Да не помислите някак си, че султанското благоволение е изчерпано. Тамам! Хич може ли то да се изчерпи, догдето българинът се въодушевлява от тия хрисими чувства, които тъй трогателно ги рисува умният в. „Мир”. За гърците – разбирам; за тях може да се изчерпи бащинското благоволение на негово величество, защото те се осмеляват да разсъждават и даже явно да симпатизират на движението на своите братя в Крит и отиват дотам – моля ви се! – да казват, че „тоя път Елада нямала да стои със сгърнати ръце, напротив, целият гръцки народ ще да скочи като един човек, за да помогне на братята си...” Последните думи с многоточието барабар са напечатани в „Мир”. Това многоточие се отнася и към някои наши луди-млади, през ума на които минува възмутителната идея да помогнат на своите угнетени братя. Угнетени? Кой е угнетен, българите? Има си хас! – „Преди всичко българите от княжеството са благодарни от васалството, в което Берлин ги тури срещу н. в. султана.” Че не е ли тъй, санким? Благодарни не, ами да е кабил да се сюнетишат, па и по една чалма отгоре. Туй – капитулации, туй – Санстефанска България, бошлаф. Само шарлатаните могат да се въодушевляват от подобни престъпни мисли. Българите са благодарни от васалството и „не мислят за неговото променение”. Че хич за мислене работа ли е бе, брате? По-добро от туй васално положение – здраве. Добре сме си ний с турците – гледайте си кефа.
– От друга страна, същите чувства се проявяват и в нашите братя във вилаетите, както и в техните представители вън от империята.
Колко мелаим казано! И тъй казано, щото неволно ще се възгордееш. Народ, въодушевен от чувствата, с които ни венчае „Мир”, не може да не спечели уважението на целия образован свят. Ний сме благоразумен и хрисим народ, у нас „сепаратическите чувства не са се никога проявявали в такава сила, в каквато те са съществували и съществуват у гърците...” Ваше величество! Гърците са бунтовници, а ний видиш ли колко сме кротки? – В нашите братя във вилаетите, както и в техните представители вън от империята... не се забелязва никакво интензивно чувство на отцепвание от империята, напротив, те не престават да засвидетелствуват своите чувства на вярност и преданост към султана...”

Но не! Тука вече и сарказмите ще бъдат кощунство. Подчеркнатите думи, взети из уводната статия на в. „Мир” от 16 декември, са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие, хора, които са в състояние с престъпно кикотение да поемнат от турчин и от шваба трийсет сребърника в замяна на всички идеали на българина... Туй за сведение на тия единици, които още могат да се мамят, че лакеите са в състояние да направят каквото и да било в полза на българщината.

*   *   *
Гледайте си кефа, спете!...
Няма нищо свято тук.
Затова се надупете -
и на запад и на юг...

Марин Тачков
28 декември 2015 г.