2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 8079 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2015 08:44
flickr.com Притча за човешката алчност Някога китайският император излязъл да наобиколи поднебесната си империя. Вървял той със свитата си и сърцето му се препълвало от радост... Оризовите полета сияели под слънцето. Небето се усмихвало. Всички се покланяли до земята, когато го срещали. От радост преливало императорското сърце и той решил да направи нещо добро.
Когато достигнал до брега на морето, видял един дрипав рибар, който мятал мрежите си във водата.
Решил императорът да покаже благоволението си към този несретник.
Повикал рибаря и му казал:
- Слушай, бедни рибарю! Аз, великият китайски император, реших да те възнаградя. Но нека боговете отредят колко голяма ще е твоята награда. Сега хвърли мрежата си в морето и каквото извадиш, ще го поставиш на едното блюдо на везната, а на другото блюдо аз ще поставя злато и скъпоценности, докато везната се изравни...
- Благодаря за щедростта ти, велики императоре! - отвърнал рибарят. После хвърлил силно мрежата навътре в морето. Когато я издърпал, със сълзи на очите открил, че вътре няма почти нищо... само една малка костица. С трепереща ръка рибарят я поставил на едното блюдо на везната.
- Е, такъв ти бил късметът. - изсмял се императорът и хвърлил на другото блюдо една златна монета.
Но везната не трепнала.
Хвърлил императорът още една монета... и още една... и още една.
Но везната си стояла все така натежала към дребната костица.
Изсипал императорът всичките скъпоценности, които носел, върху второто блюдо, но везната не помръдвала. Паникьосал се, но думата на императора е дума на император! Наредил той да извикат някой мъдрец, който да обясни това чудо.
Не след дълго се появил дрипав старец с бяла брада.
Когато видял гледката с везната, той тъжно се усмихнал... Приближил, навел се и взел шепа пръст, след което я поставил върху костичката и... везната моментално се наклонила обратно.
Коленичил императорът и помолил:
- Кажи ми, древни ми мъдрецо, какво беше това чудо и ще те възнаградя богато.
Усмихнал се мъдрецът и казал:
- Не ти искам златото, велики императоре, но ще ти обясня това чудо. Това тук е кост от човешко око. Докато гледа, все е ненаситно. Спира да лакомее, само когато го затисне пръстта, когато умре.
изпратено от Мария Ставрева
www.gnezdoto.net/mydrost/1738-nenasitno-choveshko-okoПП:
Окото на алчността е по-голямо от Земята...
Марин Тачков
17:20 - ronix
За съжаление, не виждам съвременното човечество да се е поучило от историческите, от житейските уроци. Напротив - неолиберализмът /модерната идеология/ стимулира потребителството /за масите/ и хищническото трупане на огромни материални богатства /от банкери, корпорации, олигарси/... Тази безумна неумереност разрушава баланса, не води до добро /може дори да има трагични, катастрофални последици/...
Алчността е присъща на човека,
но най-добри условия за проявлението й
има при класовите общества.
С отмирането на буржоазния човек
постепенно ще отмре и алчността.
При новото общество и новият човек
няма място за нея.
Алчността е присъща на човека,
но най-добри условия за проявлението й
има при класовите общества.
С отмирането на буржоазния човек
постепенно ще отмре и алчността.
При новото общество и новият човек
няма място за нея.
Дори след третата световна война,
все ще останат хора.
И те вече ще мислят по друг начин.
На някои може да им е кеф да ме четат безплатно. Дори да не си правят труда да ми гласуват... Както и да е... Днес прочетох този виц:
"Умира Бат Бойко…
Пред портите на Рая го посреща Свети Петър:
– Здравейте, господин Борисов!
– О, здрасти Началник!
– Вие, господин Борисов, сте известна личност и наш дълг е да ви дадем право на избор къде да останете – в Рая, или в Ада! За тази цел, ще прекарате по един ден и на двете места и сам ще изберете след това!
Отиват в Ада, влиза Бат Бойко и гледа: огромно голф-игрище, всичките му стари дружки от мутренските времена, далавераджии, политици… облечени в маркови костюми, маси с хайвер и шампанско, мацките с яки задници и огромни цици, Дяволът – страшен пич, направо като негов брат само майтапи и простотии ръси … абе, Рай!Минал денят, нашият предоволен! Дошло време да иде в Рая! Там красота, спокойствие, мили хора, скачаш от облаче на облаче, свириш на арфа….И там изкарал добре, но в Ада повече се изкефил и предпочел да остане там! Влиза Бат Бойко наново в Ада и гледа… пуста земя, покрита с боклуци, смрад, отврат, приятелите му в дрипи, дяволът ги юрка към казана, мацките скапани и грозни… нашият – изумено:
– Абе, Дяволе, слушай брато…вчера тука беше супер…голф, хайвер, шампанско…кво стана?
– Аааа, почти като при вас… това вчера беше предизборната кампания... Днес вече си гласувал..."
Дори след третата световна война,
все ще останат хора.
И те вече ще мислят по друг начин.
Да не забравяме, че човечеството е претърпяло потоп, а и още доста трагедии, войни, които не са променили коренно и положително мисленето, начина му на живот...
По въпроса за "размера",Бог е дал пълна свобода на "човека".
Бог е дал на "човека" и част от себе си,под формата на душа.
Материята(респективно,алчността) и духът(пълната и липса),ПРАВЯТ ЦЕЛИЯ ЧОВЕК.
Кой как ще ги разпредели в Цялото,ЗАВИСИ ОТ САМИЯ НЕГО!
В това "разпределение" Бог не се меси!Оставил е човека САМ ДА СИ ГО ПРЕЖИВЕЕ И РАЗПРЕДЕЛИ!
ТОЧНО ЗАТОВА,ПЪК,ОТ СВОЯ СТРАНА,БОГ Е ДАЛ НА ЧОВЕКА,ЦЯЛА ВЕЧНОСТ ОТ ЖИВОТИ,ЗА ДА МОЖЕ ЧРЕЗ ЛИЧЕН ОПИТ,ДА РАЗБЕРЕ,ТОВА,КОЕТО ЗНАЕ НА ТЕОРИЯ - ЧЕ ДУХЪТ Е СЪВЪРШЕН!
Но,никога не можеш да преживееш съвършенството(винаги в неговата относителност),ако не си преживаял несъвършенството(винаги в неговата относителност)!
Нищо,което си приел да бъдеш не е грешно,включително и алчността,така,като и нищо от приетото от теб,не е вечно.Всичко е въпрос на избор.
Ако сега си избрал да бъдеш алчен,"утре" ще избереш да бъдеш алтруист.
ТОЗИ ПЪТ ВАЖИ И ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО,КАТО ЦЯЛО!!!
Ето,например,явно аз самият съм избрал да бъда отчаян,защо човечеството като цяло е такова и да го упреквам,вместо да бъда мъдър и да го приема с разбиране,без упрек!
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация