Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2016 20:31 - Ще надживеем ли нашата Родина?...
Автор: mt46 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3340 Коментари: 18 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Ще надживеем ли нашата Родина?

от Христина Христова в Избор на редактора · 13/01/2016 · 15:06

 

image

„За да променим радикално същността на един режим,
ние трябва да мислим ясно и смело,
тъй като ако има нещо, което сме научили,
то е, че режимите не искат да бъдат променяни.
Първо трябва да разберем какъв аспект на управлението
или на неокорпоративния модел искаме да променим или премахнем.
След това трябва да достигнем
достатъчно дълбоко осмисляне на този модел, което да ни позволи
да преминем през тинята на политически изкривения език
и да формулираме ясна позиция.
И най-накрая, трябва да използваме тези прозрения,
за да вдъхновим в себе си и в другите
един път на облагородяващо и ефективно действие
.“

 

Джулиан Асанж

България е на път да загуби своята воля за живот. Българският човек свикна неусетно и коварно битието му да се намира в състояние на перманентна катастрофичност и това да се приема за даденост. Пораженията в националната ни психика са дълбоки и смущаващи на всички нива и във всички социални слоеве. Разумната преценка се блъска в стена от невъзможност да бъде направен пробив в тази обезпокоителна и трайна тенденция. Цялото общество е сякаш замръзнало в необратим ступор, а спорадичните движения във вцепененото национално тяло не са в състояние да събудят инстинкта му за самосъхранение, въпреки неимоверните усилия на шепа „ентусиасти“ и отделни личности.

Вълнуваме се за всичко, което става по света. Съпричастни сме на Кьолн, на Париж, скачаме с люти думи срещу бежанци и мигранти, оплакваме оглупялата Европа, ядосваме се на изкуфелия Брюксел, на некадърните си и продадени политици, надяваме се на Орбан, възвеличаваме или проклинаме Путин, възвеличаваме или проклинаме Вашингтон…

Намираме си повод да изглеждаме живи.

Стреляме с клавишите в социалните мрежи като деца, на които е позволено да си поиграят на виртуална война, затворени зад решетките на матрицата.

А през това време нашите майки и бащи, изтерзани и унизени, умират от студ и от глад в непосилна мизерия по градчета, села и паланки; българи и цигани тормозят и убиват българи и български деца всеки ден пред очите на всички ни – докато ние заснемаме убийството с телефона си, за да го качим в интернет и да го излъчат по телевизията; деца умират без лечение, а душите им – без знание, докато нас ни класифицират като добичета с пръстови отпечатъци, срещу които да ни подхвърлят шепа хапчета и огризки живот. И през цялото време България уморено затваря очи, потъваща в срама на това, в което се превърнахме…

Питам ви.

С какво нашите мъже са по-различни от германските мъже, на които се подиграваме, че не могат да защитят жените си от издевателствата на мигрантите?!

Нима нашите мъже защитиха жените си, децата си, майките си и бащите си от геноцида, на който са подложени вече четвърт век в собствената ни Родина? Не. Не ги защитиха. А издевателствата над тях са по-ужасяващи от тези в Кьолн и Париж. Защити ли вчера някой 18-годишния Тодор във Враца, пребит публично до смърт?

Защо стигнахме дотук?

Може ли тази самоунищожителна вътрешна тяга да бъде овладяна и опитомена, или поне частично неутрализирана, за да бъде даден шанс за появата на оздравителен процес?

И ако да – кой може да го направи?

Как?!

Отговорите на тези въпроси са трудни и безсънни. Малцина са тези, които все още си ги задават, отказвайки да свалят своята последна морална съпротива пред това, което на практика вече изглежда неизбежно.

Нека не ви звуча меланхолично. Напротив. Смелото осъзнаване на реалността и смисленото проникване в същността й са първата стъпка към отговора. Тревожното е, че твърде дълго стоим фиксирани в тази точка – в търсенето, анализирането и артикулирането на причините, въпреки че те отдавна са ясни на всички. Но никой все още не се осмелява да назове Отговора.

Страх?

Може би.

Или просто предпазливост.

Или умора и изтощение.

Или тактическо изчакване друг да го направи.

Или осъзнаване, че Системата е непобедима, а хората – неспособни да се обединят в обща кауза.

Наскоро в социалната мрежа някой попита: „Рая покорна, знаете ли, че не е важно оцеляването, важен е животът?“

Така ли е? Знаем ли? Или отдавна двете означават едно и също за нас? Ще си позволя да ви припомня разликата, докато все още я помня и аз. Може и аз да я забравя. Оцеляването е присъщо на всички животински видове. Понятието „живот“ природата е завещала за осъзнаване единствено на Homo sapiens. На нас.

Стряскащо е, че днес почти всички българи сме приковани тук – в точката на оцеляването, лишавайки себе си и поколенията след нас от екзистециалния повод за живот.

Неотдавна доц. Николай Гочев в своя текст „Време е за идеология“ написа:

 

 

Тъй като изборът, който режимът предлага, е тежък: или геноцид, или претопяване (чрез емиграция, и – както виждаме – имиграция). 

 

Тъй като тук става въпрос буквално за живот или смърт, някои от нас, които народът ни според силите си се е погрижил да образова, трябва да се замислят.“

Мисля като него.

Всички, които преминаваме съзнателно през случващото се, трябва да седнем заедно около огнището или около въглените, които останаха от него. Ако трябва и около пепелта ще седнем, защото и пепелта е свещена. Да си поговорим спокойно, много спокойно, като се изслушаме един друг. Като се огледаме кои сред нас са мъдреците.

Повярвайте ми. Никой от нас не вижда цялата истина. Аз съм заслепена за това, което мнозина от вас виждат по друг начин. Вие сте слепи за това, което виждам аз с ясен поглед. Всеки един аспект на съществуващото има своето основание и причина. Това, което изгражда неделимото цяло, е златната среда с нейните велики тайни. Волно или неволно, към нея вървим всички през целия си живот. И ако сме неспособни сами да я пожелаем, отклоняващите вниманието илюзии рано или късно ни нанасят болка и празнота. И ни отнемат волята за живот.

 

Както продължава доц. Гочев в своето философско есе, време е да произведем „мисъл, която ще събере разпръсващите се във всякакви посоки хора, които все още, и то с голяма болка, си спомнят, че някога са били заедно.“  

С какво разполагаме днес, в качеството си на едно напълно разкъсано общество, в което сме изгубили свещеното си основание да бъдем заедно? Този е първият въпрос, на който трябва да си отговорим, преди да си зададем всички останали въпроси. И този въпрос не е политически, нито е икономически. Той е духовен. Спомнете си революционера Ботев. Той беше  поет. Спомнете си поручик Дебелянов. Той беше поет. Спомнете си и Вапцаров. Той беше поет. Спомнете си всички останали. Те бяха поети. Те носеха във себе си духа, а всичко друго е след него.

Никой от нас не може да отговори сам на първия въпрос.

Никой извън нас не може да ни отговори.

Трябва да се потърсим, приятели. Нощта, в която попаднахме, е тъмна и дълбока. И може да е твърде дълга. Нужно е движение и копнеж от всеки един от нас. Трябва да успеем да се намерим. Да намерим искрицата живот в пепелта.

Иначе ще я надживеем.

Ще надживеем нашата България.

 

„Отива си денят и утре съм на път.
Казват, че някъде между Сливен и село Марен,
от което Муратовите пратеници
някога бяха поели Шишмановата сестра,
още имало свободна българска земя.
Затам потеглям…

Ето птица отлита. Къде летиш, птицо?
Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро?
Кой ви зове, кой ви води и накъде?
Къде отиваш и ти, човече?…

Ако е казано в евангелието –
ще погледнат тогова, когото прободоха,
кой ще погледне мене, поругания българин?“

Емилиян Станев – „Антихрист“

Свързана публикация: Николай Гочев – „Време е за идеология“

www.memoriabg.com/2016/01/13/shte-nadjiveem-li-nashata-rodina/

В Злобария Кой, по дяволите, заблуди ни?...
Как достигнахме дотук? Не зная...
Как проспахме толкова години!
И защо се лутаме... в Злобария?...

С разни демонични опиати
сигурно добре са ни дрогирали...
И ядем лъжите опашати...
Бесове ни идиотизират...

И защо слепци народа водят?
Мъдростта, човечността угасват...
Роб културата е пак на мода...
Диктатурата свободно властва...

Марин Тачков
13 януари 2016 г.

 








Гласувай:
17
1


Вълнообразно


1. ikra - Много добра статия!
14.01.2016 21:28
Не съм чел нейни неща до сега - но си струва да се прочетат последните две, които си ни предоставил. Сериозно има върху какво да помислим...
Поздрави!
цитирай
2. kvg55 - "Кой, по дяволите, заблуди ни? ..."
14.01.2016 21:40
Всички, които ни говорят сладки приказки, а дума не обелват за проблемите.
Така беше и при социализма - говореха ни за светлото бъдеще, а текущите проблеми премълчаваха. И така, докато вече нямаше накъде , започнаха срамежливо да признават, че има проблеми и да споменават за истината. Народът ги изпрати със смях и анекдоти.
И сега, ако не погине от демократичният живот, народът ще ги изпрати със смях и анекдоти. А може и с оръжие, което е по-добрият изход, защото тези няма да пуснат лесно кокала.
цитирай
3. donchevav - Богат постинг - а не мога да му се в...
14.01.2016 22:01
Богат постинг - а не мога да му се възхитя. Всичко в него - анализи, цитати, чудесно стихотворение, песен - буди тревога и усещане наистина за катастрофичност. Отчайващо!
цитирай
4. emi1ts - "... Да намерим искрицата живот в пепелта."
14.01.2016 22:30
Добро послание и анализ!Зададени актуални и важни въпроси!
Лека вечер!
цитирай
5. valeska - ...
15.01.2016 09:22
Осъзнаване, че Системата е непобедима...
цитирай
6. mt46 - Тя не може да бъде победена без борба, без съпротива!...
15.01.2016 18:45
valeska написа:
Осъзнаване, че Системата е непобедима...

цитирай
7. mt46 - Благодаря за отзива! Поздрави и лека вечер!...
15.01.2016 18:46
emi1ts написа:
Добро послание и анализ!Зададени актуални и важни въпроси!
Лека вечер!

цитирай
8. mt46 - Благодаря за отзива, Вени!...
15.01.2016 18:50
donchevav написа:
Богат постинг - а не мога да му се възхитя. Всичко в него - анализи, цитати, чудесно стихотворение, песен - буди тревога и усещане наистина за катастрофичност. Отчайващо!

В човешкия свят сякаш все по-малко неща будят спокойствие, надежда, възхищение...
цитирай
9. mt46 - Да, така беше... Тогава се съмнявах/ме/... Какво ни дава основание сега да вярваме?...
15.01.2016 18:56
kvg55 написа:
Всички, които ни говорят сладки приказки, а дума не обелват за проблемите.
Така беше и при социализма - говореха ни за светлото бъдеще, а текущите проблеми премълчаваха. И така, докато вече нямаше накъде , започнаха срамежливо да признават, че има проблеми и да споменават за истината. Народът ги изпрати със смях и анекдоти.
И сега, ако не погине от демократичният живот, народът ще ги изпрати със смях и анекдоти. А може и с оръжие, което е по-добрият изход, защото тези няма да пуснат лесно кокала.

цитирай
10. mt46 - Благодаря за отзива! Поздрави!...
15.01.2016 18:58
ikra написа:
Не съм чел нейни неща до сега - но си струва да се прочетат последните две, които си ни предоставил. Сериозно има върху какво да помислим...
Поздрави!

Лошото е, че малцина се замислят...
цитирай
11. gosho568 - Поздрави!
17.01.2016 00:12
Интересен постинг...
цитирай
12. dimat - Защо,"ЩЕ"?!
17.01.2016 17:49
Та ние вече сме я надживели!Просто,осъзнаването на това ще дойде по-късно,както винаги в "нашата" история,когато сме я надживявали.

Дванадесет държави/родини сме надживели,но стадото овце е останало живо.

Местело се е накъдето го дъхал вятъра на историята,откривало ново тихо пасище и отсядало за "някакво" време,докато отново не е задухал вятъра на историята.

Сега вече сме нагазили в 13-я,фатален път.

Този път историята няма да прости на стадото.Този път тя е взела мерки да издухва овцете поединично,а не постадно,по целият свят.

Тринадесетото издухване, няма да доведе, до тринадесета родина.

"Честта" за това ,се пада на нас!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14593811
Постинги: 2815
Коментари: 38918
Гласове: 128136
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930