Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2015 22:42 - Измамизъм
Автор: mt46 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4157 Коментари: 14 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Защо сме роби според Буковски?

 

Чарлз Буковски до издателя му, 12 август, 1986

Здравей, Джон,

Благодаря за хубавото писмо. Не вреди, струва ми се, понякога да си спомни човек откъде е дошъл. Ти знаеш местата, откъдето дойдох аз. Дори хората, които се пробват да пишат или да снимат филми за това, не могат да уцелят съвсем истината.

Наричат го “от 9 до 5”. Никога не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата.
След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд, и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.

Знаеш, че все казвам “Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси”.

 

И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша.

Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно.

Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам. За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца? Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те?

Едно време, когато бях още доста млад и скачах от работа на работа, бях достатъчно глупав, за да казвам от време на време на останалите работници: “Ей, шефът може да влезе всеки момент и да ни изволни всичките ей така, не разбирате ли?”
Те само ме гледаха. Пробутвах им нещо, което не искаха да влиза в умовете им.

Сега в индустрията се правят огромни съкращения (стоманените фабрики са мъртви, в други фактори на работното място има технически промени).   Уволняват хората със стотици хиляди и лицата им са зашеметени:

“Вложих 35 години…”
“Не е правилно така…”
„Не знам какво да правя…“

Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. Аз виждах всичко това. Те защо не го виждаха?

Реших, че пейката в парка е точно толкова добра, или че е също толкова хубаво да стана постоянно присъствие в кръчмите.

Защо да не стигна там пръв, преди те да ме пратят там? Защо да чакам?

Пишех просто с отвращението от всичко това и беше облекчение да го изкарам от себе си. И ето ме сега, така наречения професионален писател, след като подарих първите си 50 години, открих, че има и други отврати отвъд системата.
Помня веднъж, когато работех като пакетировач в една компания за осветителни тела, един от колегите ми изведнъж рече: “Никога няма да бъда свободен!”.
Наблизо минаваше един от шефовете (казваше се Мори) и пусна един сладък кикот, наслаждавайки се на факта, че тоя приятел е в капан доживот.

Та, късметът, който най-накрая извадих да се махна от тези места, без значение колко време ми отне, наистина ми даде някаква радост, радостната радост на чудото. Сега пиша от един стар ум и едно старо тяло, много след времето, когато повечето хора дори биха помислили да продължат нещо такова, но тъй като почнах толкова късно, дължа на себе си да продължа.
И, когато думите започнат да избледняват и някой трябва да ми помага да се качвам по стълбите, и повече не мога да различа синигер от кламер, все пак смятам, че нещо в мен ще си спомня (без значение колко съм сдал багажа) как съм минал през кръв и лайна, за да стигна до един поне щедър начин да умра.

Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение, па макар и само за мен.

Твоето момче,
Ханк

Автор: Лентата
Източник: Лентата

glasutnamladitehora.wordpress.com/2015/09/29/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/

Най-голямата световна религия и идеология е измамизмът...
Марин Тачков






Гласувай:
29
0


Вълнообразно


1. kvg55 - Написаното отразява ситуацията в ...
30.09.2015 22:58
Написаното отразява ситуацията в САЩ към 12 август, 1986 година.
Днес, понеже САЩ завзеха нови територии, това положение се
разпростира по цяла Европа.
цитирай
2. tryn - Прочетох и го обмислям...
30.09.2015 23:13


Личната свобода е предимно състояние на Духа...
Благодаря за интересния материал, Марин!
цитирай
3. milady - добро утро ,маринче!
01.10.2015 08:24
многоо добър избор си направил,
по важна цел от това няма ,да бъдем свободни...
права е колежката ,трън !!!
но звучи нещо много отчайващо....

цитирай
4. vania23 - Eх, какво да кажа?
01.10.2015 09:47
Сещам се за цитат от български класик:
"Ех, лошо, ех лошо светът е устроен, а може по-иначе, може!"
цитирай
5. gosho568 - Самата истина... Поздрави!!!
01.10.2015 15:24
Самата истина... Поздрави!!!
цитирай
6. vishnichka - Като че ли съм чела някъде това,
01.10.2015 18:47
и съм съгласна с всяка дума от написаното!
Пропускаме всеки шанс да изживеем дните и годините си пълноценно, като истински човеци. Жалко, че така сме си устроили обществата... уж сме разумни същества, а сме позволили да властва лудостта...
цитирай
7. donchevav - Напълно подкрепям коментара на ...
01.10.2015 21:21
Напълно подкрепям коментара на vishnichka.
Колко вярно:
"Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа." Мисълта за днешната сигурност, която можем да загубим утре, ни разколебава, стряска ни, размеква ни, прави ни склонни да приемаме нови и нови унижения от страх да напуснем удобството на безгласна буква от мнозинството. И толкова по-невероятно постижение е да се пребориш със статуквото, да надмогнеш инстинктивната грижа за хляба и топлото - да се откъснеш от рутината. Усещане за освобождение, за летеж!
Чудесен постинг! Поздрави, Марине!
цитирай
8. mt46 - Да, в т. ч. и нашата територия...
01.10.2015 23:17
kvg55 написа:
Написаното отразява ситуацията в САЩ към 12 август, 1986 година.
Днес, понеже САЩ завзеха нови територии, това положение се
разпростира по цяла Европа.

цитирай
9. mt46 - Това е елитарно, индивидуалистично виждане...
01.10.2015 23:26
tryn написа:


Личната свобода е предимно състояние на Духа...
Благодаря за интересния материал, Марин!

Как духът ти да е свободен, когато човекът е подчинен на Системата /на политиката, на работодателя си и т. н./?...
Поздрав, Елица!...
цитирай
10. mt46 - Здравей, Юлия! Благодаря ти!...
01.10.2015 23:29
milady написа:
многоо добър избор си направил,
по важна цел от това няма ,да бъдем свободни...
права е колежката ,трън !!!
но звучи нещо много отчайващо....


Няма абсолютна свобода. Целта е да сме колкото може по-малко зависими...
Поздрави!...
цитирай
11. mt46 - Да, може... Но са нужни повече разум и по-малко егоцентризъм...
01.10.2015 23:32
vania23 написа:
Сещам се за цитат от български класик:
"Ех, лошо, ех лошо светът е устроен, а може по-иначе, може!"

цитирай
12. mt46 - Благодаря!... Поздрави!...
01.10.2015 23:35
gosho568 написа:
Самата истина... Поздрави!!!

цитирай
13. mt46 - Благодаря ти за мнението!... Поздрави!...
01.10.2015 23:41
vishnichka написа:
и съм съгласна с всяка дума от написаното!
Пропускаме всеки шанс да изживеем дните и годините си пълноценно, като истински човеци. Жалко, че така сме си устроили обществата... уж сме разумни същества, а сме позволили да властва лудостта...

Да, жалко!...
Светът се управлява не от разума, а предимно от пороците, от страстите...
М. Тачков
цитирай
14. mt46 - Здравей, Вени! Благодаря ти за мнението!...
01.10.2015 23:44
donchevav написа:
Напълно подкрепям коментара на vishnichka.
Колко вярно:
"Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа." Мисълта за днешната сигурност, която можем да загубим утре, ни разколебава, стряска ни, размеква ни, прави ни склонни да приемаме нови и нови унижения от страх да напуснем удобството на безгласна буква от мнозинството. И толкова по-невероятно постижение е да се пребориш със статуквото, да надмогнеш инстинктивната грижа за хляба и топлото - да се откъснеш от рутината. Усещане за освобождение, за летеж!
Чудесен постинг! Поздрави, Марине!

Малцина успяват да надмогнат инстинктите... Поздрави!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13277442
Постинги: 2610
Коментари: 36643
Гласове: 121458
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031