=Бокиня Диана и Иса
И въобще Те Са всичко и Са навсякъде!
ТЕ СА ВСИЧКО=ТЕ СА ВСИТШКО=ТЕ СА Бокиня Диана и Исуш
ТЕ СА НАВСЯКЪДЕ=ТЕ СА Иса и Бокиня Диана
Навсякъде Са Българските Богове,Приятелю,както и директно са имплантирани в именната ти Божия индексация:
МАРИН ЙОРДАНОВ=МАРИЯ БАРДА,Богиня Мария Певицата и Поетесата
МАРИН ТАЧКОВ=Бокиня Диана Мария и Ешуа-династичен Техен потомък
Радостната и неотменима пролетна вест е,че Боговете ни съвсем скоро ще Се явят за да възстановят Българската световна империя на Любовта,Братството и Мира!
НЕОТМЕНИМА ВЕСТ=Бог Тати Иса и МаМа=Бог Тати Иса и Мария Магдалена
СКОРО СЕ ЯВЯВАТ=Исус Барка и Богиня Диана
СВЕТОВНА ИМПЕРИЯ на=ИМПЕРИЯ на Бог Иса и Богиня Диана-империята на Любовта,която заедно възстановяваме сега,Приятели Българи,феноменни потомци на Боговете властелини на световете!
Благословен си,Приятелю!

Вратата, оградата-все знаци, които разчитат миналия невъзвратим живот...
И нищо въодушевяващо."Кой да посее надежда в земята? "

Тъжно, Стара, беззъба, вратата е паднала,
вече ненужна. - Кого да посрещне?...
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

Толкова е лесно да се поправи ... и адски невъзможно да го направим... да си върнем децата, а преди това не да се вайкаме, а да се обединим... реалностите могат да се променят: ако го поискаме, да спазваме върховенството на закона, а не всеки да става прокурор...

Благодаря ви!...

Поздрави Поете! Преди 30 години си го написал и колко актуално звучи това в наши дни Сякаш си предусетил накъде отиват нещата ! Добре те е научил Епитропов!:)
Вечна му Памет!

Разрухата в нашата скъпа Родина започна много преди 2002 година и продължава все още. Малките села изчезват, а картината в други е като след бомбардировка. На фона на разрухата се изграждат големи и скъпи палати, а на фона на огромната безработица и ниските доходи и пенсии на населението висшестоящите получават високи възнаграждения.

прекрасно, много стойностно стихотворение..
аплодисменти, приятелю... спомних си за едно мое стихотворение
писано по един тъкъв повод с болка по нещо безвъзвратно
отишло си...

Старата къща

Зейнал дуварът. Парчета кирпич.
Чемширът в зелено очите боде.
Прошарва се тихото с птичия вик,
а времето тук не отмерва живот.

Кръст на вратата от стар некролог
и крепът развява се - траурен флаг.
Белее от нищото прашен покров -
пътека, която не води назад.

Камък до камък, без болка и дъх,
не значи тук нищо суетният гняв.
Камбана напомня го с тъжния звън,
изплакан без сълзи за нечия смърт…

Това стихо съм го писал много преди 2002 г. То е първото ми публикувано във вестник стихотворение - през 1985 г. във в. "Дунавска правда", малко преди да завърша средното си образование... Разбира се, тук е в редактиран вид /във вестника е със заглавие "Старата къща"/... Написано е по действителен случай...

Прекрасна балада, Маринче!
Прекрасна, но много тъжна!
Буца заседна в гърлото ми, а душата ми стене!

Драматичните събития раждат голямата поезия!
Лошото е ,че не е само тази къща обезлюдени от демокрацията са цели области.

Жестока орис,която по-добре не може да се опише.................

12. katan - "Кой да посее надежда в земята?"
30.03 14:54
Прекрасна балада, Маринче!
Прекрасна, но много тъжна!
Буца заседна в гърлото ми, а душата ми стене!
цитирай
Изтрий
13. kostadin - Драматичните събития раждат го...
30.03 21:59
Драматичните събития раждат голямата поезия!
Лошото е ,че не е само тази къща обезлюдени от демокрацията са цели области.
цитирай
Изтрий
14. iliada - Моите почитания,поете!
19:59
Жестока орис,която по-добре не може да се опише.................
цитирай

;)