.
.
.

                          Разказ без край


   Често си разменяха сърца и красиви думи в социалната мрежа...
   Най-после се осмелиха да се видят на живо. Срещата им бе романтична. Той хвърляше любовни погледи към нея, тя ги улавяше и му връщаше обичливи искри... Всичко вървеше чудесно, обещаващо...
   Но изведнъж той кихна... Тя се сепна... Усети как прониква в нея – дълбоко, дълбоко – смъртоносният вирус, поразил доста хора по света... Разтрепери се и побягна. Дълго бягаше, бягаше... Но как да избяга от него? Каза си, че той е вече в нея и я владее...
   Когато се прибра вкъщи, започна да се пита: "Живота или Любовта?... Живот или Любов, която води към смърт?... Аз или Аз и Той (Ние)?... Сама ли да умра, или заедно с Него, след като преживеем Любовта?"...
   По-късно тя се престраши и реши да му се обади...
   Дали и как щяха да продължат? Не зная...

Марин Тачков

Е, ама какво има да му мисли? Тя вече е заразена...с вирус ли с любов ли?! Аз гласувам за любоФта;)

Да... всъщност след тази среща вече се е случило, каквото се е случило,
едва ли има смисъл да се бяга... но страхът...
И аз бих гласувала за любовта... тя е просто живот...
Хубав ден, приятелю!

Смъртта е гранично състояние за много неща, но не и за любовта. Сигурна съм, че твоята героиня ще избере любовта, а с нея и живота, и вечността.
Благодаря за емоцията - въздигаща е! Поздрави, Марине!

Добре гласуваш... :)