.
.
.
Послание до Приятел

Помислих си в тихата вечер -
дали е добре да изпратя
послание честно, човечно
до буден и вечен Приятел. -

Да зная - доколко разбира
живота модерен, безбрежен.
Доколко усеща Всемира,
човешките болки, стремежи...

Ще може ли - щом се отроня -
да вземе искрица от мене.
С душа ще прегръща ли спомена
за моите стих-откровения...

Но явно пътувах към яма.
Препънах се в тъжните мисли.
Горчиво въздъхнах, че нямам
Приятел надежден и истински...

Марин Тачков
август 2017 г.

Тъжно.

не може да нямаш. Не вярвам.

Красиво-тъжно...

Не знам дали може да има такъв приятел, освен ако е от "детството свято". Живеем в прокълнато време. Считам се щастлив, че са ми останали двама приятели от казармата, с ИЗПИТАНА готовност да си помагаме в труден час. И изпитано незабравими след дълги раздели...
А иначе, свестни хора има много по света, и чат-пат срещаме такива.

КОГАТО СТАВА ЯСНО
Препънах се в тъжните мисли.
Горчиво въздъхнах, че нямам
Приятел надежден и истински...

ЗА ДА НЯМА ТЪГА, РАЗОЧАРОВАНИЕ: ОБЛЕГНИ СЕ, ИМА ВСЕКИ ОТ НАС ЗАКРИЛА, ПРИЯТЕЛ , ОБИЧ, ЗАТОВА ДАРИ НАЙ ПЪРВО С ЛЮБОВТА СИ НАШИЯ СЪЗДАТЕЛ
И НЯМА ГРЕШЕН ИЗБОР!
ПРОБВАЙ! СПОДЕЛИ, ПОМОЛИ, НА БОГ СТИХ СЪТВОРИ ИЛИ ПРОСТО КАЖИ:
"БОЖЕ!" ВСИЧКО ЩЕ ЗАСТАНЕ НА ТОЧНОТО МЕСТО!
ПОЗДРАВИ САМО ЗА ДОБРО!

Послание до Приятел

Помислих си в тихата вечер -
дали е добре да изпратя
послание честно, човечно
до буден и вечен Приятел. -

Да зная - доколко разбира
живота модерен, безбрежен.
Доколко усеща Всемира,
човешките болки, стремежи...

Ще може ли - щом се отроня -
да вземе искрица от мене.
Дали ще се топли от огъня
на моите стих-откровения...

Но явно пътувах към яма.
Препънах се в тъжните мисли...
Горчиво въздъхнах, че нямам
Приятел - надежден и истински...

Марин Тачков
28-30 август 2017 г.

1. kvg55 - Тъжно.
30.08 22:04
Тъжно.
цитирай

Изтрий
2. rosiela - Стига, Марине,
30.08 23:16
не може да нямаш. Не вярвам.
цитирай

Изтрий
3. to4icata111 - Красиво-тъжно...
06:18
Красиво-тъжно...
цитирай

Изтрий
4. krumbelosvet - Не знам,
09:47
Не знам дали може да има такъв приятел, освен ако е от "детството свято". Живеем в прокълнато време. Считам се щастлив, че са ми останали двама приятели от казармата, с ИЗПИТАНА готовност да си помагаме в труден час. И изпитано незабравими след дълги раздели...
А иначе, свестни хора има много по света, и чат-пат срещаме такива.
цитирай

Изтрий
5. zaw12929 - КОГАТО СТАВА ЯСНО Препънах се в ...
13:55
КОГАТО СТАВА ЯСНО
Препънах се в тъжните мисли.
Горчиво въздъхнах, че нямам
Приятел надежден и истински...

ЗА ДА НЯМА ТЪГА, РАЗОЧАРОВАНИЕ: ОБЛЕГНИ СЕ, ИМА ВСЕКИ ОТ НАС ЗАКРИЛА, ПРИЯТЕЛ , ОБИЧ, ЗАТОВА ДАРИ НАЙ ПЪРВО С ЛЮБОВТА СИ НАШИЯ СЪЗДАТЕЛ
И НЯМА ГРЕШЕН ИЗБОР!
ПРОБВАЙ! СПОДЕЛИ, ПОМОЛИ, НА БОГ СТИХ СЪТВОРИ ИЛИ ПРОСТО КАЖИ:
"БОЖЕ!" ВСИЧКО ЩЕ ЗАСТАНЕ НА ТОЧНОТО МЕСТО!
ПОЗДРАВИ САМО ЗА ДОБРО!

скоро се намериш с такъв приятел. Пожелавам ти го - от душа!

със сходни прозрения ... и на една вълна.Тъжно е, да!Но се случва,даже след 27 год.
Моето, което лайк- на вчера :)
*
Приятелството не е прелетна птичка, не е отмък-примък, не е игра на зарове, не е доминиране, не е съревнование, не е пренебрежение и неглижиране на другия, не е перон, не е дворец.
То е ръка,а няма по-красив жест от вдигната ръка,за да погали.